№ 4404
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20211110126877 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от И. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г“
№ 31, ет.1 срещу „С В” ЕАД, ЕИК ... за установяване със сила на пресъдено нещо, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 1250 лева, която сума представлява част
от общо 1542,89 лева, представляваща претендирана от ответника сума за предоставени В и
К услуги за имот, находящ се в гр. София, ж.к."Д", бл.... за периода от 11.12.2012 г. -
11.03.2021 г. С уточнителна молба /л. 56 по делото/ ищецът е посочил как е формирана
сумата от 1250 лева, претендирана като частична от сумата в общ размер на 1542,89 лева.
В исковата молба се твърди, че ответникът е открил партида на името на ищеца без правно
основание, като в тази връзка сочи, че не е налице облигационна връзка между страните.
Сочи, че сумите не се дължат поради непредоставена и неотговаряща на стандартите услуга,
както и че същата не е потребена в процесния имот. Оспорва се и начинът на отчитане на
сумите. Сочи се, че ищецът няма качеството потребител. Счита, че претенцията на ответното
дружество е погасена по давност, излага подробни съображения в тази насока.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който излага
съображения за дължимост на сумата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да докаже
при условията на пълно и главно доказване предпоставките на отричаното от ищеца
вземане, т. е. фактите, от които произтича, а в случая това са обстоятелствата свързани със
1
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на вода и
водоснабдителни и канализационни услуги, обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза именно на спорната сума. Ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на иска и възраженията си срещу
вземането, в това число за изтекла давност.
Ответникът не оспорва, че извънсъдебно – преди подаване на исковата молба, въз основа на
която е образувано производството по настоящото дело, е претендирал от И. К. Б.
плащането на сумата 1542,89 лева, като това обстоятелство се установява и от
представеното от ищеца копие от справка, издадена от "С В" ЕАД, за фактурирани
задължения за имота на адрес: ж.к."Д", бл...., партида с абонатен № ... с титуляр И. К. Б. за
периода от 11.12.2012 г. до 11.03.2021 г.
Съгласно дефиницията на § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителните и
канализационните услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Аналогична е нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, която предвижда, че потребители на ВиК услугите са: 1. собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
В процесния случай съдът приема, че страните се намират във валидни облигационни
правоотношения, по силата на които ищецът е задължен да заплаща на ответника
стойността на предоставените ВиК услуги. Това обстоятелство се установява от декларация
(приложение към документите за откриване на индивидуални партиди), подписана
собственоръчно от ищеца (л.7 от делото), чието авторство не е оспорено от него в хода на
процеса, от което е видно, че същият се легитимира като собственик на имота.
От заключението на комплексната експертиза в техническата му част, неоспорено от
страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
за процесния имот са извършвани реални измервания, като вещото лице в табличен вид е
направило изчисления на реално консумираните обеми вода за процесния период. Размерът
е определен както в обеми използвана вода, също и като стойност съгласно цените,
утвърдени от КЕВР. От заключението е видно, че общият обем на консумираната вода е
506,945 m3 и начислените от ответника суми за нея възлизат на 912,53 лв. В отговор на
въпрос № 4 на експертизата са посочени всички постъпили плащания в общ размер на
2
549,41 лева, извършени в периода 08.11.2013 г. – 05.01.2016 г. От изложеното съдът приема
за установено, че ответникът е доставил В и К услуги на ищеца през процесния период,
както и частичното плащане на задълженията за периода, който факт представлява
извънсъдебно признание за основанието на дълга и за част от неговия размер; това
обстоятелство не е и оспорено от ищцовата страна. Съгласно заключение в счетоводната му
част, начислените и непогасени задължения за периода 11.12.2012 г. -11.03.2021 г. са 896,89
лв. и 373,20 лева- мораторна лихва или общо по фактурите- 1270,09 лева.
От страна на ищеца е наведено възражение, че задължението е погасено по давност с
изтичането на тригодишен давностен срок, което е частично основателно. Задължението да
се заплаща стойността на доставената вода и ВиК услуги е задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД- налице са парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като не е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР № 3/2011
г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111, б."в", пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД "давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо". По делото не са представени общи условията на ответното дружество, които не
са нормативен акт и съдът не може да ги издирва служебно, включително и от интернет-
страницата на ищеца. Следователно няма доказателства процесните задължения да са
срочни- поради това приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.2 ЗЗД и съответно
давностният срок започва да тече от възникване на задължението. Към датата на подаване на
исковата молба, въз основа на която е образувано производството по настоящото дело –
14.05.2021 г. са били погасени по давност вземанията за периода от 11.12.2012 г. до м. 04.
2018 г. включително, тъй като вземането за м. 05. 2018 г. е възникнало на 01.05.2018 г. С
оглед изложеното съдът намира, че погасени по давност са сумите за периода от 11.12.2012
г. до м.04.2018 г., като доколкото предявеният иск е частичен, то съдът при приложение на
чл. 162 ГПК намира, че общият размер на погасените по давност вземания възлиза на 981,02
лв.(1270,09 лева- 289,07 лева (за периода12.04.2018 г.- 11.3.2021 г.)), изчислена от съда по
реда на чл.162 ГПК съгласно заключението по комплексната експертиза в счетоводната му
част. До посочения размер от 981,02 лева предявеният отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер и за периода периода 12.04.2018 г.- 11.3.2021 г подлежи на отхвърляне.
По разноските: Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него съдебни разноски за държавна
такса, съразмерно с уважената част на иска – 41,12 лв.
Видно от представения договор за правна помощ и съдействие адв. М. Л. Л. е предоставил
на ищеца безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което и
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Л.
претендираното възнаграждение. От страна на процесуалния представител на ответника е
3
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Адв. Л. претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., като минималният размер съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза
на 400 лева. Следователно съразмерно с уважената част на иска на адв. Л. следва да се
заплатят разноски в размер на 282,53 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените
от него разноски. Ответникът с отговора на исковата молба е направил искане за присъждане
на сторените разноски, вкл. и на юрисконсултско възнаграждение съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 ГПК. Съобразявайки делото, характера на исковете и процесуалните действия на
пълномощника на ответната страна, съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. На ответника следва да се заплатят разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете – 129,11 лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК, че И. К. Б., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Г“ № 31, ет.1 не дължи на „С В” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“...“ № .., Бизнес център И сумата в размер на 981,02
лв., представляваща цена на доставени ВиК услуги за периода от 11.12.2012 г. до м. 04. 2018
г. включително в имот, находящ се в гр. София, ж.к."Д", бл...., абонатен № ..., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 981,02 лв. до пълния размер от 1250 лв. предявен като
частичен иск от 1542,89 лв. и за периода 12.04.2018 г.- 11.3.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗАдв, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „С В” ЕАД, ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул.“...“ № .., Бизнес център И да заплати на адвокат М. Л.
Л., ЕГН **********, с адрес на дейността: гр. София, ул. „Г“ № 31, ет.1, офис партер сумата
в размер на 282,53 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С В” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“...“ № .., Бизнес център И да заплати на И. К. Б., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г“ № 31, ет.1 сумата в размер на 41,12 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 И. К. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „Г“ № 31, ет.1 да заплати на „С В” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“...“ № .., Бизнес център И, сумата 129,11 лева –разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5