Определение по дело №566/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.256, във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба, наименована жалба, на П.Т.З. ***, с която на основание чл.256, ал.1 от АПК се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да осъди Министерски съвет на Република България да внесе до Народното събрание на РБ предложение за приемане на закон за ратификация на Хартата на основните права на Европейския съюз /ХОПЕС/.

В жалбата се обосновава твърдение за бездействие на Министерски съвет, като се излагат съответните съображения в тази насока. На следващо място се заявява правен интерес от оспорване, като в тази връзка се навеждат доводи, че бездействието на органа на изпълнителната власт възпрепятствало жалбоподателя да се ползва от права, които ХОПЕС предвиждала, като например това по член чл.47 от нея. Посочва се в подкрепа на последното, че с оглед практиката на ВАС нямало как ищецът да се защити по реда на Закона за отговорността на държавата и общините в случите, в които този съд прекратявал производството по оспорване на подзаконов нормативен акт, отменен в хода на касационното производство от административния орган. Именно това съставлявало нарушение на член 47 от ХОПЕС. Нямал път за защита от тази порочната практика на ВАС, тъй като ХОПЕС не била част от вътрешното ни право. Една от крачките на въвеждането ѝ била МС да изпълни задължението си по чл.15 от Закона за международните договори на Република България. Правен интерес от предявяване на искането се обосновава и с допълнително изложени в писмена молба аргументи.

Наред с претенцията за осъждане на МС да извърши визираното в исковата молба действие, се иска и присъждане на разноски по делото.

От процесуален представител на МС на РБ е постъпило писмено становище, в което се излагат съображения за недопустимост на исковата молба, поради недоказан правен интерес от страна на ищеца. Алтернативно, в случай че съдът счете иска за допустим, се моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен, предвид което се излагат аргументи, подкрепящи това становище.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на ищеца и тези на насрещната страна, предвид относимите нормативни разпоредби и спецификата на отправеното до съда искане, намира исковата молба за недопустима за разглеждане. Съображенията за това са следните:

По силата на чл.256, ал.1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове.

За да е налице необходимост от защита по цитирания текст следва бездействието на съответния административния орган да засяга пряко и непосредствено права, свободи и законни интереси на съответното лице, или същите да са нарушени или застрашени. Също така следва от изпълнението на исканото действие да настъпи пряко промяна в правната сфера на лицето.

В случая тези обстоятелства не са налице. Следва да се отбележи, че нормите на ХОПЕС са приложими към настоящият момент и тяхната ратификация или не, не засяга правото на ищеца да се позове на същите. Като гражданин на ЕС, ищецът би могъл да се ползва от правата, предоставени му с ХОПЕС, и това му право не е обвързано от каквито и да било действия на ответната страна. ХОПЕС е документ, формулиращ гражданските, личните, икономическите, политическите и социалните права, с които се ползват гражданите на Европейския съюз и пребиваващите на неговата територия лица, който акт, като част от първичното правно на съюза, има пряко приложение и съгласно член 6 от Договора от Лисабон има обвързваща държавите- членки сила. Ето защо настоящият състав намира, че ищеца няма правен интерес от търсената защита, доколкото и при осъществяване на претендираното от същия действие от страна на ответника, последното не би довело до каквато и да било промяна в правната му сфера.

По изложените съображения съдът намира, че релевираните от ищеца аргументи не обосновават наличие на пряк, личен и непосредствен правен интерес от търсената искова защита. Ето защо исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

При този изход на спора разноски в полза на ищеца не се дължат, а от страна на ответника такива не са заявени.

Водим от горното и на основание чл.256, ал.1, вр. с чл.159 т.4 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от П.Т.З. ***, с която на основание чл.256, ал.1 от АПК се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да осъди Министерски съвет на Република България да внесе до Народното събрание на РБ предложение за приемане на закон за ратификация на Хартата на основните права на Европейския съюз.

ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм. дело № 566/2023г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: