Р Е Ш Е Н И Е
№ 115
гр. Габрово, 22.07.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и шести юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 173 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, вр. с
чл. 156, във вр. с чл. 107,
ал. 4 от ДОПК.
Настоящото
адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. № СДА-01-811 от 15.05.2020 г.,
подадена от М.С.Л. *** с ЕГН: **********, чрез адв. К.Т. от Адвокатка колегия
/АК/ - Габрово, против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
ПО-04000720008590-180-001 от 27.02.2020 г. на старши инспектор по приходите
Кремена Стоянова, потвърден с Решение № 56 от 16.04.2020 г. на Директора на ТД
на НАП - Велико Търново с искане за неговата отмяна. С Решението е оставена без
уважение жалба на Л. с вх. № 3812 от 9.03.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико
Търново и е потвърден горепосочения АУЗД, с който, въз основа на подадена от
задълженото лице молба от 11.12.2019 г. за преразглеждане на
данъчно-осигурителната му сметка и сторниране на начислени лихви по подадена
след законово установения срок годишна данъчна декларация /ГДД/ за 2015 г., се
установяват задължения за данъци и/или за задължителни осигурителни вноски по
видове и периоди, както и лихви за просрочие към тях, изчислени към 27.02.2020
г., както следва:
1. Лихви – ДОО
за самоосигуряващи се за периода от 4.05.2016 г. – 21.11.2019 г. в размер на
738.53 лв., като е внесена сума от 222.00 лв. и е останала сума за довнасяне от
516.53 лв.;
2. Лихви – Здравно
осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 4.05.2016 г. – 21.11.2019 г. в
размер на 451.83 лв., като е внесена сума от 120.00 лв. и е останала сума за
довнасяне от 331.83 лв.;
3. Лихви –
Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се лица за периода от 4.05.2016
г. – 21.11.2019 г. в размер на 282.39 лв., като е внесена сума от 75.00 лв. и е
останала сума за довнасяне от 207.39 лв.
Общата дължима
сума по трите пера възлиза на 1 472.75
лв., от които са внесени 417.00 лв. и остават дължими 1 055.75 лв. Посочени са
сметка и срок за внасяне на задължението.
АУЗД е
обжалван в посочения в него 14-дневен срок от адресата му пред Директор ТД на
НАП – Велико Търново. В жалбата си Л. сочи, че при подаване на декларация обр.
/ДОбр./ 6 за 2015 г., въз основа на която се определят задълженията по
процесния Акт за дължими осигуровки, е била допусната техническа грешка, което
е установено въз основа на подадено от него искане за Удостоверение по чл. 87,
ал. 6 от ДОПК. Изяснено било, че в данъчно-осигурителната му сметка /ДОС/ има
надвнесени суми по фондовете ДОО, ДЗПО и ЗО въз основа на подавани през
годината ДОбр. 1 и внасяни авансово осигуровки, тъй като ДОбр. 6 за 2015 година
/подадена с нулеви стойности/ не формира задължения, с които да се обвържат
внесените осигуровки. След установяването на грешката Л. подал коректна ДОбр.
6/2015 за дължимите от него осигуровки. След приемането й се оказало, че той
дължи лихви за забава за плащането на тези осигуровки. Задълженията били
изискуеми от 2.05.2016 г., но се погасявали с осигуровките, внасяни текущо.
Внасяните през 2015 г. осигуровки, както и през последващите години, са
обвързани с подадените ДОбр. 6 за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., т. к. за 2015 г.
били декларирани нулеви стойности. Декларацията за 2015 г. не заела мястото си
в хронологичния ред на задълженията, поради което жалбоподателят отправил писмо
до Директора на ТД на НАП – Велико Търново за преразглеждане на сметката му и
премахване от нея на неправомерно начислените лихви. Въз основа на молбата си
получил писмо, в което му било пояснено, че те следва да се считат дължими.
Отговорът бил оспорен, но жалбата му била оставена без разглеждане, тъй като
отговорът не съставлявал ИАА. Такъв следвало да се издаде от ТД на НАП - офис
Габрово след извършване на съответната проверка. Производството приключило с издаването
на процесния АУЗД от 27.02.2020 г. и потвърдителното Решение, които Л. оспорва.
Според
жалбоподателя той, като самоосигуряващо се лице, внасял винаги редовно
осигурителните си вноски и не е изпадал в забава. Внесените през процесната
2015 г. осигуровки първоначално се обвързвали с ДОбр. 1 за 2015 г. и след това
– с ДОбр. 6 за 2016 г., което било видно от Таблиците на стр. 5-7 от АУЗД.
Неясно ставало как с едно и също плащане се погасяват различни задължения за
различни години. Преди да подаде коригиращата ДОбр. 6 за 2015 г., което станало
на 11.12.2019 г., било установено, че той имал надвнесени суми по трите
осигурителни фонда, което означавало, че системата не обвързвала добре сумите с
подадените декларации. Излизало, че при пропускане да се подаде ДОбр. 6 в
съответната хронология, системата на НАП не позволява при последващо подаване
декларацията да се ситуира на мястото си и да формира задълженията по реда на
възникването им, съобразно правилата на ДОПК, а системата ги формира по реда на
подаване. В тази връзка жалбоподателят намира, че е нарушен принципът по чл.
169, ал. 5 от ДОПК – всяка постъпила сума да погасява задължение от съответния
вид, срокът за внасянето на което изтича най-рано към датата на плащането.
Задълженията по подадената ДОбр. 6/2015 г. с падеж 2.05.2016 г. трябва да бъдат
погасени преди задълженията по същия вид декларация за следващата, 2016 г.,
чиито падеж настъпва преди 2017 г. Системата на НАП следва да подрежда
задълженията по реда на възникването им, а не по реда на подаване на
декларациите за тях, въз основа на които се формират тези задължения.
По тази жалба
Директор ТД на НАП се произнася с Решение № 56 от 16.04.2020 г., с което
потвърждава процесния АУЗД. По изложените от жалбоподателя мотиви
контролиращият орган отговаря следното: След допусната грешка, изразяваща се в
подаване на ДОбр. 6 с нулеви стойности през 2016 г. за период 2015 г., Л. е
подал коректна ДОбр. 6 за 2015 г. на 11.12.2019 г. Въз основа на нея НАП установява лихви за забава с процесния
АУЗД и в него са изложени констатации относно начина на разпределение на
внесените от лицето средства по месеци, години и фондове за 2016 г. – 2019 г.
Сумите за довнасяне, изчислени след определянето на окончателния осигурителен
доход за 2015 г. са вписани като задължения при подаването на ДОбр. 6 през 2019
г. С оглед единната сметка, постъпилите плащания по ДОС се обвързват с момента
на постъпването им в последователността по чл. 169, ал. 1 от ДОПК, като няма
основание за признаване на недължимост на лихвите по ДОО, ЗО, ДЗПО за 2015 г.
по ДОС на лицето. Органът се позовава на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба №
Н-8/2005 г., според която самоосигуряващите се лица подават ДОбр. 6 еднократно,
до 30.04, за дължимите осигуровки от предходната година и съгласно чл. 209 от ДОПК задълженията възникват въз основа на подадената декларация или на издаден
акт на компетентен орган.
С ДОбр. 1 се
определят само авансово дължимите вноски за осигуровки за същите лица, но
тяхното окончателно установяване става чрез подаването на ДОбр. 6 и именно тя е
титулът, определящ задълженията на лицето по основание и размер. Подаването на
такава декларация с нулеви стойности е довело до невъзможност внесените суми по
ДОбр. 1 през 2015 г. да бъдат коректно обвързани и по тази причина те са
отчетени като надвнесени /недължимо платени/. Според правилата на ДОПК вноските
са послужили за поетапно разпределение на задълженията по подадените декларации
за следващите години. С промяната на разпоредбата на чл. 169 от ДОПК от 2014 г.
плащанията на задълженията за данъци и осигуровки се извършват по 4 банкови
сметки към съответната териториална структура на НАП. Според ал. 4 до
започването на принудително събиране длъжникът заявява кой вид от задълженията
иска да погаси, като под „вид задължение“ законодателят има предвид посочените
в същата норма в четирите точки задължения. За всеки вид е приложим принципът
за погасяване на най-ранното по падеж задължение, заложен в ал. 5. ДОПК не
предоставя възможност за избор на длъжника кое конкретно задължение от
съответния вид да погаси, независимо дали това става чрез внасяне на сумата или
чрез автоматично обвързване с надвнесената по съответната сметка сума. Според
чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законово установените срокове
задължения се дължи лихва в размер, определен за доброволно плащане на
публичното вземане спрямо момента на неговото възникване по закон, а не спрямо
момента на установяването му с данъчна декларация или РА. При прегледа на
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя е видно, че лихвата е определена като е съблюдавано какви средства
е имало по нея, за какви фондове и на коя дата са били налични и необвързани с
други задължения по декларации. Така, когато лицето е подало ДОбр. 6 с коректни
данни в края на 2019 г., за този период на забава правилно са начислени лихви
за такава. Така е, защото преди подаването на корекцията за по-стари периоди на
осигуряване лицето е подавало декларации за последващи такива, явяващи се
нововъзникнали публични задължения към НАП. С Всяка постъпила сума по ДОС на
лицето са били погасявани задълженията му по първата подадена декларация, макар
и с нея да се установяват по-нови задължения. Като подава декларация за
по-старо свое задължение, за него се начислява лихва, т. к. то ще се погаси от
по-късно направеното плащане, понеже плащането по първото декларирано
задължение вече е постъпило и то е било покрито. Подаването на декларация не е
обстоятелство, което може с обратна сила да валидира едно забавяне.
В случая преди
подаването на коректната процесна ДОбр. 6 лицето е подавало декларации за
нововъзникнали публични задължения към
НАП за 2016 г. – 2019 г., като задълженията по тях са бивали погасявани преди
корекцията с процесната такава от края на 2019 г. С подаването на тази
декларация е формирано задължение за по-стар период, но за него Л. се намира в
забава и правилно са му били начислени лихви за това.
Процесното
решение е получено от упълномощен представител на Л. на 23.04.2020 г., а
жалбата против него е подадена на 5.05.2020 г., видно от клеймото на пощенския
плик, следователно същата е депозирана в законния срок от заинтересовано лице,
с оглед на което съдът приема, че е редовна и допустима, като подадена против
подлежащ на съдебно оспорване ИАА.
Съгласно чл.
144, ал. 1, във вр. с чл. 156, ал. 1 от ДОПК по реда за
обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите
по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, включително и процесният АУЗД.
В жалбата си
до съда Л. отново изтъква съображенията, изложени вече пред Директор ТД на НАП
против процесния АУЗД. В подкрепа на становището си той прилага съдебна
практика на други административни съдилища. Жалбоподателят счита, че при
наличието на надвнесени по сметката му суми органът по приходите е следвало да
направи ново прихващане на декларираните задължения срещу внесените такива, а
не да се мотивира с вече направени разпределения на получени такива, които той
е решил от името на ДЗЛ да преразпредели в полза на погасяване на по-късно
възникнали задължения.
В проведено по
делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Тодорова от ГАК, която поддържа депозираната жалба.
Ответната
страна се представлява от юрисконсулт Димитров, който оспорва жалбата.
Съдът извърши
проверка по отношение наличието на посочените от жалбоподателя пороци на
процесния ИАА, а на основание чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 от АПК - и за
наличие на всички основания за прогласяване на нищожност или отмяна поради
незаконосъобразност на същия.
По делото
страните не спорят по релевантните факти, спорът е изцяло от правно естество.
Въпреки това
съдът следва да опише накратко фактическата обстановка, съобразно наличните по
делото доказателства.
Жалбоподателят
е бил съдружник в „*** ООД и на това основание е осигурено лице по смисъла на
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – задължително осигурен за инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт в качеството му на упражняващ трудова
дейност като съдружник
в търговски дружества /ТД/. По
делото няма твърдения и данни, че през 2015 г. дружеството е преустановило
дейността си или че той е преустановил участието си като съдружник в него.
Следователно той, безспорно и по силата на закона, се явява осигурено на
горепосоченото основание лице. В АУЗД е посочено, че Л., с Декларация от
27.01.2011 г., стартира начало на осигуряване, считано от началото същата
година /Основанието за осигуряване е на практика на лице още от 1.05.2002 г., поради
което съдът приема, че е неправино това не е от значение за спора./. Спазвайки
законовите изисквания Л. е подавал ежемесечни ДОбр. 1 за 2015 г. На 24.04.2016
г. е подал и ДОбр.6 за предходната 2015 година за дължимите осигурителни вноски
върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, като в тази
декларация сочи дължими вноски ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО в размер на 0.00 лв. По тази
причина с плащанията, направени за период 2015 г., са погасени нововъзникнали
задължения по последващо подадени от него декларации за следващи периоди, но за
същите задължения – социални осигуровки от трите вида. За всеки месец от 2015
г. той е плащал авансово по 192.00 лв. за ДОО, 120.00 лв. към НЗОК /ЗО/, по
75.00 лв. към УПФ ДЗПО въз основа подаваните ежемесечно ДОбр.1. В края на 2019
г. Л. установил грешка в подадената от него ДОбр.6 относно 2015 г., поради
което на 11.12.2019 г. подава коригираща Декларация за същия период, което е
допустимо на основание чл. 104, ал. 4 от ДОПК. В резултат за задълженията му от
2015 г. са начислени лихви, т. к. е отчетено, че същите са били просрочени –
направените авансови вноски за осигуряване през 2015 г. са били отнесени за
покриване на задълженията му към последващи периоди от 2016 г. до 2018 г. На
същата дата той подава молба за преразглеждане на данъчно-осигурителната му
сметка /ДОС/, за да се приспаднат неправомерно начислените според него лихви.
В отговор на
така подадената молба е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 169 от ДОПК
плащанията за задължения за данъци и осигуровки се извършват по 4 банкови сметки
към съответната териториална структура на НАП. До започване на принудителното
им събиране длъжникът посочва кой вид задължение иска да погаси, съгл. ал. 4. :
1.към централния бюджет; 2.за социално-осигурителните фондове; 3.към НЗОК или
4.за ДЗПО. За всяка от четирите групи се прилага принципа за погасяване първо
на най-старото задължение, съгласно ал. 5. Осигурителните задължения на Л. за
2015 г. обаче са формирани на база коригиращата декларация от 2019 г., поради
което и тези задължения започват да се покриват едва след нейното подаване.
Затова и до този момент с всяко направено плащане са покривани задължения
съгласно изискванията на чл. 169 ал. 4 и 5 от ДОПК, но не и тези, които не са
фигурирали като такива, а такива са именно осигуровките за 2015 г., които са
отчетени като нулеви задължения през 2016 г. и са останали такива до края на
2019 г. В заключение е счетено, че ДОС съдържа коректно разпределение на
постъпващите суми спрямо наличните задължения.
Отговорът е
бил оспорен по административен ред и с Решение № 18 от 3.02.2020 г. на директор
ТД на НАП – Велико Търново жалбата е оставена без разглеждане, тъй като е
счетено, че той не съставлява ИАА. С него преписката е изпратена на орган по
приходите от Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – Велико Търново за провеждане
на надлежно производство за установяване на публично задължение. Решението не е
обжалвано. Въз основа на него е издаден процесният АУЗД и Решението, с което
той е потвърден.
От правна
страна АСГ намира, че АУЗД и потвърдителното Решение са издадени от компетентни
органи, в рамките на предоставените им по закон правомощия.
Същите са
издадени при спазване на основните процесуални правила и съдържат необходимите
реквизити. Становището на административни органи е ясно изразено и мотивирано
от фактическа и правна страна.
Спорът е по
отношение материалната законосъобразност на така взетото решение.
Съгласно чл.
105 от ДОПК задълженията по декларация, по която задълженото лице
самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни
вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Самите задължения за осигуравки обаче
възникват не въз основа на подадената декларация, а въз основа на закона, при
наличието на елементите, регламентирани в съответната хипотеза на правна норма,
уреждаща кръга на осигурените лица и при какви обстоятелства подлежат на
осигуряване те. Според чл. 107, ал. 3 на Кодекса по
искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. АУЗД може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена
декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая органът по приходите приема, че задълженията за
осигуровки не са платени в срок, което е наложило начисляването на лихви, чиято
дължимост е обект на оспорване в настоящия случай.
С подаването
на ДОбр. 6 за 2015 г. с нулева стойност в ДОС на Л. НАП отчита липса на
задължения за осигуряване. Въпреки това обаче безспорно се установява, че през
2015 г. за него са подавани ДОбр. 1 за авансово внасяне на дължимите осигуровки
и данъци. Освен това следва да се отбележи, че в НАП не са декларирани
обстоятелства, от които да е видно, че лицето вече не подлежи на задължително
обществено осигуряване. Напротив, по силата на самия закон – КСО, то се счита
за задължително осигурено лице поради статуса си на съдружник в горепосоченото
ТД и запазва този си статус, докато не настъпи прекратително условие, за
каквото в случая нито се твърди, че е настъпило, нито са представени
доказателства.
АСГ споделя
становището на ВАС, изразено в Съдебно решение № 10461 от 10.08.2017 г. на
шесто отделение, постановено по адм. д. № 13218 от 2016 г., според което в
конкретния случай органът по приходите е ползвал информацията, посочена от
дружеството в ДОбр.
1, въз основа на която
е обосновал наличието на задължения за вноски за ДОО, УПФ и ЗО, направени авансово. Но данните от
декларация обр. 1 за процесния
период – 2015 г., се различават от данните в ДОбр. 6, подадена през април, 2016 г.,
за същия. При
тези обстоятелства оправомощеният
контролен орган е следвало да изпълни задължението си по чл. 3, във вр. с чл. 5 от ДОПК
- служебно да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за
установяване и събиране на публичните вземания. Ако бе изпълнил задължението си
по чл. 103 от ДОПК,
съгласно който при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларация, подателят се поканва да отстрани несъответствията в
14-дневен срок от получаване на съобщението, нямаше да се стигне до настоящия
спор. Грешката би била установена
своевременно и лицето би подало години по-рано коригиращата декларация. По
аргумент от чл. 106, ал. 1 от ДОПК,
когато в декларация по чл. 105 се
установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за
изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на
задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103,
органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се
коригира декларацията. Обстоятелството, че процесните декларации са от вида на
посочените в чл. 105 от ДОПК,
не изключва спазването на чл. 103, ал. 1
от кодекса. Това нарушение в случая се е отразило съществено на възникналите в последствие
отношения между страните и
е утежнило положението на задълженото лице. Формално, с подадената коригираща
декларация от 12.11.2019
г., е възникнало основанието за внасяне
на вноските, декларирани с декларацията от 2015 г., като още тогава са били внесени в пълен размер реално
дължимите суми за осигуровките на
лицето. Органът по приходите не може да
преразпределя сумите от ДОС
на лицето по свое усмотрение за задълженията, които приеме за
дължими, без да се съобразява с правата на задълженото лице.
Съдружникът М.С.Л.
е такъв и до днес, видно от справката, направена служебно и от съда в
Търговския регистър, за което обстоятелство са налице данни от 2008 г. в същия
Регистър, до който достъпът е свободен, като от тогава до сега той не е изгубвал
това свое качество и винаги е подлежал на осигуряване на посоченото правно
основание по КСО. Променян е само видът на осигуряването му, но за последен път
това е правено през 2011 г. и тази промяна не дава отражение върху правния
спор. Безспорно през цялата 2015 г. той внася редовно осигуровките си, видно от
приложените по делото справки, в едно с подаваните своевременно и коректно
ДОбр. 1 за периода. Задълженията за 2015 г. са преди тези от 2016 г. и
следващите години и самият законодател е преценил, че е възможно те да се
декларират и по-късно или да се коригират неправилно декларирани задължения за
осигуровки, като не е поставил ограничение в какъв срок е допустимо да става
това, съгл. чл. 104, ал. 4 от ДОПК. Законодателят не е предвидил, че в такива
случаи няма да важи принципът, че по-рано възникналото и с по-ранен падеж
задължение няма да се покрива предпочтително пред по-новите такива,
следователно принципа на чл. 169, ал. 5 от ДОПК действа и в този случай. По
какъв начин е настроена „системата“ е без значение, важно е дали и до колко тя
съответства на нормативните изисквания и дали с прилагането й се нарушават
основни принципи, сред които и принципа на справедливост и законност.
Дори и да са
налице изменения в разпоредбата на чл. 169 от КСО през 2014 г., това не води до
извода за неприложимост на останалите горепосочени текстове, непроменени и до
сега – чл. 3, чл. 5, чл. 103 - 107 от ДОПК, изискващи активната позиция и
поведение на приходната администрация и предприемане на своевременни мерки и
действия при наличие на противоречива информация, постъпила в НАП, да се направят
служебни проверки с цел своевременно отстраняване на тези противоречия и
нередности, с цел защита интересите както на фиска, така и на лицата, чиито
вноски съставят приходната част. И преди и след тези изменения остава в сила
идеята на Кодекса - погасява се задължението, срокът за
внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, което е регламентирано в полза на платеца, именно с цел
да не се трупат за него лихви. В крайна сметка следва да се вземе предвид това,
че лихвата за забава е санкция за несвоевременно плащане. Но в случая такова не
е налице, т. к., както вече бе посочено, жалбоподателят е заплащал своевременно
задълженията си за осигуровки през 2015 г. Наличието на надвнесени суми по ДОС на лицето в НАП води до извод,
че то е внасяло декларираните от него задължения своевременно, и че е следвало
органа по приходите да извърши ново прихващане на декларирани задължения срещу
внесени суми, а не да се мотивира със разпределения на суми, който той е решил
от сметката на лицето да преразпредели и за по- късно възникнали задължения.
Единната сметка не е акт който да подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, такива не са и отделните четири сметки, възникнали след това,
но
това не означава, че органът по приходите може да преразпределя сумите от тези сметки по свое усмотрение и след това да
установи задължения и да начисли лихви за невнасянето им в срок, като не взима предвид горния принцип.
В заключение
АСГ намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като отмени
оспорения АУЗД в едно с потвърдителното Решение и върне преписката за ново
произнасяне на компетентния орган по приходите, който да се произнесе отново по
задълженията на М.С.Л., като вземе предвид, че следва да се направи ново
изчисление и подредба на платените и неплатени задължения за периода от 2015 г.
до 2020 г., при спазване на принципа за предпочтително заплащане на по-старите
пред по-новите възникнали такива.
Жалбоподателят
е направил искане още в жалбата си за присъждане на направените от него в хода
на производството разноски, които са му дължими в цялост и се равняват на
510.00 лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. договорен
и заплатен адвокатски хонорар.
В тази връзка
и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1,чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4
от АПК, във вр. с чл. 197 от ДОПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по
Жалба с вх. № СДА-01-811 от 15.05.2020 г., подадена от М.С.Л. *** с ЕГН: **********,
чрез адв. К.Т. от Адвокатка колегия /АК/ - Габрово, Акт за установяване на
задължения по декларация № ПО-04000720008590-180-001 от 27.02.2020 г. на старши
инспектор по приходите Кремена Стоянова, потвърден с Решение № 56 от 16.04.2020
г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, в едно с последното Решение.
ВРЪЩА
преписката за ново произнасяне на административния орган при спазване на
указанията, дадени от съда в мотивите на настоящото решение и в сроковете за
изготвяне на АУЗД по ДОПК.
ОСЪЖДА ТД на
НАП – Велико Търново да заплати на М.С.Л.,***, с ЕГН: ********** деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 510.00 /петстотин и десет/
лв., от които 10.00 лв. платена държавна такса и 500.00 лв. договорен и
заплатен адвокатки хонорар.
Препис от Решението
да се изпрати на страните в едно с призовката.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-.дневен срок от
получаването му чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА/