Р Е Ш Е Н И Е
№ 260005
гр. Първомай, 21.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав, в открито съдебно заседание на осми
септември две хиляди двадесет и първа година с
Председател:
София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 196 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 145 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Постъпила е Жалба вх. № 261189/31.03.2021 г. с правно
основание чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, с която Б.Д.М., ЕГН: **********, процесуално
представляван по пълномощие от адв. А. М. Т., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, моли съда да
отмени Заповед рег. № 325-зз-45/26.03.2021 г. за задържане на лице, издадена от
инсп. Г.С.П. при Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на
МВР – Пловдив.
Жалбоподателят оспорва административния акт с
доводи за неговата незаконосъобразност поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и
несъответствие с целта му. Релевира се, че не съдържа посочване на конкретни
обстоятелства, сочещи причината и целта на предприетото задържане – и в
частност сведения за извършено от задържания престъпление. Сочи се, че липсва
материалноправната предпоставка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, доколкото
административният орган не е разполагал с данни, уличаващи оспорващия или
пораждащи съмнение за евентуалната му съпричастност към деяние по чл. 343б, ал.
3 от Наказателния кодекс (НК).
В открито съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си пълномощник поддържа жалбата и излага
аргументи в подкрепа на нейната основателност, а ответникът по нея не се
представлява и не застъпва становище по предмета на административния спор.
Съдът, след като прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази наведените от
страните доводи, намира от фактическа страна следното:
По данни от
Докладна записка, издадена на 26.03.2021 г. от младши експерт К. Н. в РУ –
Първомай при ОД на МВР – Пловдив, на 26.03.2021 г. в 15:55 часа при управление
на лек автомобил марка и модел „М. АМГ ***** М.” с рег. № ***, собственост на
„Лизингхаус” ЕООД, ЕИК: *******, на главен път І-8 в гр. Първомай, кв. „Дебър”,
жалбоподателят бил спрян за проверка от екип от служители на Отдел
„Икономическа полиция” и Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив и за изясняване
действието на приложената му принудителна административна мярка по чл. 171, т.
1, б. „б” от Закона за движението на пътищата (ЗДвП) със Заповед №
21-0375-000005/25.01.2021 г. на младши автоконтрольор РУ – Чирпан при ОД на МВР
– Пловдив, бил отведен в полицейския участък в гр. Първомай, където отказал тестване
за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръгчек 3000 STK6 ARBA0012 и кръвно изследване в
Център за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Пловдив, Филиал Първомай, за което бил
насочен с Талон № *******г., издаден от младши автоконтрольор Т. А. Х.при РУ –
Първомай. Предвид казаното последният му съставил Акт бл. № 577714/26.03.2021
г. за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
връчен му на 26.03.2021 г. при отказ да го подпише, а със Заповед № 21-0325-000029/26.03.2021
г., предоставена му на 26.03.2021 г., Началникът на РУ – Първомай му наложил
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно преводно средство до разрешаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Със
Заповед рег. № 325-зз-45/26.03.2021 г. за задържане на лице, издадена на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от младши инспектор Г.С.П., който
съгласно Кадрова справка № 317000-17327/06.08.2021 г., изготвена от Началника
на Сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Пловдив, изпълнявал длъжността
полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ – Първомай за периода от
02.06.2014 г. до настоящия момент, спрямо жалбоподателя било разпоредено
задържане от 15:56 часа в помещение на РУ – Пъвомай като извършител на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК – управление на моторно превозно средство
след употреба на наркотични вещества или техните аналози, наказуемо с лишаване
от сводоба от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и петстотин
лева. Отказът на задържания да подпише и да получил копие от заповедта, в която
се съдържа разяснение на правата му по чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 и
чл. 73 от ЗМВР, бил удостоверен с подписа на свидетеля А. Н. Я..
В две
Декларации, оформени на 26.03.2021 г. в 15:56 часа, жалбоподателят заявил, че е
запознат с правата си по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от ЗМВР, с тези на свиждания,
получаване на колети и храна и на отказ от защитник и с последиците от него, че
желае адвокатска защита и уведомяване на член от семейството му или друго
заинтересовано лице за задържането му, че няма здравословни проблеми, налагащи
лекарска консултация, и нужда от специална хранителна диета и че не желае
медицински преглед от лекар, какъвто е отбелязано, че отказва и във Фиш рег. № ****г.
за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП – Пловдив, Филиал Първомай. На
26.03.2021 г. в 15:56 часа бил обискиран на основание чл. 80 от ЗМВР, в уверение
което е изготвен Протокол за обиск на лице от 26.03.2021 г. от младши инспектор
„ООР” А. Н. Я. при РУ – Първомай.
Според
отразеното в оспорената заповед бил освободен на 27.03.2021 г. в 14:10 часа, а съгласно
Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 27.03.2021 г. му били
върнати намерените при обиска му вещи. В интервала от 14:25 часа до 14:50 часа
бил разпитан в качеството на свидетел по Досъдебно производство № 64/2021 г. по
описа на РУ – Първомай, което видно от Уведомително писмо рег. №
325000-1406/26.03.2021 г. на старши разследващ полицай при РУ – Първомай до
Районна прокуратура (РП) – Пловдив, било образувано на 26.03.2021 г. по реда на
чл. 212, ал. 2 от НПК за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с оглед на това,
че на 26.03.2021 г. в гр. Първомай, обл. Пловдив, по ул. „Цариградска” до дом №
16 се управлява моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.” с рег. № ***,
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В хода на така
започнатото разследване с разрешение на Районен съд – Първомай по чл. 146, ал.
3 от НПК, обективирано в Разпореждане № 260166/27.03.2021 г. по ЧНД № 73/2021
г., на 27.03.2021 г. в 18:19 чеса от жалбоподателя били иззети принудително образци
от кръв и урина, необходими за изготвяне на токсико-химична експертиза, за
което е съставен Протокол на разследващия орган от 27.03.2021 г., Фиш рег. №
1622310/27.03.2021 г. за спешна медицинска помощ и Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози от 27.03.2021 г.,
издадени от ЦСМП – Пловдив, Филиал Първомай.
По делото
са изискани и приобщени наличните към 24.08.2021 г. материали по цитираното досъдебно
производство, от които се установява, че по него са проведени разпити на
свидетели, назначена и изготвена токсико-химическа експертиза на иззетите
сравнителни образци от кръв и урина и приложени Справка за съдимост рег. №
6487/16.04.2021 г. на жалбоподателя, издадена от „Бюро за съдимост“ при
Софийски районен съд, Характеристична справка за него от 27.03.2021 г., Справки
от информационната система на МВР за установен извършител на престъпление, за
регистрация в Централния полицейски регистър, за нарушител/водач и за
собственост на лекия автомобил от Централната база – КАТ.
При
така описаните фактически положения съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от активно легитимиран по смисъла на
чл. 147, ал. 1 от АПК субект срещу подлежащ на съдебен контрол съгласно чл. 72,
ал. 4 от ЗМВР индивидуален административен акт пред родово и местно
компетентния съобразно същата разпоредба
съд и отговаря на процесуалните предписания на чл. 150 и чл. 151 от АПК, а
разгледана по същество, се преценя за основателна.
Чл. 72, ал. 1 от ЗМВР гласи, че полицейските
органи могат да задържат за срока по чл. 73, изр. 2 от ЗМВР – а именно не повече
от 24 часа, лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление; 2. което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба; 3. което показва тежки психични отклонения и с
поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на
други лица на явна опасност; 4. при невъзможност да се установи самоличността
му в случаите и по начините, посочени в чл. 70 от ЗМВР; 5. което се е отклонило от
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било
задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната
власт; 6. обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава
във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за
арест, 7. в други случаи, определени със закон.
Чл. 73, изр. 1 от ЗМВР забранява да се
ограничават други права на задържания при условията на чл. 72, ал. 1, т. 1-4 от ЗМВР освен това
на свободно придвижване.
В чл. 72, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР са
регламентирани правата му: незабавно да бъде информиран за основанията за
задържането му на разбираем за него език, когато не владее български език (ал.
3), да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа
(ал. 4), на защитник от момента на задържането, на отказ от такъв и от даване на
обяснения, когато е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 на ЗМВР (ал. 5),
и за задържането незабавно да бъде уведомено посочено от него лице (ал. 6).
В чл. 74, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че за лицата
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР се
издава писмена заповед за задържане, в която съгласно ал. 2 на чл. 74 от ЗМВР се
посочват: 1. името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта; 2. фактическите и правните основания за
задържането; 3. данни, индивидуализиращи задържаното лице; 4. датата и часът на
задържането; 5. ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР; 6. правото му: а) да обжалва
пред съда законността на задържането; б) на адвокатска защита от момента на
задържането; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане; д) да се свърже с консулските власти на съответната
държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане
незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е,
чрез Министерството на външните работи, а ако е гражданин на две или повече
държави – консулските органи на държавата по негов избор, и е) да ползва
преводач, в случай че не разбира български език.
При режима на чл. 74, ал.
3, изр. 2 и ал. 3 от ЗМВР заповедта се подписва от полицейския орган и от задържания, на когото съобразно чл.
74, ал. 6 от ЗМВР се връчва копие от
нея, а отказът или невъзможността му да я подпише се
удостоверява с подписа на един свидетел. По указанието на чл. 74, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР
задържаното лице попълва декларация, че е запознато с правата си, както и за
намерението си да упражни или да не упражни тези по ал. 2, т. 6, букви „б”-„е”.
