№
………………………………….г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ
състав, в закрито заседание на 08.03.2019г., като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН административно дело 895/2018г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК за изменение на решение
№201/08.02.2019г., постановено по административно дело №895/2018г. на
Варненския административен съд, в частта
на размера на присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Постъпило
е искане с вх.№3294/21.02.2019г. от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, в което се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 7409.40 лв /посочен в негова молба вх.№18821 от
31.10.2018г./.
Молбата
за изменение на решението в частта на разноските беше съобщена на „Виас“ ЕООД,
в резултат на което е постъпило становище с вх.№4062/07.03.2019г., в което се
твърди, че искането е неоснователно.
С
решението, чието изменение се иска в частта на присъденото юрисконсултско
възнаграждение, съдът е отхвърлил жалбата
на „Виас“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Ришки проход“ № 68А, представлявано
от управителя Веско Василев против ревизионен
акт № Р-03000315010552-091-001/31.08.2016 г. на орган по приходите при ТД на
НАП в частта потвърдена с решение № 396/16.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Варна, с който на „Виас“ ЕООД са установени
задължения за данък върху добавената стойност общо в размер на 46094.64 лева и
лихви 18565.45 лв. Осъдил е „Виас“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, бул. „Ришки
проход“ № 68А, представлявано от управителя Веско Василев да заплати на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
Съдът
изрично в мотивите на решението си е подчертал, че на основание
чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, съгласно
чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл.161 от ДОПК на ответника се присъждат
разноски съобразно отхвърлената част на жалбата, но по делото такива не са
направени от него. С оглед изхода на делото, сторените от жалбоподателя такива
си остават за негова сметка.
Отделно от разноските,
в изречение 3 на чл.161 ал.1 от ДОПК законодателят е казал, че на администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размера
на минималното възнаграждение за един адвокат, т.е. от точното съдържание на
разпоредбата е видно, че юрисконуслтското възнаграждение не зависи от размера
на материалния интерес по делото или по отхвърлената част от жалбата, а се
присъжда в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат.
Съдът
съобразил, че с решение /т.47 и т.51/
от 23 ноември 2017 година на
Съда на Европейския съюз по съединени дела С–427/16 и С–428/16 е
прието, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското възнаграждение е
в противоречие с правото на Европейския съюз и по-специално не съответства
на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с
член 4, параграф 3 ДЕС и с Директива 77/249/ЕИО на Съвета от
22 март 1977 година. Задължителността на решенията на Съда на Европейския
съюз по преюдициални запитвания и предимството им пред решенията на върховните
съдилища на държавите-членки произтича от чл.267 и сл. от Договора за
функциониране на Европейския съюз. Поради това, както и на основание чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България, съдът намира за единствена приложима по отношение
дължимото на администрацията юрисконсултско възнаграждение Наредбата за
заплащане на правната помощ. Във връзка с това,
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е било присъдено
юрисконсултско възнаграждение в максималния размер от 200 лева по чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, поради високата фактическата и правна
сложност на делото.
С оглед на изложеното, не е налице основание за изменение на решение
№201/08.02.2019г., постановено по административно дело №895/2018г. на
Варненския административен съд в частта на присъденото юрисконсултско
възнаграждение, поради което искане с вх.№3294/21.02.2019г.
от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
7409.40 лева е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.
Воден
от изложеното и на основание чл.176 от АПК във връзка с чл.248 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искане с вх.№3294/21.02.2019г. от директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с което
се иска изменение на решение №201/08.02.2019г., постановено по
административно дело №895/2018г. на Варненския административен съд, в частта на размера на присъдено в полза на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: