№ 5
гр. Свищов, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20224150100550 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взема предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 55 ал.
1 от ЗЗД.
Ищецът Г. К. И., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по
договор за потребителски кредит № *********/27.09.2021г. , подписан с
ответното дружество „ Виктория 111“ ЕООД. Заявява, че съгласно договора
за потребителски кредит, трябвало да върне сумата по кредита от 649,18 лева,
от която сума за получаване 580 лева , при срок на кредита от 6 вноски. Сочи,
че съгласно чл. 22 ал. 1 от договора, трябвало да предостави в тридневен срок
обезпечение на две физически лица, които следвало да отговарят на
критериите, посочени в чл. 22 от договора. Твърди, че съгласно чл. 22 ал. 1 от
договора, трябвало да заплати неустойка в размер на 200,82 лева, разсрочена
на 6 вноски, ако не предостави описаното в чл. 22 ал. 1 от договора
обезпечение. Сочи, че по договора заплатил всички шест на брой погасителни
вноски, като е заплатил цялата търсима по договора за кредит сума в размер
на 850 лева. Така от общата сума от 850 лева заплатил главница 580 лева,
69,18 лева лихва и неустойка 200,82 лева, за което му били издадени съответи
платежни документи от ответника. Счита, че уговорената клауза за неустойка
в чл. 22 ал. 2 от договора за потребителски кредит , според която трябвало да
заплати неустойка в размер на 200,82 лева била нищожна на основание чл. 26
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК вр. чл. 21 ал. 1 от ЗПК, по следните съображения: на
1
първо място уговорената в договора неустойка била нищожна, тъй като се
накърнявали добрите нрави, което водело до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне
интересите на ищеца с цел извличане изгода на кредитора. Освен това се
явявала и неравноправна клауза, тъй като претендираната сума в общ размер
на200,82 лева била в размер на почти 50 % от размера на отпуснатия кредит,
което нарушавало принципа на добросъвестност и справедливост. Клаузата
за неустойка била неравноправна и по смисъла на чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй
като същата била необосновано висока. Налице било заобикаляне на чл. 33 ал.
1 от ЗПК, тъй като с уговорената неустойка в процесния договор се
уговаряло още едно допълнително обезщетение в размер близък до размера
на отпуснатия кредит, основната цел на тези клаузи били да доведат до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя,
до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още процент
от предоставената главница. На следващо място, клаузата за неустойка била
нищжана на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, тъй като не била уговорена
индивидуално, а била част от стандартн и и предварително изготвени условия
на договора и кредутиполучателят нямал възможност да влияе върху
съдържанието им към момента на сключване на договора. На следващо място
предвиждането на заплащане за неустойка заобикаляло и разпоредбата на чл.
19 ал. 4 , тъй като събирането на такива разходи било част от дейността по
управление на кредита и следвало да се включи в годишния процент на
разходите, тъй като са били известни на кредитодателя. Именно поради това
и било налице заобикаляне на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, като с уговорената
неустойка се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието, че клаузата
предвидена в чл. 22 ал. 2 от Договор за потребителски кредит №
*********/27.09.2021г. подписан с ответното дружество, с който ищецът
следва заплати на ответника сумата 200,82 лева неустойка е нищожна на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП, както и
поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 21 ал. 1 от ЗПК, както и
ответинкът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 200,82 лева –
недължимо платена по недействителна клауза за неустойка уговорена по
Договор за потребителски кредит № *********/27.09.2021г. , ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът „Виктория 111“ ЕООД в законоустановения срок е подал
отговор на исковата молба, в който взема становище за недопустимост на
исковете, тъй като задължението на ищеца по кредита било изцяло погасено.
Изразява становище, че иска бил и неоснователен и недоказан. Не се спори,
че между страните е имало сключен договор за потребителски кредит на
27.09.2021г. за сумата 580 лева. Оспорва се твърдението, че начислената и
платена по договора за кредит неустойка цели заобикаляне на закона и
осигуряване на допълнителна печалба. Посочва, че неустойката била
2
договорна отговорност, обезпечаваща кредита от неизпълнение, като в случай
на добросъвестно изпълнение, кредитополучателят на търпи вреди. Същата
имала обезпечителна функция без да представлядвала печалба за кредитора,
освен това размерът й не бил прекомерен. Позовава се, че на
кредитополучателя била предоставена предварителна информация и той бил
запознат с условията по предоставяне на паричен заем от страна на
кредитора. Моли да бъде постановено решение, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. В хода на устните състезания не
взема становище. Представя писмено становище преди съдебното заседание,
в което взема становище, че поддържа подадения отговор на исковата молба
и да бъдат отхвърлени исковете, тъй като неустойката била ясно посочена в
договора, както и условията при които била дължима, същата била
договорена и не противоречала на закона и не го заобикаляла, лицето
съзтателно сключило договора със знанието, че няма да изпълни поето
задължение като условия по договора и се съгласил да я заплати, още повече,
че задължението за главница, лихва и неустойка било заплатено от ищеца, а
и няколко месеца след сключване на процесния договор, на ищеца бил
предоставен и трети кредит от 30.11.2021г.., в който отново индивидуално
били уговорени условията, включително и неустока, по който също били
заплатени задълженията за главница, лихва и неустойка.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и
в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на 27.09.2021г. между „Виктория 111“ЕООД
и Г. К. И., е сключен договор за потребителски кредит № *********, по
силата на който „Виктория 111“ ЕООД се задължил да предостави на ищеца
потребителски кредит, в размер на 580,00 лв. и при условия посочени в
договора – за срок от 6 месеца, при обща сума за погасяване лева, на 6
погасителни вноски, с дата на първо плащане 28.10.2021г., дата на последно
плащане 28.03.2022г.., при ГПР 49,54 %, фиксиран лихвен процент – 3,41 %.
Съгласно чл. 22 ал. 1 от договора, потребителят се задължил при
подписването на договора или най –късно в срок до три дни от подписването
му, да предостави на кредитора обезпечение – две физически лица
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания : да
представят служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000 лева, да работят по безсрочен трудов договор, да не са заематели или
поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с Виктория 111 ЕООД,
да нямат неплатени осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други банкови и финансови институции или ако имат –
кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 Редовен, като поръчителите подпишат договор за
поръчителство. В чл. 22 ал. 2 от договора, страните по делото постигнали
съгласие, че при неизпълнение на задължението да предостави обезпечението
3
или в случай, че поръчителите не отговарят на посочените условия,
потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 200,82 лева, която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка
от вноските се добавя сума в размер на 33,47 лева.
Представени по делото са пет броя служебни бонове, съответно от
07.03.2022г. за сумата 37,05 лева, от 31.01.2022г. за сумата 43,86 лева, от
29.10.2021 г. за сумата 53,25 лева, от 28.12.2021г. за сумата 47,09 лева, от
30.11.2021г. за сумата 50,22 лева и от 02.03.2022г. за сумата 40,51 лева. Не се
спори от ответника, напротив, налице е признание, че всички задължения по
договора за кредит за главница, лихва и неустойка са заплатени от ищеца.
Въз основа на установените по делото факти, съдът достига до
следните правни изводи:
Установи се по безспорен начин, че“ Виктория 111“ЕООД и ищецът са
били в облигационни отношения – договор за потребителски кредит №
********* от 27.09.2021г., както и не се спори, че към момента кредитът е
погасен. По силата на този договор ответното дружество е дало в заем на
ищеца сумата от 580,00 лв., която той е получил. Между страните било
уговорено, че заемателят ще върне главницата на 6 анюитетни месечни
вноски, съгласно погасителен план, който е приложен по делото и са
посочени падежите - от 28.10.2021 г. до 28.03.2022 г. Страните се
споразумели и че общата сума за изплащане от страна на ищеца ще бъде
847,98 лв., при посочените в договора ГПР и лихвен процент. В чл. 22 ал. 2
от договора, страните по делото постигнали съгласие, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 22 от договора в тридневен срок
от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията
по чл. 22 от договора, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер
на 200,82 лева, с начин на разсрочено плащане подробно описан в
погасителен план, неразделна част от договора за наем. Видно от приложения
погасителен план, неустойката по чл. 22 ал. 2 от договора е разсрочена на
шест вноски, като в погасителния план е посочен и общ размер на
погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по чл. 22 ал. 2 от
договора.
Съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.26 ал.1 т.3 от
ЗЗД за признаване за установено, че клаузата за неустойка - чл. 22 ал. 2 от
Договор за потребителски кредит № ********* /27.09.2021г., сключен с
„Виктория 111”ЕООД е нищожна поради противоречи с добрите нрави и
поради това, че представлява неравноправна клауза, е основателен.
Клаузата по чл. 22, ал. 2 от Договора, която предвижда заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(осигуряване на поръчител, който отговаря на редица условия, посочени в чл.
22 ал. 1 от договора) , е нищожна поради противоречие с добрите нрави – чл.
4
26, ал. 1, т. 3 ЗЗД.
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на
ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция. В случая съдът намира, че клаузата за неустойка в размер на 200,82
лева в сключените между страните договор за заем е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Преценката за нищожност се извършва към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и
обстоятелства, при съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии.
В случая размерът на уговорената неустойка по чл. 22 ал. 2 от договора е в
размер на 200,82 лева и е уговорена за неизпълнение на задължение на
заемополучателя да осигури на кредитора обезпечение - осигуряване на две
лица поръчители, отговарящи на определени условия. Това задължение за
допълнително обезпечение възниква още при подписване на договора. Касае
се за обезпечения, осигуряването на които обикновено е условие за отпускане
на кредит, за да бъде гарантиран кредитора, че ще събере безпроблемно
вземанията си. Може да се приеме, че свободата на волята на договаряне
допуска едно такова задължение да възникне сред предоставяне на заемната
сума. Поставя се обаче въпроса какви са вредите, които биха настъпили за
кредитора при неизпълнение на това задължение на заемателя и адекватна ли
е уговорената неустойка да обезщети очакваните от неизпълнение вреди.
Очевидно е, че вредите при липса на обезпечение биха се изразили в
затруднения за кредитора да събере вземанията си доброволно и разходи за
принудителното им събиране, в това число воденето на съдебни дела и
разноски в изпълнително производство. Съдът приема, че уговорената
парична неустойка няма как да улесни събирането на кредита доброволно и в
същото време не е адекватна да обезпечи разходите по принудителното
събиране, т.к. те са по Закон дължими на кредитора и в исковото и
изпълнителното производство. Напротив, начислената неустойка увеличава
значително дълга на заемателя и естествено води до затрудняване
доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при
евентуално принудително събиране. Всичко това навежда на извод, че целта й
е неоснователно обогатяване на кредитора. При тези съображения, съдът
счита, че целта, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
5
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я
прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Според чл. 22
ал. 2 от договора неустойката е дължима не при забава на задължението, а
при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на
кредитодателя, чрез осигуряване на поръчители, които да отговарят на
посочени изисквания. Ето защо, съдът намира, че клаузата за неустойка в чл.
22 ал. 2 от договор за потребителски кредит № ********* от 27.09.2021г..
е нищожна, като неравноправна, а от друга страна противоречи на добрите
нрави.
По осъдителния иск по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД:
Съгласно чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД беше прогласена за нищожна като
противоречаща на добрите нрави неустоечна клауза- чл. 22 ал. 2 от договор
за потребителски кредит № ********* от 27.09.2021г., по силата на която
ищецът е следвало да заплати сумата 200,82 лева. Видно от погасителен план
към договора за кредит дължимата сума неустойка по чл. 22 от договора за
кредит е разсрочена на 6 вноски, както и в същия е посочен общ размер на
погасителната вноска в включена разсрочена неустойка по договора.
Представени са доказателства – служебни, а и не се спори от ответното
дружество, че ищецът е заплатил вноските по кредита изцяло, с включена в
тях сума за неустойка по чл. 22 ал. 2 от договора - 200,82 лева. Не се спори
по делото, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата 200,82 лева
неустойка по чл. 22 ал. 2 от договора за заем, която сума съгласно чл.26 ал.1
т.3 от ЗЗД се явява платена при начална липса на основание и подлежи на
връщане на потребителя. Като законна последица върху тази сума следва да
се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове от Г. К. И.
срещу „Виктория 111” ЕООД, с правно основание чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД за
прогласяване на нищожна като противоречаща на добрите нрави неустоечна
6
клауза- чл. 22 ал. 2 от договор за потребителски кредит № ********* от
27.09.2021г.. и по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „Виктория 111”
ЕООД за връщане на сумата 200,82 лв., представляваща недължимо платена
неустойка по недействителна клауза за неустойка по договор за
потребителски кредит № ********* от 27.09.2021г.. , са основателни и
доказани.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски за процесуално представителство, както следва: ответникът
„Виктория 111“ЕООД дължи съгласно чл. 7, ал.1, т. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно цената на предявените и уважени искове за прогласяване
нищожност на клауза за неустойка предвидена в чл. 22 ал. 2 от договор за
потребителски кредит № ********* от 27.09.2021г..и иска по чл. 55 от ЗЗД
за сумата 200,82 лева възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 400 лева за иска по чл. 26 от ЗЗД и 300,00 лева за иска по чл. 55 от
ЗЗД, като неоснователно е искането за присъждане на възнаграждение в
размер на 600 лева за първия иск, тъй като както се посочи минималния
размер на възнаграждението за този иск е 400 лева, колкото и беше прието, че
следва да се присъди, а по втория иск се претендира възнаграждение от 300
лева, което е под минималния размер на адвокатското възнаграждение.
Размерът на така определеното от съда възнаграждение е съобразен с
фактическата и правна сложност на делото, с вида на извършените
процесуални действия и с броя на съдебните заседания, отчитайки, че не се е
явявал в съдебно заседание процесуален представител на ищеца.
По делото е договорено процесуални представителство на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, поради което, възнаграждението следва да бъде заплатено в
полза на адв. М. М.- АК Пловдив.
При този изход на делото ответникът „Виктория 111“ЕООД следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 100,00 лева –
заплатена ДТ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иск на Г. К. И. с ЕГН **********, с адрес
***************************, срещу „ВИКТОРИЯ 111” ЕООД, ЕИК
7
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Христо Ботев
№ 6-А, представляван от С. В. Х., за нищожна клаузата в чл. 22 ал. 2 от
сключения между тях договор за потребителски кредит № ********* от
27.09.2021г., предвиждаща заплащане на неустойка- 200,82 лева, при
неизпълнение на задължение на заемателя за предоставяне на обезпечение
или ако представеното обезпечение не отговаря на условията в чл. 22 от
договора за кредит, поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „ВИКТОРИЯ 111”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
Христо Ботев № 6-А, представляван от С. В. Х. да заплати на Г. К. И. с ЕГН
**********, с адрес *************************** сумата 200,82 лева
/двеста лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща заплатена без
правно основание неустойка по чл. 22 ал. 2 от договор за потребителски
кредит № ********* от 27.09.2021г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ВИКТОРИЯ 111” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Христо
Ботев № 6-А, представляван от С. В. Х. да заплати на Г. К. И. с ЕГН
********** от ****************** направените по делото разноски в
размер на 100,00 лева - ДТ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА,
„ВИКТОРИЯ 111” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. Христо Ботев № 6-А, представляван от С. В. Х. да
заплати на адв. М. М. от АК Пловдив сумата 700,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр. д.
550/2022г. по описа на Районен съд Свищов.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
8