Определение по адм. дело №1361/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 1 и чл. 187 от ЗДДС във вр. с чл. 188 от ЗДДС.

Делото е образувано по жалба „ТЕИЛ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]представлявано от управители И. Н. Б. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № ФК-529-0174782/04.11.2025, издадена от М. Й. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която на „ТЕИЛ“ ЕООД е наложена Принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин BELLISSIMA, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ТЕИЛ“ ЕООД с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

С жалбата е направено искане за спиране изпълнението на заповедта на основание чл. 166, ал. 2 от АПК.

Тъй като жалбата е депозирана директно в съда, с Разпореждане № 5239/18.11.2025 г., съдът е изискал от ответника да представи оспорената заповед, ведно с административната преписка по издаването й. В тази връзка с Молба вх. № 11224/19.11.2025 г. по делото е представена оспорената заповед и преписката по издаването й.

Установява се, че предмет на оспорената ЗППАМ № ФК-529-0174782/04.11.2025, издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП е налагане на Принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект: магазин BELLISSIMA, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „ТЕИЛ“ ЕООД с [ЕИК] и забрана за достъп до него за срок от 30 /тридесет/ дни на основание чл. 186, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна пред Административен съд – Пазарджик, като по жалбата е образувано настоящото адм.д. № 1361/2025 по описа на съда. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 06.11.2025 г. Жалба е подадена на 18.11.2025 г.

В жалбата е инкорпорирано искане за спиране изпълнението на заповедта на основание чл. 166, ал. 2 от АПК, като са изложени мотиви, че в случая е допуснато предварително изпълнение по силата на закона и се моли да не се запечатва търговския обект, тъй като това би довело до значителни вреди. Твърди се, че вредите се изразяват в лишаване на служителката Кримилжова от едно трудово възнаграждение за един календарен месец и липсата на покриване на разходи от първа необходимост, лечение за нея и семейството й, ощетяване на държавния бюджет от не плащане на данъци, тъй като ако търговския обект работи, ще има задължение за заплащане на такива, както и заплащане от дружеството жалбоподател на една наемна вноска във висок размер, разходи за ток, вода, СОД, за които разходи няма отделен бюджет. Твърди се, че с жалбоподателя има сключен трудов договор и още един служител - П. Я.. При евентуално запечатване на търговския обект за 30 дни и тази служителка ще бъде лишена от трудови доходи и издръжка за един месец. В доказателство са представени трудови договори и рецепта за медикаменти.

Ответникът Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП в писмено становище от 19.11.2025 г., чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения по съществото на спора.

Предвид това съдът приема, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, който засяга неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, а именно заповед за прилагане на принудителна административна мярка запечатване на търговски обект.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1 от АПК, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Съответно чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК.

В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

За да се произнесе по искането за спиране на действието на оспорената заповед, съдът съобрази следното: заповедта е издадена на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В същата изрично е посочено, че: „Запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“.

В този контекст следва да се посочи изрично, че е установено служебно от съда, че в самата заповед е посочено, че: „Запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“. Въпреки това в разписката за връчване на заповедта, поместена след административния акт е посочено: „запечатването да се извърши на 22.11.2025 г., 10:00 ч.“. Поради това с Разпореждане № 5270/20.11.2025 г., съдът изрично е задължил Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП да посочи изрично дали записаното в разписката за връчване „запечатването да се извърши на 22.11.2025 г., 10:00 ч.“ съставлява разпореждане по чл. 60 от АПК за предварително изпълнение на заповедта и ако да, кое е лицето, което го е записало – дали е издателят на заповедта М. Й. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП или друго лице, ако е друго лице – кое е то и какви са неговите правомощия, като се представят доказателства за наличие на компетентност за издаване на разпореждане по чл. 60 от АПК.

В тази връзка по делото е постъпила Молба вх. № 11250/20.11.2025 г. от ответника, чрез упълномощен процесуален представител юрк. Ч. - Джутова, с която изрично е заявено, че посоченото записване в разписката за връчване на процесната ЗППАМ не представлява разпореждане по чл. 60 от АПК, като отбелязването било направено от връчителя на заповедта и същото не е меродавно, тъй като не представлява волята на административния орган издал заповедта. Изрично посочват, че видно от диспозитива на обжалвания акт на стр. 4 - „Запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.“, което е изразената действителната воля на административния орган наложил принудителната мярка.

В този смисъл следва да се приеме, че в заповедта не е посочено за същата да е допуснато предварително изпълнение, за което да са изложени конкретни мотиви. Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 подлежи на предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал. 1 - 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Видно от процесната заповед, същата не съдържа разпоредителна част за допускане на предварително изпълнение при условията на чл. 188, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 60, ал. 1 – 7 от АПК, нито пък съдържа мотиви в тази насока. Такъв извод не може да бъде изведен и от посочения в заповедта израз, че запечатването на обекта ще се извърши до три дни от датата на влизане в сила на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

След като със заповедта няма съдържание за допускане на предварителното й изпълнение, подаването на жалбата срещу нея има суспензивното действие посочено в чл. 166, ал. 1 от АПК – спира изпълнението на административния акт. По тази причина за жалбоподателя не съществува правен интерес да прави искане по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснато предварително изпълнение. В този смисъл Определение № 4897 от 16.04.2021 г. по адм. д. № 3919/2021 на Върховния административен съд.

Нещо повече, искането за спиране с правно основание чл. 60, ал. 6 АПК и искането за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК са различни по предмет и правни последици и подлежат на оспорване по различен процесуален ред. Съгласно чл. 60, ал. 5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В чл. 60, ал. 6, изречение второ от АПК е предвидено, че тази жалба не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване. На това основание в производството по чл. 60, ал. 5 АПК съдът може да се произнесе по искане за спиране на предварително изпълнение на акта, допуснато с разпореждане на административния орган до окончателното разглеждане на жалбата против разпореждане по чл. 60, ал.1 АПК т.е. преди то да е влязло в сила. Нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК предвижда спиране предварителното изпълнение на административния акт, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал.1 АПК, при всяко положение на делото по искане на оспорващия. В този случай оспорването на индивидуалния административен акт е условие за допустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение. И в двете хипотези, за да е налице предмет на искането за спиране, следва да съществува разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт.

В конкретния случай обаче липсва разпореждане по чл. 188 ЗДДС във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК на органа по приходите за допускане предварително изпълнение на акта. В заповедта за налагане на принудителната административна мярка изрично е посочено, че запечатването следва да се извърши в срок до три дни от датата на влизането й в сила, а не предварително. От това следва и недопустимост на искането за спиране. В този смисъл и Определение № 1160 от 08.02.2022 г. по адм. д. № 584/2022 на Върховния административен съд.

Предвид горните, следва да се изтъкне, че нормата на чл. 188 от ЗДДС изрично предвижда възможността за органа да допуска предварително изпълнение на акта по реда на чл. 60 от АПК и не придава предварително изпълнение на актове от вида на процесния по силата на закона. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт, в него липсва изрично разпореждане на органа за допускане на предварително изпълнение. Нито в мотивите на заповедта, нито в диспозитива й не е обективирано волеизявление на органа за допускане на предварително изпълнение, поради което искането за спиране е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

Поради горните, приложение ще намери разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от АПК, съобразно която оспорването спира изпълнението на административния акт. При това положение искането по чл. 166, ал. 2 от АПК е лишено от предмет и следва да бъде оставено без разглеждане като процесуално недопустимо.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „ТЕИЛ“ ЕООД за спиране изпълнението на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-529-0174782/04.11.2025, издадена от М. Й. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване на страните пред Върховния административен съд.