№ 1543
гр. София, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря И.на Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20231100507508 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. А. Н. срещу решение от 10.04.2023
г. по гр.д. №20917/2022 г. на Софийския районен съд, 61 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Т. София” ЕАД на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86
ал.1 ЗЗД следните суми: сумата от 145,29 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.03.2019 г. - 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ул. „*******, ведно със
законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 5,37 лв. – главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 25,07 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 06.04.2022
г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че по делото не е
установено, че е потребител на топлинна енергия и вещен ползвател на имота. Поддържа, че
не е установено и датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, както и
че липсват основания за присъждане на сумите за дялово разпределение. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т. София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
1
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Б.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявените искове за
главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени за разликата над посочените по-горе
размери, и в частта, в която е отхвърлен изцяло предявеният установителен иск за лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение, поради което решението е влязло в
законна сила в тези му части.
Решението не е обжалвано от ответника П. З. А. в частта, в която срещу нея са
уважени предявените искове за главницата за топлинна енергия, за главницата за дялово
разпределение и за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, и от ищеца, в
частта, в която предявените искове срещу същия ответник за главницата за топлинна
енергия, за главницата за дялово разпределение и за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия са отхвърлени частично, и в частта, в която е отхвърлен изцяло
предявеният установителен иск за лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение, поради което решението е влязло в законна сила и в тези му части.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
2
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От представените нот. акт за собственост на жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №13, т.ХІV, н.д.
№2413/04.06.1986 г., удостоверение за наследници, изх. №РОБ22-УГ51-2902/13.06.2022 г.,
издадено от СО, район „Оборище“, удостоверение за наследници, изх. №РОБ22-УГ51-
5775/10.11.2022 г., издадено от СО, район „Оборище“ се установява, че ответникът е
съсобственик на 1/6 ид.ч. процесния апартамент през процесния период.
При тези данни следва да се приеме, че между страните е възникнало преди и към
процесния период облигационно отношение по продажба на топлинна енергия при
условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел и СРС.
За процесния период са действали Общите условия, влезли в сила през мес.08.2016 г.,
за които на съда е служебно известно, че са публикувани през мес.07.2016 г.
Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71
НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа
на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата
разпоредба, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на
чл.33 ал.1 предвижда, че клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за
забава се начислява само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако не се заплатени в срока по
ал.2 или в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1. От всичко това
3
следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на 45-дневния срок от
издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Съгласно чл.61 ал.1 Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дяловото
разпределение на ТЕ между потребителите в сграда в режим на ЕС се извършва възмездно.
Съгласно чл.22 ал.2 ОУ, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. В настоящия случай услугата
„дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са събрани доказателства, че за
топлоснабдения имот са съставени изравнителни сметки на база извършените от третото
лице-помагач отчети на уредите/.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №5693 от 10.04.2023 г., постановено по гр.д.
№20917/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******, да заплати на
„Т. София“ ЕАД, ЕИК ******* седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във
въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5