Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 12.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тринадесети май през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 6549 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 271,14 лв. – главница, чл.422,
ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 18,88 лв. – договорна
лихва, чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена
на иска 26,42 лв. –лихва за забава и чл.422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД с цена на
иска 154,68 лв. – такси.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***А.В.Г. – *** против Е.Е.А.,
ЕГН **********,***, в която се твърди, че на 24.09.2014г. ответника сключил
договор за потребителски кредит № ***с „***" ООД, ЕИК ***. Твърди, че
вследствие на което между страните възниква облигационна връзка, като
кредиторът отпуска сумата в размер на 500,00 лв., а кредитополучателят се
задължава да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Твърди, че съгласно
чл. 27 от условията на договора с подписването му, кредитополучателят декларира
получаване и усвояване на сумата, предмет на кредита, поради което кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора - предоставил е паричната сума. Твърди, че
от своя страна, кредитополучателят се задължава да върне сумата на 45 седмични
погасителни вноски, които съставляват изплащане на главницата, фиксирана
договорна възнаградителна лихва в размер на 68,30 лв. и такси в общ размер на
316,40 лв. Твърди, че таксите са начислени за използване на услуга „Кредит у
дома", съгласно уговореното в чл. 25 от договора, която представлява
домашно посещение за събиране на дължимите суми, както и за оценка на досието.
Таксите са индивидуализирани по основание и размер в букви „Б" и „Д"
на първа страница от договора. Твърди, че длъжникът не изпълнява всички свои
задължения по договора в уговорения срок и преустановява плащанията, като
падежът на първата непогасена вноска настъпва на 02.03.2015г. счита, че
вследствие на това и считано от следващият ден длъжникът изпада в забава и се
начислява обезщетение в размер на законната лихва. Крайният срок за изпълнение
на договора настъпва на 07.08.2015г., с което става изискуем целият неизплатен
остатък от задължението. Твърди, че на 21.03.2016г. между „***" ООД, ЕИК ***
и „***" ЕАД, ЕИК *** е сключен договор за прехвърляне на вземания. По
силата на договора и на основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по
договора за потребителски кредит, вкл. вземанията, претендирани в настоящото
производство, става второто дружество. Твърди, че в изпълнение на задължението
си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „***" ООД упълномощава ищеца да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което е изпратено писмено
уведомление до същия чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката е върната в
цялост като непотърсена. Твърди, че с оглед на което, уведомяването предстои да
бъде направено в настоящото производство (така РЕШЕНИЕ № 123 ОТ 24.06.2009 Г.
ПО Т. Д. № 12/2009 Г., Т. К., II Т. 0. НА ВКС). Моли да бъде признато за
установено по отношение на Е.Е.А., ЕГН **********, че дължи на „Ф.И." ЕАД,
ЕИК *** сумата в размер на 471,12 лв., от които: 271,14 лв. - главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателно изплащане на вземането, 18,88 лв. - договорна възнаградителна лихва
за периода от 02.03.2015г. до 07.08.2015г.,
26,42 лв. - лихва за забава за периода от 03.03.2015г. до 19.04.2018г. и 154,68 лв. - такси за периода от 02.03.2015г.
до 07.08.2015г. Претендира направените разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
назначения особен представител на ответника, в който взема становище, че
предявения иск е допустим, но неоснователен по следните съображения: На първо място,
договорът за цесия, с който дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не
е породил действие спрямо ответника. Твърди, че разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Твърди, че такава в случая е предвидена в клаузата
на чл.22 от договора, според която заемодателят има право по всяко време да
прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Посочва, че във
формираната с редица решения на ВКС съдебна практика /напр. решение № 3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др./ действително се
приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ТПК. Няма спор също така,
че е допустимо, както е сторено и по настоящото дело, цедентьт да упълномощи
цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от
2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от
30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и др./. Твърди, че в
случая, обаче уведомлението за цесията, съставляваща приложение към исковата
молба, е връчено не на ответника-кредитополучател или на негов упълномощен
представител, а на назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител. Счита, че представителната власт на особения представител се
изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото — арг. от чл.29, ал.5 вр.чл.34, ал.З ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение. Следователно получаването от негова страна
на изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект /в т.см. решение № 74/27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017
г. по описа на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение №
567/18.09.2018г. по т.д. № 3153/2017 г. на ВКС, II т.о. и др./. Твърди, че
липсват данни изпратеното до ответника уведомление за цесията да е достигнало
до ответника, още повече че представеното уведомление е без дата и изходящ
номер.
Твърди, че
при сключването на договора, страните не са уговорили погасителен план с
посочване не само размера на всяка вноска, но и разпределението в нея на
различните неплатени суми /главница, договорна лихва, такси/. Посочва, че това
е заложено като изискване в разпоредлата на чл. 11, т. 11 ЗПК, а
несъблюдаването му е скрепено със санкция — недействителност на договорната
връзка /чл. 22, ал. 1 ЗПК/. Твърди, че в
договорът , представен по делото липсва ЕГН , адрес на служителя Н.П.,
както и печат на договора. Не е приложен към договора упълномощаване /трудов
договор, дл.характеристика, или пълномощно/ на служителя да действа от и за
сметка на дружеството „***”.
Счита за
неоснователна претендираната от ищеца
такса „Кредит у дома”, доколкото дължимостта на същата е обусловена не от
простото ѝ уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на услугата,
за която тази такса е уговорена. Счита, че смисълът на тази такса, съгласно
уговореното в чл.25 и сл.от договора за кредит, е служител на кредитора се
включва в предоставянето на въпросната услуга.Към представените с исковата
молба писмени доказателства, инщецът не е ангажирал доказателства, за това че
услугата „Кредит у дома” е реално предоставена на ответника. Съгласно договореното
служител на кредитора да предаде на ответникана посочения в договора адрес
сумата по кредита, като всяка седмица посещава адреса, за да събира вноските по
кредита. В същия член е посочено, че 30 % от таксата се равнява на разходите,
свързани с организирането на тази услуга. Т.е ако задълженията по договора не
са обявени за предсрочно изискуеми или не са заплатени предсрочно от ответника,
за кредитора е съществувало задължение всяка седмица да организира посещения на
негов служител на адреса, включително ако при тези посещения кредитополучателят
не е намерен или не е предал дължимата седмична вноска. Доказателства за
предаване на сумата по кредита на адреса на ответника, както и такива за
ежеседмични посещения на служител на кредитора на адреса на последния, за
събиране на вноските, ищецът не представя с исковата молба .
Ищецът не
представя по делото и доказателства за предоставяне на услугата „Оценка на
досие”., в какво се изразява тази услуга, от кога е предоставена. Не е
представен по делото и подписан от ответника Стандартен европейски формуляр,
описан в чл.21 от договора.
На следващо
място, счита че целия процесен договор за потребителски кредит е нищожен, тъй
като е сключен в нарушение на ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на
договорите за потребителски кредит : договорите за потребителски кредити трябва
да са написани с размер на шрифта не по-малък от 12, което изискване не е
спазено в процесния договор; не е посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент; от Договора и погасителният план не може да се
извлече информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска
суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се погасява с всяка
вноска; Нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него
погасителен план става ясно каква част от погасителната вноска представлява
главница, каква част - лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита.
Договорът не е подпечата от
Оспорва
начисленият лихвен процент по процесния Договор за потребителски кредит, като
счита, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави.
Излага съображения, че максималният размер на договорната лихва (била
възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. Съгласно установената съдебна практика за
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг субект, в
частност възприето е, че уговорка за лихва многократно превишаваща размера на
законната лихва е нищожна като нарушава принципа за справедливост и добрите нрави,
тъй като с такъв уговорен размер се създават условия за неоснователно
обогатяване. Критерият за преценка дали уговореният размер е прекомерен е в
каква степен уговорените вреди надхвърлят действителните. Когато уговореният
размер надвишава значително този по законната лихва, без да е установено от
неизпълнението да са предвиждани или настъпили необичайни, то уговорената
неустойка е прекомерна. Уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва е противна на добрите нрави.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
Установява се от Формуляр за кандидатстване за кредит от 22.09.2014г., че Е.Е.А. е кандидатствал пред *** ООД за заем в размер на 800 лв., който да изплати за 45 седмици. Отбелязано е, че е заявил ползването на услугата Кредит у дома.
Видно е от Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити от 24.09.2014г., че същия е подписан от Е.Е.А. и в него са посочени параметрите на кредит в размер на 1750 лв., която сума е максимална. Посочени са възможния брой на погасителни вноски, както и техния размер при примерната сума, лихвен процент в размер на 29,73 %, ГПР 49 %. Посочено е, че услуга Кредит у дома не е включена в ГПР, тъй като не е задължителна за предоставяне на кредита, а е спомагателна и допълнителна услуга, която се предоставя само по искане на клиента. От таксата за услугата Кредит у дома 30 % е равностойността на разходите, свързани с организацията на допълнителната услуга Кредит у дома на клиента и своевременната доставка на заетата сума в брой до дома му, като тази сума се дължи от клиента при подписването на договора за кредит, но е включен по равно в седмичните погасителни вноски като улеснение за клиента. Останалата част от таксата за услугата Кредит у дома, представлява разходите по събирането на седмичините погасителни вноски у дома на клиента и се дължи за договорения период, като също е включена поравно в седмичните плащания.
Видно от договор за потребителски кредит № ***от 24.09.2014 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Е.Е.А. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 45 седмични вноски, първите 44 от които в размер на 19,66 лева, а последната 45-та вноска – в размер на 19,66 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 29,73%; годишен процент на разходите – 49,00%; общ размер на всички плащания – 884,70 лева. Уговорена е също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 291,40 лева (чл. 25 от договора), както и договорна лихва в размер на 68,30 лева и 25 лв. такса за оценка на досие. Съгласно чл.27 от Договора, с подписване на този договор за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от ***пълния размер на кредита, както е посочено на първа страница на кредита, в буква А.
Видно от Договор за прехвърляне на парични задължения от 21.03.2016 г., сключен между „***“ ООД (цедент) и Ф.И. ЕАД (цесионер), цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Съгласно Приложение № 1 към договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 21.03.2016 г. и потвърждение, издадено от „***“ ООД се установява, че вземането на „***“ ООД срещу ответника Е.Е.А., произтичащо от процесния договор за потребителски кредит № ***от 24.09.2014 г., е прехвърлено в полза на Ф.И. ЕАД.
С пълномощно/л.18 от делото/ „***“ ООД е упълномощил Ф.и. ЕАД да уведоми от името на „***“ ООД всички длъжници по всички вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), както и уведомително писмо, с което ***“ ООД уведомява чрез Ф.и. ЕАД ответника Е.Е.А., че задължението му по сключения договор за потребителски кредит № ***от 24.09.2014 г., е прехвърлено на ***ЕАД.
Съдът възприема заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че неплатените задължения са в размер на 271,14 лв. главница, 18,88 лева договорна лихва за периода от 04.03.2015г. до 07.08.2015г., неплатени такси 154,68 за периода от 04.03.2015г.-07.08.2015г. Лихва за забава 26,13 лв. за периода от 05.03.2015г. до 19.04.2018г. По тези задължения няма осчетоводени плащания от страна на ответника. Падежът на първата неплатена вноска е 04.03.2015г. Плащане във Ф.и. ЕАД не е извършвано от страна на ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми, да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираните суми..
От представения Договор за прехвърляне на парични задължения от 21.03.2016 г., сключен между „***“ ООД (цедент) и Ф.И. ЕАД (цесионер и Приложение № 1, неразделна част от договора се установи, че вземанията, произтичащи от процесния договор са били прехвърлени от ******ООД в полза на ищеца Ф.и. ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор. Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера. Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая, както се установи от доказателствата по делото, Ф.и. ЕАД е предприело уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на пълномощник на цедента ******ООД, съгласно изрично пълномощно за това действие. Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК. Въпреки това, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено като приложение към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл. 235, ал.3 от ГПК. Връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник./ в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. ТК на ВКС/. С оглед приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством договора за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2016 г. е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор задължения в полза на ***ЕАД. Отделно от това, за несъобщаването на извършената цесия, длъжника може да противопостави възражение, само в случай, че твърди, че е изпълнил надлежно на стария кредитор преди връчване на уведомлението. По делото липсват такива твърдения и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че след договора за цесия липсва постъпило плащане по процесния договор.
Видно от договор за потребителски кредит № ***от 24.09.2014 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Е.Е.А. (кредитополучател), по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем сумата от 500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на 45 седмични вноски, първите 44 от които в размер на 19,66 лева, а последната 45-та вноска – в размер на 19,66 лева. Страните са уговорили следните условия по сключения между тях договор: фиксиран годишен лихвен процент – 29,73%; годишен процент на разходите – 49,00%; общ размер на всички плащания – 884,70 лева. Уговорена е също такса за услугата „Кредит у дома“ в размер на 291,40 лева (чл. 25 от договора), както и договорна лихва в размер на 68,30 лева и 25 лв. такса за оценка на досие. Съгласно чл.27 от Договора, с подписване на този договор за кредит, клиентът потвърждава, че е получил от ***пълния размер на кредита, както е посочено на първа страница на кредита, в буква А
Съгласно императивните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Следва да бъде обсъдено обстоятелството дали уговореното в процесния договор относно размера на седмично плащане с изключение на последното – 19,66 лв., срока на договора – 45 седмици, падеж на първото плащане 01.10.2014 г. и падеж на определен ден (сряда) на всяка следваща седмична погасителна вноска, обективира погасителен план по смисъла на чл. 11, т.11 и т.12 ЗПК.
От цитираното съдържание на договора следва изводът, че в същото фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно цитираната правна норма на ЗПК, за да бъде прието, че съответни уговорки в договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Не става ясно как се формира сумата от 19,66 лв., съставляваща размер на седмична погасителна вноска с изключение на последната, съответно как се формира сумата от 19,66 лв. – последна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Макар да се изяснява, че сумата от 884,70 лв. е сбор от сумата от 500 лв. – главница по договора, сумата от 25 лв. – такса за оценка на досие, 68,80 лв. – общ размер на фиксираната лихва и сумата от 291,40 лв. – такса за услугата „кредит у дома“, не е посочено в стойността на всяка една седмична вноска какъв е размерът на главницата, лихвите и допълнителните разходи. Включително таксата „кредит у дома“ следва да бъде отразена в погасителен план, тъй като съгласно чл. 25 от приложените към договора за потребителски кредит „Договорни разпоредби“, същата се заплаща на равни вноски през периода на действие на договора за кредит, а не се начислява еднократно. Освен това не става ясно как се определя размерът на таксата „кредит у дома“ в двете ѝ разновидности – за предоставяне кредита в брой и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, нито как се погасява тази такса с всяка седмична вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, поради което е налице пълна недействителност (нищожност) на договора – арг. чл. 22 ЗПК. Съгласно правилото на чл. 23 ГПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Само за пълнота на изложението може да се посочи, че настоящият съдебен състав намира клаузите за дължими от ответника такси „кредит у дома“ и такса за оценка на досие за нищожни на основание чл. 21, ал. 1 и 2 ЗПК. Съгласно клаузата на чл. 25 от договора потребителски кредит само 30 % от общия размер на таксите „кредит у дома“ е за компенсиране разходите на кредитора, следователно останалата част по същество представлява печалба на кредитора. По този начин така формулираната клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимално допустимият процент на разходите на годишна база (ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Съгласно сключения между страните договор спорните такси не са включени в ГПР, а ако се добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договорката за заплащането им се явява нищожна – арг. от 21, ал. 1 ЗПК.
Освен това не са ангажирани доказателства за изпълнението на услугата „Кредит у дома“ от страна на ищеца, който по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК следва чрез пълно и главно доказване да установи това обстоятелство, за да обоснове възникването на задължението на ответника да заплати нейната стойност.
По отношение на таксата за оценка на досие, която по своята правна същност представлява дейност на кредитора по проучване платежоспособността на кредитополучателя, съдът намира, че същата противоречи на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Както бе изяснено по-горе, съгласно чл. 23 ЗПК в настоящия случай с оглед недействителността на процесния договор за потребителски кредит, ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, без лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, съгласно т.27 от Договора, че ответника по делото е получил заемната сума в размер на 500 лв. Той не е ангажирал доказателства за плащане на сумата, но от приетата по делото експертиза се установи, че е извършено плащане, като неплатения остатък от главницата по кредита е в размер на 271,14 лева. Видно, че крайния срок на договора за заем е настъпил, поради което ответника е останал задължен за главница в размер на 271,14 лева. Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се явява исковата молба.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 240 ЗЗД се явява основателен за сумата от 271,14 лв. лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № № ***от 24.09.2014 г., поради което следва да бъде уважен в целия си предявен размер.
Предявените искове за заплащане на сумата от 18,88 лв., представляваща договорна лихва за периода от 02.03.2015 г. до 07.08.2015г., сумата от 154,68 лв., представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, начислена за периода от 02.03.2015 г. до 07.08.2015 г., както и сумата от 26,42 лв. обезщетение за забава за периода от 03.03.2015г. до 19.04.2018 г., за които е издадена Заповед № 1860/08.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 3028/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен се явяват изцяло неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени в предявените си размери.
Съгласно Тълкувателно
решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и
основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции
в предявения си размер, ответника следва
следва да бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото
в заповедното производство в общ размер от 43,16 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да плати на ищеца направените деловодни разноски за ДТ, юрисконсултско
възнаграждение, депозит за ВЛ и депозит за особен представител /175,00+100+150,00
лв.+170 лв./съразмерно с уважената част на претенцията в размер на 342,44 лева.
По изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД,вр.чл.9,ал.1 ЗПК, вр.чл.240 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД по отношение на Е.Е.А.,
ЕГН **********,***, че дължи на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***А.В.Г. – *** сумата от 271,14 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ***от 24.09.2014 г., сключен между „***“ ООД (кредитор)
и Е.Е.А. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Ф.И.”
ЕАД с договор за цесия от 21.03.2016г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1860/08.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3028/2018 по описа на РС-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***А.В.Г.
– *** против
Е.Е.А., ЕГН **********,***
иск с
правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК
вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на
ищеца сумата от 18,88 лева,
представляваща договорна лихва за периода
от 02.03.2015г. до 07.08.2015г. по Договор за потребителски кредит № ***от
24.09.2014 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Е.Е.А. (кредитополучател),
вземането по който е прехвърлено от кредитора на Ф.И.” ЕАД с договор за цесия
от 21.03.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1860/08.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3028/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***А.В.Г.
– *** против
Е.Е.А., ЕГН **********,***
иск с
правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.9, ал.1 ЗПК
вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на
ищеца сумата от 154,68 лева,
представляваща такса „Кредит у дома“ за
периода от 02.03.2015г. до 07.08.2015г. по Договор за потребителски кредит № ***от
24.09.2014 г., сключен между „***“ ООД (кредитор) и Е.Е.А. (кредитополучател),
вземането по който е прехвърлено от кредитора на Ф.И.” ЕАД с договор за цесия
от 21.03.2016г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
1860/08.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3028/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ф.И.”
ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***А.В.Г.
– *** против
Е.Е.А., ЕГН **********,***
иск с
правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86, вр.чл.99 ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 26,42 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 03.03.2015г. до 19.04.2018г. по Договор за
потребителски кредит № ***от 24.09.2014 г., сключен между „***“ ООД (кредитор)
и Е.Е.А. (кредитополучател), вземането по който е прехвърлено от кредитора на Ф.И.”
ЕАД с договор за цесия от 21.03.2016г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 1860/08.05.2018г. по ч.гр.д.№ 3028/2018 по описа на РС-Плевен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.Е.А., ЕГН **********,***
плати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***А.В.Г. – *** сумата от 43,16 лв. направени деловодни разноски
по ч.гр.д.№3028/18 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е.Е.А., ЕГН **********,***
плати на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***А.В.Г. – *** сумата от 342,44 лв. направени деловодни
разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: