Присъда по дело №1152/2021 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 42 ОТ 28.10.2021г НА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНОХД 1152/2021г.

ВНОХД № 1152/2021г е образувано е по жалба на адв. П. СЛ., в качеството му
на защитник на подс.М. Б. К., срещу присъда № 3 от 20.01.2021г по НОХД
№5135/2020г на Районен съд – Пловдив. С присъдата първоинстанционния съд е
признал подс. М.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5,
вр. чл.209, ал.1 от НК като на основание чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от три години. Разноските
са били присъдени в тежест на подсъдимия.
В жалбата срещу първостепенният съдебен акт се твърди, че постановената
присъда е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Не се излагат конкретни съображения в подкрепа на направените
твърдения.
В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат депозираната
жалба и представят писмени доказателства, приети от съда.
В хода на съдебното следствие от въззивния съд е проведен разпит на свид. Я.Х.,
а показанията на свид. С.Ш. са приобщени чрез прочитане на основание чл.281, ал.1,
т.5 от НПК след редовното му призоваване за съдебното заседание.
В хода на съдебните прения прокурорът твърди, че липсват нарушения при
изготвяне на обвинителния акт, като счита, че този въпрос е преклудиран по силата на
закона. Изтъква се значението на новото обвинение по реда на чл.287 от НПК.
Защитата от своя страна твърди, че измамливите действия не са посочени в
диспозитива на обвинението, поради което районният съд излязъл от рамките на
обвинението, давайки собствено тълкуване кои са тези действия. Твърди се, че остава
недоказано по делото подсъдимият изначално да е нямал никакво намерение да
изпълни поетите от него задължения, така както първостепенният съд е приел в
мотивите си. Изтъква се, че липсват документи, задължителни по закона, които да
дадат възможност за продажба на предмета на инкриминираните действия- дървен
материал. Оспорва се анализа на доказателствата по делото, направен от
първостепенния съд. Твърди се, че дървеният материал не е бил предназначен за
подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият моли жалбата му да бъде уважена, като
твърди, че става въпрос за неуредени отношения поради некачествено изпълнение.
Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото,
становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата,
съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащи лица в законоустановения
срок. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Настоящото въззивно производство е второ по ред и е проведено съобразно
разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК.
При проверката на събраните доказателства въззивният съд намери по-голямата
част от установената от районния съд фактическа обстановка за доказана.
Безспорни са следните факти по делото:
1

Подсъдимият М. Б. К. живеел със свид.СП на съпружески начала. Той
представлявал дружеството * ЕООД от 01.10.2008г, съобразно пълномощно, с което
собственикът на това дружество- СП му предоставила тези права. Една от търговските
дейност на * ЕООД била търговия с дървен материал. В тази връзка към март 2012г
дружеството ползвало склад, който се намирал в гр.Пловдив, *.
Свид. ДГ бил едноличен собственик и управител на * ЕООД гр.Стара Загора с
основна дейност на дружеството дърводобив и лесокултурни мероприятия, за което
притежавал Удостоверение №* от ИДГ към Министерство на земеделието и горите.
Дружеството на свид.И добивало дървесина от сечища, находящи се на територията на
ДГС-Стара Загора и Чирпан, включително и в *. Към март 2012г в * ЕООД гр.Стара
Загора работили свидетелите КЧ и АД, както и ММ, който починал /стр.119 от НОХД
5135/20г/ и впоследствие бил заличен като свидетел от първостепенният съд.
Свид.И се познавал със свид.БС, който бил управител на дружеството * ООД-
Пловдив и стопанисвал склад за дърва и въглища, около 80 дка площ, находящ се в
гр.Пловдив, *. Свид.* купувал често дървен материал от свид.И, представляващ *
ЕООД. Складът на * ООД се намирал в близост до склада на * ЕООД. Свид. БС
познавал подс. К. по повод търговските им отношения, при които подс.К. закупувал от
него дърва за огрев в търговски количества, за което свид.* издал превозен билет на
името на дружество * ЕООД. При срещите им, подс.К. казал на свид.*, че е от гр.*,
където имал гатери и обработвал и продавал дървен материал в гр.*. Свид.* знаел, че
търговската дейност в наблизо намиращият се склад, ползван от * ЕООД, се
извършвала именно от подсъдимия. Последният му казал, че иска да закупи и други
видове дървесина /валки, ритловици/, поради което свид.* решил да го запознае със
свид.Д И, който доставял такава суровина.
В началото на 2012г в гр.Стара Загора свид.* запознал свид. Д И с подс.К..
Подсъдимият споделил със свид.И, че се занимава с обработване на дървен материал,
както и че прави мебели за обзавеждане на хотели в гр.*, а също така изпълнявал
договори за износ на дървен материал до Македония и Турция. За склада, който
стопанисвал в гр.Пловдив, подс.К. казал на свид.И, че го ползва за дърва, които
продава на дребно. На тази среща подсъдимият предложил на свид.И да осъществяват
съвместна търговска дейност, като подсъдимия закупува дърва за огрев от свид.И,
които да препродава впоследствие. Разбрали се за доставки на дървен материал в
количества около 500-600кубика. За поетите ангажименти към подс.К., свид.И
уведомил свид.*, като му обяснил, че поради поетите поръчки към К. няма да спазва
последователността на доставки към *. Два- три дни по-късно подс.К. посетил свид.* и
го помолил да съхранява част от дървесината, която очаква да му бъде доставена от
свид.И в неговия склад, тъй като базата ползвана от К. била малка. Свид.* се съгласил,
като се уговорили, че това е временно и подсъдимият поетапно ще извозва дървесината
от неговия склад. Дружеството, представлявано от свид. И започнало да извършва
доставки до гр.Пловдив, извършвани от работещите в него водачи на камиони-
свид.КЧ, свид.АД и ММ. Свид.КЧ извършил няколко доставки до гр.Пловдив на
дървен материал, за които му било казано, че са предназначени за фирмата на
подс.М.К.. Самият свид.Ч поддържал връзка по телефона с подсъдимия за да уточнява
с него при всяка доставка къде да бъде разтоварен материала. Първата доставка свид.Ч
извършил на 30.03.2012г като в товарителницата бил посочен получател „*“. Други
доставки от свид.Ч били извършени на 02.04.2012г, на 03.04.2012г, на 04.04.2012г, на
06.04.2012г на 07.04.2012г, на 08.04.2012г, на 10.04.2012г. От страна на ММ също
шофьор в дружеството на свид.И, били извършени две доставки до гр.Пловдив в същия
2

период- на датите 01.04.2012г и 03.04.2012г. На 31.03.2021г свид.АД извършил
доставка на 50 кубика дървен материал до склад в гр.Пловдив, за който материал му
било казано от свид.И, че е предназначен за подс.М.К..
Изложената фактическа обстановка е съответна на измененото обвинение по
реда на чл.287 от НПК, извършено в хода на второто по ред първоинстанционно
разглеждане на делото. Настоящият съдебен състав не намери да е било осъществено
процесуално нарушение от първостепенният съд при допускане на новото обвинение,
предявено от страна на прокурора. Изложено е от страна на прокурора кои са
фактическите основания за същественото изменение на обстоятелствената част на
обвинението. Касае се за установения в хода на съденото следствие факт, че
подсъдимият е пълномощник на дружеството * и е действал през инкриминирания
период именно като такъв. Това обстоятелство се отразява и на правната квалификация
на деянието, което е посочено от прокурора и което касае приложение на закон за
еднакво наказуемо престъпление. Обвинението от страна на прокурора е изменено от
чл.210, ал.1, т.1 НК в чл.210, ал.1, т.3 НК, а съдът законосъобразно е допуснал същото,
като уведомил подсъдимия за фактите и правната квалификация по новото обвинение,
повдигнато от страна на държавното обвинение. Промяната касае както
обстоятелствената част, така и диспозитива на обвинението, поради което съдът не
съзря да е налице твърдяното от защитника нарушение.

Описаната фактическа обстановка се установява от приобщените чрез прочитане
показания на свид.БС и от по-голямата част от показанията на свид. Д И, собственик
на търговското дружество *, с което подсъдимият К. е уговарял доставки на дървен
материал. Тази фактическа обстановка се установява още от показанията на
свидетелите Ч, Д, П, К, Б, както и от писмените доказателствени средства,
представляващи „други документи“, по смисъла на чл.127, ал.1 от НПК-
товарителници, превозни билети, документи от НАП, писма от Регионална дирекция
по горите, удостоверения за поземлени имоти, пълномощно от дружеството *, с което
са предоставени права на подсъдимия /стр.95 от НОХД4800/17г., писмо от Община *
удостоверяващо истинността на заверката на подписа върху същото пълномощно
/стр.136 от НОХД 5135/20г, дневник на продажбите на * за март –май 2012г и справки
декларации за ДДС /том 5, стр.18-23 от ДП/
Допълнителни обстоятелства извън установената от първостепенния съд
фактическа обстановка установяват писмените доказателства, представени пред
въззивния съд - отчет за приходите и разходите на дружеството „*“ за 2012г от
Агенция по вписванията, пълномощно с нотариална заверка на подписите относно
управлявания от подсъдимия автомобил, нотариален акт №133 и нотариален акт №136
от 2007г за придобити недвижими имоти от дружеството * ЕООД. /Значението на
установените с тези доказателства обстоятелства е обсъдено в мотивите по-долу./
От приобщените по делото пълномощно от дружеството * ЕООД на името на
подс.К. и писмо от Община *, удостоверяващо истинността на заверката на подписа
върху същото пълномощно се установява, че безспорно подс.К. е разполагал с
представителна власт да сключва от името и за сметка на дружеството всякакви
договори във връзка с търговската му дейност. В тази насока са и показанията на
свид.П, приобщени чрез прочитането им по делото.
Подс.К. не дава обяснения по делото. Такива той е дал при първото гледане
на делото пред първоинстанционния съд, преди обаче да е било изменено обвинението
3

от страна на прокурора по реда на чл.287 от НПК пред втория по ред първостепенния
съд. След като е била съществено изменена обстоятелствената част на обвинението, на
основание чл.287, ал.4 от НПК съдът не е разполагал с възможност да присъедини по-
рано дадените от подсъдимия обяснения, тъй като подсъдимият е предпочел да ползва
правото си да не дава обяснения по новото предявено му обвинение.
Показанията на свид.*, дадени пред съдия по НОХД 4800/17г по описа на ПОС
са приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК, което представлява годен
процесуален ред за това, тъй като свидетелят е бил призован за съдебното заседание,
но поради неговото заболяване и лечение в чужбина не е могъл да се яви пред съда за
неопределено време. Съдът намира показанията на свид.* за убедителни, вътрешно
непротиворечиви и намиращи се в пълно съответствие с останалите доказателства по
делото. Свид.* твърди в показанията си, че той е продавал дървен материал на
дружеството *, представлявано от подс.К., преди да запознае подсъдимия със свид.И,
като от показанията му става ясно, че подсъдимият е бил коректен в сделките помежду
им. Свидетелят сочи, че това предприятие е имало наета складова база в гр.Пловдив.
Последното обстоятелство се потвърждава и от приобщено по делото писмено
доказателство на досъдебното производство – писмо от Изпълнителна Агенция по
горите - РДГ Пловдив от 12.02.2016г., в което се сочи, че в периода март-април 2012г
„*“ ЕООД и М. Б. К. са ползвали само един склад за дървен материал регистриран в
имот по плана на *, Пловдив-запад, *. Същото обстоятелство се потвърждава и от
показанията на свид.ИШ, който работил в същия този склад. Няма пречка показанията
на свид.Ш да се приемат с доверие, тъй като същите се подкрепят от доказателства за
наличие на сключен трудов договор през инкриминирания период между свид.Ш и
дружеството *, възпроизведени в справка на ТД на НАП София за действащи трудови
договори /том 3, стр. 27/. Посочените доказателства установяват, че подс.К. е
извършвал реална търговска дейност чрез представляваното от него търговско
предприятие *, преди настъпване на инкриминираните събития, като е сключвал и
изпълнявал търговски сделки, поддържал е склад, имал е работник.
Съдът кредитира по-голямата част от показанията на свид.И, като счита за
неубедителни твърденията на този свидетел по въпросите какво количество дървен
материал е транспортирал до подсъдимия като негов контрагент и дали и каква част от
този материал подсъдимият като купувач е заплатил. От показанията на свид.И се
установява в известна степен какви са били уговорките му с подсъдимия и как са били
изпълнявани те от страна на представляваното от него дружеството. Свид.И казва, че е
доставил 600куб дървесина на подсъдимият, но не става ясно от показанията му каква
е била изначално тяхната договорка за количество и цена. При внимателен прочит на
показанията на свид.И става ясно, че той основава твърденията си на данните от
товарителниците приложени по делото, но същите не са били попълвани коректно от
шофьорите и не съдържат пълна и ясна информация по много обстоятелства, обсъдени
по-долу. Същевременно фактури за твърдените продажби, от страна на дружеството
„*“ не са били издавани, видно от показанията на свид.И, както и от Дневника за
продажбите на * за данъчен период 03.2012г- 04.2012г/том5, стр.18 от ДП/. В тази
насока следва да се имат предвид и показанията на свид.М Г., които съдът кредитира
частично. От тези показания, също се установява, че фактури от продавача * към *
ЕООД за извършени търговски сделки не са били издадени, видно и от дневниците за
продажби на * за месеците март и април 2012г. Съдът не кредитира твърденията на
свид.И и на свид.Г., че фактури не са били издавани поради липса на плащане по
сделките, тъй като подобно изискване към съставяне на счетоводния документ ЗСч не
4

поставя /Решение №2622 от 02.03.2017г на ВАС по адм.д.№14334/2015г VIIIо/, поради
което и няма как това да представлява основание за неиздаване на въпросните
счетоводни документи.
Стойността на дървения материал, за който се твърди да е предмет на
престъплението от страна на държавното обвинение е определена от изготвената по
делото съдебно оценъчна експертиза.

Свид.И не може да посочи местата на доставките, за които разказва, като
обяснява, че товарът е бил пренасочван от самия подсъдим. Това се потвърждава от
показанията на свид.Ч, извършвал доставки на дървен материал за подсъдимия,
последният като представител на дружеството купувач. Според свид. И доставките до
подсъдимия са извършвани от трима шофьори, установени по делото- КЧ, АД и ММ.
Свид.И заявява още, че доставките са осъществявани през периода края на м. март
началото на м. април 2012г, като тези до подс.К. са били извършвани паралелно с
доставки до свид.БС. По делото са приобщени устно и непосредствено показанията
само на свид.Ч и свид.Д. Тъй като ММ е починал преди съдебното производство,
поради липса на съгласие на страните показанията му от досъдебното производство не
са били приобщени по делото и той е бил заличен от списъка на лицата за призоваване.
Показанията на свидетелите Ч и Д потвърждават показанията на свид.И за това,
че са били осъществявани доставки на дървен материал, предназначен за подс.М.К.
като представител на търговско дружество. Показанията на тези свидетели се
потвърждават и от една част от приложените по делото товарителници и пътни листи,
отнасящи се общо за 12 курса в периода 30.03.2012г- 12.04.2012г. Тези товарителници,
макар да не са били прецизно попълвани, носят известна информация за дата,
количество, населено място на натоварване и на разтоварване, както и информация за
водача на автомобила, извършил превоза.
Съдът счита, че няма основания да постави под съмнение данните от тези
документи, до колкото такива данни изобщо фигурират в тях. В тази връзка следва да
се уточни, че в повечето товарителници единствено се сочи, че доставката се отнася за
„*“ и е за „гр.Пловдив“, което съдът приема с доверие тъй като се потвърждава и от
посочените свидетелки показания. В една единствена товарителница като получател се
сочи дружеството *, което също следва да се приеме с доверие, тъй като от
доказателствата по делото става ясно, че подс.М.К. е преговарял за доставки именно
като представител на това търговско дружество. В три от останалите товарителници
обаче – тези от дати 03.04.2012г и 01.04.2012г получател изобщо не е посочен.
При оценката на тези три товарителници като източник на доказателства
настоящият съдебен състав не споделя становището на първостепенният съд. Липсва
съществена информация, която е следвало да бъде отразена в тези документи. Тези три
документа, придружени с пътни листи, не могат сами по себе си да установят
конкретен факт от значение за процесния случай, а до колкото и самите водачи на
автомобили, превозвали стоката също нямат спомен за конкретните превози по дати и
предвид показанията на свид.И за осъществяване на паралелни доставки до подс.К. и
до свид.*, няма как тези товарителници да бъдат съотнесени към който и да е
конкретно от тях.
По отношение на останалите общо 9 броя товарителници /сочещи като
получател подсъдимия по малко име, а в единият случай и търговското дружество,
което той представлява/ съдът счита, че те установяват, че товарът е бил предназначен
5

за подсъдимия, но не установяват дали стоката е достигнала до лицето, за което е била
предназначена. Това е така, тъй като събраните по делото доказателства не установяват
кой реално е получил стоката и къде точно тя е била доставена. За тези обстоятелства
липсват каквито и да е доказателства по делото, включително и в показанията на
шофьорите Ч и Д. Направена е била проверка в базата данни за три имена на лица по
фамилия Х и имена ХА /том 2, стр.108-122/, посочени като получатели на стоката в
товарителниците, но тези проверки, както и разпита на едно от установените лица с
тези имена - ВА /показанията са били приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от
НПК/ не са спомогнали за установяване самоличността на лицата, подписали някои от
товарителниците в графата им за получател. За установяване на тези факти не
допринасят и изготвените три съдебно-почеркови експертизи, които няма пречка да
бъдат кредитирани /том 2, стр.80, том 3 стр.58 и том 3, стр.66 от ДП/. Експертизите
стигат до извод, че е невъзможно сравнение между подписите на получател в
изследваните 9 бр. товарителници и подписите на установените по случая лица, сред
които и работещи при подс.К., както и не могат да дадат заключение дали някои от
тези подписи е бил изпълнен от същите лица.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция са били приобщени при
съгласие на страните чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК показанията на
свидетелите, дадени пред друг състав на съда, както следва: ***. Спазени са
процесуалните изисквания за събиране на доказателства, като това е било сторено по
предвиден и напълно съобразен от първостепенния съд процесуален ред. Настоящият
съдебен състав приема с довери тези показания. В същото съдебно производство са
били допуснати до разпит свидетелите С.Ш. и Я.Х., след което при съгласие на
страните, но без да е било извършено призоваване на тези свидетели за съдебното
заседание на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК е било пристъпено към прочитане на
показанията им, дадени пред друг състав на съда. Настоящият съдебен състав намери,
че в случая от страна на първостепенния съд е било допуснато процесуално нарушение
при събиране на тези гласни доказателства. Това е така, тъй като разпоредбата на
чл.281, ал.1, т.5 от НПК предполага свидетелят да е бил редовно призован за съдебното
заседание, въпреки това да не се е явил на същото и страните да са съгласни с това.
Аргументът за този анализ на процесуалното условие се намира в основните начала на
наказателния процес за устност и непосредственост по чл.18 и чл.19 от НПК, за
спазването на които съдът следва да е положил усилия. Първостепенният съд е целял
да постигне процесуална икономия, която обаче не може да се противопостави на
принципите за устност, непосредственост и публичност /Решение №181 от 19.11.2021г,
по н.д.№745/2021г на ВКС, III н.о./ Едва в изрично изброени случаи, при точно
определени процедури, наказателният процес позволява приложението на тези начала
да ограничено. В случая свидетелите Ш. и Х. изобщо не са били призовани за
съдебното заседание пред първия съд, което не сочи да е била налице хипотезата на
чл.281, ал.1, т.5 от НПК позволяваща присъединяване на показанията им, дадени пред
друг съдебен състав, чрез прочитане. По тези съображения въззивният съдебен състав
постанови призоваване на тези свидетели в хода на въззивното съдебно следствие, в
резултат на което бе разпитан пред съда свид.Х., а показанията на редовно
призованият, но не явил се свидетел Ш. бяха присъединени със съгласието на страните
чрез прочитане на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК.
От показанията на свид.ИБ се установява, че той е работил за дружеството *
ЕООД под ръководството на подс.К., като местоработата му е била на * от гр.*.
Свидетелят не си спомня периода, когато е работил за това дружество, но същият се
6

установява от справка на ТД на НАП София / том 3, стр.25/ и е видно, че свидетелят е
бил осигуряван като работник в * ЕООД през инкриминирания по делото период, както
и че е имал сключен трудов договор с дружеството „*“ ЕООД, регистриран в НАП /том
3, стр. 27/.
С показанията на свид. ИК и свид.СП се установява фактът, че с дружеството *
фактически се е занимавал подс.К., които е представлявал това дружество като
упълномощеното лице, както и че дружеството е било работещо с предмет на
търговска дейност дървен материал.
Настоящият съдът приема с доверие показанията на свид.Я.Х., дадени устно и
непосредствено в хода на въззивното съдебно следствие, в тази им част, в която те се
подкрепят от други доказателства по делото. От тях се установява, че подс.К. е
предоставил някаква парична сума на свид.Д И от гр.Стара Загора. Свид. Х. нарича
лицето, с което подсъдимият се е срещнал само с малко име, но това обстоятелство,
както и обстоятелствата, че се касае за човек от гр.Стара Загора и че срещата е била по
повод закупуване на дървен материал, дават достатъчно информация за обоснован
извод, че участника в срещата е бил именно свид.И, с когото подс.К. според другите
посочени доказателства по делото в този приблизително посочен период от време е
преговарял за доставки на дървен материал. Тези свидетелски показания обаче не са
достатъчни да установят, каква точно парична сума подсъдимият е предал на свид.И,
както и за какво количество и какъв по вид дървен материал. По последното
обстоятелство, в тези показания не се съдържа каквато и да е информация, а по
въпроса за размера на предадената сума показанията на свид.Х. имат производен
характер и са единственото доказателство по делото за това обстоятелство, което няма
как да бъде проверено с други. По тези съображения съдът намира, че това
доказателство само по себе си не е достатъчно да установи по несъмнен начин
конкретния факт, още повече че се касае за търговска дейност, чийто параметри по
предварителните уговорки остават неизяснени и чието реализиране се съпровожда със
задължителни счетоводни документи, каквито в случая не са съставени.
Съдът приема с доверие показанията на свид.С.Ш., приобщени чрез прочитане в
хода на въззивното съдебно следствие по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, но те не
способстват за установяване на обективната истина по делото, тъй като не
възпроизвеждат доказателства, които да установяват конкретни факти по случая.
Свид.Ш. разказва, че е превозил дървен материал от село в района на гр.Стара Загора
до гр.*, което той сторил по указания на подс. К, като при товаренето на дървата в
селото е оставил сумата от 1800лв. Свидетелят не сочи кога се е случило това, от къде
точно е натоварил, кой му е предал материала, на кого е оставил парите. Следва да се
отчете, че по делото няма данни дървен материал по сделките на свид.И с подс.К. да е
бил предоставян от свид.И до подсъдимия в село до гр.Стара Загора, на шофьор
изпратен от самия подсъдим. Подобни обстоятелства не се сочат и от страна на свид.И,
който твърди да е увреден от деятелността на подсъдимия. За всички доставки се
твърди да са извършени от шофьори на свид.И и до гр.Пловдив. Поради това не може
да се установи обективна връзка между случая, за който разказва свид.Ш. и фактите за
възникнали и развили се търговски взаимоотношения между подс.К. и свид.И. Тези
показания могат да се ценят единствено в подкрепа на факта, че подс.К. е извършвал
реална търговска дейност.

Видно от изложения анализ на доказателствата при извършената въззивна
проверка по делото, настоящият съдебен състав не намери същите да подкрепят в
7

пълнота приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд.
Първостепенният съд приема в мотивите си, че подс.К. демонстрирал завидно
материално положение, тъй като се предвижвал до срещите с луксозен автомобил,
както и запознавал свид.И с мащабната си търговска дейност, като му казал, че
преработвал големи количества дървен материал. Всичко това според първостепенният
съд е било насочено към създаване на невярна представа у свид.И с цел подсъдимият
да спечели доверието му – извод, който настоящият съдебен състав намира за
необоснован.
Липсват доказателства за действия на подс. К., насочени към въвеждане на
свид.И в заблуждение при уговаряне и достигане до споразумението помежду им за
доставки на дървен материал от дружеството, управлявано от свид.И, към
дружеството, представлявано от подсъдимия. В обвинителният акт се сочи, че подс.К.
заявил на свид.*, че е от гр.*, че имал гатери в този край, че обработвал дървен
материал, който продавал в гр.*. Почти същото според обвинителният акт
подсъдимият казал и на свид.И - че имал цех за преработка на дървесина около гр. *, че
обработвал големи количества дървен материал, правел мебели, както и че имал склад
край Пловдив за продажба на дърва за огрев. Тези фактически обстоятелства са били
приети от първостепенният съд, но към тях той добавил своя извод, че по този начин
подсъдимият демонстрирал пред свид.И завидно материално положение като съдът
сочи още, че за това е спомогнало и явяването на подсъдимия на срещата с много
луксозен автомобил. Видно от събраните доказателства в съдебното производство,
казаното от подс.К. и на двамата свидетели не може да се определи за неистина.
Действително не се установява дали подс.К. е изнасял дървен материал в чужбина и по
специално в Турция, като за периода 08.04.2011г до 07.08.2012г няма данни това да е
било сторено от негова страна, тъй като разрешително за износ не му е било издавано
от Регионална дирекция по горите –Пловдив /том 4, стр.56 от ДП/. Въпреки това,
видно от представения от страна на защитата отчет за приходите и разходите на
дружеството „*“ за 2012г, който съдържа общодостъпна информация, публикувана от
Агенция по вписванията, това търговско дружество е реализирало през 2012г приходи
от търговска дейност и е завършило годината на печалба. Също така представените от
защитата нотариални актове сочат и наличие на недвижимо имущество в
патримониума на този търговец. Тези установени от въззивния съд факти сочат, че
дружеството, представлявано от подсъдимия действително е участвало в търговския
оборот и е разполагало с възможности да изпълни поети търговски задължения. Също
така пред въззивния съд бе представено и пълномощно с нотариална заверка на
подписите, относно управлявания от подсъдимия автомобил, който според свид.Х. се
ползва от подсъдимия и понастоящем. Доказателствата, събрани от първостепенният
съд, също сочат, че дружеството * е извършвало реална търговска дейност с предмет
дървен материал, тъй като установяват, че то е купувало дървен материал от свид.* и
редовно е заплащало тези доставки, стопанисвало е склад в гр.Пловдив,
пререгистриран и през 2013г /т.4, стр.39-43/, имало е и работници както край гр.*-
свид.ИБ, който работил на банциг, така и в склада в гр.Пловдив- свид.ИШ. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира за необоснован извода на
първостепенинят съд, че казаното от подс. К. на свид.И имало за цел да създаде той
представи у свид.И, че е сериозен бизнесмен и да спечели доверието му, въпреки, че в
момента на сключване на сделката подс.К. нямал никакви намерения и възможности да
изпълни поетото от него задължение да заплати доставените дърва, като възнамерявал
вместо това да си набави имотна облага. Този извод на първостепенният съд не се
подкрепя от факти по делото и не може да бъде споделен от въззивния съд.
8

Възраженията на защитата срещу това становище на първостепенният съд се явяват
основателни.
Доказателствата по делото не опровергават приетите от първостепенният съд
факти за казаното от подс.К. на свид.И по отношение на дейността на
представляваното от него дружество, но няма доказателства това да е било сторено от
подсъдимия именно за да създаде той невярна представа за себе си у свид.И поради
отсъствие на намерения да изпълни поетите по договора с И задължения. Безспорно е
по делото, че дружеството * е уговаряло доставки на дървен материал чрез
пълномощника си -подс.К. от дружеството *, като изпълнение на така уговорените
доставки е започнало и дървен материал е бил превозен от водачи на камиони на * до
складова база в гр.Пловдив. Установява се, че подс.К. е договорил със свид.* да ползва
за тези доставки неговия склад, поради липса на достатъчно място. Също така по-
късно подс.К. е направил и постъпки да разшири територията на ползвания от него
склад в гр.Пловдив като регистрира на 25.01.2013г и нов обект /т.4, стр.44 и стр.51 от
ДП/. Свид.И, като управител на дружеството * е започнал да превозва дървен материал
до гр.Пловдив, предназначен както за свид.*, така и за дружеството на подс.К..
Неустановено остава обаче дали този дървен материал е достигнал до подс.К., тъй като
няма доказателства на кого и къде е бил предаден, както и не се установяват
доказателства, какви са били уговорените конкретни количества и цени, постъпвали ли
са плащания от страна на подс.К. към * по повод тези доставки и в какви размери-
въпроси, които остават спорни между страните по сделката и които могат да бъдат
предмет на гражданско правен спор между тях, но които не са елемент от
изпълнителното деяние на престъпление по чл.209 от НК.

От правна страна за да е налице престъплението измама, е необходимо адресатът
на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение и
в пряка причинно следствена връзка с това поведение следва да се намира настъпилата
имуществена щета. Поведението на това въведено в заблуждение лице следва да е
резултат на изградените у него неверни представи за гражданско правно релевантните
обстоятелства, които са от значение за осъществяване на съответно имуществено
разпореждане. Вследствие на посоченото въздействие от страна на дееца, измаменият
осъществява акт на имуществено разпореждане, което по естеството си може да бъде
фактическо или юридическо. Измама по чл. 209, ал. 1 от НК е възможна само ако
измамливите действия на дееца се намират в причинно-следствена връзка с
настъпването на имуществената щета за пострадалия.
Съдебната практика и теория разграничава престъплението измама от
гражданско правните отношения, настъпващи при неизпълнението на договор. Ако
деецът е използвал договорни отношения без изначално да е имал намерение да се
задължи по този договор, нито да изпълнява задълженията си, произтичащи от него
или пък, когато при поемане на договорните задължения е нямал обективна
възможност реално да ги изпълни е налице измама по чл.209 от НК /Решение № 329 от
12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 1105/2015 г., III НО/. При тези случаи договорните
отношения се явяват единствено средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение,
в резултат на което той да извърши съответното имуществено разпореждане. Не винаги
обаче обстоятелството, че договорът между страните не е изпълнен изцяло, е
достатъчно, за да се приеме, че е налице осъществено престъпление измама. Такъв
извод може да се направи само ако се установи, че причините за неизпълнението са
измамливи действия на дееца, осъществени към момента на сключване на договора.
9

В настоящият казус не се установяват доказателства за измамливи действия,
осъществени от страна на подс.К., в качеството му на пълномощник на дружеството *
ЕООД при сключването на устният договор за доставки на дървен материал от
дружеството *, представлявано от свид.И. Доказателствата сочат, че * ЕООД е
разполагало изначално с ресурс и възможности да изпълни поетите ангажименти към
доставчика *. Същевременно не се установява дружеството * да е било коректно в
изпълнение на поетите договорености, съобразно изискванията на Закона за
счетоводството, както и при осъществяване на самите конкретни доставки, като не е
отразило в документацията адрес на доставката и фактически получател на стоката,
както и не е издало фактури. При тези обстоятелства е видно, че обективно възражения
от страна на купувача по доставките е възможно да възникнат, което може да се отрази
и на изпълнението на договора от негова страна и да повлече гражданско правен спор.
Възраженията на защитата за неизпълнение на законови изисквания за продажба
на дървен материал, съдът счита за неотносими, до колкото те биха могли да водят към
друг вид отговорност за съответните лица, но нямат отношение към предмета на
доказване по делото. Неспазването на този ред не прави негоден инкриминирания в
случая предмет на престъплението измама. Също така в обвинението не се сочи редът
за добив и продажба на дървен материал да има връзка с инкриминираните действия,
което да налага и неговото изследване от страна на съда.
Възраженията на защитата за непълноти в обвинителният акт не се споделят от
страна на съда. Неправилно е становището на прокурора, че тези възражения са
преклудирани по смисъла на разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК, тъй като е видно, че
те са били поставени на обсъждане и в разпоредително заседание когато защитника
също е твърдял несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на
обвинителния акт по въпроса в какви точно действия се е изразила измамата.
Действително фактите в обвинителният акт са изложени пестеливо, но такива по
отношение на всеки признак на твърдяното престъпление са посочени. От тези факти
става ясно, че според държавния обвинител неплащането на стоката е резултат на
предварително решение от страна на подсъдимия, негово изначално намерение да не
изпълни поетото задължение, въпреки действията си, с които той оставил свид.И с
обратни впечатления. Ясно е, че според обвинението в това се е изразило
съставомерното заблуждение, за което се твърди, че е възбудено от подсъдимия.
Описани са в обстоятелствената част на обвинителния акт тези факти, които са и
съответни на признака от обективна страна, посочен в диспозитива на обвинението. По
тези съображения съдът не намери възраженията на защитата за непълноти в
обвинителния акт за основателни. Следва да се посочи обаче, че с оглед крайното
становище на настоящият въззивен съдебен състав, правата на подсъдимия К. са
охранени в пълнота, дори и в случай на допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на наказателното производство.
Не се доказва да е бил изпълнен от обективна страна състав на престъпление по
чл.209 от НК от страна на подсъдимия М.К.. Не се доказва той да е реализирал
действия с измамлив характер, от които за юридическо лице * да са настъпили
имуществени вреди. Всички възражения на свид.И по изпълнение на договореното с
подс.К. имат облигационен характер, тъй като са свързани с неизпълнение и/или
некоректно изпълнение на поети договорни задължения.
С оглед изложеното съдът намира, че поради липса на доказателства да е било
извършено престъпление, присъдата на първостепенния съд следва да бъде отменена
на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.3 от НПК като подсъдимият следва да бъде
10

признат за невинен да е извършил престъплението, за което е бил привлечен към
наказателна отговорност, включително и при изменение на обвинението по чл.287
НПК, реализирано при първоинстанционното разглеждане на делото, поради което и
следва да бъде оправдан.
В този случай разноските по делото на основание чл.190 от НПК остават за
сметка на държавата.

Воден от горното, Пловдивският окръжен съд постанови обявената на страните
присъда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.
11

Номер на акта:	42
Дата:	28 октомври 2021 г.
Съдия:	Даниела Димитрова Събчева

Дело:	20215300601152
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 май 2021 г.

Присъда по дело №1152/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите