Решение по дело №2359/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номeр IV-272                 Година 2020, 9 ноември                   гр.Бургас

 

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на втори ноември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА  ПЕНЕВА

                                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА  МИХОВА

                                                                                                                 2. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

Секретар: Ваня Димитрова

разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 2359/2020г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 99/14.08.2020г., постановено от Районен съд – Средец по гр.д. № 205/2020г. С това решение съдът е осъдил Ж.С.К. *** да заплаща на А.Ж.К. *** издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от 22.05.2020г. до приключване на обучението й в средно учебно заведение, ведно с мораторна лихва върху всяка забавена вноска; издръжка за минало време в размер на 250 лева месечно, считано от 18.01.2020г. до 21.05.2020г., ведно с мораторна лихва върху всяка забавена вноска; разноски в размер на 600 лева; възнаграждение за особен представител в размер на 400 лева и съдебна такса в размер на 170 лева.

Подадена е въззивна жалба от адвокат Димитър Михов в качеството му на особен представител на Ж.К. против решение № 99/14.08.2020 в частта, в която последният е осъден да заплаща текуща издръжка и издръжка за минало време за разликата над 140 лева до присъдената сума от 250 лева. Процесуалният представител на въззивника твърди, че решението в оспорената част е неправилно, тъй като фактите по делото не са изяснени правилно. В съдебно заседание въззивната страна се представлява от особения представител – адвокат Михов, който поддържа основанията за отмяна на решението в обжалваната част.

Ответната страна – А.Ж.К. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на оплакванията в жалбата. В съдебно заседание К. се представлява от адвокат Чолаков, който пледира за отхвърляне на жалбата.

Като взе предвид твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по искова молба на А.Ж.К. против нейния баща Ж.С.К. за заплащане на издръжка на навършило пълнолетие лице в размер на 250 лева месечно, считано от 22.05.2020г. до приключване на обучението й в средно учебно заведение, ведно с мораторна лихва върху всяка забавена вноска и за заплащане на издръжка за минало време в размер на 250 лева месечно, считано от 18.01.2020г. до 21.05.2020г., ведно с мораторна лихва върху всяка забавена вноска. Към молбата са представени удостоверение за раждане, решение № 67/16.05.2012г., постановено по гр.д. № 188/2012г. по описа на РС – Средец, служебна бележка № 78129.04.2020г. от ПГРЕ „Г.С.Раковски“ , нотариален акт за дарение на недвижим имот в полза на Ж.К.; епикриза от Отделение по ортопедия и травматология към Университетска болница за активно лечение – Бургас“ АД, фактура за извършена услуга – имплант на колянна става, служебна бележка от Агенция по заетостта за майката Ц.Т. и  справка от ТП „НОИ“. В отговор на исковата молба особения представител на ответника твърди, че не доверителят му е в състояние да заплаща минималния размер на издръжката от 140 лева.

С решение № 99/14.08.2020г., състав на Районен съд – Средец осъжда Ж.С.К. да заплаща на А.Ж.К. издръжка в размер на 250 лева месечно, считано от 22.05.2020г. до приключване на обучението й в средно учебно заведение, ведно с мораторна лихва върху всяка забавена вноска; издръжка за минало време в размер на 250 лева месечно, считано от 18.01.2020г. до 21.05.2020г., ведно с мораторна лихва върху всяка забавена вноска; разноски в размер на 600 лева; възнаграждение за особен представител в размер на 400 лева и съдебна такса в размер на 170 лева. В мотивите на решението съдът анализира разпоредбата на чл.144, вр. чл.149 от СК и приема, че издръжка се дължи. Съдът определя размера на издръжка като взема предвид нуждите на навършилото пълнолетие дете и имущественото състояние на бащата.

Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от представените по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок и е насочена срещу тази част от решението, която поражда за въззивника неблагоприятни правни последици.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Според чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяване на иска. В конкретния случай основанието на иска се установява от представените по делото доказателства и не се оспорва от особения представител на ответника, който е задължено за издръжката лице. Спорният въпрос по делото пред районния съд, който е пренесен и пред въззивната инстанция, е за размера на издръжката.

Размерът на издръжката е определен правилно. Районният съд е анализирал всички обстоятелства, които имат значение за размера на издръжката – нуждите на навършилото пълнолетие дете и  имущественото състояние на К.. Съдът е обсъдил всички относими доказателства и изводът му, че дължимият размер на издръжката е 250 лева, е правилен и обоснован.

Възражението на въззивника, че не е в състояние да заплаща издръжка в размер над 140 лева е неоснователно. По делото не се съдържат доказателства, от които да се направи извод за твърдяната невъзможност.

По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение в оспорената част.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с правилото на чл.78 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи за процесуално представителство в размер на 300 лева. В полза на Окръжен съд – Бургас трябва да се присъдят разходите за възнаграждение на особения представител.

 

 

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав,

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/14.08.2020г., постановено от Районен съд – Средец по гр.д. № 205/2020г. в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати на А.Ж.К., ЕГН: ********** *** съдебни разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати на Окръжен съд – Бургас сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за особен представител, платено от бюджета на съда.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: