Р Е Ш Е Н И Е
гр. К., 19.10.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично
заседание на 11.10.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3283 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 3283/2020 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от „М.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***-А, представлявано заедно от И.Г.- управител чрез пълномощника си
К.И.К. – юрисконсулт, с адрес да призоваване: гр. С., бул. „*******“ № 40, ет. 8 против И.М.З.,
с ЕГН **********, с адрес: *** с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.
79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 отТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД с цена на иска 1595,31 лева.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че на
21.02.2019 г. между „Мого България“ ЕООД (с вписана впоследствие промяна а
правната форма в ООД), ЕИК ******** в качеството на Лизингодател и И.М.З. в
качеството на Лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността №********. В изпълнение на задълженията си
Лизингодателят придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек
автомобил марка „*******" модел ****, идентификационен номер на рама *********,
рег. № *******и предоставил ползването
му на Лизингополучателя, за което бил съставен приемо - предавателен протокол
от 21.02.2019 г.
Сочи, че Лизингополучателят заплатил авансова вноска и
първоначални разходи по смисъла на приложимте Общи условия, размерът на
финансирането бил 7 670,00 лева. Всички съществени условия били подробно
описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията -неразделна
част от Договора. В частност, Лизингополучателят поел задължение за изплащане на месечни
вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър
стопанин.
Договорен бил срок от 84 месеца, изтичащ на 20.02.2026 г.
съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов
лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно
размер на месечни анюитетни вноски от 279,53 лева.
Твърди, че Лизингополучателят не е извършвал плащания по
договорения погасителен план.
Към 30.04.2019 г. били неплатени: вноска №61 по Погасителен
план с падеж 20.03.2019 г. до вноска №2 по Погасителен план с падеж 20.04.2019
г.
Лизингодателят
отправил уведомление за разваляне на договора, получено чрез трето лице
- В.З., майка на Лизингополучателя на 05.08.2019 г. Третото лице предало и Лизинговия актив от името на
Лизингополучателя на представители на Лизингодателя.
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до
08.05.2019 г., на която дата лизинговият актив бил върнат във владение на
собственика - Лизингодател, съставен нарочен ППП.
Сочи, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от
приложимите към Договора Общи условия за периода, през които Договорът за
лизинг е в сила между страните, Лизингополучателят дължал заплащането на
договорените месечни вноски по погасителен план от първа (с падеж 20.03.2019
г.) до втора (с падеж 20.04.2019 г.) включително и част от трета вноска (за
период от 21.04..2019 г. до 08.05.2019 г.) в общ размер от 756,37 лева, в това число главница в размер
на 47.54 лева и възнаградителна лихва в размер на 708.83 лева.
На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата
забава в плащанията на трета до четиринадесета вноска била начислена неустойка
в размер на 0,35 лева към 14.05.2019 г., както следва: за забава в плащането на
вноска №1 по погасителен план с падеж 20.03.2019 г. - 0,24 лева; за забава в
плащането на вноска №2 по погасителен план с падеж 20.04.2019 г. - 0,11 лева;
Сочи, че на основание
чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължал на
Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на
Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо
838,59 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора,
формирана ката сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 279,53 лева.
Моли съда на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
да постанови решение, с което да приеме за установено, че И.М.З., ЕГН **********,
с адрес: *** дължи на „Мого Вългария“ ООД, ЕИК ******** следните суми, дължими
по Договор за финансов лизинг № ********: 47,54 лева незаплатена главница по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 20.03.2019 г. до
14.05.2019 г.; 708,83 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в
анюитетните вноски с падеж от 20.03.2019 г. до 14.05.2019 г.; 0,35 лева неустойка
за забавени плащания за периода от 20.03.2019 г. до 14.05.2019 г.; 838,59 лева
неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда.
Претендира за разноски в заповедното и настоящото
производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от особения представител на ответника.
Счита предявения иск за допустим. Оспорва изцяло предявената
искова претенция по основание и по размер.
Сочи, че било безспорно, че ответникът е заплатил на
лизингодателя авансова вноска в размер на 4130 лева и че л.а., считано от
08.05.2019г. бил собственост на ищеца. Прави
заявление за прихващане на насрещно дължими суми.
Предвид изявлението за прихващане счита, че искът е
неоснователен, поради погасяването му, чрез прихващане с насрещното вземане на
ответника.
Неоснователно било
искането в петитума на исковата молба да се заплатят претендираните суми
за периода от 20.03.2019г. до 14.05.2019г., тъй като л.а. бил предаден с
приемо-предавателен протокол на 08.05.2019г.
Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
Не оспорва наличието на сключен Договор за финансов лизинг
със задължително придобиване на собствеността № ********. Не оспорва, че ответникът е
заплатил на лизингодателя авансова вноска в размер на 4130 лева.
Счита процесния договор за недействителен, поради това, че
съдържал неравноправни клаузи.
Възразява за нищожност на клаузите за лихви и неустойки.
Възразява за прекомерност на определената в процесния
договор възнаградителна лихва, тъй като размерът на дължимата лихва /15 784,21
лева/ за указания период 68 месеца бил двойно по голям от размера на главницата
/7670 лева/ .
Възразява за прекомерност на претендираната неустойка.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело № 490/2021 г. по описа на Районен съд – К.,
на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 292/21.02.2020
г. за сумите: 1595.31 лева /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 31 ст./ -
главница; Законна лихва от 23.01.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението; 131,91 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и
31,91 лева държавна такса.
По делото са представени Договор за
финансов лизинг № ********, ведно с
погасителен план; Приемо -
предавателен протокол; Пълномощно за
застраховане; Декларация по чл. 4(7) и по чл. 6(5)т. 3 отЗМИП Общи условия;
Декларация за съгласие за обработване на лични данни; Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити; Тарифа към
общите условия; Уведомление за прекратяване на договор от 30.04.2019 г.; ППП от
08.05.2019 г.
Установява се, че на 21.02.2019 г. между „Мого България“ ЕООД в
качеството на лизингодател и И.М.З. в качеството на лизингополучател е сключен
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № ********.
В изпълнение на задълженията си, лизингодателят е придобил собствеността върху
посочения от лизингополучателя лек автомобил марка „*******“ модел „300c“,
идентификационен номер на рама *****, peг. № *****и е предоставил
ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо - предавателен
протокол от 21.02.2019 година.
Установява
се, че ответникът е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла
на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 7670,00 лева. Поел е задължение
за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин.
Договорен е
срок от 84 месеца, изтичащ на 20.02.2026 г. съгласно приложения погасителен
план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран
лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 279,53 лева.
Не се
оспорва и факта, че ответникът не е извършвал плащанията по договорения погасителен план,
като поради неизпълнение на договорните задължения, Лизингодателят е предприел
действия за прекратяване на Договора за финансов лизинг №*****, като е изпратил
Уведомление за прекратяване на Договора до лизингополучателя. На 08.05.2019г.
лизинговият актив е върнат във владение на Лизингодателя.
Към
30.04.2019 година не са платени вноска №1 по Погасителен план с падеж
20.03.2019 г. до вноска №2 по Погасителен план с падеж 20.04.2019 година.
Лизингодателят претендира за тяхното плащане, както и частично плащане на
вноска по главница за периода до 14.08.2019 г. в общ размер 47,54 лева. С
исковата молба е формулирана и претенция за плащане на договорна
/възнаградителна/ лихва в размер 708,83 лева изчислена за периода 20.03.2019г.
- 14.05.2019г., лихва за забава за периода 20.03.2019 г. - 14.05.2019 г. в
размер на 0,35 лева, както и неустойка за прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя в размер на 838,59 лева.
На основание
чл. чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 8. 1 от приложимите към Договора Общи условия
за периода, през който лизинговият актив е ползван от ответникът, последният
дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план.
На основание
чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията, е
начислена и неустойка в размер на 0,35 лева.
На основание
чл. 15.5 от приложимите към Договора Общи условия, лизингополучателят дължи на
лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 838,59 лева, дължима
еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три
месечни вноска, всяка една в размер на 279,53 лева.
Съдът е назначил
съдебно счетоводна експретиза, като вещото лице в заключението си е установило,
че общият размер на задължението по Договор за финансов лизинг №********, към
08.05.2019 год. е 1 539,37 лева, формирано от неизплатени суми по същия, с
произход, както следва: неплатена главница по лизингови вноски – 44,02 лева;
незаплатена лихва по лизингови вноски – 656,45 лева; неустойка за забава на лизингови вноски –
0,31 лева и неустойка за прекратяване – 838,59 лева или общо 1 539,37 лева
При така установеното от фактическа
страна, съдът установявя следното:
Искът по чл.
422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на
вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за
изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице,
предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува
интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца
право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за
съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни
предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед
за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на
заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока
за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Искът е
предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.
Съществуването
на процесното материално право и респективно основателността на предявения иск
са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при
условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно
правоотношение по договор за лизинг и дадена въз основа на него парична сума,
както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.
Съдът счита,
че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са
установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения
между тях договор за лизинг.
Ищецът
претендира главница в размер на 47,54 лева за неплатени лизингови вноски с
падеж от 20.03.2019 г. до 20.05.2019 г. За времето на забава се претендира
договорна лихва в размер 708,83 лева.
Видно е от
заключението по СЧЕ, че ответникът не е извършвал
плащания по договорения Погасителен план.
С оглед
констатациите на съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме за
доказана и основателна претенцията на ищеца за установяване на вземането за
главница, лихвата за забава, в установения размер.
По отношение
претенцията за неустойка в размер 838,59 лева.
Според
клаузата на т. 13. 5 от Общите условия към договора за в лизинг, лизингодателят
има право да прекрати договора при забава в плащането на лизингови вноски и др.
Съгласно т. 13. 6., прекратяването на договора се упражнява с изпращане на
писмено уведомление до лизингополучателия, без предизвестие. От приложеното
уведомление, се установява, че същото е получено от В.З. – майка на ответника.
Същата е подписала и приемо – предавателния
протокол за връщането на лизинговия автомобил. При тези изводи съда намира, че
искането за присъждане на неустойката, дължима при прикретяване на договора по
вина на лизингопобучателя, следва да бъде уважено.
По отношение на разноските в
производството:
В
разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се
произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно
решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ.
чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответникът
се представлява от особен представител, на когото е изплатена сумата от
341,67 лева.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното
производство - в размер на 131,91 лева, представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на
………… лева, представляващи държавна такса – 168,09 лева; възнаграждение за особен представител –
341,67, лева; 310,00 лева – депозит за съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените
по делото, включително и в заповедното производство, разноски, в общ размер на 1251,67 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 от ГПК по отношение на И.М.З.,
ЕГН ********** с адрес: *** съществуването на вземането на „М.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***-А, представлявано от И.Г. - управител чрез пълномощника си К.И.К.
– юрисконсулт, с адрес да призоваване: гр. С., бул. „*******“ № 40, ет. 8 за сумата от 1 595.31
лева /хиляда петстотин деветдесет и пет лева и 31 ст./ - по Договор за финансов лизинг № ********; както и законна лихва от 23.01.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 292/21.02.2020 г. по ч.гр.д. № 490/2020 г. по
описа на РС-К..
ОСЪЖДА И.М.З., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на „М.Б.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***-А, представлявано от И.Г. - управител чрез пълномощника си К.И.К.
– юрисконсулт, с адрес да призоваване: гр. С., бул. „*******“ № 40, ет. 8, сумата от 1251,67
лева /хиляда двеста петдесет и един лева и 67 ст./, представляващи разноски
по ч.гр.дело № 490/2020 г. по описа на Районен съд – К. и по настоящото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – С.в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № 490/2020 г. по описа на Районен съд – К..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: