Р
Е Ш Е Н И Е
№ 103 9 април 2019 г. град С.В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
осми граждански състав на …13 март 2019…………………………… година, в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
секретар….. Стойка Стоилова ……………………….………………..…при участието на
прокурора….. …. разгледа докладвано от…
съдията МИШОВА………гр. дело № 143 по описа
за 2018 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Ищецът
С.Т. А. твърди, че на 16.12.2009 г. е бил задържан по ЗМВР за срок от . часа. На
17.12.2009 г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 463 по описа на ОД на МВР - С.за
2009 г. за това, че в периода от м. октомври 2008 г. до м.февруари 2009 г. в
гр. С.участвал в организирана престъпна група, образувана и ръководена от И. Й.
Й., извършваща престъпления по чл. 256, ал. 1 НК, а именно чрез използване на
документи с невярно съдържание - искане
за възстановяване на ДДС пред орган на ТД на НАП, на територията на Република
България получил от държавния бюджет неследваща се парична сума в големи
размери - престъпление по чл. 321, ал. 2 във връзка с чл. 256 НК. Същия ден бил
задържан с постановление на прокуратурата за срок от 72 ч. Било внесено искане
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по което било ЧНД №
1031/2009 г. по описа на ОС – С..С
определение от 19.12.2009 г. съдът уважил искането на прокуратурата за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Ищецът твърди, че по негово
искане било образувано ЧНД № 155/2010 г. за изменение на мярката. С определение
от 15.03.2010 г. съдът я изменил в „домашен арест“. Определението било
потвърдено от АС – П. Ищецът твърди, че
многократно е искал промяна на мярката за неотклонение в по-лека, но исканията
му са били оставяни без уважение. На 21.03.2011 г. било предявено ново
постановление и бил привлечен като обвиняем за три престъпления - по чл. 321,
ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
20. ал. 2 вр. ал. 1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1. т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл.
20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК. Почувствал се притеснен, защото
всички деяния били тежки умишлени престъпления по смисъла на НК и предвиждали
високи наказания „лишаване от свобода“.
Продължителната мярка за неотклонение „домашен арест“ го лишила от
социални контакти и работа. Страхувал се от възможно осъждане и налагане на
сериозни по размер наказания. Поради естеството на мярката на неотклонение не
можел да се издържа, бил в тежест на родителите си, чувствал се като болен и
ненужен човек. Допълнително унижение и душевен дискомфорт му причинявали и
извършваните многобройните проверки от органите на МВР в диапазона между 22.00
и 06.00 часа, когато живущите в блока обичайно почивали. Въпреки това, много
често служебният полицейски автомобил спирал зад жилищния блок и служителите
пускали звуковата и светлинна сигнализация докато не се покажел от терасата на
апартамента. По този начин съседите ставали неволни свидетели на проверките.
Мярката за неотклонение била изменена в парична гаранция с определение от
01.07.2011 г. На 23.08.2011 г. му било повдигнато ново обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2 и
ал. 3. т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
20. ал. 2 вр. ал. 1 НК и чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл.
20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК. За пореден път, на 11.11.2011 г. му
било повдигнато отново поредното обвинение за деяния, които били идентични с
тези от предходното привличане. Дълго време след това не се случило нищо.
Ищецът твърди, че изпитвал несигурност за бъдещето си и така и не можел да си
намери постоянна работа. След приключване на разследването, досъдебното
производство било внесено с обвинителен акт в Специализирания наказателен съд,
където било образувано НОХД № 625/2012 г. С разпореждане от 10.05.2012 г.
съдията - докладчик прекратил съдебното производство и върнал същото на
прокурора за извършване на допълнителни действия по разследването и
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С
постановление от 03.07.2012 г. му били повдигнати нови обвинения. Делото отново
било внесено в съда. било образувано НОХД № 1733/2012 г., което с разпореждане
от 05.12.2012 г. било прекратено по същите съображения, както и предходното
дело. С постановление от 25.03.2013 г. наказателното производство било частично
прекратено по обвинението, повдигнато спрямо В. И. Т.по отношение на деянието
по чл. 255, ал. 3 НК. В това постановление, наблюдаващият досъдебното производство
прокурор, постановил делото да продължи срещу всички ни според съществуващите
обвинения. За трети път наказателното производство било внесено в
Специализирания наказателен съд, където бе образувано НОХД № 1200/2013 г. С
разпореждане от 31.10.2013 г. съдебното производство отново било прекратено, а
делото - върнато на прокурора за допълнително разследване и отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Това разпореждане било протестирано, като протестът бил
уважен от въззивната инстанция и делото бе върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. Така, след дълго очакване на процес, в който да
има възможност да се изправи пред съда, за да се проверят събраните от
обвинението доказателства, най - сетне получил призовка и разпореждане, от
които разбрал, че първото съдебно заседание било насрочено за 29.01.2014 г. -
четири години след първоначалното му привличане като обвиняем и задържането му
под стража. По време на провеждане на с.з. защитниците направили възражения за допуснати съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство и предявили искане съдебното
производство да се прекрати, а делото да
се върне на прокурора за отстраняваме на нарушенията. Съдебният състав уважил
направените искания и с определение прекрати съдебното производство и върна
делото на прокуратурата. На следващият ден - 30.01.2014 г., на основание чл.
368, ал. 1 НПК депозирали молба пред Специализирания наказателен съд за
разглеждане на делото, тъй като от привличането му като обвиняеми били изминали
повече от две години. По молбата съдът
на основание разпоредбата на чл. 369.
ал. 1 НПК дал тримесечен срок на Специализираната прокуратура да внесе делото в
съда с обвинителен акт, споразумение или да прекрати наказателното
производство. За пореден път, през месец март 2014 год. по досъдебното
производство му били предявени нови обвинения. В рамките на указания от съда
тримесечен срок прокуратурата внесла делото в СпНС с нов обвинителен акт. Било
образувано НОХД № 500/2014 г. С разпореждане от 02.06.2014 г. съдебното
производство било прекратено и делото отново било върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. На
основание чл. 369, ал. 3 НПК съдът дал на прокуратурата едномесечен срок за
отстраняване на нарушенията. В началото на м. септември 2014 г., бил внесен
поредния обвинителен акт в СпНС. Било образувано НОХД № 1139/2014 г. с определение от
02.02.2015 г. съдът приел, че за ищеца и за другите обвиняеми е налице
хипотезата на чл. 369, ал. 4 НПК и наказателното производство следва да бъде
прекратено, като в този смисъл бил постановен и окончателният съдебен акт. Така
с определението от 02.02.2015 г. на Специализираният наказателен съд, след
малко повече от пет години от привличането му като обвиняем и задържането му
под стража приключил най-големият
кошмар, който твърди да е преживявал.
Ищецът
твърди, че за петте години, през които траело воденото срещу него наказателно
производство, загубил граденото доверие към него като личност и до сега при
всяко едно начинание, било то в личен или професионален план му се налагало
всеки път да доказва невинността си. Всички процесуални действия, извършвани с
него като обвиняем или подсъдим, го изваждали от емоционално равновесие за
дълго време. Постоянно мислил какво ще
се случи, обземало го чувство на безпокойство за бъдещето. Станал необщителен,
раздразнителен и се затворил в себе си. Нарушил се сънят му. Обстоятелството,
че е бил подслушван и спрямо него са използвани СРС още повече влошило
отношенията му с околните, защото станал мнителен и започнал все по - лесно да
губи доверие, дори и към близки хора.
Ищецът твърди, че за времето на
воденото срещу него наказателно производство претъпял редица унижения и страдания.
То продължило дълго време - малко повече от пет години. Условията в ареста
допринесли за тежкото емоционално преживяване и дискомфорт, които претърпял
вследствие на незаконните обвинения. Родителите му закупили химическа тоалетна
поради заболяване - киста в областта на опашната кост, което налагаше да
поддържа отлична хигиена. Подал молба за
преглед от хирург на 16.02.2010 г., но до 23.03.2010 г., когато била изменена
марката за неотклонение от задържане под стража в домашен арест, такъв не бил извършен.
Продължителното му задържане под домашен арест го поставило във финансова
невъзможност да внасям социалните и здравни осигуровки, което ограничило
достъпът до медицински грижи и услуги и операцията била направена на 08.12.2016
г. Ищецът твърди, че по време на пребиваването в ареста залинял и започнало да
го боли цялото тяло от продължителното залежаване. Нямал възможност дори и за
най-малки движения. Нямал възможност да поддържа лична хигиена. Храната често
била напълно негодна за консумация и не рядко бил спохождан от болки в корема и
стомашни разстройства. Водата за пиене от чешмата също била много замърсена.
Когато бил под домашен арест, физическото му състояние не се подобрило, защото
бях затворен на площта на един апартамент, в който възможностите за движение
също били крайно ограничени. Страдал и от принудителната раздяла с най – близки му хора - родители и
брат, съжителка, с която имали дете. Изпитвал постоянни тревоги за това как
живеят близките му.
Ищецът твърди, че задържането му под
стража, продължителното поставяне под домашен арест и дълго воденото
срещу него наказателно
производство сринали авторитета
и достойнството му. Изпитвал чувство на срам, че е изпаднал в положение,
което злепоставяше всички в обществото. Разбрал, че в града започнало да се
говори, че бил замесен в извършването на големи и сериозни престъпления.
Твърдяло се, че с И. Й. Й. „Водното“, който бил
сочен за организатор на „престъпната“
група една ли не „източили“ от държавата милиони левове ДДС. Познати и
непознати коментирали, че ще бъде осъден да лежа в затвора за много години,
вече всичко било предопределено. Имало и публикации в местните и национални
печатни и електронни медии. Така в бр.348 от 20.12.2009 г. вестник „ . часа“ публикувал статия под заглавието
„Разбиха групата на Водното, точела ДДС“. В изданието си от 21.12.2009 г.
регионалният ежедневник „Новината“ излязъл със заглавие на първа страница
„Водното и още 6 зад решетките“. В местния ежедневен вестник “С.“ (броя от
16.03.2010 г.) се съобщавало за промяната на мярката за неотклонение и се
описвало какви ли не сериозни и тежки престъпления, извършени против данъчната
система на държавата, както и че се занимавали с крадени автомобили. Паралелно
с публикациите в печатните медии, много статии били поместени и в редица
интернет сайтове. Така пред обществото били погазени доброто му име и
авторитет. Това довело и до ограничаване на социалните му контакти с приятели и
близки, защото те се отдръпнали и странели от него. Дори и след окончателното
прекратяване на наказателното производство негативните преживявания не
престанали. Споменът за преживяното е изключително болезнен. Затова моли, съдът
да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да
му заплати обезщетение в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът по делото оспорва иска.
Счита, че не е налице фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, тъй като
основанието за прекратяване е поради невнасяне в законовия срок на делото с
обвинителен акт. При прекратено наказателно производство от съда на основание
чл.369, ал.2, вр. с чл.268, ал.1 НПК не бил налице фактическият състав за
възникване на отговорността на държавата, тъй като в чл.2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
изрично са изброени хипотезите, при които може да бъде ангажирана отговорността
на правозащитните органи. Хипотезата на прекратено наказателно производство по
чл.369, ал.2 НПК е извън приложното поле на ЗОДОВ,
тъй като не било налице прекратяване на
наказателно производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Също така оспорва претенцията
и по размер. Счита, че предявената претенция е прекомерна и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика, както и на
обществено-икономическите условия в
страната. Наказателното производство, което било приключило за период от около 5 години, не било извън разумния
срок. Делото било с фактическа и
правна сложност, повдигнати били обвинения на множество лица за тежки престъпления по смисъла на чл. 93 от НК, разпитвани
са свидетели и назначени експертизи.
Твърди, че ищецът към датата на повдигане на обвиненията му е бил
безработен. Счита, че Прокуратурата на РБ не
дължи обезщетение за лошите условия в
арестите. Не били доказани и твърденията му за многобройните медийни публикации, тъй като в приложените медийни публикации /с изключение на една/ имената на лицата, привлечени
като обвиняеми са отбелязани само с
инициали.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, становищата на страните, въз основа на приложимото
право намери за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът С.Т. А.
е бил задържан по ЗМВР на 16.12.2009 г. за срок от . часа. На 17.12.2009 г. бил привлечен като
обвиняем по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР - С.за това, че в периода от
м. октомври 2008 г. до м. февруари 2009 г. в гр. С.е участвал в организирана престъпна група.
Същия ден бил задържан с постановление на прокуратурата за срок от 72 ч. Било
внесено искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, по
което било образувано чнд № 1031/2009 г.
по описа на ОС – С..С определение от 19.12.2009 г. съдът взел по
отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. По негово искане за изменение на мярката в
по-лека било образувано чнд № 155/2010 г., по което с определение от 15.03.2010
г. съдът изменил мярката в „домашен арест“. Определението било потвърдено от АС
– П.Ищецът многократно е искал промяна на мярката за неотклонение „домашен
арест“ в по-лека, но исканията му са били оставяни без уважение. Едва на
01.07.2011 г. мярката за неотклонение била изменена в парична гаранция. На
11.11.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем с постановление от същата дата
за престъпление по чл. 321, ал. 2 и ал.
3, т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК;
по чл. 256. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 255. ал.
3, вр. ал. 1. т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК. Мярката за неотклонение била изменена в парична гаранция с определение от
01.07.2011 г., постановено по чнд № 420/2011 г. по описа на ОС – С..На
23.08.2011 г. му било повдигнато ново
обвинение за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 256, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и
чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК.
Страните не спорят, че след
приключване на разследването досъдебното производство е било внасяно с
обвинителен акт няколко пъти. Така в Специализирания наказателен съд било
образувано нохд № 625/2012 г., производството по което е прекратено с
разпореждане от 10.05.2012 г., а делото – върнато на прокуратурата за
допълнително разследване и отстраняване
на съществени нарушения на процесуалните правила. Досъдебното производство било
внесено отново в Специализирания съд и било образувано нохд № 1733/2012 г., което
също е прекратено с разпореждане от 05.12.2012 г., а делото - изпратено на
прокурора за допълнително разследване и отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила. Това разпореждане било протестирано и потвърдено от
по-горестоящата инстанция. С постановление от 25.03.2013 г. на ОП С.производството
по ДП № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР било прекратено частично по отношение
на един от обвиняемите, като със същото постановление е постановено
наказателното производство да продължи по отношение на другите обвиняеми, в
т.ч. и по отношение на ищеца С.Т.А. за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3.
т. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК
и по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 НК. Досъдебното производство било внесено отново в
Специализирания наказателен съд с обвинителен акт и било образувано нохд №
1200/2013 г., производството по което отново е прекратено с разпореждане от
31.10.2013 г., а делото – върнато на прокурора за допълнително разследване и
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила. Това
разпореждане е отменено по протест на Прокуратурата, поради което с
разпореждане от 10.01.2014 г. нохд № 1200/2013 г. е било насрочено за
разглеждане в с.з. за 29.01.2014 г., но отново прекратено. С определение от
06.02.2014 г. по повод на молба на ищеца, по която е образувано нчд № 167/2014
г., Специализираният наказателен съд е дал на Специализираната прокуратура
3-месечен срок на основание чл.369, ал.1 НПК да внесе по отношение на С.Т.А. за разглеждане в съда обвинителен акт, с
предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание или със споразумение или да прекрати
наказателното производство, след което в Специализирания наказателен съд е
образувано нохд № 500/2014 г. Производството по това дело също е прекратено с
разпореждане от 02.06.2014 г., а делото е върнато на СП за допълнително
разследване и отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила в
1-месечен срок на основание чл.369, ал.3 НПК. Междувременно, с постановление от
07.03.2014 г. на СП мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000
лв. по отношение на ищеца А. е отменена. С друго постановление на СП от
31.03.2014 г. е отменена е мярката „забрана за напускане пределите на
страната“. С определение от
02.02.2015 г., постановено по
нохд 1139/2014 г., СНС е прекратил наказателното производство срещу ищеца за
престъпления по чл. 256, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 НК, като е приел, че е налице хипотезата на чл.369, ал.4 НПК (отм.),
тъй като за тези престъпления не е внесен обвинителен акт в преклузивния
1-месечен срок. Видно от това определение от 02.02.2015 г., досъдебното
производство № 463/2009 г. по описа на ОД на МВР С.е било разделено с
постановление на СП от 03.09.2014 г., като в срока по чл.369, ал.3 НПК е внесла
обвинителен акт срещу ищеца С.Т.А. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2 във
връзка с ал.2 НК. В с.з. от 05.02.2015 г. съдът е прекратил наказателното
производство и за това престъпление на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.). Така
наказателното производство, водено срещу ищеца, е продължило за времето от
17.12.2009 г. до 05.02.2015 г. - общо 5 години, 1 месец и 19 дни, 3 месеца от
които ищецът е бил задържан и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“ - за времето от 16.12.2009 г. до 23.03.2010
г., когато АС П. е потвърдил определението на ОС С. с което мярката за
неотклонение е била изменена в „Домашен
арест“. Изменената мярка за неотклонение е търпяна от ищеца общо 1 година, 3
месеца и 19 дни – за времето от 23.03.2010 г. до 12.07.2011 г., когато АС П. е
потвърдил определението на ОС С. с което мярката за неотклонение „Домашен
арест“ е изменена в „Парична гаранция“. Както бе посочено по-горе, паричната
гаранция е отменена с постановление на СП от 07.03.2014 г.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че задържането на ищеца се е отразило много зле
на родителите му и на него самия, тъй като условията в ареста не били добри.
Ищецът е имал здравословен проблем – киста в опашната част, която кървяла и
нямало възможност да поддържа добра хигиена. Когато бил под домашен арест, се
тормозел от неяснотата на бъдещето, което го очаквало – така свид. Е. Л. С..
Бил силно притеснен, отпаднал, отпуснат, в недобра кондиция психически, трудно
се комуникирало с него – така свид. Д. И. П.. Свид. С. твърди и това, че ищецът
се променил, избягвал контакти и да говори. Всички около него усещали
психическия срив у него. Свидетелят му помогнал да си намери работа в „Е.“ през
2012 г., където той работел до 2016/2017 г. Сега също работел, но се усещало,
че болката му била останала. Според свид. Пенчев ищецът вече бил в добра
физическа и психическа форма.
По делото е установено още, че във
връзка с процесното разследване в пресата и в новинарските интернет-сайтове се
появили множество публикации, че е разбита престъпна група за „точене на ДДС“.
Видно от представените и приети като доказателства копия от вестници „ . часа“,
„Новината“, “С.“ и разпечатки от електронните издания на вестник „ . часа“,
„Днес“, „Snews“ и „DarikNews“, ищецът е споменат с инициали с
изключение на публикацията във вестник “С.“ от 16.03.2010 г., която съдържа
информация за изменението на мерките за неотклонение на част от обвиняемите по
процесното досъдебно производство, в т.ч. и на ищеца А..
Предвид на така установеното от
фактическа страна съдът намира, че предявеният иск е частично основателен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.2, ал.1, т.3, пр.2 3ОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на прокуратурата при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. По делото не е спорно, че наказателното производство е прекратено на основание
чл.369, ал.4 НПК (отм.) – поради бездействие на прокуратурата да отстрани
допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда с обвинителен акт по
отношение на деянията, за извършването
на които ищецът е бил привлечен като обвиняем, и са допуснати нови процесуални
нарушения относно деянието, за което е бил внесен обвинителен акт.
Неоснователно е възражението на ответника, че основанието за прекратяването на
наказателното производство не е елемент от фактически състав за възникване на
отговорността на държавата, тъй като в закона били изброени изрично хипотезите,
при които може да бъде ангажирана отговорността на държавата. Случаите на
прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 НПК (отм.)
следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението,
недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението, което съответства на
основанието за отговорност за вреди по ЗОДОВ, посочено в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
„деянието не е извършено от лицето“ (Р- .8/16.10.2014 г., ІV г.о.;
Р-291/16.11.2011 г., ІІІ г.о.). Следователно за липса на елемент от фактическия
състав на ангажиращата отговорността правна норма не може да става дума.
В обвързващата съдилищата съдебна практика
(Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.) ВКС приема, че при търсене на
обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ
съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено
в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също
така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди причиняване на
болки и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца.
При разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди от воденото срещу него наказателно производство, което е било прекратено.
Без съмнение той е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек,
подложен на наказателна репресия. Ищецът сочи, че след изменението на мярката в
„Домашен арест“ и отказите на съда и тази мярка за бъда изменена в по-лека бил
разочарован и се чувствал като болен и ненужен човек, защото не можел да работи
и да получава доходи, живеел в притеснение и страх за бъдещето си, което е нормално. Освен това твърди, че след изменението на мярката в
„Парична гаранция“ положението не се променило, защото по нищо не личало
досъдебното производство да приключи. Не можел да си намери постоянна работа, а
обхваналата го безнадежност унищожила
психическата му стабилност и той се затворил в себе си. Свидетелските показания установяват, че ищецът е изпитал притеснения,
тревога и страх. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си, нито от
приятелите си. Не се установи твърдението му, че не е можел да си намери
работа, тъй като свид. Суваджиев установява, че той му е помогнал да започне
работа в „Е.“ през 2012 г., където той работил до 2016/2017 г., т.е. до
прекратяването на наказателното производство. По делото няма доказателства за
влошаване на здравословното състояние на ищеца по време на пребиваването му в
ареста. В тази връзка е видно от представената епикриза, че ищецът се е подложил на операция едва през м.
декември 2016 г. С други думи може да се приеме, че претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения са в размер и
интензитет, който не надхвърля обичайното. Няма
доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и мъчително
преживяване на случилото се. Нещо повече. От показанията на свид.Димитър Пенчев
се установява, че сега ищецът е в добра физическа и психическа форма и
разговаря за теми, които по някакъв начин са свързани с наказателното
производство.
Съгласно нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към понесените от пострадалия вреди,
каквито са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено,
причинените морални страдания и др. фактори, имащи отношение към преценката за
справедлив размер на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на
този размер, съдът следва да вземе предвид всички
обстоятелства, които имат отношение към твърдените
от ищеца неимуществени вреди, защото принципът за справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице (Р-237-2011, ІІІ г.о.; Р-3 .-2013, ІV г.о.). При определяне на обезщетение за вреди от
незаконно обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е
било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броя и
продължителността на извършените с негово участие процесуални действия;
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността
му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и др.
фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за
всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV г.г.; Р-358-2015 г., IV г. о.; Р-311-14.03.2018 г., ІV г.о.).
В случая наказателното производство е
било образувано за престъпления по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал.
1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1. т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 26. ал. 1 НК, за които се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 3 до 10 години за първите две и от 6 месеца до 6 години за третото. Според нормата на чл.93, т.7 НК това са тежки престъпления, а от гледна точка на обществения
морал - много укорими. Самото наказателно преследване е продължило и
приключило за 5 години, 1
месец и 19 дни. Не
може да се приеме, че този срок е разумен с оглед на продължителността му, фактическата и правна сложност на делото и причините, поради които то многократно е
било връщано на прокуратурата, което на практика е довело до увеличаване на продължителността на
наказателното преследване. В тази връзка следва да се има предвид и че
наказателното преследване срещу ищеца е преминало през всички фази на
наказателното производство, макар
да е било проведено само едно съдебно заседание, по време на което производството е било прекратено на
основание чл.369, ал.4 НПК (отм.). Освен горното, във връзка с определянето на размера
на обезщетението, следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение, т.е. той е
търпял вреди и от мярка за неотклонение, които вреди по правило се обезщетяват заедно с
вредите от незаконното обвинение. Взетата мярка за неотклонение е
най-тежката – задържане под стража и е търпяна от ищеца в период от три
месеца. След изменението й ищецът е търпял следващата по-тежест - домашен
арест, за срок от 1 година, 3 месеца и 19 дни, който съдът приема за
продължителен. Това обстоятелство има отношение към
размера на обезщетението и следва да се отчете при определянето му. При определянето на размера на
обезщетението следва да се има предвид и посоченото по-горе обстоятелство, че във връзка с процесното
разследване в пресата и в новинарските интернет-сайтове са се появили множество публикации, но и обстоятелството, че ищецът е споменат с
инициали, поради което следва да се приеме, че е бил разпознат от ограничен
кръг хора – близки и познати. При определянето на справедливия размер на обезщетение
според съдебната практика следва да се има предвид и обществено-икономическите
условия и стандарта на живот в страната към периода на увреждането (Р-199-2018,
ІV г.о.; Р-162-2018, ІV г.о.). В случая за 2015 г., когато е било прекратено
наказателното производство, средният годишен доход за едно лице, съгласно
официалните данни на НСИ, е 4 886 лв., а средният годишен разход – 4 605 лв. Не
на последно място при определянето на размера на обезщетението съдът взема
предвид и обстоятелството, че самото осъждане на Прокуратурата като процесуален
субституент на държавата да заплати това обезщетение, има основно репариращо
действие, предвид моралния, а не имуществен характер на вредите. Обезщетението
не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване (Р-162-2018, ІV г.о.).
Предвид на изложеното по-горе и предвид на
тежестта на повдигнатото обвинение, изключително дългия период от време, през
който наказателното преследване е продължило, възрастта (35 г.) и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, в т.ч. и съдебното му минало,
което е чисто, както и преди всичко на обстоятелството, че негативното влияние
на наказателното преследване върху общото психологично състояние на ищеца не
надхвърля рамките на обичайното, без да е дало сериозно и трайно отражение
върху личния му живот, прилагайки обществения критерия за справедливост,
установен в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за репариране на
неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от незаконното наказателно
преследване справедливият размер на обезщетението не би могъл да бъде по-висок
от 8 500 лв. Съдебната практика се е ориентирала при обичайните за
причиненото от незаконното обвинение неудобство, притеснение, безпокойство,
страх, да определя обезщетение около 1000 лв. за всяка година от наказателното
производство (така Р-79/17.07.2018 г., ІV г.о.). Размерът е завишен, тъй като
ищецът е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“
в продължителен период и обстоятелствата около задържането му са били
оповестени в няколко вестника и новинарски сайтове.
Така определената сума от
8 500 лв. се дължи, заедно със законната лихва, считано от 21.12.2015 г. –
така, както е поискано в исковата молба, въпреки че отговорността на държавата за вреди възниква от момента
на влизане в сила на определението на съда за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.369, ал.4 НПК (отм.), което е необжалваемо и влиза в сила на
датата на постановяването му – 05.02.2015 г. – арг. ТР №3/2004 г. ОСГК, т.4.
Искът в останалата част - до размера на сумата от 30 000 лв. - следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски за възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса,
съобразно с уважената част от иска в размер на 85 лв.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република Б., гр.С., бул. В. № ., ДА ЗАПЛАТИ
на С.Т.А. ***, ЕГН **********, сумата от 8 500 лв. (осем хиляди и петстотин
лева), представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени
на ищеца в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 321, ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК; чл. 256.
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 ПК и чл. 255. ал. 3 вр. ал. 1. т.
2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 20. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26. ал. 1 НК по ДП № 463/2009
г. по описа на ОД на МВР С. което е прекратено на основание чл.369, ал.4 НПК
(отм.) с определения от 02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г., двете по нохд №
1139/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, заедно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск в останалата му част –
над присъдените 8 500 лв. до претендираните 30 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ
Прокуратурата на Република Б., гр.С., бул. В. № ., ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.А. ***,
ЕГН **********, сумата от 85 лв. (осемдесет и пет лева), представляваща заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, съразмерно
с уважената част от иска, и сумата от 10 лв. за платената от ищеца държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред
Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: