№ 91
гр. Габрово, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20254210200293 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Арт - 93” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „**********” № 3Г
– чрез управителя М. Д., против Наказателно постановление № 07-
2500039/20.03.2025 година на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” -
Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ
на юридическото лице е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лева в качеството на работодател за извършено
нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ.
В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно
постановление поради изпълнение в срок на даденото предписание за
заплащане на положения от работника извънреден труд. Алтернативно е
направено искане за прилагане на чл. 415в, ал.1 от КТ и квалифициране на
нарушението като „маловажен“ случай.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател не изпраща свой
представител.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Станева,
която намира вмененото деяние за категорично установено въз основа на
събраните по делото доказателства, като оспорва възраженията „Арт - 93”
1
ООД за наличие както на основания за отпадане на породената спрямо
дружеството отговорност, така и за приложение на чл. 415в, ал.1 от КТ. Ето
защо моли за цялостно потвърждаване на атакувания санкционен акт и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по
делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено
следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, видно от предоставените на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда – Габрово” правомощия по силата на приложената по
делото в заверено копие Заповед № ЧР-008/08.01.2020 г. на изп. директор на
ИА „ГИТ”.
На 22.01.2025 г. служителите на ДИТ-Габрово Д. Г. и Ц. Р. извършили
проверка в стопанисвания от „Арт - 93” ООД магазин за кожени изделия,
находящ се на бул. „**********” № 47 в гр. Габрово, като с надлежна
призовка изискали да им бъдат представени изрично посочени документи във
връзка с трудовите правоотношения на работещите в обекта. Такива им били
изпратени по куриер и електронна поща на 28.01., 12.02. и 13.02.2025 г., като
въз основа на тях проверяващите констатирали, че посредством Трудов
договор № 873/19.01.2023 г. П.Д. е била назначена в „Арт - 93” ООД на
длъжността „продавач-консултант“ в посочения магазин в гр. Габрово на
пълно работно време от 8 часа и уговорено изплащане на трудово
възнаграждение до 30-то число на съответния следващ месец. Също така било
установено и че в дружеството – жалбоподател за 2024 г. с чл. 15, ал.2 от
Правилника за вътрешния трудов ред е било въведено сумирано изчисляване
на работното време с тримесечен период на отчитане. От представените
графици за работа Д. Г. и Ц. Р. констатирали, че за времето от 01.07. до
30.09.2024 г. П.Д. е положила общо 8 часа извънреден труд, който не и бил
заплатен до 30.10.2024 г., до която дата и се дължало изплащане на
отработеното през м. септември 2024 г.
2
Проверяващите описали своите констатации в Протокол изх. № ПР
2503037/17.02.2025 г. с който дали на „Арт - 93” ООД в срок до 28.02.2025 г.
предписание да начисли във ведомостта и заплати възнаграждение на П.Д. за
положения от нея извънреден труд за периода от 01.07. до 30.09.2024 г. Ведно
с това за констатираното нарушение по чл. 150 във вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ
Д. Г. и Ц. Р. съставили против дружеството – жалбоподател АУАН № 07-
2500039/21.02.2025 г. На 05.03.2025 г. в ДИТ-Габрово е получено заверено
копие от платежно нареждане за изплатени от „Арт - 93” ООД на П.Д. 298,04
лева, включващи и възнаграждението за положения от нея извънреден труд в
процесния период. Впоследствие е издадено и атакуваното Наказателно
постановление, надлежно връчено на представител на „Арт - 93” ООД на
31.03.2025 г., като на 07.04.2025 г. е депозирана и настоящата жалба срещу
него.
Приетата от съда по-горе фактическа обстановка се извежда от редица
доказателствени източници, а и реално не е предмет на оспорване. На преден
план като неоспоримо е, че по силата на Трудов договор № 873/19.01.2023 г.
П.Д. е била назначена в „Арт - 93” ООД на длъжността „продавач-консултант“
в стопанисвания от дружеството магазин за кожени изделия, находящ се на
бул. „**********” № 47 в гр. Габрово. В кориците на делото е приложен в
заверено копие от Правилника за вътрешния трудов ред на „Арт - 93” ООД, в
който посредством чл. 15, ал.2 е въведено сумирано изчисляване на работното
време с тримесечен период на отчитане. От представените графици за работа
пък безусловно се установява, че за периода от 01.07. до 30.09.2024 г. П.Д. е
положила общо 8 часа извънреден труд, който обаче и с оглед информацията
във ведомостта и за заплата през м. септември 2024 г. и показанията на
свидетелите Д. Г. и Ц. Р. не и е бил заплатен в определения от самия
работодател срок – до 30.10.2024 г. На последно място по делото спор няма и
че съответното възнаграждение за положения извънреден труд за този период
е било заплатено на правоимащото лице едва на 05.03.2025 г., като и при така
установените факти съдът намира изследваното нарушение по чл. 150 във вр.
с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ за категорично доказано.
Несъстоятелно е възражението за неизвършване на вмененото
нарушение поради заплащане на възнаграждение за положения извънреден
труд в срока на даденото за това задължително предписание и преди издаване
на атакуваното Наказателно постановление. Изследваното деяние е
3
довършено с изтичане на срока за заплащане трудовото възнаграждение на
П.Д. за м. септември 2024 г., което съгласно определеното от самия
работодател е следвало да се осъществи до 30.10.2024 г. В този смисъл от
31.10.2024 г. са настъпили и общественоопасните последици от доказаното
бездействие „Арт - 93” ООД, респ. е било налице и нарушение по чл. 150 във
вр. с чл. 262, ал.1, т.4 от КТ. Даването на задължително предписание с
Протокол изх. № ПР 2503037/17.02.2025 г. касае единствено отстраняване в
бъдещето на една вече установената противоправна пасивност, но то не
премахва нейното съществуване в миналото. Ето защо и ако предписанието не
беше изпълнено в срок, това би съставлявало друго нарушение – по чл. 415,
ал.2 от КТ, което обаче по никакъв начин не влияе на вече осъщественото
такова, а именно това, предмет на настоящото дело, което санкционира
виновно бездействие в минало време.
Несъстоятелно и незаконосъобразно е и възражението на „Арт - 93”
ООД за приложение разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, предвиждаща
занижени размери на санкции при отстраняване на дадено нарушение
незабавно след установяването му, съчетано с липсата на настъпили за
работниците и служителите вредни последици. Отсъстват и двете предвидени
за активиране на тази благоприятна за дееца санкционна разпоредба, като на
първо място нарушението е установено още през м. януари 2025 г., а е
отстранено едва през м. март 2025 г., респ. не може да се говори за незабавно
действие от страна на работодателя. Освен това, но не по-малко важно, налице
са настъпили за П.Д. вредни последици, а именно лишаването и от
своевременно получаване на дължимото по закон трудово възнаграждание за
положения извънреден труд за периода от 01.07. до 30.09.2024 г., което вместо
през м. октомври 2024 г. е изплатено едва през м. март 2025 г. През целия този
период е била налице една съществена липса в патримониума на
правоимащото лице, което е несъмнено вредна последица за него,
препятстваща приложението на чл. 415в, ал.1 от КТ.
Ето защо и по горните съображения съдът разглежда изследвано
нарушение като категорично доказано, правилно квалифицирано и
законосъобразно санкционирано с налагане на съответно предвидения по чл.
414, ал.1 от КТ законов минимум на наказание. Не са налице основания за
отпадане или смекчаване на породената спрямо дружеството – жалбоподател
4
административнонаказателна отговорност, като въз основа на всичко това
атакуваното Наказателно постановление подлежи на цялостно потвърждаване.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „Арт -
93” ООД, следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” - Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния възможен размер от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 07-2500039/20.03.2025 година на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” - Габрово, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ във
вр. с чл. 414, ал.1 от КТ на „Арт - 93” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ул. „**********” № 3Г,
е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева
в качеството на работодател за извършено нарушение по чл. 150 във вр. с чл.
262, ал.1, т.4 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН „Арт - 93” ООД, ЕИК:
*********, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда” - Габрово
направените деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5