Р Е
Ш Е Н
И E
№ 112
гр. А., 06.11.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
А.кият районен съд - наказателна колегия, ІІ
състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН
дело № 228 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на „ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от К.П.Д., в качеството
на управител против Наказателно постановление (НП) № 02-0002364 / 24.06.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ), на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500,00
(хиляда и петстотин) лева. В жалбата се поддържа становище, че при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на
обжалваното НП са допуснати нарушения, довели до неизясняване в цялост на
фактическата обстановка по случая. В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адв.К. Т. - БАК поддържа жалбата на
посочените в нея основания за незаконосъобразност и неправилност на НП, поради
което и моли за отмяната му. Ангажира гласни доказателства.
Административно
наказващият орган, след редовно призоваване се представлява от процесуален
представител - юрисконсулт Иванова-Николова, която изразява становище за
неоснователност на жалбата. Оспорва я
изцяло и пледира за потвърждаване на НП,
като законосъобразно и правилно издадено. Сочи доказателства.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде потвърдено, поради следните
съображения :
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения седемдневен
срок по чл. 59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на 28.06.2019 г., а жалбата срещу
него е подадена на 05.07.2019 г. (с вх. № 19079992 от 05.07.2019г.)
Актът за
установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са
издадени по реда, предписан в закона, от компетентни държавни органи и съдържат
изискуемите съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В същите подробно и точно е индивидуализиран както
нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни
признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена
съответстващата му правна квалификация. Поради това съдът намира, че при
реализирането на административно наказателната отговорност спрямо дружеството -
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават производството и да представляват формална предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира за устанавено, че работодателят е допуснал до работа
лицето М.М.Г., ЕГН **********
(непълнолетен към момента на проверката) в експлоатирания от него обект
в гр. А., преди на същото лице
да бъде предоставен
писмен трудов
договор по чл.62, ал.1 от КТ. Установява се, че М.Г. е престирал труд като „общ работник“,
без сключен
писмен трудов договор и преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, което обстоятелство
следва при пълно кореспондиране на показанията на разпитаните инспектори
на Д“ИТ“-Б., извършили проверката на място и по
документи – А.К.Г. и Н. П.
К., които
са категорични, че при проверката
на място в обекта на жалбоподателя
установили да работят няколко лица, между които М.Г., да нарежда върху палети
дървен материал - греди.
Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните разпоредби
показва, че работодателят няма право да допуска
работника/служителя преди да му
е връчил и двата документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването
на който и да е от тях
е пречка за започване на ефективното
полагане на труд по трудовото
правоотношение. Събраните гласни и писмени доказателства са категорични, че лицето М.Г. се е намирало в обекта, полагайки труд в качеството на общ работник,
като непосредствено по време на
проверката е констатирано да изпълнява конкретни
елементи от трудовата си функция – нареждал върху палети
дървен материал.
Неоснователни съдът намира възраженията относно несъставомерността на деянието, в която връзка съобрази,
че изнесените в съдебно заседание данни, лицето да е било без разрешение
на работодателя в обекта по време
на проверката, противоречат на събраните гласни и писмени доказателства. Това се опровергава от
писмените обяснение на управителя К.Д. (на
л.18), според които: „ …. М., който е син на К., беше в предприятието на 11.03.2019г., за да събере
отпадъчна дървесина, която понякога
вземат с цел да се отопляват“, от
които категорично следва, че работодателят е бил наясно и е допуснал в обекта
лицето. Що се отнася до конкретните действия на М.Г., според очевидците св.Г. и
св.К. лицето е заварено да полага
труд в обекта по време на
проверката, наред с останалите няколко души, като всеки от тях
изпълнявал самостоятелно конкретна дейност по подреждане на дървен материал и потвърдил, че всички
присъстващи работят в обекта. Изложеното като фактически данни обосновава извод, че по време
на проверката лицето е полагало труд сключен писмен трудов договори и без
да му е връчено
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Нелогични и без никаква житейска достоверност са твърденията в насока, че някои от останалите лица, между които й бащата на М.Г., (на когото той
помагал, или носел цигари, или събирал изрезки за отопление) само се запознавали с естеството на работа в обекта
и единствено поради факта, че били неграмотни, се получило недоразумение при попълване на
справките, включително тази на М.Г.. Фактическото осъществяване на работата не
може да бъде
дефинирано като „запознаване с естеството на работа“, тъй
като с такова понятие КТ не си
служи, а изложената в този смисъл защитна теза на
жалбоподателя се опровергава напълно от събраните доказателства, включително при
разминаване в показанията на свидителите, ангажирани
от самото дружество. Св.К.Б. в показанията си не отрича, че самият той е отишъл на обекта именно, за да работи и е започнал да прави това,
което са му наредили на
място в обекта, като същото е било и
поведението на пребиваващата по това време А. М. С., а синът му М. дошъл да му
носи цигари, но впоследствие останал с него и в това време пристигнали
проверяващите. Според показанията на другия ангажиран от жалбоподателя свидетел,
а именно М.М.Г.,
на мястото на проверката освен него и баща му имало няколко души, между
които една жена, която работила -
„правила същото като баща му“ /св.К.Б./, а самият той разбрал, че им искат лични
документи във връзка с осигуровките им.
Ето защо и при анализ на останалите
писмени и гласни доказателства се обосновава извода, че към момента на
проверката М.Г. реално е полагал труд в обект, стопанисван от
жалбоподателя. Касае се очевидно
до изпълнение на трудовата функция
на лицето без сключен писмен трудов договор.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е налице съставомерност
на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа
лицето М.
Милчев Г. без сключен писмен тр.договор. Ето защо правилно
дружеството, в качеството
му на работодател
на лицето, е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл.63, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.414, ал.3 от КТ.
В разпоредбата на
чл.415в от КТ са предвидени кои случаи са „маловажни“
по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма
следва да бъде разгледана, доколкото тя се
явява специална по отношение на
общата норма на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което
е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до
100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2. В случая, нарушението
за което е санкциониран жалбоподателя попада сред изключенията
посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не
са маловажни, поради което направеното
няма основание за приложение на
този правен институт.
От друга страна, деянието, за което е санкциониран
работодателят, не се отличава със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения и законът не
предвижда настъпването на определени резултатни последици, като нарушението е
довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява
трудовите си задължения, без да разполага с който и да е от документите,
визирани в чл.63, ал.2 от КТ, поради което същото не може да бъде прието за
маловажен случай на административно нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно,
като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана.
Съдът намира също
така и че правилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството
преди настоящото. Освен това, съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават
определяне на имуществената санкция над минималния, предвиден от законодателя
размер ( от 1500 лв. до 15 000 лева). Ето защо, настоящият съдебен състав, след
като съобрази тежестта и характера на нарушението, намира, че с оглед целите на
административните наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,
на дружеството правилно е определен размер на наложеното наказание в минималния
предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно 1 500 лева, който е подходящ да
осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, А.кият районен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0002364 / 24.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което на „ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А., ***, представлявано от К.П.Д.-управител, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: