Р Е Ш Е Н И Е
№ 1649, 02.05.2011 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 17.03.2011 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: Марияна Михайлова.
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10322 по описа за 2010
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът Г.Н.Ц. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес
– гр. Пловдив, бул. “Шести септември” 152, ет. 2, ст. 206, адв.
Ж.М., твърди, че на 29.08.2009 г. М.П. е издала запис на заповед, посредством
който безусловно се е задължила да му заплати сумата от 11000 лв. на 29.08.2007
г., което задължение не е изпълнено от последната. За това си вземане ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 10356 по описа на Районен
съд - Пловдив, ХІІ гр. с. за 2008 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
е депозирано възражение, поради което ищецът предявява настоящата искова молба
и моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи сумата от 11000 лева и разноските по
заповедното производство. Претендира присъждане на разноски.
Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл.
124, ал. 1 ГПК.
Ответницата М.Г.П. с ЕГН **********, представлявана от
назначения й по делото особен представител – адвокат И.П.Д., оспорва предявения
иск, като твърди, че ценната книга не притежава доказателствена сила, тъй като
не е четлива, в нея има повтаряния и е неавтентична – върху нея са нанасяни
корекции и промени от неизвестно лице. Твърди се още, че ответницата не дължи
на ищеца сумата от 11000 лв. – записът на заповед не обезпечава вземане на
ищеца срещу ответницата, тъй като такова не съществува. Ефектът е бил издаден,
за да обезпечи отговорността на ищеца като поръчител по договор за кредит на
друго лице към “Банка ДСК” – В.С.С.. Последният е погасил задължението си към
банката, поради което претенцията към ответницата е без правно основание.
Записът на заповед е издаден за обезпечение на нищожна поради противоречие със
закона и морала сделка, поради което не съществува действително изпълняемо
право, което ценната книга да обезпечава. Въз основа на така очертаната
фактическа обстановка ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира присъждане на разноски.
Продължение на решение по гр. д. № 10322/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 2/3
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
приема следното :
Ищецът основава претенцията на частен диспозитивен
документ, наименуван “запис на заповед”, оригиналът на който се намира в
кориците на приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 10356/08 г. на РС –
Пловдив, ХІІ гр. с. Последният е издаден на 29.08.2007 г. В него като издател е
посочена ответницата М.Г.П., а като поемател – ищецът
Г.Ц.. Съобразно същия П. се е задължила безусловно “без протест” да заплати на Ц.
на 29.08.2008 г. сумата от 11000 лв. В действителност ръкописният текст в
документа е удебелен, но въпреки това механично въздействие върху него той е
четлив и то не е довело до опорочаване на съдържанието му. Ето защо настоящият
състав в разрез с твърденията в отговора на исковата молба намира, че
документът е редовен от външна страна.
Установява се от показанията на разпитания по делото
свидетел В.С., че е сключил три договора за кредит с “Банка ДСК” АД, като по
единия от тях за сума в размер на 11000 лв. поръчител е станал ищецът. Не се
ангажираха, обаче, други допустими от закона доказателства относно установяване
на обстоятелствата, че сумата по договора за кредит е получена от ответницата,
както и че процесният запис на заповед е издаден именно като обезпечение на евентуалните
вземания на ищеца като поръчител по този договор за кредит срещу ответницата. Ето
защо настоящият състав приема, че недоказани при условията на пълно главно
доказване останаха твърденията на ответницата, че ищецът е поръчител по договор
за кредит сключен между трето лице и “Банка ДСК” АД, заетата сума по който е
получила тя, но поради погасяване на задълженията по договора от третото лице
не е била ангажирана отговорността на поръчителя, поради което тя не дължи на
ищеца исковата сума, а от тук и неоснователно е и възражението за
недействителност на ценната книга.
С оглед на горното и тъй като менителничният
ефект е редовен от външна страна и отговаря на изискванията за съдържание
визирани в чл. 535 и сл. Търговски закон, то настоящият
състав приема, че с подписването на ценната книга ответницата валидно е поела
спрямо ищеца задължение да му плати сумата от 11000 лв., падежът на което
задължение е настъпил, поради което предявеният положителен установителен иск
като основателен следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1096 лв. разноски по производството.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.П. с ЕГН **********, дължи на Г.Н.Ц. с ЕГН **********,***
Продължение на решение по гр. д. № 10322/10 г. на ПРС,
ХІХ гр. с. – стр. 3/3
Пловдив,
бул. “Цариградско шосе” № 26, ап. 12, със съдебен адрес – гр. Пловдив, бул.
“Шести септември” 152, ет. 2, ст. 206, адв. Ж.М.,
сумата от 11000 /единадесет хиляди лева/ лв. по запис на заповед, издаден на
29.08.2007 г. в гр. Пловдив, с падеж – 29.08.2008 г., съдържащ клауза “без
протест”, за което вземане последният се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 10356 по
описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2008 г., както и сумата 220
/двеста и двадесет лева/ лв. разноски по ч. гр. д. № 10356/08 г.
ОСЪЖДА М.Г.П. с ЕГН **********, да заплати на Г.Н.Ц. с
ЕГН **********,***, със съдебен адрес – гр. Пловдив, бул. “Шести септември”
152, ет. 2, ст. 206, адв. Ж.М., сумата от 1096
/хиляда деветдесет и шест лева/ лв. разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