РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Белоградчик , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100110 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, с цена на иска 350.00 лв. – главница и
по чл. 86 ЗЗД – законни лихви за забава.
В исковата молба, ищеца сочи, че на 15.02.2016 г., между „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“ и ответника Й. СТ. С. по реда на чл. 6 от ЗПФУР, е сключен Договор
за кредит № **********. Съгласно същия член, договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Сключеният договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ. Твърди се, че след подаване на заявката, проект за договора за
кредит е предоставен на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус“. Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на
1
бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че се подписва всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на
договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски
формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се
съгласява последният да отпусне сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметката или по избран алтернативен начин.
Ищецът твърди, че на 15.02.2016 г. страните са сключили Договор за
кредит, фигуриращ в системата на "Вивус“ под № **********. В заявката си,
ответника Й.С. заявява желание да му бъде отпусната сума в размер 350.00
лв. Сочи се в Исковата молба, че съгласно искането на ответника и условията
по договора, сумата е отпусната на 15.02.2016 г. по посочения от
кредитоискателя начин – чрез паричен превод посредством Изипей АД.
Договорът е сключен за период от 30 дни и с падежна дата 16.03.2016 г.
Ищецът излага, че съгласно условията по договора, кредитополучателят се
задължава да върне сума в общ размер 350.00 лв. Твърди, че с настъпване на
падежната дата - 16.03.2016 г., ответника не е погасил дължимите суми и е
изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението,
от датата, следваща падежа. „4финанс“ ЕООД (Вивус) начислява и
наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т.
13.2. Твърди се, че след като е изпаднал в забава, до длъжника са изпратени
уведомителни писма от страна на кредитора, в които се съдържа детайлна
информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни
просрочие, начислена наказателна лихва, сторени разноски.
В Исковата молба се сочи, че на 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в
качеството си на цедент, е сключил с ищеца „Кредитреформ България“
ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/ 23.11.2018г., по силата на който цедентът е прехвърлил на
цесионера вземанията си по Договор № **********, в общ размер 861.18 лв.,
от които: главница : 350.00 лв., наказателна лихва – 481.18 лв. и 30.00 лв. –
разноски за изпратените уведомителни писма. Посочените вземания са
подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от Договора за
прехвърляне на вземания. Ищецът твърди, че в изпълнение на чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД и Договора за прехвърляне на вземания, е постъпило Потвърждение за
2
прехвърляне на вземания, представляващо Приложение № 5 към договора. По
силата на сключения договор за цесия - чл. 26 и Приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на
цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД е изпратил уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи“ ЕАД до адреса
посочен от ответника при сключването на договора за кредит. Твърди се, че
същата е получена лично от ответника – на 18.12.2018 г. Твърди се, че
плащане на дължимата сума по договора не е извършено от страна на
ответника.
Предвид гореизложеното, ищеца „Кредитреформ България“ ЕООД
претендира ответника Й. СТ. С., да бъде осъден да им заплати сумата в
размер 350.00 лева (триста и петдесет) – по Договор за кредит № **********
от 15.02.2016 г., както и законните лихви върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, и направените
по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща представител и в съдебно заседание,
като не е направил искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
По делото е депозирано Становище от процесуалния представител на
ищцовото дружество, в която е направено и искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, в случай, че са налице
предпоставките на чл. 238 и сл. ГПК.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о. с.з. на
14.09.2021 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, тъй като ответника не е депозирал в срока по чл.
131 ГПК отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в
3
първото по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е
направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и
е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът приема, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК
– на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно
заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така
предявения иск е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени
доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Доказа се съществуването на облигационно правоотношение,
обективирано в Договор за кредит № ********** от 15.02.2016 г. Доказано е
отпускането на кредит от страна на ищеца, както и че сумата в размер на 350
лв. е преведена от ищеца на ответника в деня на сключване на договора,
видно Разписка за извършено плащане от 15.02.2016 г. Доказано е
неизпълнение от страна на ответника – да върне кредита на падежа. Налице е
доказано цедиране на вземането с договор за цесия, по силата на който
вземането спрямо ответника е прехвърлено на ищеца, за което ответника е
уведомен, в съответствие с изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу
ответника и уважава предявения иск, като предвид разпоредбата на чл. 239,
ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
4
По разноските :
Предвид на това, че съдът уважи изцяло така предявения иск, то
ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест
направените от ищеца разноски в процеса: 50.00 лв. – държавна такса и
150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. СТ. С., с постоянен и настоящ адрес – с. Т., общ. Р., обл. В.,
ул. „..................“ № .., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Радослав Велчев –
Управител, сумата: 350.00 лв. (триста и петдесет лева) – неизплатена
главница по Договор за кредит № ********** от 15.02.2016 г. – на осн. чл.
240, ал. 1 във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ведно със законните лихви върху
главницата, считано от 26.02.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й. СТ. С., с постоянен и настоящ адрес – с. Т., общ. Р., обл.
В., ул. „................“ № .., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредитреформ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от
Радослав Велчев – Управител, направените по делото разноски – 50.00
(петдесет лева) – държавна такса и 150.00 (сто и петдесет лева) –
юрисконсултско възнаграждение.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5