№ 191
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
в присъствието на прокурора ЛЮДМИЛ КОЮМДЖИЕВ
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251000600305 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава XXI от НПК.
С присъда № 2 от 24.01.2025 г., постановена по НОХД № 644/2024 г. по описа на
Окръжен съд – Перник, подсъдимият Р. К. Й. - роден на ******** г., в гр.Перник, българин,
с българско гражданство, със средно образование, неосъждан, разведен, безработен, с
постоянен и настоящ адрес: гр.***, ул. „***“ № ***, ЕГН **********, е признат за виновен
в това, че на 17.06.2023 г., в гр.Перник, на кръстовището на ул.„Миньор“ с ул.„Иван Вазов“,
с посока на движение от ул.„Софийско шосе“ към ул.„Отец Паисий“, при управление на
МПС - лек автомобил „Опел Астра” с peг. № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на МПС не е намалил скоростта на движение и
не е спрял при възникнала опасност за движението, а именно - пешеходец, пресичащ
1
пътното платно, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на А. М. В.,
поради което на основание чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.58а, ал.1, вр.
чл.2, ал.2 от НК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години,
изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, е отложено за срок от 3 /три/ години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият Р. Й. е оправдан по обвинението да е нарушил чл.116 от ЗДвП –
като водач на пътно превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца.
На основание чл.343г, вр. чл.343, ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.37,
т.7 от НК, съдът е лишил подсъдимия Р. К. Й. от право да управлява МПС за срок от 3 /три/
години, считано от влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия Р. К. Й. са възложени сторените на досъдебното
производство разноски, възлизащи в размер на 2187,55 лева, платими по сметката на
ОДМВР - Перник в полза на държавния бюджет.
В законоустановения срок, присъдата, в наказателноосъдителната й част, е
обжалвана от повереника на частните обвинители, с искане за увеличение на наказанието на
подсъдимия от 3 на 4 години и ефективното му изтърпяване, след отмяната на разпоредбата
на чл.66 от НК. Повереникът оспорва и приетото от първоинстанционният съд
съпричиняване от страна на пострадалата А. М. В..
В депозираното допълнително изложение към въззивната жалба, повереникът на
частните обвинители, в подкрепа на твърдението си за явната несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание, сочи, че отлагането на ефективното изтърпяване на
наказанието, на основание чл.66 от НК, не съответства от една страна на обществената
опасност на деЯ.ето, а от друга на установените отегчаващи отговорността обстоятелства,
посочени изрично в присъдата на първоинстанционния съд. Неправилното приложение на
чл.66 от НК, било мотивираното от първия съд единствено със значението на личната
превенция, игнорирайки напълно и изцяло генералните възпитателни и предупредителни
функции на наказанието на фона на социалните измерения на неговото поведение, за които
съдът, в противоречие с трайно установената съдебна практика, не отделил макар и
минимално обсъждане. Според повереника, съгласно константната съдебна практика, която
приема обстоятелствата, че подсъдимият не е осъждан и с присъдата му е наложено
наказание в размер на три години „лишаване от свобода“ са задължителни формални
условия, но недостатъчни за приложение на разпоредбата на чл.66 от НК, поради което
прието било от съдилищата, че посочената материално-правна норма отдава
преимуществено значение на личната превенция, но това не означава пренебрегване на
генералната такава, предупредителните и възпитателни функции на наказанието спрямо
останалите членове на обществото, защото генералната превенция също била цел на
наказанието, което ще окаже върху обществото. Връзката между двете цели била неразривно
свързана и нито една от тях не можело да се пренебрегне за сметка на другата, т.е.
наказанието било справедливо именно когато били реализирани и двете превенции в
съвкупност /Р. № 251/26.06.2015 г. по НОХД № 668/2015 г., III НО на ВКС; Р. № 478/20.01.2016 г. по НОХД № 1495/2015 г., I НО на
2
ВКС; Р. № 414/26.11.2015 г. по НОХД № 1355/2015 г., III НО на ВКС; Р. № 480/30.12.2014 г. по НОХД № 1511/2014 г., III НО на ВКС; Р.
№ 26/23.03.2013 г. по НОХД № 2154/2013 г., II НО на ВКС/. Повереникът сочи, че с Решение № 36/03.02.2000 г.
по НОХД № 755/1999 г. на ВКС, изрично било прието, че двете цели на наказанието не били
откъснати една от друга, при което индивидуалната превенция може да се разглежда като
средство за осъществяване на общата и не следва да се възприема като средство за
безнаказаност за извършеното престъпление.
В мотивите към присъдата, първоинстанционният съд не бил изложил доводи в
насока, че чрез условното осъждане на подсъдимия ще се въздейства предупредително и
възпиращо не само спрямо него, но и върху останалите членове на обществото, което било
изискване на материално-правната разпоредба на чл.66 от НК, във вр. с чл.36 от НК, защото
съгласно установената съдебна практика данните за личността на извършителя произтичали
и от конкретно извършеното от него деЯ.е.
Повереникът цитира и Решение № 83/1983 г. по НОХД № 80/1983 г. на ОСНК,
съгласно което при преценка на обществената опасност на дееца при ΠΤП освен
обстоятелствата, отнасящи се до личността му, следва да се има предвид и неговото
поведение като водач на МПС.
В обобщение, повереникът сочи, че изложените обстоятелства, преценени на
базата на непрекъснато увеличаващия се брой на неправомерни деЯ.я по чл.343 от НК,
свързани с нарушения при управление на МПС и причиняване на смърт на пешеходец
налагат извода, че ефективното изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, макар и
за недълъг срок, би довело до преоценка и преосмисляне на поведението на подсъдимия,
както и възпиращо въздействие спрямо другите членове на обществото. Според съдилищата,
в съвременната действителност транспортните престъпления бележели изключителна
динамика на разпространеност и непрекъснато увеличаване на дела си в структурата на
престъпността, което налагало определянето на такова наказание, което да осигури
въздействие не само върху дееца, но и върху членовете на обществото. Тези престъпления
представлявали заплаха за човешките права и право на живот, поради което били с висока
степен на социална укоримост. С тези доводи, повереникът, заявява основателността на
искането за отмяна приложението на чл.66 от НК, въз основа на което е отложено
изтърпяването на наложеното наказание на подсъдимия и постановяване на реалното му
изтърпяване в Затворническо общежитие от открит тип, при първоначален „общ“ режим по
смисъла на чл.59, ал.1 вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС.
В заключение повереникът моли за отмяна първоинстанционната присъда в
частта на приложението на чл.66 ал.1 от НК и увеличаване размера на наложеното
наказание.
В депозираното собственоръчно написано становище от частния обвинител Е. П.
Х. – майка на починалата А. М. В., се твърди, че записът от камерата установявал, че А. В. е
тръгнала да пресича пешеходната пътека на зелен светофар, преминала е през две спрени
коли, едната от които се била преустроила за направо, а другата – наляво. Според записа,
докато пресичала, се появила кола, спускаща се от мост, за да завие надясно, пресичайки
3
въпросната пътека. В този момент тя /починалата В./ видяла опасност и се опитала да се
спаси, като се била затичала, но без успех. Попаднала под удара на колата, която я е
изблъскала извън пешеходната пътека. Според частния обвинител Е. Х., в момента на удара,
подсъдимият бил разсеян и по никакъв начин не се опитал да спре. Този човек бил опасен за
движението. Заради едното „извинение“ на подсъдимия, Окръжен съд – Перник
несправедливо му определил условна присъда.
В заключение, частният обвинител Е. Х. моли за постановяването на справедлива
ефективна присъда.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на частните
обвинители - адв. Т. Х., заявява, че изцяло поддържа жалбата си и допълнението към нея.
Моли за отмяна на постановената от Пернишки окръжен съд присъда № 2 от 24.01.2025
година.
Частният обвинител Е. Х. отправя призив към съда за промяна на „тези смешни
закони, които оневиняват убийците на пътя и … да се спрат хилядите жертви на невинни
хора, и съсипването на хиляди семейства.“ Изразява възмущението си от подсъдимия, който
на другия ден седнал зад волана, карал колата си, правил изявления, че починалата била
виновна. Апелира за промяна на законите и спиране войната по пътищата.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура намира жалбата на
частните обвинители за основателна. Становището на прокурора е, че въпреки
невъзможността му да коментира, приетата от първоинстанционният съд фактическа
обстановка, правните изводи относно събраните по делото доказателства, включително и
тези, касаещи нарушение правилото на чл.116 от ЗДвП, били неправилни.
Прокурорът подкрепя оплакванията на частния обвинител, свързани с
приложението на чл.66 от НК, при определяне на наказанието при условията на чл.58а от
НК и твърденията за явна несправедливост при налагането му. Намира определеното от
първия съд наказание по вид и размер за неправилно, защото не отговаря на степента на
обществената опасност на деЯ.ето и до определена степен – на самия деец. С така
определеното наказание, според прокурора, целите както на генералната, така и на личната
превенция не биха били постигнати в най-пълна степен, предвид обществената нагласа по
отношение на този вид престъпление в обществото.
В заключение, прокурорът пледира за уважаване жалбата на частните
обвинители, съответно присъдата да бъде изменена в частта, с която е определено по вид и
размер наказанието.
Защитникът на подсъдимия Р. К. Й. – адв. А. застъпва становището за правилност
на наложеното на подсъдимия наказание както по вид, така и по размер, и адекватно на
събраните по делото доказателства. Обръща внимание и на високата степен на
съпричиняване на вредоносния резултата от страна на самата пострадала. Това било
доказано от събраните обективни доказателства - снетия видео материал, извършената
4
експертиза обективирана след това със съответните протоколи по досъдебното
производство, двамата очевидци, служители на МВР КАТ гр. Перник, които възприели
инцидента от непосредствена близост, в рамките на около 10 метра.
Защитникът изразява своето съчувствие на частната обвинителка, но обръща
внимание, че в случая става дума за водач, който не бил извършил нарушение по ЗДвП, не е
имал предишни наложени наказания, нито пък е бил употребил алкохол. Същият се е движел
със скорост, обективно установена чрез видео камерите от 23 км/ч. на зелен сигнал на
светофара. Пешеходката е пресичала след пешеходната пътека на червен сигнал на
светофара. Това кръстовище, където станал инцидента, се намирало в централната част на
гр.Перник. В случая водачът предприел завой надясно, на зелен сигнал на светофара, видял,
че няма никой на пешеходната пътека, след което продължил направо движението си. От
дясната страна имало паркирани автомобили напред с предницата си, които излизали назад.
В такъв случай, вниманието на водача било насочено предимно към дясната страна, за да не
излезе някой изведнъж срещу него. В същото време пешеходката преминала от лявата му
страна, поради което защитникът предполага, че това е единствената причина водачът да не
е видял появяването на пострадалата В. пред автомобила на подсъдимия и последният да не
е успял да реагира на време и да предотврати инцидента. Според защитника, инцидента не
би възникнал, ако г-жа В. не бе предприела едно неправилно пресичане извън пешеходната
пътека и на червен сигнал на светофара на кръстовище, където трафика бил достатъчно
интензивен.
С твърдения за правилност на присъдата, както и с оглед личността на
подсъдимия, неговата възраст, безупречното му процесуално поведение, изразеното му
безспорно разкаяние и съжаление за този трагичен инцидент, защитникът моли за
потвърждаване на присъдата.
В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият Й. поддържа
пледоарията на защитника си. Твърди, че просто не видял пострадалата. Приема присъдата,
която му била дадена. Изразява искрено съжаление.
В последната си дума моли за потвърждаване на присъдата.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в
рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното:
Съдебното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма
от НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК – по изрично искане на защитника на
подсъдимия и самия подсъдим Р. К. Й. и при цялостно признаване от подсъдимия на
фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, по реда
на чл.371, т.2 от НПК, както и изразено от него съгласие да не се събират доказателства за
тези факти. Тези искания са направени в публично съдебно заседание и в присъствие на
останалите страни по делото (протокол от съдебно заседание от 27.01.2025 година, л.37 от
5
НОХД № 644/2024 г. на ПОС). Протоколираното изявление дава основание да се приеме, че
Й. е бил в състояние пълноценно да възприема обстоятелствата във връзка с обвинението и
правните последици от направеното признание. Съдът му е разяснил правата и същността на
процедурата в присъствието на защитника му. Съгласието да не се събират доказателства във
връзка с предмета на доказване е било информирано и доброволно. При това производство
въззивният съд проверява дали процесуалната дейност на първостепенния съд е
осъществена при съблюдаване нормативната уредба на диференцираното производство и
законосъобразността на доказателствената преценка. Също така следи за спазване
регламентирания ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие, както и
относно спазване изискванията на чл.373, ал.2 и 3 от НПК при постановяване на присъдата.
След собствен анализ на събраните по делото доказателства, настоящата
инстанция намира, че Окръжен съд – Перник правилно е допуснал разглеждане на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, защото по делото са налице достатъчни и
несъмнени доказателствени факти, подкрепящи направеното от подсъдимия Й.
самопризнание и позволяващи установяването на обективната истина относно
осъществяването на инкриминираното деЯ.е и участието на подсъдимия в него, относно
причинените вреди и другите обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия, т.
е. относно главния факт на процеса. Следва да се отбележи, че съгласно т.4 на ТР № 1/2009 г.
на ОСНК на ВКС, при разглеждане на делото по реда на тази диференцирана процедура, е
необходимо и достатъчно по делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с
направеното самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни и напълно, и
изцяло да съответстват на всички приети за установени факти. В случая, такива
доказателства са изведени от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1028-
262/17.06.2023 г., с приложена скица; протокол за оглед на местопроизшествие, с приложен
към него фотоалбум; протокол за вземане на образци за сравнително изследване от
пострадалата; показанията на свидетелите М. К., Е. Х., А. К., К. В., Й. П.; заключенията на
вещите лица, изготвили съдебномедицинската експертиза на труп на починалата А. В.,
относно причинените й телесни увреждания и причинно-следствената им връзка със
смъртта; съдебно-химическата експертиза № 295/19.06.2023 г.; видео-техническа експертиза
№ 418/03.08.2023 г., относно действията на лицата, записани във файла, имащи отношение
към ПТП-то; автотехническа експертиза, с приложена скица, установяваща причините за
допуснатото ПТП и механизма на причинените телесни увреждания на пострадалата; схема
на кръстовището, на случилото се ПТП и циклограма на светофарната уредба в режим на
работа, към 17.06.2023 г.; справка картон за нарушенията на подсъдимия Й., като водач на
МПС; справка за съдимост на подсъдимия.
Всички факти, съдържащи се в посочените доказателствени източници, оценени
по действителното им съдържание, не пораждат съмнения за достоверността им, относно
времето, мястото и причината за пътно-транспортното произшествие, причинила смъртта на
А. М. В.. Съдържанието на обвинителният акт сочи на действия на подсъдимия Р. К. Й.,
6
причинили смъртта на пострадалата В., като тяхната доказателствена обезпеченост съдът
подробно е обсъдил, анализирал и отразил в мотивите на присъдата.
При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната
инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически
положения, несъвместими с признатите факти. Въззивният съдебен състав прецени
правилността и на извода, съдържащ се в постановеното по реда на чл.372 от НПК
определение, при което споделя становището на Пернишки окръжен съд, че признанието не
е изолирано, а се подкрепя от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, в
хода на досъдебното производство. Поради изложеното, въззивният съд няма основание да
откаже да утвърди фактическата правилност на първоинстанционната присъда, касателно
проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът надлежно е проверил доколко признанието на фактите от страна на
подсъдимия се потвърждава от събраните по делото доказателства и след като е намерил, че
признанието е доказателствено подкрепено, е разгледал делото по този ред. Последица от
това е невъзможността подсъдимият да оспорва фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, включително и по пътя на обжалването, с различна интерпретация и
оспорване на доказателствените източници.
В хода на въззивното съдебно производство, с оглед спецификата на проведеното
пред първата инстанция съкратеното съдебно следствие, настоящата инстанция намира, че в
съответствие с особените правила на Глава ХХVІІ от НПК, съдът напълно законосъобразно е
възприел за установена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Поради това Софийският апелативен съд не намира основания да
преразглежда и коригира приетата от първостепенния съд фактология на деЯ.ето, а именно
че подсъдимият Р. К. Й. е правоспособен водач на МПС, категории В, М и АМ и като такъв
има две наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП. Глобите по
последните са платени, изтекъл е заК.ия срок, поради което подсъдимият е реабилитиран.
Същото се отнася и за наложените му две наказания по фиш. Не е осъждан.
На 17.06.2023 г., малко след 13:00 часа, подсъдимият се движел с управлявания от
него лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******** по ул.„Иван Вазов” в гр.Перник, с
посока на движение от ул.„Софийско шосе“ към централната градска част. Й. се движел в
дясната пътна лента със скорост от около 16 - 17 км/ч., с намерение да завие на дясно по
ул.“Миньор“ на кръстовището, образувано от тази улица и ул.“Отец Паисий“. Така, изчакал
сигнала на светофарната уредба да включи зелен цвят за неговата посока на движение и
предприел маневра „завой на дясно“.
В същото време, пострадалата А. М. В. предприела пресичане на пътното платно
на ул.„Миньор“ с посока от ул.„Отец Паисий“ към училище „Петър Берон“, при действащ
червен сигнал на светофара за пешеходци. Първоначално В. се движела в границите на
пешеходната пътека ( хоризонтална маркировка тип М 8.2), като впоследствие се отклонила
в ляво и излязла извън нейните граници. Пострадалата тичала косо отзад-отстрани към
7
колата на подсъдимия и когато се намирала на около 3 метра от десния край на пътното
платно и на около 1 метър след пешеходната пътека, настъпил удар между нея и предната
част на автомобила, управляван от Й.. След удара лекият автомобил продължил движението
си, без да променя съществено посоката си и спрял на около 7,5 метра след мястото на
удара, без да отлага следи. Вследствие на удара тялото на В. било качено върху предната
част на автомобила и след кратко носене изпаднало от лявата страна на МПС, върху
настилката, където след кратко плъзгане, се установило. Свидетелите М. К. и К. В.-
полицейски служители, възприели цялото произшествие, тъй като в този момент се движели
с патрулния автомобил по ул.„Миньор“. Двамата запазили местопроизшествието, извикали
екип на спешната помощ и изпробвали водача Р. Й. за употреба на алкохол с техническо
средство алкотест „Дрегер 7510“. Последния отчел отрицателен резултат.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, в
следствие на пътно - транспортното произшествие на 17.06.2023 г., А. В. е получила
множество травматични увреждания, а именно: Тежка закрита черепно-мозъчна травма-
кръвонасядане на меката черепна покривка в дясната й темпорална част; кръвонасядане на
десния темпорален мускул; подлежащо линейно счупване на дясната темпорална кост,
продължаващо по черепната основа и проследяващо се до нивото на дясната средна
черепно-мозъчна ямка; субдурални и субарахноидални мозъчни кръвоизливи; вътремозъчни
кръвоизливи в лявата голямомозъчна хемисфера: ограничен вътремозъчен кръвоизлив в
областта на мозъчния ствол; обширни участъци по мозъчната основа и в лявата темпорална
и фронтална области, обхванати от мозъчно размекчение и сформиране на мозъчен детрит.
Закрита гръдна травма- счупвания на 5-то и 6-то ребра вдясно. Травма на опорно-
двигателния апарат - счупване на долния клон на дясната срамна кост с кръвонасядане на
околните меки тъкани; Мекотъканни увреждания (кръвонасядания) по дълбоката
мускулатура в областта на дясната подбедрица и в областта на дясната тазобедрена става.
Според вещите лица, смъртта на А. В. се дължи на остра дихателна и сърдечно
съдова недостатъчност, развила се вследствие на тежкия възпалителен процес на белите
дробове (пневмония). Развитието на пневмонията е последица от тежкото здравословно
състояние на В. с травматична генеза - състояние след тежка черепно-мозъчна травма,
довела да продължителен болничен престой и залежаване. Вещите лица са категорични, че
между настъпилото ПТП и причинените от него травматични увреждания на В. и
настъпилите неблагоприятни усложнения от тези увреждания, причинили смъртта на
пострадалата, е налице пряка непрекъсваща се причинна връзка.
По делото е изготвена и автотехническа експертиза, съгласно която към момента
на настъпване на ПТП-то, лекият автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********, управляван от
Й., се е движел със скорост около 23 км/ч, като непосредствено преди настъпване на удара
водачът не е предприел каквито и да било действия за промяна на скоростта си, респективно
за спиране на автомобила. Вещото лице посочва, че с оглед скоростите, с които са се
движели автомобила и пешеходката, подсъдимият е имал физическата възможност да
възприеме пресичащата пътното платно В., както и да спре преди мястото на удара при
8
задействане на спирачната уредба, тъй като пострадалата не се е намирала в опасната зона
на спиране на автомобила. Нещо повече, според експерта, за предотвратяване на ПТП-то е
било достатъчно плавното задействане на спирачната уредба до такава стойност, която би
позволила на автомобила да забави преминаването през линията на удара с едва 0,5 секунди
/при равни други условия/. От своя страна пострадалата А. В., като пешеходец, е
разполагала с възможността да премине през платното за движение на ул.„Миньор” при
разрешителен (зелен) сигнал на светофарната уредба за пешеходци в нейната посока. По
този начин, с оглед въведената организация на движение при преминаване през процесното
кръстовище и при спазване на правилата за навлизане в кръстовището е било невъзможно
траекториите на двамата участници в движението да се пресекат и ПТП не би настъпило.
Като причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие вещото лице
сочи едновременните действия на двамата участници, в резултат на които траекториите им
на движение са се пресекли и е настъпил процесния удар. Основното технически неправилно
действие от страна на водача на МПС - подсъдимият Й. е липсата на реакция за аварийно
спиране, в условия, при които той е разполагал с възможността, при аварийно задействане
на спирачната уредба, да спре преди мястото на удара и по този начин да го предотврати. А
основното неправилно действие от страна на пострадалата В. е предприемане на пресичане
на платното за движение на ул.„Миньор” при светещ червен сигнал на светофарната уредба
за пешеходци. Посочените нарушения на ЗДвП са в пряка причинна връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие и с причинения резултат - смъртта на А. М. В..
При така изяснената фактическа обстановка правните изводи на
първоинстанционният съд за вината на Р. К. Й. са правилни и следва да бъдат споделени.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.343, ал.1 б.„в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, за което е обвинен, тъй като на 17.06.2023 г. в
гр.Перник, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра” с
peг. № ********, движейки се по ул.„Софийско шосе“ към ул.„Отец Паисий“, на
кръстовището на ул.„Миньор“ с ул.“Иван Вазов“, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на МПС не е намалил скоростта на
движение и не е спрял при възникнала опасност за движението, а именно - пешеходец,
пресичащ пътното платно, в резултат на което, блъскайки я, причинил по непредпазливост
смъртта на А. М. В. от гр.Перник, която пресичала пътното платно на ул.“Миньор“ с посока
от ул.“Отец Паисий“ към училище „Петър Берон“ при действащ червен сигнал на светофара
за пешеходци, и извън границите на пешеходната пътека (хоризонтална маркировка тип М
8.2). Нарушаването на цитираното правило за движение по пътищата е в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и с последвалия
вредоносен съставомерен резултат – смъртта на пострадалата В..
От обективна страна е налице бездействие от страна на подсъдимия Й., тъй като
той не е задействал спирачната система на автомобила за намаляване на скоростта и
спиране, какъвто е и отговора на задачи 5 и 6 от заключението на САТЕ - в момента, в който
пострадалата вече обективно е била видима за подсъдимия, той е имал техническата
9
възможност ако не да установи автомобила преди мястото на удара, то да намали скоростта
на движението му дори и при прилагане на плавно спирачно закъснение, и да избегне
произшествието чрез безопасно постепенно намаляване на скоростта и спиране, тъй като
реално жертвата е била извън опасната зона за спиране.
Макар и както държавното обвинение, така и първоинстанционният съд да не са
конкретизирали в актовете си, за нарушението на кое точно изречение от разпоредбата на
чл.20, ал.2 от ЗДвП става въпрос, то от словесното изражение става ясно, че се визира
нарушение на изр.2 от тази разпоредба.
Вярно е, че пострадалата А. М. В. е допринесла за настъпването на ПТП-то, като
е предприела пресичане на пътното платно при светещ червено за пешеходците светофар за
нейната посока, както и не по очертаната пешеходна пътека /хоризонтална маркировка тип
М.8.2/ и по този начин вече е представлявала опасност за движението, но този факт съвсем
не освобождава подсъдимият от задължението му, като водач на МПС и участник в
движението по пътя, да намали скоростта на движение, а при необходимост и да спре, за да
избегне произшествието. Именно това подсъдимият Й. не е сторил, с което е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП.
Експерта, изработил САТЕ е категоричен, че от обективна страна Р. Й. е
разполагал с физическата възможност своевременно да възприеме пешеходката и дори само
при намаляване на скоростта, управлявания от него автомобил би се разминал с нея, дори и
при допускането, че пешеходката би запазила скоростта си на движение такава, каквато е
била и към момента на удара. Липсата на реакция за аварийно спиране от страна на
подсъдимия, като водач на МПС, в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП,
е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортното произшествие и
на вредоносния резултат.
От субективна страна деЯ.ето е извършено от подсъдимия Р. К. Й. при форма на
вина-непредпазливост, по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият управлявайки
лекия автомобил на широко, ненатоварено от автомобилен поток /видно от фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествие, както и от ВТЕ/ кръстовище, и при сравнително
добра видимост в светлата част на денонощието, макар и при облачно време и мокра пътна
настилка, не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, и предотврати. Това би станало, ако подсъдимият беше
управлявал автомобила си с изискуемото по закон повишено внимание в района на
процесното кръстовище с налични пешеходни пътеки, липсата на което пък му е попречило
да намали скоростта си до такава, даваща му възможност да спре, в случай на навлизане в
пътното платно на пешеходец, представляващ опасност за движението. Както е посочено и в
заключението на АТЕ /л.15/, въпреки липсата на каквито и да било физически препятствия
по отношение на видимостта им един спрямо друг, двамата участници продължават
движението си по предварителните си посоки, като скоростната компонента на пострадалата
допълнително се измества наляво спрямо посоката й /т.е. излязла е извън пешеходната
пътека, наляво/. В резултат на това настъпва удар между предната част на автомобила, около
10
централната му част, което се явява под масовия център на тялото на пострадалата.
Автомобилът е продължил движението си, без да променя съществено посоката си и спира
на около 7,5 метра след мястото на удара, без да отлага следи… Изложените от експерта
изчисления, са му дали основание да заключи, че подсъдимият е разполагал с техническа
възможност да възприеме пешеходката и при реакция за аварийно спиране от 2,24 секунди
преди ПТП-то, да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпилото
произшествие. Достатъчно условие за предотвратяване на ПТП-то от страна на подсъдимия,
според експерта, се е явявало действието му за забавяне на достигането му до мястото на
удара с едва 0,5 секунди, което е било възможно дори и при прилагане на плавно спирачно
закъснение. Основното, технически неправилно действие от страна на водача на МПС,
според експерта, е липсата на реакция за аварийно спиране, в условия, при които той е
разполагал с възможността при аварийно задействане на спирачната уредба да спре преди
мястото на удара и по този начин да предотврати удара. От изложеното се налага извода, че
подсъдимият не е намали скоростта и не е изчакал преминаването на пешеходката по
пътното платно, която в случая се е била отклонила и от очертанията на пешеходната
пътека, защото той изобщо не я е забелязал. В подкрепа на този извод е пледоарията на
защитникът му пред първоинстанционният съд, където той казва, че „Действително, този
трагичен инцидент… се дължи и на разсейването от страна на водача при вземането на
десен завой, което, предполагам се дължи на обстоятелството, че от дясната страна има
паркирани автомобили и вниманието му е било по-скоро насочено в тази посока – надясно, а
не отляво, от където се е появила пострадалата. Действително, няма спирачен път и той не е
успял да реагира и задейства спирачната система чак след настъпването на произшествието.
Това се дължи на обстоятелството, че той просто не е видял пострадалата…“
Както и правилно е посочил първоинстанционният съд, ако подсъдимият бе
проявил дължимата грижа и взискателност, ако бе подложил на внимателна преценка всички
фактори от пътната обстановка към този момент, можело е да изведе в съзнанието си
представата за общественоопасните последици и да не ги предизвика. В случай че
подсъдимият бе проявил необходимото внимание към пътната обстановка в района на
кръстовището и обозначената пешеходна пътека, то той би могъл да спре при възприемането
на пешеходеца и да не допусне ПТП.
Като е допуснал посоченото нарушение на ЗДвП, не се е съобразил с
особеностите на пътната обстановка, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на вредоносните последици, поради което и е ангажирана
неговата наказателна отговорност.
По наказанието
Във въззивната жалба на частните обвинители се акцентира върху несправедливо
заниженото /според тях/ наказание на подсъдимия „лишаване от свобода“, както и
неправилното приложение на чл.66 от НК, като се прави искане на увеличаване размера на
наказанието „лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно ефективно. Настоящият
съдебен състав намира тази жалба за частично основателна.
11
За извършеното от подсъдимия Р. К. Й. престъпление по чл. чл.343, ал.1, б.„в“,
вр. с чл.342, ал.1 от НК, към датата на извършването му – 17.06.2023 г., законът предвижда
наказание "лишаване от свобода" за срок от две до шест години.
При индивидуализацията на наказанието, първоинстанционният съд не е отчел
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а като смекчаващи такива е отчел
чистото му съдебно минало, искреното критично отношение към извършеното и
съпричиняването в значителна степен на вредоносния резултат от пострадалата. Отчитайки
тези обстоятелства, съдът е определил наказание по вид „лишаване от свобода“, към средния
законоустановения срок от 3 /три/ години.
Като е отчел, че по делото е проведено съкратено съдебно следствие и след
индивидуализирането му, съдът, след редукцията на така отмереното наказание с една трета,
съобразно разпоредбите на чл.373, ал.2, вр. чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК и вр. чл. 58а,
ал.1 и чл.54 от НК, във вр. с чл.2, ал.2 от НК в рамките на наказанието, предвидено към
момента на извършване на престъплението /преди изм. на закона с ДВ бр.67 от 2023 г./, е
наложил на подсъдимия Й. наказание „лишаване от свобода" за срок от 2 /две/ години,
изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, отложил за срок от 3 /три/ години.
Проверявайки присъдата в осъдителната й част спрямо подсъдимия Р. К. Й. и
съобразявайки безспорно установената по делото фактология, настоящата инстанция се
съгласява с правните изводи на първостепенният съд, касаещи нарушението на правилото за
движение, регламентирано в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, намиращо се в пряка причинна
връзка с инкриминираното пътно-транспортно произшествие със съставомерни последици -
смъртта на пострадалата А. М. В., че са съответни на закона и се споделят изцяло от
настоящият съдебен състав. Софийски апелативен съд споделя оправдаването на
подсъдимия по повдигнатото обвинение, касателно нарушаване разпоредбата на чл.116 от
ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат
с бял бастун и към престарелите хора“, а именно, че подсъдимият, като водач на пътно
превозно средство, не е бил внимателен и предпазлив към пешеходеца А. В., тъй като както
и правилно е посочил Пернишки окръжен съд, тази заК.а норма е обща и не съдържа
конкретни правила за поведение. Затова и вмененото му нарушение на тази норма няма
собствена причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредоносния по смисъла
на НК резултат, поради което и не може да бъде прието като нарушена разпоредба по
смисъла на чл.342, ал.1 от НК.
Независимо от отпадането на нарушението по чл.116 от ЗДвП, конкретната
тежест на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП, допуснато от подсъдимия, конкретния му
принос за настъпване на ПТП-то и причиняване на вредоносния резултат, не диктуват
смекчаване на наказателноправното му положение, намерило израз в отмерване на
наказанието му в законоустановения минимум, независимо от ниската му лична обществена
опасност /чисто съдебно минало и липсата на административни нарушения - справка- картон на
водач – л.122 от ДП/.
12
Съображенията, изложени от защитата на подсъдимия и от самия подсъдим, пред
въззивната инстанция, като безупречното му процесуално поведение, изразеното съжаление
и съчувствие към близките на пострадалата, признаването на фактите по делото и
критичното му отношение към стореното, но и твърденията му за „съпричиняване на
получената телесна повреда от страна на самата пострадала“, не могат да са доминантни.
Поради това, настоящата въззивна инстанция намира искането на частния обвинител за
увеличаване срока на наказанието му за основателно. Съдът споделя оплакването на
частните обвинители за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия,
предвид определянето на последното в законоустановения му минимален размер по
следните съображения:
На първо място, настоящият съд съзира противоречие в доводите на Пернишки
окръжен съд относно основанията за отмерване срока на наказанието „лишаване от
свобода“. От една страна първият съд сочи липса на отегчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства, но в същото време приема, че причина за извършване на деЯ.ето е ниското
правно съзнание и незачитане правилата за движение по пътищата.
За разлика от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав намира, че е
налице отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство и като такова следва да бъде
отчетено недобросъвестното му поведение като водач на МПС. Доказателство за това са
нарушенията му на ЗДвП, за които са му били наложени административни наказания, които
година преди процесното ПТП, са били две. Това говори за системност при нарушаване
правилата за движение по пътищата.
Второ, въззивният съд намира, че макар и опирайки се на задължителните
указания, дадени с т.1 от ТР № 2/2016 г. на ОСНК относно определянето като смекчаващо
вината на подсъдимия обстоятелство, поведението на пострадалия при ПТП пешеходец,
първоинстанционният съд е преекспонирал това обстоятелство, като е приел, че
съпричиняването на процесното ПТП от страна на пострадалата А. М. В., представлява
смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство в значителна степен. Според въззивният
съдебен състав, не трябва да се надценява поведението на пострадалата от към
съпричиняване на резултата.
Самият факт, че кръстовището, на което се е случило ПТП-то е било добре
познато на подсъдимия, както и, че в момента на самото произшествие то не е било
натоварено от автомобилен поток /видно от фотоалбума към протокола за оглед на
местопроизшествие, както и от ВТЕ и САТЕ/, в светлата част на денонощието, при добра
видимост, и при липсата на каквито и да било физически препятствия по отношение на
видимостта между пострадалата пешеходка и подсъдимия - водач на МПС, последният е
имал много добра видимост в широк спектър и въпреки това изобщо не е забелязал
пресичащата /макар и неправомерно/ пешеходка, защото както и защитникът заявява пред
първият съд „трагичният инцидент … се дължи и на разсейването от страна на водача при
вземането на десен завой…“. Пред въззивният съд защитникът заявява, че вниманието на
подсъдимият е било насочено само към дясната страна на платното за движение, но не и към
13
лявата, т.е. той не е наблюдавал внимателно цялата пътна обстановка, което представлява
грубо, а в случая и опасно нарушение на правилата за движение по пътищата. Такива
нарушения всякога поставят в изключително голям риск безопасността на движението, като
в конкретния случай този риск не е останал само хипотетичен. Пътнотранспортното
произшествие, в резултат на допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение
по пътищата, е причинило и смъртта на млада жена /макар и не на момента/ в разцвета на
житейския си път.
Не е убягнало от вниманието на първоинстанционния съд изразеното от
подсъдимият съжаление, но също така първият съд е следвало да отчете и изключително
високата обществена опасност на извършеното от него деЯ.е, с оглед тежкия причинен
резултат, младата възраст на жертвата, както и многобройните пътни инциденти с тежки
последици, отнели човешки животи.
За разлика от първоинстанционният съд, който е приел искреното критично
отношение на подсъдимия към извършеното за смекчаващо отговорността му обстоятелство,
въззивният счита, че това отношение на подсъдимия вече е било отчетено при редукцията
на отмереното му наказание, по реда на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият, именно
поради критичното си отношение към извършеното от него, е признал изцяло изложените в
обстоятелствената част на обвинителният акт факти, за случилото се ПТП, което е
основание за провеждането на привилегировано съдебно производство.
От друга страна, както пред първоинстанционният съд, така и пред въззивният,
самото твърдение на защитника, споделено и от самия подсъдим, че „… инцидента не би
възникнал, ако г-жа В. не бе предприела едно неправилно пресичане извън пешеходната
пътека и на червен сигнал на светофара на това кръстовище, където е достатъчно
интензивен трафика…“, поставя под въпрос дали отношението на подсъдимия към
извършеното е наистина критично и искрено.
Всички тези обстоятелства, обосновават извод у въззивният съд, че не са налице
само смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, от което следва, че определения от
първоинстанционният съд срок от 3 /три/ години на наказанието „лишаване от свобода“ е
необосновано и неправилно определен към законоустановения минимум. Според САС, при
наличието и на отегчаващо вината обстоятелство, този срок следва да бъде определен над
средния законоустановения срок от 4 години и 6 месеца /при максимум 6 години – към
датата на престъплението/, като след редукцията му с една трета, на основание чл.58а, ал.1
от НК, наказанието „лишаване от свобода“ да бъде определено в размер на 3 /три/ години.
Така определения размер на наказанието лишаване от свобода би постигнал в значителна
степен визираните в чл.36, ал.1 от НК цели. Поради тези съображения, присъдата в тази й
част следва да бъде изменена.
Претенцията на частното обвинение, насочена към отмяна приложението на чл.66
от НК и ефективното изтърпяване на наложеното на подсъдимия Й. наказание, настоящият
съд намира за неоснователна. В тази връзка следва да се посочи, че цитираната във
въззивната жалба на частния обвинител съдебна практика, касаеща въпросите за
14
приложението на чл.66 от НК, касае особено тежки случаи на ПТП и с причиняване на
смърт на повече от едно лице, какъвто настоящият случай не е, и следователно е неотносима
към него.
На първо място, в настоящият случай, обективно са налице материалноправните
предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК, по отношение на подсъдимия Р. Й. –
чисто съдебно минало и наложеното наказание „лишаване от свобода“, макар и увеличено от
САС, е 3 години.
На второ място, относно прилагането на института на условното осъждане следва
да се има предвид, че този институт е изключение от общото правило, че наказанието
лишаване от свобода следва да се търпи ефективно. С оглед преценката за приложението му
или не, се взема предвид не само тежестта на престъпния резултат, но и личността на
подсъдимия. Макар и санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за
движение по пътищата /както бе посочено по-горе в решението/, от справката на Пътна
полиция е видно, че тези нарушения не са тежки такива, че да преградят възможността за
обсъждане възможността за приложение на чл.66 от НК. Процесното престъпление е
инцидент в живота му, което не може да се отрече, че се е отразило изключително негативно
и на самия подсъдим, който не се характеризира като личност с висока обществена опасност.
Ето защо и настоящата въззивна инстанция счита, че за да бъдат постигнати
визираните в чл.36 от НК цели, не е необходимо същият да бъде изолиран от обществото в
пенитенциарно заведение, за ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Срока обаче, на определеното от първоинстанционният съд отлагане по реда на
чл.66, ал.1 от НК, изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от 3 /три/ години,
следва да бъде увеличен на 5 /пет/ години, предвид увеличения от САС размер на
наказанието „лишаване от свобода“ от 2 години на 3 години, и с оглед привеждането му в
съответствие с изискванията на чл.66, ал.2 от НК. В този смисъл присъдата и в тази й част
следва да бъзе изменена.
Наложеното на основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр.чл.342, ал.1, пр.3
от НК, на подсъдимия наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
години е правилно и съответно на извършеното престъпление и по същество е съобразено с
разпоредбите на чл.49, ал.3 и чл.36 от НК.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК
правилно подсъдимият Р. К. Й. е бил осъден да заплати направените по делото /на
досъдебното производство/ разноски, възлизащи в размер на 2 187.55 лева.
Настоящият съд констатира, че първоинстанционният не е възложил в тежест на
подсъдимия дължимата държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Независимо, че в наказателното производство посрещането и възлагането на разноските е
по реда на НПК, в новата ТДТССГПК, в сила от 01.03.2008 г., чл.11 определя държавна такса
в размер на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Той е актуалния текст,
представляващ основание за събиране на ДТ и в наказателното производство, защото в
15
отменените т.7 и т.7а от тарифа №1 към ЗДТ по отношение на таксата за издаване на
изпълнителен лист не се е правила разлика дали става въпрос за гражданско или наказателно
производство. Правната уредбата е била единна и в двата случая, такава е и по настоящем,
като е променено само основанието в такова по чл.11 от ТДТССГПК. Поради изложеното в
тежест на подсъдимия Р. К. Й. следва да бъде възложена и такса за служебно издаване на
изпълнителен лист от Окръжен съд - Перник.
При извършената цялостна служебна проверка въззивният съд не намери
причини за отмяна или изменение на първоинстанционната присъда, освен в частта, касаеща
наказанието „лишаване от свобода“ и срока на приложението на чл.66 от НК, коментирани
по-горе в решението, поради което същата в останалата част следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.2, т.1, във връзка с чл.334,
т.3 и чл.338 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 10-ти състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 2 от 24.01.2025 г. по НОХД № 644/2024 г. на Окръжен съд -
Перник, като:
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното, на подсъдимия Р. К. Й., наказание
„лишаване от свобода“ от две години на ТРИ години;
УВЕЛИЧАВА срока на отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“, на основание чл.66, ал.1 от НК, от 3 години на ПЕТ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА Р. К. Й., ЕГН ********** да заплати в полза на Република България,
по сметката на ВСС, 5.00 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист от Окръжен
съд - Перник.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд в
15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16