О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№509
гр.Шумен, 29 Юли 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Председател: М.
Маринов
Членове:1.Р. Хаджииванова
2.С. Стефанова
Като разгледа докладваното от съдия Маринов в.ч.гр.дело №
281 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на адв. Д.С.,***, процесуален представител на М.Р.М.
(последният действащ със знанието и съгласието на своя законен представител Ф.С.М.)
против Определение № 1884/ 25.06.2019 год., постановено по гр.дело № 1649 по
описа за 2019 год. на Шуменски районен съд, VІІ състав., с което ШРС на осн.
чл. 540, вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал молба с вх. № 10203/ 04.06.2019
год. на М.Р.М., действащ със знанието и съгласието на своя законен представител
Ф.С.М..
Излага,
че атакуваното определение е неправилно и постановено в противоречие с
процесуалните правила. Първоинстанционният съд неправилно бил върнал
предявената молба с пр. осн. чл. 130, ал. 3 от СК, като се навеждат твърдения,
че съдът е следвало да приложи правната норма на чл.48, ал.3 от КМПЧ, съгласно
която отечественото право на лице, което е гражданин на 2 или повече държави, е
правото на тази от тях, в която е неговото обичайно местопребиваване. Жалбоподателят
счита, че съдът неправилно е приложил чл.48, ал.2 от КМЧП. Твърди, че по
отношение на дееспособността на молителя приложимо е турското право, поради
което не е необходимо назначаването на настойнически съвет, който да вземе
решение за разпореждане с имотите на поставения под запрещение. Сочи, че съдът
не е съобразил разпоредбите на чл.117, 121 и 124 от КМЧП по повод границите на
извършваната от българския съд проверка на чуждестранни решения, поради което е
постановил неправилен съдебен акт. Представя и Определение № 1196/17.04.2019
год. по гр.д.№1114/2019г. по описа на Шуменски районен съд, с което в
аналогична хипотеза е дадено разрешение за продажба на други имоти собственост
на молителя.
Отправя
искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна при
наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по
делото, намира частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА.
Производството
по гр.д. № 1649/2019г. по описа на РС Шумен е образувано по молба на М.Р.М.,
ЕГН: **********, действащ със знанието и съгласието на своя законен представител
Ф.С.М., двамата с постоянен адрес ***, с искане да му бъде разрешено да извърши
разпоредителна сделка – продажба на 1/16 ид. части от описаните в молбата
недвижими имоти, придобити от молителя по наследство от баща му Р.М.Ю., бивш
жител ***, по пазарни цени в размер на не по-малко от 600 лева на декар и не
по-ниски от данъчната им оценка.
Към молбата е
приложено решение № 2015/1176, по дело № 2015/943
от 05.11.2015 г.
на ІІ-ри мирови съд в Бюйюкчекмедже,
Р. Турция, преведено от турски на български език и заверено със заверка Апостил под № 2018/2265, съгласно Хагска
Конвенция от 05.10.1961 г. от Съдебна комисия при първоинстанционните съдилища
Бакъркьой- Атила Йозтюрк, на 06.12.2018 г.
Въз основа на цитираното решение лицето М.Б., поради умствено заболяване и
необходимост от помощ от попечител, е поставен под запрещение /ограничение/ на
осн. чл. 405 от ГПК на Р. Турция, а за негов попечител е назначена неговата
съпруга Ф.Б.. Представеното решение от Република Турция удостоверява изпълнението на
процедурата по учредяване на попечителство на поставено под запрещение лице,
което според представения акт е съдебна процедура. В акта е отбелязано, че
решението е доведено до знанието на попечителката Ф.Б. на 18.11.2015 год. която в законоустановения срок не го е обжалвала,
поради което същото е влязло в законна сила на 27.11.2015 год.
От
представения документ за идентичност на имена, преведен от турски на български език и
заверен със заверка Апостил под № 26544, се установява, че запретеният М.Б. е
придобил турско гражданство с решение № 91/2224 на Министерство на вътрешните
работи от 11.09.1991 год., и носи българското име М.Р.М..
От представеното
удостоверение, преведено от турски на български език, е видно че Ф.С.М. е била
одобрена за придобиване на турско гражданство с Решение на Министерски съвет
№91/2229 от 11.09.1991г. с име и фамилия в Р Турция - Ф.Б..
По делото е приложено
пълномощно за процесуално представителство на адв. Д.С. ***, подписано от Ф.С.М.
в качеството ѝ на попечител на съпруга ѝ М.Р.М. (М.Б.).
С определение №
1693/05.06.2019 г. първоинстанционният съд е оставил молбата без движение, с
указания за отстраняване на нередовност, както следва: да бъдат представени
доказателства за поставяне под запрещение на М.Р.М. в Република България, тъй
като съгласно чл. 50, ал. 1,
вр. с чл.
48, ал. 2 от КМЧП съдът е приел, че относно дееспособността му е
приложимо българското право. С уточняваща молба в предоставения от съда срок,
процесуалният представител адв. С. е изразил становище, че запретеният
има двойно гражданско - българско и турско, като към момента обичайното му местопребиваване
се намира в Република Турция. Счита, че именно турското право е отечествено за
запретеното лице. Навежда твърдение, че българското и турското законодателство
имат близка правна уредба по въпросите, уреждащи дееспособността на лицата,
поради което счита, че приложение в настоящия случай следва да намери
представеното Решение № 2015/1176, по дело № 2015/943 от 05.11.2015 г. на ІІ-ри мирови
съд съд в Бюйюкчекмедже, Р. Турция, надлежно заверено с Апостил, с което М.М. е
поставен под запрещение, а за негов попечител е определена съпругата му Ф.М.. Предвид изложеното
счита, че са спазени разпоредбите на приложимите международни актове, КМЧП и
ГПК.
С атакуваното
определение № 1884/ 25.06.2019 год., постановено по гр.дело №
1649 по описа за 2019 год. Шуменски районен съд на осн. чл. 540, вр. чл. 129,
ал. 3 от ГПК е върнал молба с вх. № 10203/ 04.06.2019 год. на М.Р.М., действащ
със знанието и съгласието на своя законен представител Ф.С.М..
Съгласно чл.54, ал.1 КМЧП
условията и последиците от ограничаването или лишаването от дееспособност на
лицето се уреждат от неговото отечествено право. Съгласно чл.48, ал.2 от КМЧП
отечественото право на лице с две или повече гражданства, едното от които е
българско, е българското право. Чл. 86, ал. 1 от КМЧП гласи, че учредяването и
прекратяването на настойничеството и попечителството се уреждат от правото на
държавата, в която лицето, което се поставя под настойничество или
попечителство, има своето обичайно местопребиваване. Отношенията между лицето,
поставено под настойничество или попечителство, и настойника или попечителя се
уреждат от правото, което е било приложено съгласно ал. 1 (ал. 2).
С влязло в сила на
27.11.2015 год. Решение № 2015/1176, по дело № 2015/943
от 05.11.2015 г.
на ІІ-ри мирови съд в Бюйюкчекмедже,
Р. Турция М.М. е поставен под запрещение на
основание чл. 405 от ГПК на Република Турция. За негов попечител е назначена
съпругата му Ф.С.М..
Съгласно чл.5, ал.4
от КРБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани
и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната.
Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че към
настоящия казус приложение намира Конвенцията за премахване на изискването за
легализация на чуждестранни публични актове (Хагската конвенция от
1961 г.), ратифицирана от Република България със закон, приет от 38-то НС на
25.05.2000 г. - ДВ, бр. 47/9.06.2000 г. Конвенцията е ратифицирана и от Република
Турция. Прилага се по отношение на публични актове, изготвени на територията на
една от договарящите държави, които трябва да се представят на територията на
друга договаряща държава. По смисъла на Конвенцията „публични актове“ са
документите, издавани от орган или длъжностно лице, свързано с
правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от
прокурор, секретар на съд или призовкар, документи издавани от административни
органи, както и официалните заверки, като записвания в регистър или
удостоверяване на дата или подпис върху частен документ. Тези документи се
легализират, като съответният публичен акт се снабди "Аpostille
(Convention de La Haye du 5 octobre 1961)". Притежаващите Апостил
документи се освобождават от всякаква допълнителна форма на легализация,
признават се и могат да произведат действие във всяка една от държавите-страни
по Конвенцията. Тези публични актове, допуснати и приети като доказателства по
дело, са официални документи, които се ползват както с формална, така и с
материална доказателствена сила, т. е обвързват съда да приеме, че посочените в
тях факти са се осъществили от външна страна така, както са посочили техните
издатели (чл. 179, ал. 1 ГПК).
Съгласно чл. 3 от Конвенцията "Единствената формална процедура, която може
да се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което
е действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на
печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл.
4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда
документът" но съгл. ал. 2 на същия текст "Формалната процедура,
упомената в предходната алинея, не може да се изисква в случаите, в които
закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя
документът, или договореност между две или повече договарящи държави я
изключват, опростяват или освобождават документа от легализация".
Между Република
България и Република Турция действа Договор за правна помощ по граждански и
наказателни дела, ратифициран с Указ № 160 на Държавния съвет от 18.02.1976 г.
- ДВ, бр. 20 от 9.03.1976 г. издаден от Министерството на външните работи,
обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1979 г., в сила от 27.10.1978 г., който в чл. 3, ал.
2 изрично изключва необходимостта от провеждане на процедура по допускане
изпълнението на съдебно решение и я приравнява само до установяване, че актът е
влязъл в сила.
Представеното
решение от Република Турция удостоверява изпълнението на процедурата по
поставяне под запрещение и учредяване на попечителство на поставено под
запрещение лице, което според представения акт е съдебна процедура, а според
съдържанието на акта е охранително производство пред съд. В акта е отбелязано,
че подлежи на обжалване в 10-дневен срок, като решението е издадено на
05.11.2015 г. Съдебният акт е оповестен на попечителя Ф.С.М. (Ф.Б.) на 18.11.2015 год., която
не е подала жалба срещу постановеното решение в законоустановения срок, поради
което същото е влязло в законна сила на 27.11.2015 год. Както беше посочено
по-горе, приложеното решение е преведено от турски на български език и надлежно
заверено със заверка Апостил под № 2018/2265, съгласно Хагска Конвенция от
05.10.1961 г. от Съдебна комисия при първоинстанционните съдилища Бакъркьой-
Атила Йозтюрк, на 06.12.2018 г. Апостилът удостоверява, че документът е издаден
от компетентен орган в рамките на компетентността му според местното законодателство,
но не удостоверява съдържание, според разпоредбите на конвенцията. Завереният с
Апостил документ съставлява официален документ и по нашето право, съгласно чл.
1 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни
публични актове и като такъв има обвързваща съда материална
доказателствена сила за органите в страните, подписали и ратифицирали
конвенцията. (Опр. 27/16.01.2015 г. по гр. д. № 6243/2014 г. І г. о. ГК на
ВКС).
Ето защо
следва да се приеме, че представеното Решение № 2015/1176, по дело №
2015/943 от 05.11.2015 г. на ІІ-ри мирови съд в Бюйюкчекмедже, Р.
Турция, влязло в
сила на 27.11.2015 год., притежаващо Апостил № 2018/2265, с което М.М. е
поставен под запрещение на основание чл. 405 от ГПК на Република Турция, а за
негов попечител е назначена съпругата му – Ф.С.М., е официален документ, като
такъв има обвързваща съда материална доказателствена сила и произвежда действие
в Република България като държава-страна по
Конвенцията.
За пълнота следва да се отбележи, че прекратяване на охранително производство,
съгласно чл.539, ал.1, т.1 и 2 от ГПК, е допустимо единствено при оттегляне на
молбата или ненамиране на молителя на посочения от него адрес. В останалите
случаи съдът следва да прецени на лице ли е основание за издаване на съответния
акт, след което да го издаде или откаже издаването му. Освен това при констатирана
необходимост от установяване съдържание на чуждо право, то следва да се
установи по предвидените в чл.43, ал.1, 2 и 3 от КМЧП способи.
Предвид изложеното,
съдът намира, че обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде
отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.
Водим от горното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1884/25.06.2019год., постановено по
гр. д. № 1649/ 2019г. по описа на РС Шумен, с което е
върната молба с вх. № 10203/ 04.06.2019 год. на М.Р.М., действащ със знанието и
съгласието на своя законен представител Ф.С.М..
ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Шумен за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.