Решение по дело №2346/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.27, ал.1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Жалбоподателят „Теди-Кам“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], ап.1Б, представлявано от управителя Т. Е. К., е оспорил заповед №Т-РД-27-134/28.11.2023г. на заместник-министъра на туризма В ЧАСТТА по т.II, в която на дружеството е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 145 631,57 лева по договор №BG16RFOP002-2.092-0321-C01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.

В допълнение към жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен поради издаването му от некомпетентен орган, евентуално незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според жалбоподателя издателят на заповедта не разполага с правомощия в производството по сключения административен договор и оперативната програма. Твърди се наличие на неяснота в мотивите на заповедта, липса на компетентност на екипа по верификация за преценка допустимост на финансирането, както и неизчерпване на възможността да бъдат събрани всички относими и необходими доказателства в административното производство. Жалбоподателят иска оспорената заповед в обжалваната й част да бъде отменена и да се постанови одобряване на безвъзмездната финансова помощ в отказания размер, евентуално актът да бъде върнат на административния орган със задължителни указания по приложение на закона.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В писмени становища от 25.03.2024г. (л.336) и от 22.04.2024г. (л.338), чрез представител по пълномощие – адв. К., поддържа жалбата и иска обжалваният административен акт да бъде отменен поради липсата на мотиви. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – заместник-министър на туризма, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Хънтева, оспорва жалбата, ангажира доказателства и изразява становище по същество с искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В депозирано по делото писмено становище от 08.03.2024г. претендира присъждане на разноски за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна (л.298-300). Допълнително аргументира позицията си по спора в представени по делото писмени бележки (л.340-342).

ФАКТИ:

По делото не се спори, че между Министерство на туризма и „Теди-Кам“ ЕООД е сключен административен договор № BG16RFOP002-2.092-0321-C01/21.12.2020г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г. по процедура BG16RFOP002-2.092 „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“ (л.20-26). Цитираният договор е сключен на основание чл.37, ал.3 от ЗУСЕФСУ и във връзка с постъпило проектно предложение от дружеството-жалбоподател, което от своя страна се е задължило да изпълни всички произтичащи от договора и неговите приложения задължения.

Периодът на изпълнение на проекта е от 21.12.2020г. до 21.03.2021г., като след изтичане на тези срокове „Теди-Кам“ ЕООД е представило чрез кореспонденция в ИСУН технически отчет №1 – тип окончателен (л.27) и искане за плащане №1 (л.28), ведно с финансов отчет №1, съгласно който общата стойност на отчетените разходи е 172 253,79 лева (л.29-142).

Н. 11.07.2022г. чрез кореспонденция №BG16RFOP002-2.092-0321-C01-M001 в ИСУН 2020 до управителя на „Теди-Кам“ ЕООД е изпратено искане за пояснения и допълнителни документи по повод открити несъответствия/грешки при верифициране на финален отчет №1 по сключения административен договор (л.143). При проверката на представения финален отчет, от екипа по верификация по процедура BG16RFOP002-2.092 е указано на дружеството, че е необходимо да декларира/потвърди в писмен вид, че отчетените разходи са част от туристическия пакет и са включени в стойността на предоставяната от предприятието туристически услуги. В съответствие с изискванията на чл.50, ал.1 от ЗУСЕСИФ и ПМС №160/01.07.2016г. на жалбоподателя е указано, че ако не е провел процедура за избор на изпълнител с „публична покана“, следва да редуцира разхода в съответствие с праговете на ЗУСЕСИФ. Искането за плащане било необходимо да се допълни с таблица за размер на ДДС, включен в допустимите разходи по проекта, както и дневници на покупки за съответните месеци, включени в отчетените фактури. За представяне на посочените документи на дружеството е бил предоставен срок от 7 работни дни.

След представяне на допълнителните документи екипът по верификация е изпратил до жалбоподателя и указания за редуциране на отчетените разходи за нощувки и платени туристически услуги в съответствие с праговете на ЗУСЕСИФ, както и за актуализиране на счетоводни документи с оглед необходимостта от корекции към финансовия отчет (л.149).

Н. 27.10.2022г. чрез кореспонденция в ИСУН на управителя на „Теди-Кам“ ЕООД били дадени повторни указания за представяне на допълнителни документи (л.151). В т.1 от уведомлението до дружеството били изброени разходи, приети за недопустими за финансиране, тъй като попадат в един и същи раздел съгласно Общия терминологичен речник, използван при определяне предмета на обществените поръчки (CPV) и превишават праговете на ПМС 160. В т.3 били изброени разходите, недопустими за финансиране, тъй като не попадат в периода на допустимост - 01.02.2020-21.03.2021г. В т.4 са посочени разходи, приети за частично допустими, доколкото само част от отчетения разход излиза извън периода на допустимост. Отделно от това, в т.6 и следващите са посочени кои разходи за приети за недопустими за финансиране, тъй като същите не съответстват на изискването на ПМС 160 или не отговарят на стойността по съответната фактура. Изискано е представяне на преводи на фактури на чужд език, декларации и писмени потвърждения, че отчетените разходи са платени в цялост. В уведомлението е посочено, че към всички фактури липсва декларация, че разходът е в изпълнение на договора за безвъзмездна финансова помощ №BG16RFOP002-2.092-0321. Н. жалбоподателя бил даден срок за предоставяне на допълнителните документи до 28.10.2022г.

За резултатите от извършената документална проверка екипът по верификация съставил доклад във връзка с чл.10,ал.З от договор Т-РД-29-196/22.10.2021г. (л.154). В този документ е посочено, че в рамките на изпълнението на проекта е изпълнена дейността, необходима за преодоляване на недостига на средства или липса на ликвидност, настъпили в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. За изпълнение на дейността са отчетени разходи за външни услуги, като в хода на проверката на представения от „Теди-Кам“ ЕООД отчет са констатирани несъответствия. Посочено е, че с предходно писмо от дружеството са били изискани допълнителни документи и/или разяснения, същите са представени в срок, като на етап проверка на допълнителните документи не са констатирани несъответствия. Констатирано е, че „Теди-Кам“ ЕООД отчита по-малко разходи от получените по договора за безвъзмездна финансова помощ. В доклада се сочи още, че след последваща проверка на представените документи и доказателства екипът по верификация е констатирал, че част от разходите са допустими и фактически извършени в периода на допустимост на разходите. Разходите за екскурзии и непредставено платежно нареждане към фактура за интернет услуги са недопустими за верификация.

С оглед на тези констатации екипът е предложил частична верификация на финалния отчет по договора в размер на 169 975,12 лева и отказ от верификация за сумата от 145 631,57 лева.

Н. 28.11.2023г. заместник-министърът на туризма издал оспорената заповед №Т-РД-27-134/28.11.2023г. (л.162-164), с която на основание чл.25, ал.4 от Закона за администрацията, чл.37, ал.3 от ЗУСЕФСУ, във вр. с чл.64, ал.1, ал.3 и ал.4 и чл.10 от Устройствения правилник на Министерство на туризма, и в изпълнение на дейност 4 от проект BG16RFOP002-2.092 „Подкрепа за МСП от туристическия сектор за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19 чрез прилагане на схема за подпомагане от Министерството на туризма“ по процедура BG16RFOP002-2.092 от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г., одобрил предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на дружеството-жалбоподател в размер на 169 975,12 лева по договор BG16RFOP002-2.092-0321-C01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19 /по т. I/.

Със същата заповед, по т. II, бил постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 145 631,57 лева. Като мотив за отказа в заповедта е посочено, че по повод извършената документална проверка на представените документи и доказателства по административен договор BG16RFOP002-2.092 -0321-С01 и искане за окончателно плащане, екипът по верификация е констатирал, че част от разходите са допустими и фактически извършени в периода на допустимост. Разходите за екскурзии и непредставеното платежно нареждане към фактурата за интернет услуги са недопустими за верификация. Посочено е, че разходите в размер на 145 631, 57 лева са недопустими за финансиране на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, тъй като са в неизпълнение на т.28 от Условията за кандидатстване и изпълнение (Раздел II „Финансово изпълнение на проектите и плащане“).

В мотивите на заповедта е посочено, че ако дружеството няма възражение по повод установената надплатена сума, разполага с възможността да възстанови сумата в размер на 145 631,57 лева по банкова сметка на Министерство на туризма.

Заповедта е изпратена чрез система ИСУН на 29.11.2023г. и е получена от дружеството-жалбоподател на същата дата, съгласно представената извадка от ИСУН (л.302, гръб). Жалбата е подадена в съда на 13.12.2023г. (л.2).

С административната преписка по издаване на оспорения акт са приложени „Условия за кандидатстване и изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 -2020. Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002- 2.092 - „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“ (л.165-202). В т.28 „Условия за изпълнение“, „Финансово изпълнение на проектите и плащане“ от условията за кандидатстване е предвидено задължение за бенефициента да поддържа отделни счетоводни аналитични сметки или отделна счетоводна система за допустими разходи по проекта и използването на средствата от безвъзмездната финансова помощ съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗУСЕСИФ (л.199-200). Предвидено е, че Министерството на туризма ще извършва последващ контрол по изпълнението след подаването на отчета, като в случай, че бъдат констатирани несъответствия, разходите или част от тях няма да бъдат признати.

По делото са представени „Постъпили въпроси от кандидати и разяснения по тях по процедура BG16RFOP002-2.077“ (л.203-254), както и Ръководство за изпълнение на договори за безвъзмездна финансова помощ по Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.092 - „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“ (л.255-293). В т. 3.1.1 и 3.1.2 от ръководството са изброени допустимите и недопустимите разходи по процесната процедура, като са посочени и условията, на които разходите следва да отговарят, за да бъдат приети за допустими (л.261-264).

П. И.:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице - адресат на обжалвания акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта поради липса на компетентност е неоснователно.

Съгласно чл.36, ал.2, т.1 от Устройствения правилник на Министерството на туризма, дирекция „Програмиране и управление на проекти“ осигурява дейностите по изпълнение и/или управление на проекти или програми, финансирани със средства от Европейския съюз или от други донорски организации и финансови институции, по които Министерството на туризма е бенефициент, като отговаря за цялостното управление, изпълнение, отчитане и контрол на дейностите по съответния проект съгласно договора за безвъзмездна помощ. Според т.7 и 8 от чл.36, ал.2 от устройствения правилник дирекцията отговаря за оформянето и подписването на всички документи за плащания в рамките на проектите и организира, координира и контролира техническото и финансовото междинно и финално отчитане на проектите; отговаря за въвеждането и поддържането на информацията по проектите в съответната информационна система за управление и наблюдение и за администрирането, докладването и проследяването на случаи на нередности и съмнения за измами по проектите.

Съгласно представената по делото заповед №Т-РД-16-266/29.06.2023г. на министъра на туризма (л.319-327) на И. Г., изпълняваща длъжността заместник-министър на туризма, е възложено да организира, координира и контролира дейността на Д. „Програмиране и управление на проекти“.

При това положение следва да се приеме, че съобразно възложените от министъра на туризма правомощия по контрол спрямо дирекцията, администрираща всички дейности по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, компетентен да издаде оспорената заповед за отказ за предоставяне на финансовата помощ е заместник-министърът на туризма, както е процедирано в настоящия случай.

Оспорената заповед е издадена в производство по верифициране на разходи, регламентирано в Г. П., Раздел II „Плащания, верифициране и отчитане на разходи“ от ЗУСЕФСУ.

Уредбата на производството по верификация на разходи се съдържа в чл. 60-чл.68 от ЗУСЕФСУ. Съгласно чл.62, ал.1 и 2 от закона междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта; чрез междинни и окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от управляващия орган.

Верифицирането на разходите по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на тези разходи. По направено искане за плащане те се верифицират въз основа на документите по чл. 60, ал. 3 ЗУСЕФСУ, представени от бенефициера, чрез извършване на управленски проверки. Един от способите за извършване на управленска проверка е документална на всяко искане за плащане, включително и на придружаващата го документация, като в конкретната процедура е извършена документална проверка.

В чл.57 и чл.58 от ЗУСЕФСУ са регламентирани условията за допустимост на разходите, съобразно които се верифицират или се отказва верифицирането им.

Съгласно чл.57, ал.1 от ЗУСЕФСУ разходите се считат за допустими, когато са изпълнени едновременно посочените в т.1 - т.7 условия, а именно: 1) разходите са за дейности, съответстващи на предвидените в одобрения проект и се извършват от допустими бенефициенти съгласно съответната програма по чл.3, ал.2; 2) разходите попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи; 3) разходите не надхвърлят праговете за съответната категория в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект; 4) разходите са за реално доставени продукти, извършени услуги, строителни и монтажни работи и положен труд; 5) разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство; 6) разходите са отразени в счетоводната документация на бенефициента чрез отделни счетоводни аналитични сметки или в отделна счетоводна система; 7) за направените разходи е налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Приложение XIII от Регламент (ЕС) 2021/1060 и са спазени изискванията за съхраняване на документите съгласно чл.82 от Регламент (ЕС) 2021/1060; 8) разходите са съобразени с приложимите правила за предоставяне на държавни помощи.

В конкретния случай, с оспорената заповед е отказано верифициране и предоставяне на безвъзмездна финансова помощ поради несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ. Като фактическо основание е посочено, че при извършена документална проверка на представените документи и доказателства по административния договор и искане за окончателно плащане е установено, че разходите за екскурзии и непредставеното платежно нареждане към фактура за Интернет услуги са недопустими за верификация. Административният орган е приел, че разходите в общ размер на 145 631,57 лева са недопустими за финансиране по процедурата предвид неизпълнение на т.28 от Условията за кандидатстване и изпълнение, раздел II „Финансово изпълнение на проектите и плащане“. В заповедта е посочена сумата на разходите, които не се верифицират – 145 161,57 лева, като е указано, че тази сума следва да бъде възстановена като неправомерно платена.

Ответникът се е позовал на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, която въвежда като условие за допустимост на разходите същите да попадат във включени в документите по чл.26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи. Според чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. В конкретния случай документът по смисъла на чл.26, ал.1 е „Условия за кандидатстване и изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 -2020. Процедура за подбор на проекти BG16RFOP002- 2.092 - „Подкрепа на предприятия, регистрирани по Закона за туризма като туроператор или туристически агент, за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“ (л.165-202).

Съдът намира, че при това съдържание на акта не може да се приеме, че е посочено достатъчно ясно и конкретно правното основание, обосноваващо упражнената разпоредителна власт. ЗУСЕФСУ и утвърдените по реда на чл.26, ал.1 документи регламентират изрично основанията за допустимост на разходите. В този смисъл органът, за да откаже верификацията на средства над определен размер, с аргумент, че тази разлика надвишава допустимите разходи, не е достатъчно да цитира хипотезата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ, нито да посочи наименованието на акта по чл.26, ал. 1 ЗУСЕФСУ - в случая Условията за кандидатстване и изпълнение по конкретната процедура. Административният орган е следвало да се позове на правилото от съответния документ, според което посочените суми се явяват недопустим за финансиране разход. Посочването на т.28 от Условията за кандидатстване само формално осигурява изпълнение на горното изискване, доколкото в текста на тази точка са предвидени множество условия за допустимост на разходите, като липсва позоваване на което и да е от тях.

Съдът констатира, че в оспорената заповед липсва каквото и да било изложение на мотивите на органа защо е счел, че разходите за екскурзии са недопустими за финансиране - липсва обосновка каква е относимата фактология, в какво конкретно се изразява недопустимостта на разходите за екскурзии и защо са счетени за такива. Вярно е, че съгласно Тълкувателно решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но такива в случая липсват. В приложения към административната преписка доклад във връзка с чл.10, ал.3 от договор №Т-РД-29-196/22.10.2021г. (л.154) лаконично е посочено, че след последваща проверка на представените документи е установено, че част от разходите са допустими и фактически извършени в периода на допустимост на разходите, но разходите за екскурзии и непредставено платежно нареждане към фактура за интернет услуги са недопустими за верификация. Липсват други уточнения и конкретизация относно недопустимостта на така посочените разходи. Налице е пълна неяснота в какво се състои фактическото основание за отказа за верификация в тази му част, както и възможност за отнасяне към съответно на него правно основание.

От почти липсващото изложение на относимите факти може да бъде формиран категоричен извод, че приложимото в случая правно основание не може да бъде посоченото от административния орган по чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ – разходите да попадат в категории, включени в документа по чл.26, ал.1 (Условията за кандидатстване и изпълнение по процедура BG16RFOP002-2.092). В т.14.2 от Условията за кандидатстване са посочени условията за допустимост на разходите по конкретната процедура, а в т.14.3 изчерпателно са изброени недопустимите разходи (л.180-183). Разходите за екскурзии не могат да бъдат отнесени към нито една от категориите на недопустимите разходи, следователно позоваването от органа на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕФСУ е несъответно на фактическото основание.

Мотивиране на оспорената заповед не би могло да бъде постигнато и посредством представените по делото писма-искания на екипа по верификация, адресирани до дружеството-жалбоподател, с което на същото са били дадени указания за представяне на допълнителни документи по повод констатирани несъответствия в хода на документалната проверка. Исканията за пояснения и допълнителни документи, (л.143, 145,149, 151) са представени по делото на хартиен носител, без положен подпис на лицето, посочено като издател, без регистрационен номер и дата, на която са били съставени, респ. регистрирани в деловодната система. Дори да се приеме, че същите представляват електронни документи по смисъла на чл.3 от ЗЕДЕП, исканията не са подписани с изискуемия електронен подпис, от което не може да се установи, че подписаното съдържание отговаря на съдържанието на документа.

В допълнение следва да се има предвид, че от изложението на тези писма не се извличат конкретни причини за недопустимостта на посочените разходи. В писмо-допълнение към кореспонденцията с жалбоподателя (л.151) екипът по верификация е посочил в 18 точки разходи, които не се верифицират като допустими, но липсва пълно изложение на приетите за установени факти, като не става ясно кои са доказателствата, послужили за определяне на стойността на разходите за екскурзии, прието като фактическо основание в оспорената заповед. От цитираното писмо не става ясно и какъв е начинът на формиране на общия размер на недопустимите за верификация разходи, доколкото сборът на всички посочени в 18-те точки от писмото суми възлиза в размер на 27 346, 34 лева, която сума е далеч по-ниска от тази, посочена в процесната заповед за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - 145 631,57 лева.

Следователно препращането към горецитираните писма на екипа по верификация не преодолява констатираната липса на мотиви в акта. От представените по делото доказателства не може да се формира несъмнен извод за начина на формиране на стойността на неверифицираните разходи. От ответната страна не са ангажирани никакви доказателства с цел обосноваване на твърдението, че недопустимите разходи са в общ размер на 145 631,57 лева. Никъде в административната преписка не е обосновано как точно е определен размерът на недопустимите разходи за екскурзии, а оттук необоснован е и изводът за това, че жалбоподателят отчита по-малко разходи от получените по договора за безвъзмездна финансова помощ.

В заключение съдът намира, че липсата на мотиви, които да разкриват волята на административния орган, довело до упражнената разпоредителна власт, е такова нарушение на изискванията за форма на административните актове, което препятства възможността за ефективна правна защита на интересите на жалбоподателя. Извеждането на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда, е недопустимо.

Оспорената заповед е немотивирана, което е самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Тези съображения водят до извод и за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, тъй като административният орган не е изпълнил вмененото му с чл.35 от АПК задължение да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Предвид изложеното, оспорената заповед №Т-РД-27-134/28.11.2023г. следва да бъде отменена в обжалваната част, а преписката - върната на административния орган за ново произнасяне, при което ясно и точно да се установят релевантните факти и обстоятелства и съотнесат към приложимия закон, като се има предвид даденото по-горе тълкуване по приложението на закона.

При този изход от спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 1 165 лева, представляващи заплатена държавна такса за образуване на производството (л.13). Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани в полза на жалбоподателя, доколкото по делото не е представен списък с разноски съгласно чл.80 от ГПК, нито договор за правна защита или други доказателства (преводни нареждания, ордери и т.н.), от които да е видно наличието на извършено плащане. Министерството на туризма се явява юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издал оспорения акт, поради което в негова тежест следва да бъдат присъдени разноските.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд Бургас,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед №Т-РД-27-134/28.11.2023г. на заместник-министъра на туризма В ЧАСТТА по т.II, в която на „Теди-Кам“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], ап.1Б, представлявано от управителя Т. Е. К., е отказано предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 145 631,57 лева по договор №BG16RFOP002-2.092-0321-C01 за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19, финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020г.

ВРЪЩА административната преписка на заместник-министъра на туризма за ново разглеждане и произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА Министерство на туризма да заплати на „Теди-Кам“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [адрес], ап.1Б, представлявано от управителя Т. Е. К., направените по делото разноски в размер на 1 165 (хиляда сто шестдесет и пет) лева.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.