№ 629
гр. София, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000269 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Сдружение
„Съюз на българските журналисти“ чрез пълномощника му адв.Р. Г. против
решение №1599 от 21.12.2023 год. на СГС, ТО, VI-5 състав, постановено по
т.д.№ 2695/2021 год., с което е отхвърлена молбата на това сдружение с
правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност на „ВАЛЕДО 1“-ООД поради състояние на
неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на
всички относими към спора доказателства, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че молителят СБЖ не е кредитор на
ответното дружество с непогасени изискуеми вземания. Твърди, че този извод
е необоснован и не се подкрепя от събраните доказателства.Твърди, че след
като ответникът „ВАЛЕДО 1“-ООД, негов наемател, не е заплащало
дължимия наем от 04.08.2020г. и до настоящия момент, нито обезщетение за
ползване, това сочело на извод, че същият е неплатежоспособен.Твърди, че в
производството не е установено затрудненията на ответника да са с временен
1
характер, поради което съдът е постановил решението в нарушение на чл.631
от ТЗ. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи молбата за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника -
„ВАЛЕДО 1“ ООД чрез пълномощника му адв.Р. Т., в който са развити
подробни доводи за неоснователност на жалбата, като напълно се споделят
мотивите на първоинстанционния съд.Абсолютно се противопоставя на
твърденията на жалбоподателя, направени в жалбата.
Твърди, че е недопустимо във въззивната жалба за пръв път да се
навеждат доводи за нови правопрекратяващи наемното правоотношения
юридически факти, респективно - за нови задълженията на „Валедо-1“ ООД,
които задължения са с различно съдържание от тези, визирани в молбата по
чл.625 ТЗ. Докато в молбата по чл.625 ТЗ, Съюзът на българските журналисти
е твърдял, че Договорът за наем е бил прекратен чрез негово едностранно
изявление за разваляне, произвело действие на 04.08.2020г., то във въззивната
жалба се твърди, че договорът е прекратен поради изтичане на неговия срок
на 01.11.2021г., предвид което вземанията на сдружението са по-големи от
първоначално заявените.
Пред въззивната инстанция е прието заключение на нова ФИЕ.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата
и събраните доказателства, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВЕТЕЛНА по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а
разгледано по същество е правилно – обосновано е и съобразено със
събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон.
За да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ за откриване производство по
несъстоятелност на ответното дружество, първоинстанционният съд е приел
от една страна, че молителят не е кредитор на ответника с изискуеми
непогасени вземания по търговска сделка поради това, че договора за наем не
е развален, а наемателят /длъжника/ е изпълнявал срочно задълженията си за
заплащане на дължимия наем и консумативи по наетия имот. От друга страна
е приел, че към датата на устните състезания, позовавайки се на заключението
на съдебно-икономическата експертиза /основно и допълнителни/,
дружеството е в стабилно финансово състояние и коефициентите му на
ликвидност са в референтните стойности, като към датата на заключението
основните му краткотрайни активи са парични средства на каса в размер на
655 209.57 лв.
Този извод се споделя от въззивния съд при анализ на събраните в
2
първата инстанция писмени доказателства и не се разколебава от събраните в
тази инстанция доказателства – съдебна ФИЕ, която е направила обстойна
проверка и анализ на икономическото състояние на ответното дружество към
настоящия момент.
За откриване на производство по несъстоятелност следва да са
налице следните кумулативни предпоставки: 1/ депозирана молба до
компетентния съд от лицата, изброени в разпоредбата на чл.625 от ТЗ;
2/длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3/ да е налице изискуемо
парично задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност,
или задължение по частно държавно вземане, т.е. молителят да е кредитор
на ответника по търговска сделка; 4/ наличие на неплатежоспособност на
длъжника по см. на чл.608 ТЗ, респ. свръхзадълженост съгласно чл.742,ал.2
ТЗ; 5/ затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на
неплатежоспособност да е обективно и трайно. Само кумулативното наличие
на всички изброени предпоставки дава основание да се открие производство
по несъстоятелност.
Както е приел и първоинстанционният съд, в случая първите две
предпоставки са налице. Не са налице обаче останалите кумулативни
предпоставки, което възпрепятства откриването на производство по
несъстоятелност на ответното дружество.
От събраните писмени доказателства - Договор за наем на недвижим
имот от 01.11.2012 г., сключен между молителя Сдружение “Съюз на
българските журналисти“ - в качеството му на наемодател и „ВАЛЕДО 1“-
ЕООД - в качеството му на наемател, ведно с подписаните допълнителни
споразумения към него, се установява, че молителят няма качеството на
кредитор на ответното дружество, т.е. същият не разполага с активна
материално-правна легитимация.
Несъмнено събраните писмени доказателства, подробно
коментирани от СГС, към чиито мотиви на основание чл.272 ГПК настоящият
състав препраща, установяват наличието на облигационна връзка между
страните, породена от сключен между тях Договор за наем от 01.11.2012 г . на
недвижим имот, подробно описан, нает с оглед осъществяване от наемателя на
ресторантьорска дейност.Уговорената месечна наемна цена била 10 350 евро с
вкл. ДДС /т.2/, платима от 1-во до 10-то число на текущия месец по банкова
сметка на наемодателя.
В т.6 от договора са уредени имуществените санкции при
неизпълнение от страна на наемателя под формата на неустойки и
обезщетение, а в т.7 - условията по прекратяване на договора, като в т.7.3
начисляването на месечната наемна цена за всеки ден до освобождаването на
имота, в случай че продължи да го ползва след този момент.
С две допълнителни споразумения срока на договора бил продължен
първоначално до 01.11.2018 г., а впоследствие до 01.11.2021 г.
3
С Допълнително споразумение от 23.06.2020 г., страните
постигнали съгласие, че за периода 01.06.2020 г. – 31.08.2020г. наемателят
дължи месечна наемна цена в размер на 30% от уговорената в т.2 от договора.
Непогасените си задължения до 13.03.2020 г. наемателят се задължил да
заплати до 31.07.2020 г.
С Писмо изх. № 142 от 27.07.2020 г., адресирано чрез телепоща от
„Съюз на българските журналисти“ до „Валедо 1“- ООД, наемателят бил
уведомен за остатъка непогасени задължения по Договора за наем в общ
размер на 19 717 лв. – от които незаплатена наемна цена за м.06 и
м.07.2020г., ведно с разходите за топлоенергия, вода за посочени минали
периоди и лихва за забавено плащане, като е определен срок за плащане до
03.08.2020 г., като в противен случай договорът ще се счита за прекратен,
считано от 04.08.2020 г., като е определен срок за предаването на имота до
04.09.2020 г.
В писмото се сочи за допусната техническа грешка в подписаното
между страните Допълнително споразумение от 23.06.2020г., като е
пропуснато да се впише думата „намаление на“ и чл.2 следва да се чете по
следния начин: „наем в размер на 30% от уговорения между страните“, като се
сочи, че при това положение дължима е наемна цена в размер на 70% от
първоначално договорената за периода 01.06 - 31.08.2020г. Приложено е
известие за доставяне, удостоверяващо получаването на писмото на
28.07.2020 г. с положен върху него подпис от името на получателя.
В писмен отговор на писмото „Валедо 1“ООД заявило, че не дължи
посочените в него суми, като твърди, че дължимите такива по договора са
заплатени в пълния им размер. Удостоверено е получаването на писмото с
положен подпис от името на адресата на 31.09.2020 г. От заключението на
ФИЕ се установява, че плащанията, които ответникът е извършил на
сумите, посочени в писмото от 27.07.2020г., са в общ размер на 17 161.95
лв., от които 7 468.84 лв. - наем за м. 06.2020г., платен на 30.06.2020г., 7
468.84 лв. - наем за м. 07.2020 г., платен на 24.07.2020г., което е 30% от
първоначално уговорената с договора наемна цена, както и 2 224.27 лв.
разходи за топлоенергия за м. 01 - м. 03.2020г.
Извършените плащания са изцяло съобразени с уговореното в
Допълнително споразумение от 23.06.2020 г., с което страните са постигнали
съгласие относно изменение на първоначално договорената наемна цена - 30%
от нея. Видно е, че наемателят е платил наемната цена в пълния
договорен размер и в срока за това.
С това Споразумение наемателят се е задължил да погаси всички
свои задължения с настъпил падеж в срок до 30.07.2020 г., произтичащи от
договора за наем, като са опростени част от задълженията му - заплащане
на наемната цена, дължима за периода 13.03.2020 г. - 31.05.2020 г. С това
страните са уредили финансовите си отношения към момента на подписване
на споразумението.
4
Неоснователни са доводите на ответника досежно размера на
дължимата наемна цена за периода м. 06 - м. 08.2020 г. Тезата на молителя в
Писмото от 27.07.2020г. за допусната техническа грешка при изписване на
сумата в споразумението,не може да бъде приета. При спазване разпоредбата
на чл.20 ЗЗД, тълкуването на договора /допълнителното споразумение/ не
оставя съмнение, че волята на страните е била именно такава – дължимата
наемна цена за периода м. 06 - м. 08.2020 г. да бъде в размер на 30% от
първоначално договорената, възлизаща съгласно експертизата на 7 468,84 лева
месечно, вероятно поради намаления оборот на заведенията във връзка с
рестрикциите по време на Ковид-епидемията. Волята на страните,
обективирана в чл.2 от Споразумението от 23.06.2020г. е ясна и
недвусмислена.
Заключението на ФИЕ по категоричен начин доказва плащането на
наемната цена за м. 06 и м. 07.2020 г. в посочения размер от по 7 468.84 лв.
месечно, както и плащане на сумата 2 224.27 лв. - разходи за топлоенергия за
м.01 - м.03.2020 г., която е посочена като дължима в писмото на молителя от
27.07.2020 г.
Изложеното сочи на извод, че не са възникнали предпоставките за
разваляне на договора за наем въз основа на едностранно отправено
волеизявление за това от страна на наемодателя - в качеството му на
изправна страна по договора, съгласно предвиденото в т.7.1. Към момента на
получаване на изявлението за разваляне (уведомлението от 27.07.2020г.), в
тежест на „Валедо-1“ ООД не е съществувало изискуемо задължение за
заплащане на наемната цена.
След като договора за наем не е развален, то неоснователни се явяват
и твърденията на молителя за наличие на вземане в размер на 384 233 лева,
съставляващо обезщетение за ползване на имота без основание за периода
04.09.2020г. - 30.11.2021г. ; в размер на 25 760,89 лева - законна лихва за
забава върху главницата за периода 10.09.2020г.-30.11.2021 г. и режийни
разноски за имота в размер от 5 056.76 лева. Като не е доказал забавата в
изпълнението на главното задължение на наемателя, молителят очевидно не е
установил и съществуването на акцесорното задължение за лихва за забава.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд и
относно режийните разноски, свързани с ползването на наетия имот, според
които изводи, твърденията на молителя в тази насока са останали недоказани.
Изложеното сочи на извод, че не се установява молителят да е бил
кредитор на дружеството, притежаващ непогасени и изискуеми вземания към
датата на изявлението за разваляне. След като към момента на получаване на
уведомлението от 27.07.2020г. в тежест на „Валедо-1“ ООД не са
съществували задължения, произтичащи или свързани с договора за наем, за
наемодателя не е възникнало потестативното право да развали договора и
волеизявлението му от посочената дата (27.07.2020г.) не е произвело своето
преобразуващо действие да прекрати наемното правоотношение. Ето защо, в
5
тежест на наемателя не е възникнало задължението за неустойка по т.7.3 от
договора за наем, тъй като предпоставка за възникване на такова задължение е
прекратяването на договора за наем, а изявлението от 27.07.2020г., не е
породило правопрекратително действие.
С оглед на всичко изложено се налага изводът, че молителят не е
кредитор с притежавани непогасени изискуеми вземания, дължими от
ответника. Затова молбата за откриване производство по несъстоятелност
подлежи на отхвърляне само на това основание.
За пръв път във въззивната жалба молителят СБЖ навежда доводи за
нови правопрекратяващи наемното правоотношение юридически факти,
различни от изложените в молбата за откриване на производство по
несъстоятелност - нови твърдения за изискуеми задълженията на ответника,
които задължения са с различно съдържание от тези, визирани в молбата по
чл.625 от ТЗ. Докато в молбата по чл.625 ТЗ, молителят е твърдял, че
договорът за наем е бил прекратен чрез неговото едностранно изявление за
разваляне, произвело действие на 04.08.2020г., във въззивната жалба се
твърди, че договорът е прекратен поради изтичането на неговия срок на
01.11.2021г., предвид което сдружението има вземания за наем в размер на 357
508.43 лева - за периода 04.09.2020г. - 31.10.2021 г.; обезщетение за ползване
на имота без основание в размер от 803 846.13 лева - за периода 01.11.2021г. -
31.01.2024г. и лихва за забава върху горепосочените главни задължения, както
и режийни разноски, свързани е ползването на имота, като не се сочат
размерите на тези вземания, респ. периодите на тяхното възникване.
Въззивният съд е приел с определението си по чл.267 ГПК от
26.04.2024г., че така твърдените факти са преклудирани и със заявените от
въззивника доказателствени искания се цели доказването на други вземания,
различни от тези, които са били твърдени от него в молбата по чл.625 ТЗ и
изследвани в хода на първоинстанционното производство.
Въвеждането за първи път пред въззивната инстанция на нови
правопораждащи факти, които да пораждат нови по своето съдържание
вземания на молителя е недопустимо. Както беше посочено по-горе, правната
доктрина и съдебната практика приемат, че вземането на молителя
представлява материално-правна предпоставка за откриване на
производството по несъстоятелност и обуславя неговата активна материално-
правна легитимация. Ето защо е недопустимо заявените пред първата
инстанция факти да се подменят с нови при позоваването на чл.235, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът взема предвид не всички факти,
които са настъпили след предявяване на иска, а само тези, които са от значение
за спорното право. В конкретния случай първоначално наведените твърдения
за активната легитимация на молителя се отнасят до твърдяно едностранно
прекратяване на договора чрез развалянето му от СБЖ и произтичащи от това
вземания за обезщетение за ползване за периода 04.09.2020г. - 30.11.2021 г. в
размер от 384 233 лева; законна лихва за забава върху главницата за периода
6
10.09.2020г.-30.11.2021г. в размер на 25 760.89 лева и режийни разходи за
имота в размер на 5 056.76 лева.
Видно е, че твърдените във въззивната жалба вземания не
представляват факти, настъпили след подаване на молбата по чл.625, ал.1 ТЗ,
които да са от значение за спорното право (активната легитимация на
молителя) а нововъведени твърдения за факти, които се отнасят за периода
преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ.
Както бе посочено по-горе, за да бъде открито производство по
несъстоятелност по отношение на ответника, следва кумулативно да са налице
посочените предпоставки.
В настоящия случай, след като се установи, че молителят не е
кредитор на ответника по търговска сделка, то само на това основание
молбата по чл.625 ТЗ подлежи на отхвърляне.
Както първоинстанционния съд, така и служебно въззивният съд,
поради засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност
предвид разпоредбата на чл.621а, ал.1,т.2 ТЗ е събрал доказателства, с които
да установи и финансово-икономическото състояние на ответното дружество
– дали е налице неплатежоспособност на длъжника по см. на чл.608 ТЗ, респ.
свръхзадълженост съгласно чл.742,ал.2 ТЗ и дали евентуалните затруднения
на длъжника са временни или състоянието на неплатежоспособност е
обективно и трайно.
Както приетата в първата инстанция съдебна ФИЕ /основно и три
допълнителни заключения/, така и приетата такава във въззивната инстанция
не оставят съмнение, че финансовото състояние на ответното дружество е
стабилно и с краткотрайните си активи то може да посреща текущите си
задължения, което изключва състоянието на неплатежоспособност.
Видно е от приетите в първоинстанционното производство
заключения, че още към 2020г. коефициентите за ликвидност на ответника са в
норма, а към края на устните състезания са в стойности, които превишават
референтните такива.
По-конкретно, за посочените периоди, релевантните коефициенти
имат следните стойности:
Коефициент за обща ликвидност - При референтни стойности
между 1 и 2, коефициентите за обща ликвидност на дружеството са: за 2020г.-
1.34; за 2021г. - 7.99;
Коефициент за бърза ликвидност - При референтни стойности
между 0.5 и 1, коефициентите за бърза ликвидност са: за 2020г. - 1.28; за 2021г.
-7.75;
Коефициент за незабавна ликвидност - При референтни стойности
между 0.5 и 0.7, коефициентите за незабавна ликвидност са: за 2020г. - 0.30; за
2021г. - 3.79;
Коефициент за абсолютна ликвидност - При референтна стойност
7
над 0.3, коефициентите за абсолютна ликвидност са: за 2020г. - 0.30; за 2021г. -
3.79.
Тази положителна тенденция се запазва и през 2022г., като за този
период коефициентите нарастват както следва: коефициент за обща
ликвидност - 17.02; коефициент за бърза ликвидност - 16.45; коефициент за
незабавна ликвидност - 16.12; коефициент за абсолютна ликвидност - 16.12.
Тези високи стойности на разглежданите коефициенти произтичат от
структурата на актива и пасива на „Валедо-1“ ООД за този период, като към
31.12.2022г. 90.64% от общия размер на активите на дружеството се е
формирал именно от паричните средства в брой, които са от решаващо
значение при определяне на коефициентите за ликвидност.
От значение е също така, че в първоинстанционното производство е
изследван и факта относно редовното водене на счетоводството на „Валедо-1“
ООД. В тази насока е установено, че първичните счетоводни документи
потвърждават обобщените счетоводни записвания, както и че дружеството
действително разполага с парични средства в брой, в размер, който е отразен в
оборотната ведомост за съответния ден. Изложеното сочи, че счетоводството
на търговеца е редовно водено.
В съответствие с еднозначната съдебна практика, която приема
задължението на въззивния съд да изследва цялостното финансово -
икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на
устните състезания пред него, настоящият съдебен състав допусна и прие
заключение на ФИЕ за актуалното финансово-икономическото състояние на
ответника.
Според това заключение, към 31.08.2024г. коефициентите за
ликвидност на „Валедо-1“ ООД са над препоръчителните стойности, както
следва: коефициент за обща ликвидност: 4.0576; коефициент за бърза
ликвидност: 2.9065; коефициент за незабавна ликвидност: 1.6403 и
коефициент за абсолютна ликвидност: 1.6403. Тези стойности отново
произтичат от структурата на актива и пасива на търговеца, който разполага с
бързоликвидни краткотрайни активи, преобладаващата част от която отново са
паричните средства - 228 000 лева.
В тази посока са и показателите на дружеството, чрез които се
определя неговата финансова независимост. Към 31.08.2024г., коефициентът
за финансова автономност е 3.0935 и е над препоръчителната стойност, което
показва, че дружеството разполага с достатъчно имущество за обезпечаване
на задълженията си, включително в дългосрочен план. Коефициентът на
финансова задлъжнялост е 0.3233 и е в границите на общоприетите стойности,
като показва ниска степен на зависимост на дружеството от неговите
кредитори за уреждане на задълженията си.
Всички задължения на дружеството са с краткосрочен характер, като
основният дял от тях са публично-правните задължения , които са с текущ
характер.
8
Експертизата сочи, че за целия период 2020г. - 2023г., както и за
периода 01.01.2024г - 31.08.2024г. стойността на краткотрайните активи
на дружеството трайно превишава стойността на неговите краткосрочни
задължения, както и че дружеството не е спирало плащанията на своите
задължения.
Изложените съображения, както и тези, изложени от
първоинстанционния съд, които настоящата инстанция напълно споделя и към
които на основание чл.272 от ГПК препраща, сочат на извод, че не са налице
изискуемите от закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на ответника поради неплатежоспособност или
свръхзадълженост. Затова правилно молбата на Сдружение „Съюз на
българските журналисти“ е отхвърлена като неоснователна.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с
чл.621 ТЗ, въззиваемото дружество „ВАЛЕДО 1“ ООД има право на разноски
за въззивното производство. Процесуалният му представител е представил
Списък на разноските по чл.80 ГПК, с който са претендирани разноски в общ
размер на 4 600 лева, от които 4 000 лева адвокатско възнаграждение и 600
лева депозит за назначената съдебна ФИЕ. Представен е Договор за правна
защита и съдействие от който е видно, че договореното адвокатско
възнаграждение от 4 000 лева е заплатено в брой.
Пълномощникът на жалбоподателя СБЖ адв.Г. е направила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
присъдено в пълния му заявен размер от 4 000 лева, поради което
възражението за прекомерност се явява неоснователно. Този състав е запознат
и има предвид Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, но въпреки
това следва да съобрази и Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет,
тъй като Наредбата е ориентир за съда какъв е адекватния размер на
адвокатското възнаграждение за положените от процесуалния представител
усилия при нормална или по-ниска фактическа и правна сложност на делото.
Съгласно нормата на чл.7, ал.3 от Наредбата, възнаграждението за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
несъстоятелност се определя на база стойността на вземанията, въз основа на
които се претендира откриване на производство по несъстоятелност, като
приложима е ал.2. Определен по този начин, минималният размер на
адвокатското възнаграждение с оглед предявените вземания в общ размер на
415 050 лева се равнява на 21 252 лева. Видно е, че размерът на минималното
възнаграждение надвишава значително този, претендиран от ответника.
9
Затова възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1599 от 21.12.2023 год. на СГС, ТО,
VI-5 състав, постановено по т.д.№ 2695/2021 год.
ОСЪЖДА Сдружение „Съюз на българските журналисти“ – ЕИК-
*********, със седалище и адрес на управление - гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“№ 4, да заплати на „ВАЛЕДО 1“ ООД, ЕИК - *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Граф Игнатиев“№ 4, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. чл.621 ТЗ, сумата от 4 600 лв. разноски за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 14-
дневен срок от вписването му в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ВАЛЕДО 1“
ООД.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
вписване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10