Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.07.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в
публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретар А.Ламбева
като разгледа
докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3961 по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по
чл.258 – чл.273 ГПК
/въззивно обжалване/.
В. гр.д. №3961/2019 г по описа на СГС е образувано :
- по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №319494 от 22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание
чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г. ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено срещу Г. , че същата дължи разликата
над 1746,85 лева до предявения размер от 2973,58 лева – незаплатена
топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014
г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на
сумата ; както и разликата над 284,97 лева до предявения размер от 604,67
лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;
- и по въззивна жалба на О.Х.Г. ЕГН ********** *** срещу
посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за
установено по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно
основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Г. , че същата дължи сумата от 1746,85
лева – незаплатена топлинна енергия за
ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със
законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
сумата от 284,97 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи
за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като съдът е
следвало да кредитира ССЕ и да вземе предвид , че със сумите „за връщане“ от
изравнителните сметки са намалени задълженията за процесния период . Излагат се
и неотносими доводи за „неоснователно обогатяване“ от потребител за стопански
нужди . Според ОУ /2008 г / след изтичане на 30-дневен период се дължи плащане
на прогнозните сметки респ.възникват вземания за лихви за забава върху тях .
Въззивникът О.Х.Г. излага доводи за неправилност на
решението на СРС / в обжалваната част/. Между страните няма сключен валиден
договор за доставка на топлинна енергия и Г. не е обвързана от ОУ и договор с
третото лице помагач . Не са представени доказателства за проверки на общия
топломер и за 72 часови изпитвания на абонатната станция . Не са представени
данъчни фактури . Начисляват се лихви върху прогнозни сметки . Имотът почти не
се ползва и не са отчитани водомерите . Г. е имала желание да заплати
разсрочено задълженията си и не е дала повод за образуване на делото .
Третото лице “Т.с.”
ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.
Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е
връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 31.01.2019 г и е обжалвано в срок на 14.02.2019 г . Решението на СРС е
връчено на въззивника Г. на 08.02.2019 г и е обжалвано
в срок на 20.02.2019 г .
Налице е правен
интерес на въззивниците за обжалване на
посочените части от решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата
по делото , въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
По жалбата на О.Г.
Правилно СРС приема
, че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ , а и същият е подал молба за откриване на партида . Собствеността е
доказана с нотариален акт на стр.24 от делото пред СРС
. Сключването на договор с третото лице помагач е видно
от договор на стр.20-21 от делото пред СРС .
Представянето или непредставянето на фактури няма
никакво отношение към дължимостта на сумите , още повече че издаването на
съобщения към фактури е доказано със ССЕ и СТЕ. Не е необходимо ищецът да
издава данъчни фактури на ответника , тъй като същият е
битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3
т.1 ЗДДС ; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя.
СТЕ установява , че топломерът е преминал надлежни
метрологични проверки и е в експлоатация след 72-часови проби . Като цяло СТЕ
посочва , че са спазени ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването .
Дължимостта на лихви върху прогнозни сметки по ОУ
/2008 г / е логично следствие от дължимостта в определен срок на самите сметки
– чл.86 ЗЗД .
Факт е , че ответникът не е постигнал споразумение с
ищеца и не е заплатил задълженията си , поради което той е дал повод за
образуване на делото . Нещо повече , ответникът е обжалвал и решението на СРС ,
с което са му определени по-малки задължения от претендираните от ищеца и не е
извършил дори частични плащания по време на делото .
Въззивната жалба на Г. е неоснователна .
По жалбата на „Т.С. „ ЕАД
За да уважи частично исковете СРС е кредитирал ССЕ ,
според която на ответникът дължи сумата 1745,85 лева , а лихвите за
забава са определени от съда на 284,97 лева .
Решението на
СРС е частично неправилно . Принципно
ако както в процесния случай е налице несъответствие между ССЕ и СТЕ ,
съдът следва да кредитира СТЕ . СТЕ
е тази , която установява действително доставената топлинна енергия , а ССЕ
работи по счетоводни записвания на ищеца и не може да докаже доставка на
топлинна енергия .
СТЕ на вещото лице инж.Б.Т.установява , че
действително доставената топлинна енергия за имота е в размер на 2420,12
лева , а изравнителните сметки са с
резултат „за връщане“ от 596,99 лева . Следователно за процесният период
ответникът дължи 1823,13 лева , а не 1745,85 лева . Съответно лихвите за
забава са в размер на 370,73 лева , а не в размер на 284,97 лева .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде
частично отменено и се присъдят разликите до посочените размери от 1823,13 лева
главница и 370,73 лева главница , както и да се измени решението на СРС в
частта за разноските /да се присъдят допълнително разноски на ищеца и да се
намалят разноските в полза на ответника / . В останалата част решението на СРС
трябва да се потвърди . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца .
По изложените
съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №319494 от
22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр.
чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г.
ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено
срещу Г. , че същата дължи разликата над 1746,85 лева до размера от 1823,13
лева – незаплатена топлинна енергия за
ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със
законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата
над 284,97 лева до размера от 370,73 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав ; както
и в частта , в която “Т.С.” ЕАД *** е
осъдено да заплати на О.Х.Г. ЕГН **********
*** разликата над 603,47 лева до 629,82 лева разноски пред СРС ; и
вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр.
чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г.
ЕГН ********** *** , че Г. дължи разликата над 1746,85 лева до размера от 1823,13
лева – незаплатена топлинна енергия за
ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със
законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата
над 284,97 лева до размера от 370,73 лева лихви за забава върху посочената главница за
периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав .
ПОТВЪРЖДАВА решение №319494 от 22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав в
останалата му част ; в която описания
иск за главница е уважен за сумата
от 1746,85 лева и е отхвърлен за
разликата над 1823,13 лева до предявения размер от 2973,58 лева ведно с
посочената законна лихва ; и описания иск за лихви за забава е уважен за сумата от 284,97 лева и е отхвърлен за разликата над 370,73 лева
до предявения размер от 604,67 лева .
ОСЪЖДА О.Х.Г. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** допълнително
още 7,55 лева разноски пред СРС.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на О.Х.Г. ЕГН ********** *** сумата от 49,26
лева разноски пред СГС /по компенсация/ .
Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален
интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.