Процесуално задължен от чл. 168, ал. 1 от АПК да
осъществи изчерпателен контрол за законосъобразност в контекста на всички отменителни основания, нормирани в чл. 146 от АПК, съдът намира, че обжалваната Заповед рег. №
325-зз-45/26.03.2021 г. за задържане е издадена в установената от чл. 74, ал. 1
от ЗМВР писмена форма и е подписана от предметно компетентен полицейски орган
по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в лицето на младши инспектор Г.С.П., заемащ
длъжността полицай в Група „Охранителна полиция” при РУ – Първомай, което е
териториално подразделение на ОД на МВР – Пловдив, в рамките на предоставените
му от чл. 72, ал. 1 от ЗМВР правомощия, а отказът на задържания да я парафира и
да получи копие от нея е верифициран по правилото на чл. 74, ал. 4 от ЗМВР с
подписа на един свидетел.
В текста й се съдържат реквизитите по чл. 74, ал.
2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6, б. „а” и „б” от ЗМВР, а пропускът да се
отразят правата по чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „в”-„е” от ЗМВР не се оценя като
съществен формален недостатък, тъй като тези по чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „д” и
б. „е” от ЗМВР са неотносими към конкретния задържан, който е български
гражданин и владее български език, а за възможностите си по чл. 74, ал. 2, т.
6, б. „в” и „г” от ЗМВР да ползва медицинска помощ и да съобщи за задържането
си същият е бил надлежно осведомен, в уверение на което е попълнил две Декларации
по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Чл. 74, ал. 2, т. 2
от ЗМВР изисква посочване на фактическите и правните основания на задържането. В
обжалваната заповед предприемането му е основано на нормата на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, но бланкетно изявление на полицейския орган, че задържаният е
извършител на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК с цитиране на законовия му
състав, не е достатъчно да удовлетвори изискването за фактическа обоснованост. Съдебната
практика на административните съдилища и на ЕСПЧ по аналогични казуси поддържа,
че според чл. 5, §1, б. „с” (буква „в”) от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи лицето може да бъде задържано по „обосновано подозрение”,
че е извършило престъпление, и че такова подозрение не може да бъде общо и
абстрактно (§46). Поради това задържането следва да бъде мотивирано с конкретни
данни, които са довели административния орган до обоснованото предположение, че
задържаният е осъществил инкриминираната проява по визираната правна
квалификация. В случая такива обстоятелства не само не са изложени в заповедта,
но и от събраните доказателствани материали по настоящото дело не се установява
да са били налице към релевантния момент на издаването й.
Единствените сведения за
поведението на жалбоподателя, провокирало задържането му, се съдържат в Докладна записка на младши експерт К. Н. в РУ –
Първомай при ОД на МВР – Пловдив от 26.03.2021 г., в която се сочи, че на
26.03.2021 г. в 15:55 часа при управление на лек автомобил марка и модел „М.
АМГ ***** М.” с рег. № ***, собственост на „Лизингхаус” ЕООД, ЕИК: *******, на
главен път І-8 в гр. Първомай, кв. „Дебър”, е бил спрян за проверка от екип от
служители на Отдел „Икономическа полиция” и Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив
и след като е бил отведен в полицейския участък за изясняване дали спрямо него
действа принудителна административна мярка за лишаване от правоуправление, е
отказал тестване за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство Дрегер Дръгчек 3000 STK6 ARBA0012 и кръвно изследване в ЦСМП – Пловдив, Филиал Първомай. Сам по себе си
обаче отказът му не предполага извод за извършено от него престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК. Действително в хода на образуваното на 26.03.2021 г.
Досъдебно производство № 64/2021 г. по описа на РУ – Първомай чрез разпит на
свидетели са били събрани уличаващи водача доказателства, но това не би могло
да санира липсата им към момента на самото задържане, която ответният
административен орган, носейки доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, не е положил процесуални усилия да преодолее в текущия процес.
При отсъствие на данни за противоправно деяние задържането се отклонява и от целта на закона, която е да се попречи на заподозрения да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване.
В
обобщение на гореизложеното съдът заключава, че обжалваният административен акт
страда от пороците по чл. 146, т. 2 и т. 5 от АПК, поради което подлежи на
отмяна.
При гореуказания изход на делото на основание чл.
143, ал. 1 от АПК ОД на МВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
съдебноделоводните му разноски в общ размер на 410, 00 лева, от които 10, 00
лева – внесена държавна такса за разглеждане на жалбата, и 400, 00 лева –
адвокатско възнаграждение за квалифицирана процесуална защита, уговорено и
заплатено съгласно Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 г.
Водим от горното, и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед рег. № 325-зз-45/26.03.2021 г.,
издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи от инсп. Г.С.П. *** при Областна дирекция на МВР – Пловдив, за
задържане до 24 часа на лицето Б.Д.М., ЕГН: **********, процесуално
представляван по пълномощие от адв. А. М. Т., вписана в регистъра на Софийска
адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *****.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да заплати
на Б.Д.М., ЕГН: **********,
процесуално представляван по пълномощие от адв. А. М. Т., вписана в регистъра
на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: *****, сумата от 410, 00 (четиристотин и десет) лева – съдебноделоводни разноски за държавна такса и квалифицирана процесуална защита от адвокат.
ДА СЕ СЪОБЩИ на страните, че решението е
изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от деня на връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД