№ 61
гр. Пловдив, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000745 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му е изходяща от „Б.Д.“ АД, ЕИК *********,
**** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 156/2020 г. по описа
на Х.О.С. решение в частта, с която са отхвърлени исковете на „Б.Д.“ АД,
ЕИК *********, **** против „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, С. СТ. К.,
ЕГН **********, **** и ИВ. Г. К., ЕГН **********, ****, с които се иска да
се признае за установено, че те дължат солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК
*********, **** по Договорза кредит №**/11.10.2017 г. следните суми:
- 469, 01 лв. представляваща дължими договорни лихви за периода от
25.02.2020 г. до 26.05.2020 г., равняващи се на разликата между
претендираните с исковата молба за периода 10.08.2019 г.- 26.05.2020 г.
такива от 1208, 78 лв. и присъдените с решението на ХОС за периода
10.08.2019 г.-24.02.2020 г. такива размер на 739, 77 лв.,
-569,09 лв. наказателни лихви за периода 10.08.2019 г. - 08.03.2020 г.,
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част,
1
иска се отмяната му и постановяване на решение уважаващо исковете в
обжалваните размери.
Въззиваемата страна не е взела становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните
доказателства намери за установено следното:
На 27.08.2020 г. в Х.О.С. е постъпила искова молба от „Б.Д.“ АД, ЕИК
*********, гр. С. против „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Х., С. СТ. К.,
ЕГН **********, гр. Х. и ИВ. Г. К., ЕГН **********, гр. Х..
В обстоятелствената част на същата са изложени твърдения за сключен
на 11.10.2017 г. Договорза кредит №** между „Б.Д.“ АД и „Н.-М.“ ЕООД от
друга.
С него банката предоставила на кредитополучателя инвестиционен
кредит в размер на 129 185 лв. с краен срок за погасяване 11.12.2024 г. и
годишна лихва в размер на 3, 525 %. По него, като съдлъжници се задължили
ИВ. Г. К. и С. СТ. К..
Твърди се, че във връзка с този договор „Б.Д.“ АД изпълнила
задължението си за предоставяне на сумата по кредита, като се сочи, че тя
била усвоена от кредитополучателя по разплащателна сметка на дружеството.
Споменава се за неизпълнение на договорните задължение изразяващи се в
наплащане в срок на дължими месечни суми считано от м. август 2019 г. По
тази причина с оглед уговорките в чл. 20 буква „ В“ и чл. 22, б. „Б“ от
договора банката превърнала кредита в предсрочно изискуем на 09.03.2020 г..
Това станало след връчване на уведомления на всички солидарно задължени
по договора лица. Плащане не последвало и на 27.05.2019 г. в Х. РС било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните
длъжници „Н.-М.“ ЕООД, ИВ. Г. К. и С. СТ. К. за заплащане на дължимите по
кредита суми. Било образувано ч. гр. дело № 932/2020 г. и по него били
издадени заповед за изпълнение и ИЛ.
В сроковете по ГПК длъжниците подали възражение срещу вземанията
предмет на заповедта, което обуславяло и интереса на банката да предяви иск
за установяване вземанията й.
На тази база е отправено искане до съда до постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на тримата ответници, че дължат
2
солидарно на банката по сключен на 11.10.2017 г. Договорза кредит №**
следните суми:
99 645, 13 лв. - главница,
859, 96 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
10.08.2019 г. до 08.03.2020 г. включително,
96, 89 лв. - договорна лихва за периода от 09.03.2020 г. до 13.03.2020 г.
/датата на обявяване на извънредното положение в Р. България/ включително,
251, 93 лв. - договорна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 26.05.2020
г. включително,
569, 09 лв. - обезщетение за забава за периода от 10.08.2019 г. до
08.03.2020 г. включително, както и законната лихва върху главницата от
27.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Отговор е подаден общо от тримата ответници. В него те изразяват
доводи за неоснователнсот на исковете на няколко основания.
На първо место се твърди, че предсрочната изискуемост и
неизпълнението на задълженията по договора за кредит са настъпили по вина
и на ищеца, който при сключване на договора и предоставяне на самата сума
не е преценил платежоспособността и финансовото състояние на дружеството
и съдлъжниците. Съответно са изложени доводи за липса на възможности
същото да изплаща задълженията си по този договор, както и по сключени
още два договора за кредит. На тази база се прави довод, че ищецът е
направил неправилна преценка за кредитоспособността на ответниците и така
сам ги е поставил в състояние да станат неизправни длъжници. Сочи се, че
въпреки спомената неплатежоспособност било отказано изменение на
договора свързано с удължаване срока на кредита и намаляване на месечните
вноски.
Втората група възражения са свързани с доводи за неравноправност на
клаузите от договора свързани с лихвения процент и едностранната му
промяна, тези касаещи таксите по договора, уговорките за капитализиране на
лихви, едностранно превалутиране и т.н.
Направено е и възражение за нищожност на клаузите от договора
обвързваща ответниците физически лиза като солидарни длъжници.
Нищожността им се свързва с противоречие на закона, накърняване на
3
добрите нрави и липса на основание.
Направено е и възражение за унищожаемост на договора поради
сключването му при крайна нужда.
Подадени са ДИМ и о на ДИМ, в които всяка от страните е взела
отношение по направените от другата защитни възражения.
Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора
доказателства съдът е постановил решение.
С него е признато за установено, че тримата ответници дължат
солидарно на банката възоснова на сключен на 11.10.2017 г. Договорза
кредит №** сумата от от 99 645, 13 лв. главница, ведно със законната лихва
върху нея от 27.05.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 739, 77
лв. договорни лихви за периода 10.08.2019 г. - 24.02.2020 г.
Исковете за договорна лихва в размер на 469, 01 лв. дължима за периода
от 25.02.2020 г. до 26.05.2020 г. и за наказателна лихва/обезщетение за забава/
в размер на 569,09 лв. за периода 10.08.2019 г. - 08.03.2020 г. са били
отхвърлени.
Недоволен от горното решение е останал единствено ищецът и е
обжалвал същото в частта отхвърляща част от исковите му претенции.
Изложените в жалбата доводи за неправилност във връзка с
отхвърлената претенция за договорна лихва са базират на неправилното
определяне от съда на момента на предсрочна изискуемост, като се твърди, че
тя е станала факт на 09.03.3020 г., а не на 24.02.2020 г. , както е приел съда.
По отношение на наказателната лихва е посочено, че тя се претендира
до датата на настъпване на предсрочната изискуемост, т.е. дори да се приеме
за правилно становището на съда, че след същата банката няма право на
наказателна лихва то в случая е неприложимо.
По повод на така описаната жалба и с оглед разпоредбата на чл. 269 от
ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на
обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед
посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на
4
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност т.е. срещу лица неподчинени
на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
Недопустимост видно от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК е
налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или
има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и, когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая решението е постановено от компетентния съд, който е
разгледал предявените пред него искове по чл. 422 ГПК. В тази връзка следва
да се посочи, че основанието за предявяване на иск по този ред е наличие на
издадени заповед за изпълнение и възражение срещу същата от страна на
длъжника. В случая тези предпоставки са налице видно от съдържанието на
приложеното ч. гр. дело № 932/2020 г. по описа на ХРС и интересът от
започване на производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл 415 от ГПК е безспорен.
Казаното налага с оглед чл. 271 от ГПК настоящият състав да реши
спора по същество.
Във връзка със същото е нужно да се спомене, че с оглед влизането в
сила на решението на ХОС относно това, че тримата ответници дължат
солидарно на ищеца главница и договорна лихва по процесния договор за
кредит със СПН са разрешени въпросите за действителноста на същия, респ.
на клаузите от него касаещи определянето на договорната лихва, това, че
ответниците ФЛ са солидарни длъжници, предсрочната изискуемост .
Реално спорът пред ПАС е пренесен за размера на дължимата договорна
лихва с оглед момента на настъпване на предсрочната изискуемост , както и
за това е или не е налице вземане в патримониума на ответника за
наказателна лихва /обезщетение за забава/.
Във връзка с момента на настъпване на предсрочната изискуемост
5
следва да се посочи, че настъпването на такава предполага ИЗМЕНЕНИЕ в
постигнатото съвпадение на две насрещни волеизявления за получаване на
кредит и погасяване на същия на вноски за определен период.
Това сочи, че правото да се измени договора, като се направи същия
предсрочно изискуем е потестативно по характер и съществува в
патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез
направа на едностранно волеизявление на носителя му до другата страна.
Фактът, че същото е свързано с изменение на един договор и породеното от
него правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква и
получаване на волеизявлението от насрещната страна, т.е. тя не може да стана
факт автоматично при настъпване на опредени събития. Реално освен тях
правоимащата страна следва да извърши действия по упражняване на
потестативното право - да направи самото волеизявление в тази насока и
такива по връчване на същото на насрещната страна.
Това и разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ сочи, че извод за предсрочна
изискуемост е възможен при наличие на доказателства за неизпълнение на задължения по
договора за кредит и на такива за отправено изявление на кредитора за упражняване на
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да е
достигнало до насрещната страна. Именно момента на достигане на изявлението до нея се
свързва и с настъпване на самотно изменение на договора. В този смисъл е и направеното
тълкуване в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая по делото с оглед споменатото по- горе влизане на решението
на ХОС в сила със СПН са разрешени въпроса за настъпването на
предсрочната изискуемост, неизпълнението на задълженията по договора и
солидарната отговорност на ответниците ФЛ с оглед качеството им на
съдлъжници.
Следва обаче да се даде отговор на въпроса за момента на настъпване
на тази предсрочна изискуемост.
По този повод следва да се има предвид, че с материализираното
съгласие да бъдат съдлъжници, ФЛ реално са встъпили в дълга на длъжника
кредитополучател.
Договорът за встъпване в дълг е едностранен, безвъзмезден и
абстрактен договор, с който едно или няколко лица се съгласява да поеме
едно ВЕЧЕ съществуващо задължение, като солидарен длъжник.
Встъпването в дълг не променя страните по договора за КРЕДИТ при
6
условие, че няма характер на СУБЕКТИВНА НОВАЦИЯ и не е основание да
се приеме, че ВСТЪПВАЩИТЕ придобиват качество на
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ. Това води и до логичен извод, че действията
касаещи изменението на договора /обявяването му за предсрочно изискуем/
следва да са насочени към страната по същия, т.е. към кредитополучателя.
В случая уведомлението в тази насока е връчено на същия на
24.02.2020 г. и това е момента на настъпване на изменението на договора, т.е.
момента, до който по същия може да се начислява и претендира договорна
лихва.
Това прави претенцията за присъждане на такава за времето след това
неоснователна.
В този смисъл е решението на ХОС и то следва да се потвърди в тази му
част.
Не така стоят нещата с частта от него отхвърляща претенцията за
наказателни лихви.
Това е така по причина, че както се спомена по- горе с обявяване на
предсрочната изискуемост се ИЗМЕНЯ договора. Тя не води до отпадане на
останалите договорки, вкл. тези за заплащане на неустойки/обезщетения/ за
забава на просрочените падежирали вземания.
Такива по конкретния казус са тези за главница и лихви.
В чл. 21 буква А и буква Б от договора между страните е уговорено, че
при забава на плащанията на същите се дължи наказателна лихва /нустойка/
за периода на забавата.
В случая видно от приетото по делото заключение на вещото лице
общия размер на дължимите наказателни лихви с оглед забавеното
изпълнение на задължението за плащане на падежиралите лихви и главници в
периода 10.08.2019 г.-08.03.2019 г. е в размер на 587, 57 лв.
С исковата молба се претендират 569, 09 лв.,което сочи, че искът следва
да се уважи изцяло.
Това от своя страна налага отмяна на решението на ХОС в тази му част
и постановяване на друго в горния смисъл.
Водим от това съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 156/2020 г. по описа на
Х.О.С. решение в частта, с която е отхвърлен иска на „Б.Д.“ АД, ЕИК
*********, **** против „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, С. СТ. К., ЕГН
**********, **** и ИВ. Г. К., ЕГН **********, ****, с който се иска да се
признае за установено, че те дължат солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК *********,
**** по Договорза кредит №**/11.10.2017 г. сумата от 469, 01 лв.
представляваща дължима договорна лихви за периода от 25.02.2020 г. до
26.05.2020 г., равняваща се на разликата между претендираната с исковата
молба за периода 10.08.2019 г.- 26.05.2020 г. такава от 1208, 78 лв. и
присъдената с решението на ХОС за периода 10.08.2019 г.-24.02.2020 г.
такава в размер на 739, 77 лв.
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 156/2020 г. по описа на Х.О.С.
решение в частта, с която е отхвърлен иска на „Б.Д.“ АД, ЕИК *********,
**** против „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК *********, ****, С. СТ. К., ЕГН
**********, **** и ИВ. Г. К., ЕГН **********, ****, с който се иска да се
признае за установено, че те дължат солидарно на „Б.Д.“ АД, ЕИК *********,
**** по Договорза кредит №**/11.10.2017 г. сумата от 569,09 лв. наказателна
лихва за периода 10.08.2019 г. - 08.03.2020 г. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Н.-М.“ ЕООД, ЕИК
*********, ****, С. СТ. К., ЕГН **********, **** и ИВ. Г. К., ЕГН
**********, ****, че дължат солидарно на„Б.Д.“ АД, ЕИК *********, ****
възоснова на Договорза кредит №**/11.10.2017 г. сумата от 569,09 лв.
наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода 10.08.2019 г. -
08.03.2020 г., за която по ч. гр. дело № 932/2020 г. по описа на ХРС е
издадена Заповед за изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9