Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГР.ВАРНА, Втори състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
август през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка
Долчинкова, разгледа докладваното от съдия Чолакова административно дело № 1517 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във вр. чл.145 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на „Димси“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Кракра“ № 80 против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 150-ФК/24.06.2020 г. издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор
на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект – сервиз за мобилни телефони, находящ се в
гр.Варна , ул. „Кракра“ № 80 , стопанисван от търговеца и забрана на достъпа до
обекта за срок от 14 дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Счита, че не се установяват основанията за налагането на предварителната
обезпечителна мярка. Сочи се, че нарушението във връзка , с което е издаден
оспореният акт не е доказано със събраните в хода на извършената проверка в
обекта доказателства. Счита, че заповедта е издадена в противоречие с целта на
закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Моли оспореният акт да бъде
отменен. В съдебно заседание чрез писмена молба поддържа жалбата.
Ответната
страна – началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП оспорва жалбата чрез процесуалния си представител. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице в законоустановения 14 – дневен срок. Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване, поради което директното
оспорване пред съда е ДОПУСТИМО.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 150-ФК/24.06.2020 г. издадена от началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния
директор на НАП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка- запечатване на търговски обект – сервиз за мобилни телефони, находящ се
в гр.Варна , ул. „Кракра“ № 80 , стопанисван от търговеца и забрана на достъпа
до обекта за срок от 14 дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Мярката е наложена в резултат на
извършена на 23.06.2020 г. , 15,06 часа . проверка в търговския обект на
дружеството. Била извършена контролна покупка от проверяващ , на един брой кейс
за телефон на стойност 10,00 лв., като плащането било прието в брой. Тази
покупка не била регистрирана и отчетена,
чрез издаване на фискална касова бележка от въведено в експлоатация за обекта
фискално устройство . От съдържанието на
дневния финансов отчет с № 0003297 и от изведения КЛЕН за 23.06.2020 г.
за часовия диапазон от 9,00 часа до 15,05 часа, било установено, че липсва
маркиране с фискална касова бележка на
извършената продажба.
Резултатите от извършената
проверка са обективирани в Протокол за извършена проверка сер. №
АА№0358815/23.06.2020 г. При данните от проверката и събраните писмени
доказателства е констатирано нарушение на чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с
чл.3,ал.1 и чл.25,ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. , за което е съставен АУАН № F556136/26.06.2020 г.
От представената с жалбата
справка за задълженията към датата 07.07.2020 г. е видно, че към 07.07.2020 г.
„Димси“ ООД няма неплатени задължения за публични държавни вземания.
По валидността на акта:
При
извършване на служебната проверка за валидност на оспорения административен
акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.193, ал.1 от ЗДДС,
установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по
прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните
постановления се извършват по реда на Закона за
административните нарушения и наказания. Съгласно ал.2 от с.р.,
актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните
постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Видно от Заповед № ЗЦУ – ОПР
-16/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП, т.1 - началниците на
отдел „Оперативни дейности“ –Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, са
оправомощени да издават да налагат ПАМ – запечатване на обектите на съответното
лице в случаите на констатирани нарушения по чл.186 от ЗДДС, поради което
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не страда от пороци, водещи
до нейната нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на акта и съответствието й
с целта на закона:
Не се установяват съществени
нарушения на административно-производствените норми при издаване на акта.
Обжалваният акт отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа
фактическите и правните основания за издаването си в достатъчно подробен вид,
позволяващ съдебен контрол.
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна административна мярка е чл. 186, ал.
1, т. 1 б. "а" от ЗДДС, съгласно който запечатване на
обект за срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина
за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Във връзка със
законосъобразността на обжалваната заповед, съдът приема, че макар формално да
са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, заповедта е издадена в
противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл. 22 от ЗАНН, принудителните административни мерки могат да имат за цел да
предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да
отстранят вредните последици от него. Принудителните административни мерки
нямат и не могат да имат характер на санкция и на тях не могат да бъдат
възлагани функциите предупреждаване и превъзпитание на нарушителя и възпитание
и предупреждение върху останалите правни субекти, посочени в мотивите на
обжалваната заповед.
Преценката за съответствие на ПАМ
с целта на закона следва да се извършва в съответствие със спецификите на
мерките във всяка конкретна хипотеза на нарушение по чл. 186, ал.
1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени
в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй като то е довършено
към момента на установяването му. Не би могло да доведе до предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от неотчитане на продажбите, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл. 110, ал.
2 от ДОПК и не може дори практически да стане посредством
запечатването на обекта. Доколкото липсва презумпция, че във всеки един случай
продължаването на търговската дейност в обекта ще бъде в нарушение на
изискванията за отчитане на продажбите, запечатването не може да бъде оправдано
от предотвратяване на други нарушения от същия вид.
Предвид липсата на предходни
нарушения и данните, че в обекта функционира ФУ, изводът в мотивите на
заповедта, че в търговския обект има създадена организация, която няма за цел и
не води до изпълнение на законовите изисквания е необоснован. Не е ясно кое от
констатираните обстоятелства е мотивирало административния орган да достигне и
до извода, че търговецът е въвел в търговската си дейност незаконосъобразни
практики.
Сами по себе си, изложените оценъчни изводи -
тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото и местонахождението
на обекта не могат пряко да обосноват извод, че търговецът е въвел
незаконосъобразни практики. Освен това те са бланкетно описани, без да съдържат
конкретния извод на административния орган каква е тежестта на нарушението,
какви са последиците от него и какви са спецификите на търговския обект, за да
се налага този извод. Доказването на неблагоприятното за адресата на заповедта
твърдение за укрити обороти е в тежест на административния орган.
При наличие на някоя от хипотезите на чл. 186, ал.
1 ЗДДС административният орган е длъжен да издаде заповед за
налагане на принудителна административна мярка, т. е. същият действа при
условията на обвързана компетентност. Но в същото време нормата на чл. 186, ал.
1 ЗДДС определя, че мярката се налага за срок до 30 дни, т. е.
органът има възможност и е длъжен да съобрази принципа за съразмерност,
установен с чл. 6, ал. 2 АПК. При изложените в заповедта факти и установени обстоятелства по
делото, за липса на
предходни нарушения, наличие на фискално устройство, съзнателност при плащане
на задълженията за публични държавни вземания наложената мярка за срок от 14 е
в противоречие на принципа за съразмерност. Държавата чрез органите на
изпълнителната власт следва да упражнява контрол и да предприема всички
законоустановени мерки за преустановяване и предотвратяване на нарушенията , както
и за възстановяване на причинените вреди, но никога тези мерки не трябва да са
повече от необходимото за целите им или да засягат права ,до степен да нанесат
в повече вреди, отколкото ползи.
По тези съображения, в конкретната
хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън предвидените за
нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите, което противоречи
на законоустановената цел на административната принуда и съставлява превратно
упражняване на власт.
Съдът намира още, че при издаване
на обжалваната заповед административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност, и по-специално правилото, закрепено в член 6, ал. 5
от АПК, съгласно което административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Не са представени и обсъдени доказателства за
предходни нарушения на задължението за отчитане на продажбите, които биха могли
да обосноват налагането на принудителна мярка от посочения вид, резултати от
предходни ревизии и други, които да обосноват извод, че дружеството системно
нарушава реда за регистриране на продажбите.
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че така наложената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход от производството на
жалбоподателя се следват разноски, но такова искане не е направено.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
жалба от „Димси“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.
„Кракра“ № 80 Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
150-ФК/24.06.2020 г. издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със
Заповед № ЗЦУ ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект – сервиз за мобилни телефони, находящ се в гр.Варна , ул.
„Кракра“ № 80 , стопанисван от търговеца и забрана на достъпа до обекта за срок
от 14 дни на основание чл.186,ал.1 ЗДДС и чл.187,ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: