Решение по дело №3961/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5355
Дата: 15 юли 2019 г. (в сила от 15 юли 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20191100503961
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              15.07.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ   

                           

ЧЛЕНОВЕ:   КАЛИНА АНАСТАСОВА   

 

                       Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар А.Ламбева  

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №3961 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №3961/2019 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на “Т.С.” ЕАД *** срещу решение №319494 от 22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г. ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено срещу Г. , че същата дължи разликата над 1746,85 лева до предявения размер от 2973,58 лева незаплатена топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 284,97 лева до предявения размер от 604,67 лева  лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските ;

- и по въззивна жалба на О.Х.Г. ЕГН ********** *** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която е признато за установено по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу Г. , че същата дължи сумата от 1746,85 лева незаплатена топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и сумата от 284,97 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът “Т.С.” ЕАД излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като съдът е следвало да кредитира ССЕ и да вземе предвид , че със сумите „за връщане“ от изравнителните сметки са намалени задълженията за процесния период . Излагат се и неотносими доводи за „неоснователно обогатяване“ от потребител за стопански нужди . Според ОУ /2008 г / след изтичане на 30-дневен период се дължи плащане на прогнозните сметки респ.възникват вземания за лихви за забава върху тях .

Въззивникът О.Х.Г. излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/. Между страните няма сключен валиден договор за доставка на топлинна енергия и Г. не е обвързана от ОУ и договор с третото лице помагач . Не са представени доказателства за проверки на общия топломер и за 72 часови изпитвания на абонатната станция . Не са представени данъчни фактури . Начисляват се лихви върху прогнозни сметки . Имотът почти не се ползва и не са отчитани водомерите . Г. е имала желание да заплати разсрочено задълженията си и не е дала повод за образуване на делото .

Третото лице “Т.с.” ЕООД *** не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С.” ЕАД на 31.01.2019 г и е обжалвано в срок на 14.02.2019 г . Решението на СРС е връчено на въззивника Г. на 08.02.2019 г и е обжалвано в срок на 20.02.2019 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По жалбата на О.Г.

Правилно СРС приема , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153 ЗЕ , а и същият е подал молба за откриване на партида . Собствеността е доказана с нотариален акт на стр.24 от делото пред СРС . Сключването на договор с третото лице помагач е видно от договор на стр.20-21 от делото пред СРС .

Представянето или непредставянето на фактури няма никакво отношение към дължимостта на сумите , още повече че издаването на съобщения към фактури е доказано със ССЕ и СТЕ. Не е необходимо ищецът да издава данъчни фактури на ответника , тъй като същият е битов потребител и данъчно незадължено по ЗДДС физическо лице по чл.113 ал.3 т.1 ЗДДС  ; както и съгласно чл.113 ал.6 ЗДДС фактури не са изискани от потребителя.

СТЕ установява , че топломерът е преминал надлежни метрологични проверки и е в експлоатация след 72-часови проби . Като цяло СТЕ посочва , че са спазени ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването .

Дължимостта на лихви върху прогнозни сметки по ОУ /2008 г / е логично следствие от дължимостта в определен срок на самите сметки – чл.86 ЗЗД .

Факт е , че ответникът не е постигнал споразумение с ищеца и не е заплатил задълженията си , поради което той е дал повод за образуване на делото . Нещо повече , ответникът е обжалвал и решението на СРС , с което са му определени по-малки задължения от претендираните от ищеца и не е извършил дори частични плащания по време на делото .

Въззивната жалба на Г. е неоснователна .

     

По жалбата на „Т.С. „ ЕАД

За да уважи частично исковете СРС е кредитирал ССЕ , според която на ответникът дължи сумата 1745,85 лева , а лихвите за забава са определени от съда на 284,97 лева .

Решението на СРС е частично неправилно . Принципно ако както в процесния случай е налице несъответствие между ССЕ и СТЕ , съдът следва да кредитира СТЕ . СТЕ е тази , която установява действително доставената топлинна енергия , а ССЕ работи по счетоводни записвания на ищеца и не може да докаже доставка на топлинна енергия .

СТЕ на вещото лице инж.Б.Т.установява , че действително доставената топлинна енергия за имота е в размер на 2420,12 лева  , а изравнителните сметки са с резултат „за връщане“ от 596,99 лева . Следователно за процесният период ответникът дължи 1823,13 лева , а не 1745,85 лева . Съответно лихвите за забава са в размер на 370,73 лева , а не в размер на 284,97 лева .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде частично отменено и се присъдят разликите до посочените размери от 1823,13 лева главница и 370,73 лева главница , както и да се измени решението на СРС в частта за разноските /да се присъдят допълнително разноски на ищеца и да се намалят разноските в полза на ответника / . В останалата част решението на СРС трябва да се потвърди . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от ищеца .

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №319494 от 22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г. ЕГН ********** *** , да бъде признато за установено срещу Г. , че същата дължи разликата над 1746,85 лева до размера от 1823,13 лева незаплатена топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 284,97 лева до размера от 370,73 лева  лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав ; както и в частта , в която “Т.С.” ЕАД *** е осъдено да заплати на  О.Х.Г. ЕГН ********** *** разликата над 603,47 лева до 629,82 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ГПК във вр. чл.150 ал.1 ЗЕ , чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД срещу О.Х.Г. ЕГН ********** *** , че Г. дължи разликата над 1746,85 лева до размера от 1823,13 лева незаплатена топлинна енергия за ап.№19 в гр.София бул.*******за периода м.04.2012 г – м.04.2014 г , ведно със законната лихва от 31.05.2012 г до окончателното заплащане на сумата ; както и разликата над 284,97 лева до размера от 370,73 лева  лихви за забава върху посочената главница за периода 31.05.2012 г – 22.05.2015 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2015 г по ч.гр.д.№30515/15 г на СРС , 52 състав .

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №319494 от 22.01.2018 г постановено по гр.д.№25616/2016 г на СРС , 52 състав в останалата му част ; в която описания иск за главница е уважен за сумата от 1746,85 лева и е отхвърлен за разликата над 1823,13 лева до предявения размер от 2973,58 лева ведно с посочената законна лихва ; и описания иск за лихви за забава е уважен за сумата от 284,97 лева и е отхвърлен за разликата над 370,73 лева до предявения размер от 604,67 лева .

 

ОСЪЖДА О.Х.Г. ЕГН ********** *** да заплати на “Т.С.” ЕАД *** допълнително още 7,55 лева разноски пред СРС.

 

ОСЪЖДА  “Т.С.” ЕАД *** да заплати на О.Х.Г. ЕГН ********** *** сумата от 49,26 лева разноски пред СГС /по компенсация/ .

 

Решението е постановено при участието на “Т.с.” ЕООД *** като трето лице помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.