ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 21603
гр. София, 15.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110161764 по описа за 2024 година
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените
искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищцата за допускане ССчЕ за първото по
делото открито съдебно заседание след изслушване становищата на страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от
получаване на настоящото определение да представи препис от договор за кредит № ****,
като му УКАЗВА, че при неизпълнение, съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за
доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване е създал пречки.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 13.06.2025 г. – 09,40 часа, за когато да се
призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Производството е образувано по искова молба от М. А. Т., ЕГН: **********, с адрес
гр. ****, чрез ЕАД Е. И., БУЛСТАТ: ***, със съдебен адрес гр. **** срещу „***“ ЕАД, ЕИК:
**** (правоприемник на „******“ ЕООД, ЕИК: ****), със седалище и адрес на управление:
гр. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 12, ал. 4 от договор за кредит № ****,
предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение в полза на ответника,
поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника договор за кредит № ****, по силата на
който й бил предоставен кредит в размер на 400 лева, при ГЛП от 39,72 % и ГПР от 43,18 %.
В чл. 12, ал. 1 на сключения договор било предвидено обезпечение в полза на
кредитодателя, а в чл. 12, ал. 4 страните се съгласили при непредоставяне на едно от
уговорените обезпечения кредитополучателят да заплати неустойка в размер 144,40 лева,
която е била разсрочена и плащането й е отложено с всяка погасителна вноска. Излага
съображения за нищожност на уговорката за неустойка, като твърди, че е заобиколена
1
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото вземането за неустойка е следвало да бъде
включено в ГПР. В тази връзка сочи като нарушени и разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10
от ЗПК, доколкото не бил посочен реалният ГПР. Поддържа, че процесната клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като същата осигурявала допълнителна
печалба за кредитодателя, доколкото вече била включена в договорената възнаградителна
лихва. Счита, че неустойката е загубила присъщата й обезпечителната и обезщетителна
функции. Намира, че с уговорената неустойка се стигало до оскъпяване на кредита,
съответно до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което
било в противоречие с принципа на добрите нрави. По тези и останалите подробно
изложени съображения предявява настоящия иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като недопустим по аргумент, че на 29.11.2020 г. ищецът е заплатил по
процесния кредит сумата от 456,54 лева, с което задълженията му по същия били погасени.
По същество оспорва иска като неоснователен по съображения, че не е налице твърдяната
нищожност на клаузата за неустойка. Счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото
дело и моли всички сторени разноски да се присъдят на ищцата.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 предл.
1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на договор за кредит № 10100669 с посоченото в
исковата съдържание, включително и оспорената клауза в същия, предвиждаща заплащане
на неустойка за непредоставено обезпечение в полза на ответника в размер на сумата от
144,40 лева, както и че същата е нищожна на сочените основания, а именно че противоречи
на императивни законови разпоредби и/или на добрите нрави, респективно че е налице
заобикаляне на закона.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че процесният
договор за кредит, респ. клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено
обезпечение в полза на ответника, са действителни, както и че оспорената клауза за
неустойка е договорена индивидуално.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен
договор за кредит № ****** г. с посоченото в исковата молба съдържание, включително и на
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение в полза на
ответника в размер на сумата от 144,40 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
2
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищцата се връчи и препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3