Присъда по дело №1471/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 151
Дата: 1 септември 2023 г. (в сила от 19 септември 2023 г.)
Съдия: Мая Николова Стефанова
Дело: 20232120201471
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 151
гр. Бургас, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
СъдебниЛИЛИЯ В. ДУХТЕВА

заседатели:ИВО ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
и прокурора С. Ст. И.
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20232120201471 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. С. И. – роден на ..........................., ЕГН
**********, за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2022 година, в град Бургас, кв.
„П......“, ул. „Х............., без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал. 1 и ал.
2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от
ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 3 от Наредбата за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Приложение № 1, списък № 1 от
същата, а именно: метамфетамин с общо нето тегло 1.885 /едно цяло
осемстотин осемдесет и пет/ грама, както следва:
Обект № 1 - метамфетамин с нето тегло 0.068 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент - метамфетамин 76.70 %;
1
Обект № 2 - метамфетамин с нето тегло 0.046 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент - метамфетамин 77.90 %;
Обект № 3 - метамфетамин с нето тегло 0.053 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент - метамфетамин 74.80 %;
Обект № 4 - метамфетамин с нето тегло 0.074 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент - метамфетамин 80.10 %;
Обект № 5 - метамфетамин с нето тегло 1.644 грама със съдържание
на активен наркотично действащ компонент - метамфетамин 74.90 %, всичко
на обща стойност 47.12 /четиридесет и седем лева и 12 ст./ съгласно
Постановление 23 на МС от 29.01.1998 година за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

Ето защо и на основание 354а, ал. 3, т. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК го
ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА и ГЛОБА в размер на 2000 /ДВЕ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС наложеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА да бъде
изтърпяно при първоначален „ общ“ режим.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК в полза на Държавата
предметът на престъплението – високорисковото наркотично вещество
метамфетамин с общо нето тегло 1.885 /едно цяло осемстотин осемдесет и
пет/ грама, остатъчното количество от което е предадено за съхранение в
ЦМУ – град София, след което същото да бъде унищожено поради това, че
представлява вещ, притежаването на която е забранено.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК в полза на
Държавата веществените доказателства по делото – 2 /два/ броя хартиени
плика, находящи се съответно на листи 21 и 22 от досъдебното производство,
съдържащи празни опаковки, след което същите да бъдат унищожени поради
липса на стойност по реда на ПАС.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Й. С. И.,
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – Бургас
направените по делото в хода на досъдебното производство разноски в размер
на 158.93 /сто петдесет и осем лева и 93 ст./ за изготвена химическа
експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Й. С. И.,
2
ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд - Бургас направените по делото в хода на съдебното
производство разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лева, представляващи
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИВЕЖДА в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК
наказание постановено по НОХД № 3036/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас в размер на 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“.
ПОСТАНОВЯВЯ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
наказание от 11 /ЕДИНАДЕСЕТ/ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“
да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 151/01.09.2023 г. по НОХД № 1471/2023 г. по описа на РС-Б.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Й. С. И. с ЕГН **********, с който е обвинен в това, че: на 12.07.2022г, в гр. Б.,
в кв.“П......“, в дом на ул.“Х.“ № ..., без надлежно разрешително съгласно чл. 73, ал.1 и чл.30
от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл.1 и сл. от Наредбата
за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от ЗКНВП, вр. чл.30 от
ЗКНВП, държал високорисково наркотично вещество по смисъла на Приложение № 1 към
чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, а именно – метамфетамин, с общо тегло 1,885 грама на стойност
47,12 лева, определена според приложение № 2, към член единствен, на Постановление №
23 на МС от 29.01.1998 г., за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред по желание на
подсъдимия. Преди приключване на съдебното следствие подсъдимият на 16.06.2023г
напусна територията на Р България през ГКПП Аерогара Б. въпреки взетата му МНО
„подписка“ от 17.02.2023г, при което положение съдът счете, че са налице в кумулативна
даденост предпоставките на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ от НПК и довърши наказателното
производство по реда на задочното. В осз на 11.07.2023г съдът измени МНО на подсъдимия
от „Подписка“ в „Задържане под стража“ на основание чл.270 ал.1 НПК.
Прокурорът поддържа обвинението от правна и от фактическа страна. Предлага на
съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание от 1 година лишаване от
свобода и глоба в размер от 2000 лева. Предлага това наказание да бъде изтърпяно
ефективно при първоначален общ режим. Предлага на основание чл.68 ал.1 НК съдът да
приведе в изпълнение отложеното наказание лишаване от свобода в размер от 11 месеца, по
НОХД №3036/2021г по описа на БРС, в изпитателния срок на което подсъдимият извършва
настоящото престъпление. Предлага съдът да отнеме предмета на престъпление
наркотичното вещества и да осъди подсъдимият да заплати направени в хода на
досъдебното производство разноски. Предлага наказанието от една година да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим, като такъв режим се предлага и по отношение на
приведеното в изпълнение наказание, тъй като сборът от двете наказания не надвишава две
години съгласно нормата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.
В пледоариите защита пледира за осъдителна присъда, с оглед признаването на вина
от страна на подсъдимия в дадените пред съда обяснения, но моли да бъде изменена
правната квалификация на престъплението, от такова по чл.354а ал.3 т.1, в такова по чл.354а
ал.5 НК. Навежда доводи за маловажен случай като аргумент за това твърдение посочва
малкото количество наркотично вещество, което подсъдимият държал за лична употреба.
Алтернативно моли съдът, ако не преквалифицира престъплението в по-леко такова да
приложи нормата на чл.55 ал.1 т.1 НК и да наложи на подсъдимия И. наказание от шест
месеца лишаване от свобода, като приведе и предходното наказание от единадесет месеца
лишаване от свобода по осъждането, в изпитателния срок на което И. е извършил
настоящото престъпление предмет на това наказателно производство.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
Подсъдимия Й. С. И. с ЕГН ********** е роден и живущ в ...
Подсъдимият Й. С. И. с ЕГН ********** е осъждано лице и има влезли в сила
1
присъди за престъпления против собствеността и безопасността на транспорта. С
определение влязло в сила на 06.07.2021г е било одобрено споразумение по НОХД
№3036/2021г по описа на БРС. Подсъдимият И. е бил осъден на лишаване от свобода за срок
от единадесет месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от три години.
Именно в изпитателния срок на това наказание е било извършено настоящото престъпление.
На 12.07.2022г. полицейските служители – свидетелите Л. Б., Я. К. и Д. С., след
получени по-рано оперативни данни за това, че подсъдимият Й. С. И. с прякор „Й.“ държи в
дома си в кв.П......, ул.“Х.“ № ... наркотични вещества предприели действия по предвидените
в ЗМВР правомощия. Посетили посочения по-горе адрес и подсъдимият бил установен в
дома си, навън на двора заедно със свидетелите В. Ф. и Й. Т.. Тримата седяли на външна
маса, под обособен дървен навес с найлон, и на масата се намирало бяло кристалообразно
вещество във свивка от черен найлон с неправилна форма, като 4 броя „джъмпери“ с
размери 4/5,5 см с подобно вещество. При проведената беседа с полицаите подсъдимият И.
обяснил, че това е „пико“ за негова лична употреба и доброволно им го предал заедно с
„джъмперите“. И. бил задържан по реда на ЗМВР. След извършена справка с протокол
№534/25.07.2022г по описа на БНТЛ при ОДМВР-Б. и потвърждаване на вида на
наркотичното вещество било образувано настоящото наказателно производство. Съгласно
заключението на назначената по делото съдебна физико-химическа експертиза по протокол
№800 от 19.09.2022г по описа на БНТЛ при ОДМВР-Б., в представените за изследване
обекти било установено общо количество от 1,885 грама с доказано наличие на
метамфетамин в различни процентно съдържание на активното действащо вещество над
70%. При извършеното изследване било изразходване известно количество вещество, като
останалото било предадено за съхранение в ЦМУ гр.София с писмо с рег.№431000-11009 от
27.10.2022г.
Веществото метамфетамин има силно наркотично действие, няма легална употреба,
пазар и производство и подлежи на контрол съгласно ЗКНВП, поради високорисковия му
характер за общественото здраве.

По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия И. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производството
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Я. К., Л. Б., като и
прочетените негови показания от ДП по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 предложение второ
от НПК, Д. С., В. Ф. и прочетените негови показания дадени в хода на ДП по реда на чл.281
ал.4 вр. ал.1 т.1, Д. Й., както и от прочетените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 НПК
обяснения на подсъдимия дадени в хода на досъдебното производство пред защитника си.
От писмените доказателства: справка за съД.ст (л.45 и л.46 от делото); приемо-
предавателен протоколи (л. 10 от ДП) и писмо до ЦМУ (л. 23 от ДП).
От експертизите: съдебно физико-химична експертиза (л. 17-19 от ДП).
От веществените доказателства: опаковки, приложени в кориците на ДП.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателствени
материали, като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия И. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице
2

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъпното държане на
наркотични вещества.
На първо място от обективна страна инкриминираната форма на изпълнителното
деяние на престъплението, вменено във вина на И., се изразява в „държане” на наркотично
вещество. Съдът счита, че от показанията на разпитаните полицейски служители
безпротиворечиво се установява, че към момента на извършване на проверката
наркотичното вещество се е намирало в найлонов плик и джъмпери, държани от
подсъдимия и той е упражнявал фактическата власт над тях, което е напълно достатъчно да
обоснове извод, че с поведението си И. е „държал” наркотичното вещество, поради което и е
осъществил горепосочената форма на изпълнителното деяние. Следва да се отбележи, че
безпротиворечиво възприето е в съдебната практика, че не е необхоД. да е налице винаги
непосредствен физически контакт между дееца и предмета на престъплението, а е
достатъчно извършителят във всеки един момент да може да осъществява контрол върху
него, включително и да се разпореди с този предмет (Решение № 110 по н.д. № 5/2012 г. на
ВКС, III н.о.).
На следващо място от обективна страна, видно от заключението на приобщената
СФХЕ процесното вещество е метамфетамин. Това вещество няма легално производство и
употреба и подлежи на контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите. То е включено в Списък № I към Приложение № 1 на Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, поради което и се явява
високорисково наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП.
Подсъдимият И. не е имал разрешително за държането на въпросното вещество,
изискуемо съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 2, чл. 30 и чл. 31 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за
разрешаване на дейностите /НУРРД/ по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП и именно поради това -
поведението му се квалифицира като престъпление.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като И. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведението. Интелектуалната страна на
умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че държейки в найлонов плик и джъмпери
поставени на масата в къщата където живее - той упражнява фактическа власт върху
високорисковото наркотично вещество, без да има разрешително за това, като от волева
страна И. е искал именно това упражняване на фактическа власт.
Относно горните факти няма никакъв спор между страните. Единствените
противоречия са съсредоточени около това дали деянието следва да се квалифицира като
„маловажно“ или не.
В съдебната практика трайно и последователно се приема, че въпросът кога случаят е
маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 НК, в която е указано, че маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния
вид. От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не
3
само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи
обстоятелства. Така че, за да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от
размера на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи обстоятелства
(в този смисъл - Тълкувателно Решение № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно
деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на II н.о., Решение № 69/2010 г. на II
н.о., Решение № 306/2009 г. на III н.о.).
Преценката всякога е комплексна и обхваща множество отделни критерии, като
никой от тях няма предварително установена тежест. Именно поради това се наблюдават
различия в съдебната практика, защото всякога, съобразно конкретиката на отделния
случай, съдът следва да отчете всички тези критерии и да прецени на кой да даде по-голямо
значение.
В настоящия случай количеството наркотично вещество е малко (общо 1,885 гр.) и е
на стойност от 47,12 лева, която не може да се приеме за пренебрежимо малка, като не
следва да се подминава, че цената за нуждите на съдопроизводството не е актуализирана от
1998 г. и ноторно към момента, реално тя е далеч по-висока.
Количеството, характеристиките и стойността на предмета на деянието несъмнено са
съществени белези при преценката дали се касае за маловажност на случая, като не следва
да се пренебрегват и останалите факти по делото, свързани както с деянието, така и с
личността на дееца. В тази връзка, от значение за преценка на степента на обществена
опасност на деянието е обстоятелството, че се касае до държане на високорисково
наркотично вещество за лична употреба, но не за задоволяване на зависимост, доколкото
няма никакви доказателства (само твърдения) И. да страда от такава – т.е. не са били налице
улесняващи избора му обстоятелства, продиктувани от психическа или физическа
зависимост. Не следва да се отминава обстоятелството, че към датата на деянието
подсъдимият е бил в сравнително зряла възраст – 45 години, при което извършеното не
може да се разглежда като резултат от недооценка на престъпния му характер и последиците
от извършването му. Същият е осъждано лице, като последното му осъждане е за същото
такова по вид престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено за срок от три години. Няма как да се подмине и че
престъпленията свързани с наркотични вещества предизвикват сериозен отзвук в
обществото и формират сериозна обществена нетърпимост към този вид деяния, което също
завишава степента на обществена опасност.
Към датата на деянието и към настоящия момент, подсъдимият не оказва съдействие
на разследването. Настоящият състав оценя, че не са налице нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, нито пък едно изключително такова, които да са в състояние
да обосноват квалифициране на случая като „маловажен“, а следва да се преценят при
индивидуализацията на наказанието.
Поради горното - съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с деянието и с
личността на дееца, както и на моралната му укоримост, по мнение на настоящия състав не
сочи на по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на престъпления
от съответния вид, поради което и съдът не споделя доводите на защитата за квалифициране
на престъплението като такова по чл. 354а, ал. 5 от НК.

По вида и размера на наказанието:

4
За престъплението, в което подсъдимата беше призната за виновна, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една до шест години и „Глоба” от
2000 до 10 000 лева.
В случая санкционната част на нормата на чл. 354а, ал. 3 НК предвижда наказание с
минимум от една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 54, ал.1 НК
съдът следва да определи наказание в този размер. Наред с това, съдът счита, че на
основание чл.54 ал.1 НК на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба” в минималния предвиден в закона размер от 2000 (две хиляди) лева.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на И. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо.
Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на
генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите
членове на обществото.
Налице са основанията на чл.68 ал.1 НК и тъй като настоящата деятелност на
подсъдимия е била извършена в условията на изпитателния срок по влязлото в сила
наказание на НОХД №3036/2021 по описа на БРС в размер на 11 месеца и същото следва да
бъде приведено в изпълнение. Тъй като сборът от двете наказания не надвишава две години
и двете следва да бъдат изтърпени при първоначален общ режим съгласно нормата на чл.57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, когато съдът намери подсъдимия за
виновен, го осъжда да заплати сторените по делото разноски. В настоящия случай в
досъдебната фаза са сторени разноски в размер на 158,93 лева за експертиза, поради което и
подсъдимият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР-Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК, подсъдимият следва да заплати и
сторените в хода на съдебното производство разноски в размер на 20,00 лева
представляващи възнаграждение за вещо лице и 5,00 лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, същите следва да бъдат заплатени по сметка на РС-Б..

По веществените доказателства:
По делото има приобщени веществени доказателства - остатък от наркотично
вещество, предадено в ЦМУ, което на основание чл. 354а, ал.6 НК, вр. с чл. 112, ал.2 НПК
следва да бъде отнето в полза на Държавата и унищожено след влизане в сила на
настоящето решение.
По делото има приложени и веществени доказателства – опаковки, в които са били
намерени наркотичните вещества, които като вещи без стойност следва да се унищожат по
предвидения в ПАС ред.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
5
Съобщи за изтекли лични данни