Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 02. 07. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ВУТЕВА, като
разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 97 по описа на съда за
две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе предвид следното.
С решение № 159 от 05.12.2019
по гр. дело № 716/2018 г. Районен съд -
гр. Пирдоп е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че съществува вземане в полза на
„П.К.Б.“ ЕООД срещу Н.С.Н. в размер на 4 628.55 лева, представляваща неизплатено
парично задължение по договор за потребителски кредит № ………….., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, за което е издадена
заповед № 522/01.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 515/ 2018 г. на РС – гр. Пирдоп. С решението ответникът е
осъден на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца направените
разноски в заповедното производство в размер на 242.57 лева, както и разноските
в исковото производство в размер на 1 246.57 лева.
Решението е
обжалвано от ответника, действащ чрез особен представител, с доводи за
необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът
оспорва наличието на действително облигационно отношение между страните с
възражението, че договорът за кредит е нищожен. Искането е за отмяна на
обжалваното решение и за постановяване на нов акт по съществото на спора, с
който искът да бъде отхвърлен.
Въззиваемата страна „П.К.Б.” ЕООД
оспорва въззивната жалба с искане за потвърждаване на решението на районния
съд.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното.
„П.К.Б.” ЕООД е
предявило срещу Н.С.Н. искове за признаване за установено
по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в общ размер 4 628.
55 лв., от които 2 349. 21 лв. – главница по договор за потребителски
кредит № …………/…………….. г., 779. 34 лв. – договорно възнаграждение, както и 1 500.
00 лв. – възнаграждение за пакет допълнителни услуги, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 515/2018 г. по описа на
РС – гр. Пирдоп, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дълга.
Ищецът
твърди, че вземането произтича от договор за потребителски кредит, сключен на
21.12.2016 г., с който на ответника е предоставен паричен заем в размер на 3 000
лева за срок от 24 месеца при месечна вноска в размер на 185. 46 лева. С
договора е уговорено и предоставянето на пакет допълнителни услуги на стойност 2 250.
00 лв., като размера на вноската за погасяване на това задължение е 95. 75 лв.
месечно. Общото задължение по договора, включващо задължението по отпуснатия
кредит и това по предоставения допълнителен пакет услуги, възлиза на сумата 6 701.044
лв., а общият размер на месечната погасителна вноска е 279. 21 лева. Със
сключен на 27.07.2017 г. между страните анекс към договора са уговорени промени
в погасителния план. Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията на
погасителните вноски, като общата сума на направените от него плащания по
договора е в размер на 2 145. 92 лева. Поради изпадането му в забава на
основание чл. 12.3 от ОУ към договора за потребителски кредит договорът бил
прекратен автоматично от страна на дружеството, а задълженията по него обявени
за предсрочно изискуеми на 27.11.2017 година.
Ответникът,
действащ чрез особен представител, е оспорил предявените искове с възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и с възражение за
нищожност на клаузите относно възнаградителната лихва
и заплащането на допълнителен пакет услуги на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
накърняване на добрите нрави.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните
Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа страна.
По
силата на договор за потребителски кредит № ……………./…………. г. „П.к.Б.“ ЕООД е предоставило на ответника паричен заем в размер на 3000 лв.
за срок от 24 месеца с месечна вноска в размер на 185. 46 лв. при ГПР 49,89 % и
ГЛП 41,17 % с обща дължима сума по кредита 4 451. 04 лв., както и пакет
допълнителни услуги на стойност 2 250. 00 лв. при месечна погасителна
вноска в размер на 93. 75 лева. Част от сумата по кредита – 929. 36 лева - е
разходвана за рефинансиране на задължения на ответника към трети за процеса
лица.
С
анекс от 27.07.2017 г. страните са постигнали съгласие за отлагане на 1 бр.
месечна вноска, като съгласно погасителния план към анекса последната
погасителна вноска е с падеж 13.02.2019 година.
Видно
от приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 515/2018 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп, същото е образувано по подадено от ищеца на 30.07.2017 г. заявление по
чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение за сума
в общ размер
4 628. 55 лв. с източник
договор за потребителски кредит № ……………/………………. г., за
законната лихва от подаване на заявлението и за разноските по делото. На 01.08.2018
г. е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, което въззивният съд
възприема като компетентно изготвено, се установява, че ищецът е погасил
задължения на ответника към трети лица в размер на 929. 36 лева, като на
22.12.2016 г. е превел по сметка на ответника сумата от 2 070.64 лева. За
периода м. март 2017 г. – 10.01.2018 г. ответникът е върнал на ищеца сума в общ
размер от 2 215. 92 лева, като непогасената част от дълга възлизала на
сумата от 4 628.55 лева, от която главница в размер на 2 349. 21
лева, договорно възнаграждение в размер на 779. 34 лева и възнаграждение по
пакет в размер на 1 500. 00 лева.
При тези факти съдът прие от правна страна следното.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо. По същество то е частично неправилно.
Предявени
са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1,вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил
кредит в размер на 3 000 лева, както и че е настъпила изискуемост на
задължението за връщане на получената в заем сума, ведно с възнаградителните
лихви.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
силата на договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника
сумата от 3 000 лева. Видно от погасителния план, неразделна част от
договора, срокът на договора е изтекъл още през 2019 г., поради което
задължението е станало изискуемо.
Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на
ответника, включващи отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна
лихва и стойността на допълнителен пакет услуги.
Съдът намира, че клаузата в процесния договор за кредит за заплащане на възнаграждение
в размер на 2 250. 00 лв. за предоставяне на пакет допълнителни услуги е
нищожна. Допустимо е съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал.
1 ЗПК страните по договор за потребителски
кредит да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в
съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал.
2-4 ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, и
да събира повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, и
предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора.
В случая споразумението за допълнителни услуги включва услуги, които по
същество представляват действия по предоставяне на кредита, а именно
приоритетното му разглеждане и изплащане, както и услуги, които не са реално
предоставени и ползвани от заемателя, а е предвидена
само възможност да бъдат използвани в бъдеще и то при условията, предвидени в общите
условия към договора – възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Освен това, с някои от тези права страната
разполага по силата на закона – напр. правото на страните да променят срока на
договора, свободата да отложат една или повече погасителни вноски.
В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 ЗПК клаузите в споразумението за допълнителни услуги са формулирани неясно,
тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма стойностно измерение,
от което да се установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими по
допълнителния пакет, както и съразмерността им с цената, която се заплаща за
ползването им. Тъй като допълнителните услуги касаят усвояването и управлението
на кредита, или са относими към бъдещи несигурни
събития, а освен това са неясно формулирани, уговарянето им е в нарушение на
императивните разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 ЗПК. Съдът счита, че споразумението заобикаля закона, тъй като въвежда
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита, определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно: петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. По този начин значително се оскъпява кредитът чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора годишен процент разходи, и води до значително увеличение
на тежестта на задължението на кредитополучателя, като стойността на
допълнителния пакет услуги – 2 250.00 лв. е почти равен на отпуснатата в
заем сума – 3 000 лева.
Уговарянето на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушава
разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 и 4 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни поради противоречие с императивни
законови разпоредби и не могат да породят желаните от страните правни
последици. Клаузите за заплащане на допълнителния пакет от услуги са и
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. С подписване
на споразумението за допълнителни услуги кредитополучателят се е задължил да
заплаща пълната цена на тези услуги, а получаването им зависи единствено от
волята на кредитора – той може да не се съгласи да отложи една или повече
погасителни вноски, да намали определен брой погасителни вноски или да промени
падежа им. Независимо, че тези услуги може да не бъдат предоставени от
кредитора, цената по тях остава дължима, като не е предвидена възможност за
отпадане или намаляване на цената. Това поставя кредитополучателят – потребител
в по-неблагоприятна позиция, не защитава правата му като по-слаба страна в
правоотношението и води до неравновесие между правата и задълженията на
страните. Тъй като клаузите за заплащане на пакет от допълнителни услуги са
неравноправни и няма данни по делото да са уговорени индивидуално, на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП те са нищожни.
Нищожността на посочените клаузи относно заплащането на възнаграждение за
допълнителен пакет услуги обаче не води до нищожност на процесния
договор за потребителски кредит, тъй като те не са съществени и той може да се
прилага и без тях.
С оглед установената по делото нищожност на сключеното между страните
споразумение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, това
възнаграждение е недължимо.
В останалите му части процесният договор за
потребителски кредит е действителен.
Неоснователно е направеното от особения представител на ответника
възражение за недействителност на договора на основание чл. 22, вр. чл.11, ал. 1, т 10 от ЗПК, както и възражението за
нищожност на клаузата в договора в частта за определената възнаградителна
лихва и годишния процент на разходите поради противоречие с добрите нрави. В
договора не е налице неяснота относно обстоятелствата по чл. 11, ал. 1, т. 11
от ЗПК. Уговореният между страните годишен лихвен процент от 41. 17 %,
представляващ възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на
сумата в заем, не накърнява добрите нрави, тъй като, от една страна, е в рамките
на максималния размер на разходите по кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, а от
друга страна, е съобразен с обстоятелството, че се касае за необезпечен заем с
невисока стойност, отпуснат в рамките на пет дни, но за сравнително дълъг
период от време, при това от небанкова финансова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез
заплащане на по-висока възнаградителна лихва. Клаузите
относно размера на ГЛП и ГПР са индивидуално
уговорени с ответника, видно от съдържанието на договора, в който изрично са
посочени конкретните задължения на кредитополучателя, вкл. общата стойност на
плащанията, годишният процент на разходите, лихвеният процент, размерът и падежът
на отделните погасителни вноски.
Видно от договора, общият размер на поетите задължения на ответника,
включващи сумата по отпуснатия кредит и възнаградителната
лихва, възлиза на сумата 4 451. 04 лева. Както бе посочено по-горе, претендираната част от задължението за възнаграждение за
допълнителен пакет услуги в общ размер от 1 500 лв., не се дължи от
ответника, поради недействителност на тази част от договора. Според заключението
на вещото лице неизплатената част от задължението на ответника се равнява на
сумата 3128. 55 лв., от която главница 2 349. 21 лева и възнаградителна лихва от 779. 34 лева, в какъвто размер исковете
се явяват основателни. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от
4 628. 55 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли (или това е сумата от 1 500 лева –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги). Върху главницата ответникът дължи законната лихва от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дълга.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат
изцяло с тези на районния съд в обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в
частта, в която съдът е уважил иска за разликата над 3 128. 55 лв. до претендираните
4 628.55 лева, и вместо него постановен нов акт по същество, с който да се
отхвърли иска за сумата от 1 500 лева – възнаграждение по пакет
допълнителни услуги. Решението подлежи на отмяна и в частта, в която ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното производство над сумата от
163. 96 лева и разноски в исковото над сумата от 842. 59 лева. В останалата
част решението на районния съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция въззивникът следва да заплати на въззимаемия
разноски за въззивното производство в размер на 371.
76 лева според представения списък по чл. 80 ГПК, а по сметка на СОС – сумата
от 62.57 лв. – държавна такса за въззивното
производство. Въззиваемата страна следва да бъде
осъдена на основание чл. 77 ГПК да заплати по сметка на СОС сумата от 30. 00
лева – държавна такса за въззивното производство
според отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 159 от 05.12.2019 по гр. дело
№ 716/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пирдоп, В ЧАСТТА, в която е уважен предявеният от „П.К.Б.“
ЕООД против Н.С.Н.
иск с првано основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца разликата над 3 128. 55 лв. до претендираните
4 628.55 лева, представляваща възнаграждение по пакет допълнителни
услуги по
договор за потребителски кредит № …………../…………… г.,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по
ч. гр. д. № 515/2018 г. по
описа на РС – гр. Пирдоп, както и В
ЧАСТТА, в
която ответникът Н.С.Н. е осъден
да заплати на ищеца разноски
в заповедното производство над сумата от
163. 96 лева и разноски
в исковото производство над сумата
от 842. 59 лева, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД против Н.С.Н. иск с првано основание
чл. 422, ал.
1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи
на ищеца разликата над 3 128. 55 лв. до претендираните
4 628.55 лева (или всъщност
сумата от 1 500 лева), представляваща възнаграждение по пакет допълнителни услуги по договор
за потребителски кредит № …………./………….. г., за което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 515/2018 г. по описа на РС – гр.
Пирдоп.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 05.12.2019 по гр. дело
№ 716/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пирдоп в останалата част.
ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН: **********,***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД,
ЕИК: …….., сумата 371. 76 лв. (триста седемдесет и един лева и 76 ст. ) - разноски във въззивното
производство, а по сметка
на Софийски окръжен съд – сумата от 62.57 лв. (шестдесет и два лева и 57 ст.), представляваща държавна
такса за въззивното производство.
ОСЪЖДА „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ………, да заплати по сметка на Софийски окръжен съд– сумата от 30. 00 лв. (тридесет лева),
представляваща държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.