Р
Е Ш Е
Н И Е
№
………….
гр.
Русе, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в
публичното съдебно заседание на шести окномври, две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7767по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба с правно основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 19, ал.
1 и ал. 4, чл. 10, ал. 2 и чл. 10, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 ЗЗП от Г.В.Т., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. М* * ул. А. М* № *, вх. *
ет. *, ап. Офис *, представлявано от управителите И*В* Д* и Д. В* Н*.
Ищецът твърди, че на
22.10.2018 год. сключила с ответното дружество Договор № 675664, по силата на
който й били предоставени в собственост заемни средства в размер на 3690 лева
при фиксиран лихвен процент по заема 23,00% лихва и годишен процент на
разходите 49.11%. Уговорен бил срок на плащане на заема 12 месеца с месечна
погасителна вноска съгласно Погасителния план към договора.
Ищецът счита, че
сключеният договор е нищожен, тъй като противоречи на императивни изисквания на
Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Навежда правни основания за това, както в исковата молба,
така и в последващите отговора изявления с вх. № 21011 от 29.06.2020 г. и вх. №
24304 от 20.07.2020 год. Моли да бъде
прогласена нищожността на договора, а в случай, че не бъде уважен предявения
иск, в условията на евентуалност на този главен иск, моли да бъде прогласена
нищожността на клаузата на чл. 5 от същия, като неравноправна по смисъла
на чл. 143, т. 9 от ЗЗД и като
нарушаваща императивните разпоредби на
чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПКредит.
В своя отговор
ответникът оспорва предявения иск. Счита, че искът е недопустим, тъй като
ищецът няма правен интерес от завеждането му. Заявява, че договорът за гаранция /поръчителство/ е
сключен с ищеца и ФЕРАТУМ БАНК, което дружество е партньор на Фератум България
ЕООД, но в същото време самостоятелно юридическо лице и тъй като ответното
дружество не е страна по този договор, прогласяването на уговорката на чл. 5 от
Договора за кредит за нищожна, няма да
погаси или да измени задължението на ищеца за връщане на отпуснатата сума по
договора за кредит, нито ще повлияе на действителността и задълженията на ищеца
по договора за гаранция.
Ответникът не
оспорва сключването на договора за потребителски кредит. Заявява, че е
изпълнена процедурата по предоставянето на преддоговорна информация, както и по
легитимацията на ищеца при сключването на договора. По горните обстоятелства
страните не спорят. Ответникът счита, че уговорката в чл. 5 от Договора не е
нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗПотребителите, тъй като на ищеца е била предоставена
възможност да избере вида на поръчителството.
Поръчител, който сам той посочва или Фератум Банк- дружество партньор на
Фератум България ЕООД. Тази възможност била регламентирана в чл. 5 от Договора
за кредит и при положение, че потребителят избере ФЕРАТУМ БАНК като поръчител,
системата автоматично показва и таксите, които потребителят ще трябва да
заплати на ФЕРАТУМ БАНК преди да бъде сключен договора за кредит, поради това
намира за неоснователни твърденията на ищеца за нарушение на чл. 19 от
ЗПКредит, включително относно императивното изискване ГПР да не бъде по- висок от 5 пъти от размера
на законната лихва на просрочено задължение.
Счита за невярно
твърдението на ищеца по отношение на чл.
11, ал. 1, т. 20 от ЗПК относно
изискването в договора да бъдат посочени правата на клиента, когато упражни
правото си на отказ. Според ответника ясно и точно е посочено изискваното от чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК
съдържание. Неоснователно намира твърдението на чл. 11, т. 10, от ЗПК, като
твърди, че информацията е посочена в Част ІІІ, т. 2 от Стандартния
европейски формуляр, както и в Част ІІ,
т. 6 от него.
Възразява срещу
задължението да бъде предоставен договора за гаранция (поръчителство),
сключен между ищеца и ФЕРАТУМ БАНК, тъй
като не разполага с този договор, предвид изложеното обстоятелство, че не е
страна в правоотношението.
Ответникът
твърди, че сключването на договора и подписването на Общите условия е уредено в
чл. 6 от ОУ. Ищецът е потвърдил сключването
на Договора и подписал ОУ с уеб код на
22.10.2018 год. в 15:29 часа- договор № 675664 Общи условия, Стандартен
европейски формуляр са изпратени на ищеца на електронната му поща *******@*****.*** преди сключване на
договора, а ищецът е потвърдил, че се е запознал с тях, като им е изпратил уеб
код. Ответникът заявява, че ищецът добре познава продуктите на Фератум България
ЕООД, тъй като е клиент от28.05.2018 год. Възразява по допускането на съдебно
счетоводна експертиза, както и по част от поставените въпроси.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните,
че на 22.10.2018 год. са сключили Договор № 675664,
по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на 3690
лева при фиксиран лихвен процент по заема 23,00 % и годишен процент на
разходите 49.11%. Уговорен е срок на плащане на заема 12 месеца с месечна
погасителна вноска съгласно Погасителния план към договора.
По силата на чл.
5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Fепаtum
Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряването на кредита. От приложения план към договор за гаранция № 675664 е видно, че
кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството- гарант
чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 2310 лева за срока на
действие на кредитния договор.
Страните не
спорят, че ищецът е усвоила изцяло отпуснатата сума.
По делото е приета,
неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза, чието заключение съдът
цени като ясно, пълно, обосновано и обективно. Вещото лице е установило, че единственият
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който кредиторът е включил в
договорения ГПР в размер на 49.11 % е договорената годишна лихва в размер на 23
%.С таксата „гарант“ в размер на 2310 лева, размерът на ГПР се променя от
договорен размер 49.11 % на 319.61 %.
Ищецът е изплатила общо 1000.00 лева по кредита, от които 214.60 лева са
отнесени към главница, 193.35 лева- към договорна лихва и 592.05 лева- към
такса гаранция.
Въз основа на установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на Договор № 675664 и страните по него –
физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1
ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема,
че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В
конкретния случай сключеният договор за предоставяне на потребителски кредит е
недействителен, като неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а
именно: приложените преддоговорна информация, договор и погасителни планове са
с шрифт Calibri и с размер
на шрифта на 9.5 pt, а общите условия са на шрифт Times New Roman, размер 12, съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно- техническа
експертиза.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити е посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация
да бъде представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя
да бъде дадена възможност да познава своите права и задължения. Изискването за
разбираемост има съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на
договора трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния
потребител, а от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява
лесното им прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността
той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя. Макар последното изискване
да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е намерило място в
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя допълнителни
условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това
изискване е санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на
договора за кредит – чл. 22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.
По изложените съображения и предвид недействителността
на договора на посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Договорът е недействителен и на още едно основание. В договора е
визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна стойност - 48.11 %.
Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредници за сключване на договора/, изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното
изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/.
Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Fепаtum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва
чрез одобряването на кредита. Ищецът са зедължил да плати възнаграждение на дружеството-
гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 2310 лева за срока на
действие на кредитния договор. Съдът счита, че посочената сума касае предоставяне
на допълнителни услуги и те следва да бъдат включен в годишния процент на
разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПП , но в случая това не е сторено.
От приетото по делото заключение на съдебно – икономическата
експертиза се установява, че в посочения годишен процент на разходите е
включена само договорната лихва, но не и възнаграждението за гаранта,
предвидено в самия договор, като при включването му ГПР значително се завишава.
Тези обстоятелства относно включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно
посочени при сключване на договора, за да може потребителят да прецени
дали да сключи договора за кредит при
така определените условия за връщането на заетата сума.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание
за нищожност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за
този тип сделка правни последици, поради което и искът
следва да се уважи изцяло.
По изложените мотиви съдът
приема, че предявеният иск за прогласяване нищожността на Договор №
675664/22.10.2018 год. е нищожен като противоречащ на императивни разпоредби на
ЗЗП и ЗПК.
За настоящото производство следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния
представител на ищеца- адвокат Д.Ф.. Същата й е предоставила безплатно
правна помощ на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА за
защита в настоящото производство, което се установява
от приложения на л. 12 договор за правна защита и съдействие. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА,
вр. с чл. 7. ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адвокат Ф. следва да се присъди сумата в размер
на 488.30 лева адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно
трайната съдебна практика на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна
помощ, нито страната, на която тя е предоставена, следва да доказват наличието
на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта попада в една от
изброените в чл. 38, ал.1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи
договорът за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за
доказването му, и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при
условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият случай, за да може съдът да
присъди на адвоката на страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред
него насрещна страна е осъдена за разноски. В този смисъл са Определение № 121 от 1.02.2016
г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 708 от
5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г., IV г. о., ГК и др.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК дължи
заплащане на държавна такса по сметка на РРС в размер на 147.60 лева.
Така мотиивран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор №
675664/22.10.2018 год. сключен между ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес а управление: гр. С*, район М*, ж.к. М* *, бул. А. М* № *, вх. *, ет.*, офис *, представлявано от управителите И*В* Д*и Д. В* Н*и Г.В.Т., ЕГН ********** *** като противоречащ на
императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр. С*, район М*, ж.к. М* * бул. А. М*№ *, вх. * ет. * офис *, представлявано от управителите И* В* Д* и Д. В*Н*да заплати на адвокат Д.Л.Ф. от САК, с адрес: *** сумата 488.30 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
ОСЪЖДА ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес а управление: гр. С*я, район М*, ж.к. М**, бул. А. М*№ *, вх. *, ет.*, офис *, представлявано от управителите И* В* Д* и Д. В* Н* да заплати по сметка на Районен съд- Русе държавна такса в размер на 147.60 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: