Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №225
гр. ВРАЦА, 15.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 03.07.2019г. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
в присъствието на:
прокурора секретар ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 329 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 279/29.03.2019г. постановено по
гр.д.№ 4284/ 2018г. по опис на ВрРС,състав на съда е осъдил К. ВАЛЕ-РИЕВ Т.,
ЕГН ********** *** заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул. "Шандор Петьофи" №10
сумата 350.00 лв.главница по договор за кредит № **********/20.08.2015г.,
сумата 84.14 лв. наказателна лихва за периода 20.09.2015г. до 31.01.2018г.,
ведно със за-конната лихва върху главницата,считано от 20.09.2018 г. до
окончателното й изплащане,както и сумата от 550.00 лв., съдеб-ноделоводни
разноски пред районния съд.
Недоволен от
решението е останал К.В.Т. ***,който чрез назначеният му особен представител
адв.А. К.,*** го обжалва с въззивна жалба вх. № 2088/ 22.04.2019г.
В жалбата се
поддържа,че решението е неправилно,постановено в противоречие с материалния
закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Навежда се,че
не е проведено пълно и главно доказване на заявената искова претенция,като не е
направен всестранен и задълбочен анализ на събраните дока-зателства, а правните
изводи не се подкрепят от закона.Поддържа се,че с оглед факта,че не е
установено по делото надлежно уве-домяване на длъжника за извършената цесия,на
която се основава вземането на ищеца,тя не е проявила действието си спрямо
него. Освен това не се споделя съдебната практика на ВКС възприета от районния
съд,касателно възможността длъжника да се счита уве-домен за цедиране на
вземането чрез връчване на исковата молба,тъй като де факто такава не е му
връчена,предвид обстоя-телството,че в случая защитата му се е развила в
хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК чрез действията на особения представител,които не
включвали такива с разпореждане с предмета на делото,при което следва да се
приеме ненадлежно уведомяване.
Освен това се
изтъква,че районният съд не е съобразил наве-дените от защитата на длъжника
чрез особения представител до-води за наличие на неравноправни клаузи в
договора за потре-бителски кредит, и в тази връзка противоречието му с
Директива 2008/48/ЕО на ЕП от 23.04.2008г.Отново се развива тезата,че съобразно
представения договор за цесия,ищецът не е доказал своята на материалноправна
легитимация.
Отделно от това
се навеждат и доводи за нарушение на мате-риалноправни разпоредби на ЗПФУР за
сключване на договор за кредит от разстояние,като в случая не е удостоверено
чрез надлежни доказателства авторството на лицето за направено електронно
из-явление чрез електронен подпис.Представените в тази връзка доказателства на
хартиен носител са неподписани, изхождат от ищеца и не са в състояние да
създадат вероятност на възникване на твърдяното облигационно
отношение,независимо от наличието на разписка за извършено плащане в полза на
ответ-ника.
Позовава се на
чл.10 ЗПК,като в заключение се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и
отхвърляне на исковата претенция. Въззивната жалба се поддържа от особения
представител на въззивника в лицето на адв.А.К.,***.
В срока за
отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемият „КРЕ-ДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София,дава такъв,като развива
подробни съобра-жения за правилност и законосъобразност на обжалваното решение,
като се позовава на съответната практика на ВКС относима към уведомяването на
длъжника във връзка с цедирано вземане срещу него,както и практика по
приложението на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Под-държа се потвърди обжалваното
решение.Претендират се разноски. Отговорът и доводи в негова подкрепа се
изразяват с писмено становище от пълномощника на въззиваемия-ю.к. Г.К..
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната
жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на
изискванията за съдържание и приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от
страна и лице с необходимата легитимация,пълномощия и правени интерес, на-сочена
е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, което я прави процесуално
допустима.
Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по
допустимостта-в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните в жал-бата въззивни основания.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, постано-вено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и
петитума на търсената съдебна защита.
Окръжният
съд,като съобрази доводите на страните и след като сам,от своя страна извършени
преценка на доказателствата съоб-разно правилата на чл.235,ал.2 ГПК,както се
посочи, намира въз-зивната жалба основателна,при следните съображения:
Районен
съд-Враца е сезиран с искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.София
против К.В.Т. *** за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата 350 лв. главница по
договор за кредит № **********, сумата 84.14 лв. наказателна лихва за периода
20.09.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, счи-тано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Твърди се,
че договора за кредит е сключен на 20.08.2015г. от ответника с „4Финанс” ЕООД
по реда на чл.6 от ЗПФУР и е със срок 30 дни. Падежът е настъпил, задължението
не е погасено и кредитополучателят е изпаднал в забава. Поддържа се, че
вземането е предмет на договор за цесия от 01.02.2018г. с цесионер настоящия
ищец и от сключването на последния до настоящия момент забавата продължава.
Представя и се
позовава на сключен между ответника и "4Финанс"ЕООД договор за
паричен кредит на 20.08.2015 г. № **********.От
представеното разпечатано на хартиен носител бланков договор за кредит,за който
се твърди,че е сключен по реда на чл.6 ЗПФУР,неподписан от страните, се
установява,че той е с предмет
предоставяне на сумата от 350,00 лв. за срок от 30 дни, с датата на
получаване 20.08.2015 г. и дата на връщане на сумата 19.09.2015 г., при ГПР 0%,
като заетата сума следва да се изплати безкасово от сметка на „4 финанс“ ЕООД
по сметка на К.Т..Като неразделна част от договора са представени Общите условия,уреждащи
процедурата за сключване на договора от разстояние,като се твърди,че те по
отношение на ответника изцяло са били спазени.
Представено е
заверено извлечение от договор за цесия от 01.08.2018г. сключен на основание
чл.99 от ЗЗД между "4финанс" ЕООД гр.София и
"Кредитреформ"ЕООД гр.София за прехвърляне на вземания и анексите към
него,описани в Приложение № 1,като в чл.1-ви от договора,на който е представен
препис, е посочено,че вземанията се прехвърлят заедно с всички привилегии, обезпе-чения,лихви
и други принадлежности.От договара се представени само 1-ва и последна
страница,като от чл.50-ти се установява,че той съдържа общо 15 страници на
договорености между страните.
Представено е и
приложение № 1 към договора за цесия.
Представено
заверено копие от Потвърждение за прехвърляне на вземанията изготвено на
основание чл.99,ал.3 ЗЗД.
Представено е
писмо изх. І 2304/14.02.2018г. с адресат от-ветника в производството,със
съдържание,от което се установява, че цели да го уведоми за извършената
цесия,като няма данни то е достигнало до него.
При наличните
доказателства,районният съд,приемайки,че уве-домяването на ответника за извършената
цесия,изискуемо се съгласно чл.99,ал.2 ЗЗД е извършено с връчване на исковата
молба на назначения му особен представител,цитирайки в тази на-сока и съответна
съдебна практика на ВКС,приемайки,че с пред-ставеното извлечение от договора за
цесия и приложението към него, настоящият ищец е доказал своята материална и
процесуално легитимация,установил е наличието на изискуемо в негова полза
вземане,е заключил,че предявените искове са доказани и ги е уважил в тяхната
цялост.
Окръжният
съд,преценявайки от своя страна установената по делото фактическа обстановка не
споделя правните изводи на районния съд,при следните съображения:
Преди всичко, изложеното в обстоятелствената част на ис-ковата молба,дава
основание на предявените исковете да се
ква-лифицират като такива с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,във вр. с чл.99 ЗЗД.Дадената от районния съд правна
квалификация е неправилна,но не това води до неправилност на решението.
За уважаване на
предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на
правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си последици, а
именно:надлежно сключен договор за цесия;наличие на сключен валиден договор за
заем между цедента и ответника чрез реално предоставяне на оп-ределена парична
сума от цедента, в качеството му на заемо-дател, на ответника, в качеството му
на заемател, и поемане на задължение от заемателя за връщане на заетата сума и
догово-рените лихви в претендираните размери.
При извършеното
оспорване на предявените искове в тежест на ответника е да докаже недължимост
на претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на
задълженията си по договора или докаже наличието на правопогасяващи, правоиз-ключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
В случая,ищецът
черпи правата си на твърдението за наличие на създадено облигационно
правоотношение между "4финанс" ЕООД-София и ответника Т. по силата на
сключен по реда на чл.6 от ЗПФУР,договор за кредит от 20.08.2015г. за сумата
350 лв., предоставен заем и прехвърляне на това вземане по силата на сключен
по-късно договор за цесия от 01.02.2018г.
между креди-тодателя и него.По отношение на предоставения кредит от раз-стояние
се поддържа,че договорът за отпускането е оформен съг-ласно разпоредбата на чл.3,във вр. с чл.2
от ЗЕДЕУУ и при на-личие на Стандартен европейски формуляр,съдържащ цялата пред-договорна
информация,с която ответникът следва да бъде запознат спазвайки чл.8 от ЗПФУР, за
който се твърди че е предоставен на ответника,като в делото няма данни за
такива действия.
В доказателство
по отношение на така създадените облига-ционни отношения за сключен договор за
кредит от разстояние са представени заверена и неподписана страница от договор
за кредит от 20.08.2015г. и Общи условия към същия,които са били обсъдени от
районния съд и е прието,че са породили своите последици.
Окръжният съд,в настоящият си съдебен
състав,преценявайки ги от своя страна намира, че същите не удостоверяват наличието
на валидно създадена облигационна връзка породена от договор за заем,сключен от
разстояние между цедента и ответника.
В конкретния случай не са представени
доказателства, че е постигнато съгласие между страните, постигнато чрез
договаряне, осъществено чрез средства за комуникация от разстояние. Лип-сват всякакви доказателства,
че ответника, посредством елект-ронната
страница на заемодателя е подал искане за получаване на паричен заем или се е
съгласил да получи такъв или изобщо е изразил воля в тази посока, както се
твърди от ищеца. За да възникне между страните облигационно правоотношение от
вида договор за заем, като потребителят на този кредит действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кре-диторът пък действа по
занятие, т.е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, то към този договор са приложими изискванията на Закона за
потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в
писмена форма на хартиен или друг носител.Разглежданият договор се твърди, че е
сключен от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР, но по делото липсват
технически или електронни записи,от които да е установено по безспорен начин,
че воле-изявленията на страните са насочени към сключване на договора, за да е
спазено изискването за съхраняването му на траен но-сител.Съгласно чл.2 и 3 от Закона за електронния документ и
електронния подпис, електронно изявление е словесно изявление, представено в
цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобра-зуване, разчитане и визуално
представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление,
записано върху маг-нитен,оптичен или друг носител, който дава възможност да
бъде възпроизвеждано.Писмената форма се смята за спазена, ако е със-тавен
електронен документ.Такъв в производството не се установи да е съставен.
Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по
гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ(чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е
представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и
несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано
при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка
електронна информация,добавена или логически свързана с електронното из-явление
за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП),но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стой-ността
на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателст-вена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). В
конкретния случай се твърди от ищеца, че представеният до-говор /неподписан/
представлява електронен документ, който представлява електронно изявление,
което е представено в циф-рова форма
словесно изявление на неговия автор, които доводи настоящия съдебен състав не
споделя. След като се договаря от разстояние е невъзможно електронния документ
да е едновременно електронно изявление и на двете страни. Съгласно чл.5 от
ЗЕДЕП адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на
закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на
недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи
изявлението в електронна форма. Както се посочи вече липсват доказателства по
делото, че ответника се е съгласил да получи изявлението в електронна форма,
както и че е направил такова като страна по представения договор. Електронни
документи в случая следва да са електронни
изявления на двете страни отправени една до друга, изразяващи волята си
за сключване на договор, каквито на хартиен носител не бяха представени.
Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя
характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по
делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Съдът
намира, че не е възможно съгласието да бъдат получавани изяв-ления в електронна
форма и изходящите от лицето такива да се считат за подписани от него и
установяващи неговото авторство, да бъде в същата електронна форма. Съгласието
следва да бъде изразено в писмена форма с удостоверяване авторството от страна
на лицето, като едва след това същото може да бъде ангажирано от изявления в
електронен формат, изходящи от посочените от него канали за комуникация и
електронни адреси.
По делото липсват данни за наличие на
уговорка между страните,с която на обикновения електронен подпис да е при-дадена
стойността на саморъчен, доколкото се явява спорно об-стоятелството дали между
тях изобщо е възникнало заемно правоотношение. Следователно, при липсата на
предпоставките на чл.13,ал.4 ЗЕДЕП следва да се приеме, че представеният по де-лото
електронен документ не е саморъчно
подписан документ и не се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на
чл. 180 ГПК.
В случая ищецът не доказва по безспорен
начин наличието на облигационна връзка с ответника по договор за заем, както и
наличието на уговорки за заплащане на лихви и такси по такъв.
Доколкото договорът за заем е реална
сделка, при която следва да бъде доказано по безспорен начин получаване на
сумата от заемателя,окръжният съд намира,че и това обстоятелство не е установено
от представените по делото доказателства. Пред-ставена е разписка за извършено
плащане/л.20-ти/, от която е видно,че исковата сума е наредена чрез системата на
epay в полза на ответника К. В.Т., но тя не доказва полу-чаването на сумата от
него. За установяване на това обстоя-телство следва да бъде представена и
разписка, от която да е видно, че лицето е получило сумата на каса на epay.
Освен изложеното относимо към липсата на
доказана на валидно вазникнала облигационна връзка между ответника и
кредотополучателя по прехвърленото на ищеца вземане по договор за
заем,окръжният съд счита и,че ищецът не е доказал своята материалноправна
легитимация.Това е така,защото от договора за цесия от 01.02.2018г. са
представени в зеверен препис, на ксероскно копие, само 1-вата и последната му
страници.За да бъде установено,респективно доказано какви са конкретните
договорености между цедента и цесионера,последният безспорно дължи представяне
на пълния препис от договора за цесия,а не само извлечение от него,от което не
могат да се направят съответстващите за създадените отношения правни изводи.
При изложените съображения и при изложеното
различие на правните изводи направени от първата и въззивната инстанция, обжалвания
съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен под-лежи на отмяна,а
предявените искове на отхвърляне като неосно-вателни и недоказани.
На въззивника не са дължат разноски,предвид
обстоятелст-вото,че е представляван от особен представител,при предвари-телно
определено и внесено от ищеца съгласно чл.47,ал.6 ГПК в производството адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 279/29.03.2019г.
постановено по гр.д.№ 4284/2018г. по опис на РС-Враца и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Шан-дор Петьофи №10 искове с правно основание
чл.79,ал.1,вр. с чл. 240 ЗЗД,чл.86 ЗЗД вр. с чл.99 ЗЗД против К.В. Т.,ЕГН ********** *** за сумите:350.00лв.главница
по договор за кредит № **********/ 20.08.2015г.;84.14лв. наказателна лихва за
периода 20.09.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.09.2018 г. до окончателното й изплащане,като
неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване и е окон-чателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........