№ 848
гр. Варна, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100500798 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 9115/06.02.2023
г. при ВРС, депозирана от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, гр. София
против Решение № 100/11.01.2023 г. на ВРС по гр.д. № 1201/2022 г. в
неговата осъдителна част.
Решението се обжалва в съответната част, с твърдения за
незаконосъобразност поради допуснати процесуални пропуски и неправилно
приложен материален закон. Жалбоподателят счита, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е завишено, като същото не е
съобразено с принципа за справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Излага, че
вече заплатената на ищцата сума, в проведената пред застрахователя
извънсъдебна процедура, е достатъчна да обезщети претъпените болки и
страдания. Твърди, че съдът не е обсъдил своевременно наведеното
възражение за съпричиняване поради непровеждане на рехабилитация и
поради пресичане на нерегламентирано място, при несъобразяване посоката,
скоростта и отстоянието на приближаващите превозни средства. Настоява, че
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на майката на
пострадалата без да подложи същите на критичен анализ, поради което е
достигнал до неправилни фактически констатации. Излага, че не са отчетени
обществено–икономическите отношения в страната към датата на ПТП,
минималната работа заплата и други параметри, имащи отношение към
определяне на справедлив размер на обезщетение. Моли за отмяна на
решението в атакуваната част, в условията на евентуалност редуциране на
присъдения размер при отчитане на възражението за съпричиняване. Заявява
1
и претенция за разноски.
Становището на въззиваемата страна Д. О., изразено чрез
пълномощника адв. А. А., е за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че
първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в
тяхната съвкупност като е постановил правилен съдебен акт. Противопоставя
аргументи на всяко от възраженията по въззивната жалба. Акцентира, че
ищцата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат като
поддържа, че същата е провела предписаното й лечение своевременно,
включително е посещавала препоръчаните й рехабилитационни куросве.
Моли за потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява. В писмено
становище поддържа жалбата на изложените в нея доводи.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, който се явява в
съдебно заседание, изразява несъгласие с жалбата и моли да се остави без
уважение.
Съдът, като приема, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане
въззивна жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от
обжалване, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото
приема за установено от фактическа страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
В изпълнение на императивно вмененото в чл. 380 от КЗ задължение,
увреденото лице, чрез процесуален представител е отправило искане до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, входирано при
застрахователя под № 410/29.01.2021 г.
В рамките на ограничения въззив настоящата инстанция се произнася
по приложението на императивни правни норми и доводите в жалбата.
Пред ВРС е заявена претенция на увредено лице Д. О. П. за осъждане на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ да дозаплати обезщетение в размер на 13 000 лева и
обезщетения за забава. Изложени са твърдения, че е ищцата се явява
пострадала при ПТП на 17.11.2020 г. в гр. Варна като пешеходец, ударен от
л.а. „Фолксваген голф“ с ДК№ *****, управляван от Т. К. Т., застрахован при
ответното дружество по цитираната по-горе застраховка.
Настоява се, че по отправеното искане по чл. 380 от КЗ, застрахователят
е изплатил сума от 12 000 лева, недостатъчна да обезщети претърпените
болки и страдания. Счита за справедлив размера от 25 000 лева, поради което
и отнася спора пред съд досежно горницата от 13 000 лева. Заявени са и суми
като обезщетения за забава, подробно индивидуализирани по размер и период
в исковата молба.
Становището на застрахователя е за неоснователност на иска по размер
като едно от твърденията е и за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице.
1. По безспорните факти:
С решение № 1124/16.12.2021 г. на ВРС по АНД № 5044/2021 г., в
законна сила от 01.01.2022 г. Т. К. Т. е признат за виновен за това, че на
17.11.2020 г. в гр. Варна, при управление на л.а. „Фолксваген голф“ с ДК№
2
***** е нарушил правилата за движение по чл. 40 ал.2 от ЗДвП /движение
назад/ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Д. П. О.,
изразяваща се в счупване на големият пищял на лявата подбедрица в горна
трета, което е обусловило трайно затруднение в движението на този крайник
за период от около 3-4 месеца, при благоприятно протичане на оздравителния
процес – престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК.
Съдът е освободил деликвента от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Следователно и на осн. чл. 300 от ГПК съдът зачита решението на
наказателния съд относно това, че деянието е извършено, противоправността
му и вината на дееца.
2. Спорен е въпроса относно справедливия размер на обезщетението,
след решаване на който трябва да се отговори и на въпроса за
съпричиняването с оглед определяне крайния размер на сумата,
която се следва на пострадалото лице.
От заключението по СМЕ, изготвено в първата инстанция, което следва
да се кредитира като обективно и компетентно дадено, травматичното
увреждане, което е получила ищцата е обусловило затруднено движение на
долен ляв крайник за период от 3-4 месеца. Проведено е адекватно
консервативно лечение, а именно гипсова имобилизация с последващо
поставяне на ортеза и последващи два рехабилитационни курса. Експертът е
посочил, че след поставянето на гипсова имобилизация е било необходимо
ползване на помощни средства и чужда помощ за период не по-малък от 2
месеца.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че основната функция на
крайника, а именно свободното придвижване, е възстановена и към момента
на прегледа ищцата не ползва помощни средства. От друга страна е посочил,
че при клякане и изправяне е налице болезненост, тъй като не може да се
осъществи пълно сгъване и разгъване в колянната става. На въпрос на съда,
вещото лице е допълнило, че според него ограниченията в движение при
клякане и ставане ще останат завинаги, тъй като е изминал достатъчно дълъг
период след ПТП и все още са в ограничен вид. По отношение на твърденията
по ИМ за извършени рехабилитационни курсове, пострадалата е съобщила
при прегледа за проведени два рехабилитационни курса. Вещото лице е
заявило, по отношение на ограниченията, коментирани по-горе, че поради
изминалия период, рехабилитация занапред няма да подобри положението.
От свидетелските показания на майката на ищцата – М. О., които съдът
кредитира доколкото не противоречат на останалия доказателствен материал
по делото се потвърждава заключението по ССЕ както по отношение на
необходимостта от непрекъсната чужда помощ в ежедневното обслужване на
пострадалата, особено през първите две седмици, така и продължителността
на обездвижването, необходимостта от приемане на обезболяващи
медикаменти заради силните болки в пострадалия крайник. Свидетелката
заявява, че травмата се е отразила физически на ищцата – невъзможност да се
движи, включително да се придвижва до работното място, да тренира йога и
посещава курсове по танци. Но не само. Майката споделя и за промени в
психиката, изразяващи се най-вече в страх от движение – да не стъпи
накриво, да щади засегнатия крайник, да натоварва изключително здравия
3
крайник, който страх продължава и към момента и не е преодолян.
Родственицата на пострадалата говори и за непрестанни болки особено при
лоши метеорологични условия, когато се налага отново да се притъпяват с
прием на обезболяващи лекарства. Свидетелката споделя, че дъщеря й куца
при движение. Настоява, че е имало непрекъснат консулт с ортопеда и са
следвани стриктно указанията на лекаря. Относно рехабилитационните
процедури, сочи, че са проведени в Окръжна болница – Варна.
При горните факти, съдът по размера съобразява следните критерии:
ищцата е в активна трудова възраст и до ПТП няма данни за други
заболявания. Същата е водела активен трудов и личен живот, работела е на
две места, спортувала е постоянно, посещавала е курсове по танци, т.е. съдът
приема, че това е човек, който е полагал грижи както за физическото, така и
психическото си здраве. Телесното увреждане на крайник, отговорен за
движението на тялото в пространството, е за относително дълъг период при
оздравителен процес от около 4 месеца. Съпроводен е с принудителна
социална изолация, включително невъзможност за активна ангажираност в
работата, необходимост и неудобство от ползване на чужда помощ за
продължителен период от време. Основната функция е възстановена, но
завинаги остават трудностите при клякане и ставане по причини, посочени
при анализа на експертното заключение, невъзможността да се поддържа
предходната физическа активност, породеният страх от движение, т.е.
нанесена е и психическа травма, която също не е преодоляна. Не без значение
е и факта, че болките в крайника се появяват при промяна на времето, което
налага и прием на обезполяващи лекарства. Следователно ищцата е търпяла и
ще продължава да понася значителни болки и неудобства в ежедневието,
някои от които няма възможност да бъдат преодолени.
При това и като съобразява и лимитите на застрахователните
обезщетения по чл. 492 от КЗ както и икономическите фактори, включително
инфлационните процеси, съдът счита за справедлив размер на обезщетението
от 25 000 лева, което е изключително в долната граница на предвидените от
законочателя суми за обезщетения.
По въпроса за съпричиняването.
Както съдът по-горе посочи, с решението на наказателния съд е прието,
че виновният водач е допуснал нарушение при движение с МПС назад.
Деликвента е разпитан като свидетел и разказва подробно за ситуацията
около ПТП като посочва, че при извършване на маневрата с цел паркиране, не
е забелязъл пешеходката /пострадалата/, въпреки че е имал видимост при
управление на МПС. От заключението по САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено се установява, че на мястото, където е
пресичала ищцата и е станал удара с автомобила – ул. „Дойран“ пред № 3А, в
посока от североизток към югозапад, няма пешеходна пътека. Ищцата, според
вещото лице, не е могла да предотврати удара, тъй като при потегляне на
лекия автомобил на заден ход, същият се е намирал много близо до мястото
на удара. В случай, че ищцата е наблюдавала посоката към ул. „Битоля“ е
било нужно време да реагира на звук от автомобила, идващ отляво, да
завърти погледа си наляво и установи наближаваща опасност. Улицата на
мястото на инцидента е с еднопосочно движение и ищцата се е оглеждала
само в посоката, от която идват автомобилите. Експертът заявява, че в
началото на улица „Битоля“ има пешеходна пътека, където е можело да се
пресече. Съгласно чл. 113 ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за
4
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при
спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за движение,
да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; 2. да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; 3. да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика; 4. да не преминават през ограждения от
парапети или вериги. Наличието в близост до ПТП на пешеходна пътека,
която не е използвана като място за пресичане от пострадалата, налага да е
приеме, че същата е съпричинила вредоносния резултат, като съдът счита, че
нарушението на пешеходеца от гледна точка на настъпване на резултата е
сериозно и определя процент на съпричиняване 40%. Така дължимото
обезщетение съдът приема да в размер на 15 000 лева, а при изплатено от
застрахователя в размер на 12 000 лева се присъжда сума от 3 000 лева. За
горницата до заявените 13 000 лева искът е недоказан по размер и следва да
се отхвърли.
3. По претенцията за лихва:
Върху главницата се присъжда лихвата от завеждане на иска –
01.02.2022 г. както и лихва за периода от датата на уведомяване на
застрахователя 29.04.2021 г. до сезиране на исковия съд, която е в размер на
231.66 лева /изчислена с АПИС ФИНАНСИ/.
4. По разноските в полза на съда:
Застрахователят дължи заплащането на държавната такса за
производствата пред ВРС и ОС Варна, определена върху 3000 за главница и
231.66 лева лихви, както и разноски. Общата сума за РС Варна е 170 лева, а за
въззивната инстанция – 85 лева.
5. Разноски за страните:
Общ материален интерес за първа инстанция 15142.78 лева. За въззивна
инстанция – 14003.38 лева. Интерес в отхвърлената част по исковете – за
първа инстанция 11 911.42 лева, за въззивна инстанция – 10771.72 лева.
За първата инстанция на ищцата не са присъдени разноски, а при
отсъствие на отправено искане по чл. 248 от ГПК, този въпрос не се
пререшава. На ответника на база материален интерес в отхвърлителната част
и при доказани разходи от 1550 лева, общо дължими са 1219.24 лева.
За въззивна инстанция на ищцата се следват разноски на база уважена
част по исковете от 3231.66 лева спрямо общия интерес пред ОС Варна,
посочен по-горе. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение с
представени доказателства за заплатена сума от 1700 лева, която е дори под
минимално установения по чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаградения, поради което
възражението на застрахователя за прекомерност е неоснователно. На база
посочения по-горе алгоритъм на ищцата се следват разноски в размер на
392.32 лева.
На въззивника от заплатената държавна такса в размер на 285 лева, в
тежест на ищцата ще се възложи сума от 219.23 лева, а размерът на
юрисконсултското възнаграждение за подаване на жалба без явяване в
съдебно заседание, определен по реда на чл. 25а ал.3 от НБПП съдът
определя 50 лева, платими също от ищцовата страна или общо сума от 269.23
5
лева.
Съдът ще извърши съдебна компенсация на присъдените разноски и ще
определи окончателен размер за две инстанции, който ще възложи на ищцата
от 1096.15 лева.
Несъвпадението в изводите на двете инстанции налага частична отмяна
на решението по исковете за главница и лихви в обжалваната част и отмяната
му в частта за разноските.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 100/11.01.2023 г. на ВРС по гр.д. № 1201/2022 г.,
с което ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, гр.
София е осъдено да заплати на Д. П. О., ЕГН **********, гр. Варна
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания
в резултат на ПТП, предизвикато на 17.11.2020 г. по вина на Т. К. Т., ЕГН
********** при управление на МПС, л.а. „Фолксваген голф“ с ДК№ *****, за
което е осъден с влязло в сила Решение № 1124/16.12.2021 г. по АНД №
5044/2021 г. по описа на ВРС, в следните части:
за горницата над дължимото обезщетение от 3000 лева до присъдените
13 000 лева главница, ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното й изплащане
за горницата над дължимата за периода 29.04.2021 г. до 31.01.2022 г.
лихва в размер на 231.66 лева до присъдената от 1003.88 лева
поради неоснователност на исковете по размер и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. О., ЕГН **********, гр. Варна
против ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, гр.
София искове с правно основание чл. 432 ал.1 и чл. 429 ал.3 от КЗ за
осъждане на застрахователя да заплати обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП, предизвикато
на 17.11.2020 г. по вина на Т. К. Т., ЕГН ********** при управление на МПС,
л.а. „Фолксваген голф“ с ДК№ *****, за което е осъден с влязло в сила
Решение № 1124/16.12.2021 г. по АНД № 5044/2021 г. по описа на ВРС, в
следните части:
за горницата над дължимото обезщетение от 3000 /три хиляди/ лева
главница, ведно със законната лихва от завеждане на иска – 01.02.2022
г. до окончателното й изплащане, до претендираните 13 000 лева
главница както и за горницата над дължимата за периода 29.04.2021 г. до
31.01.2022 г. лихва в размер на 231.66 /двеста тридесет и един и 0.66/
лева до претендираната от 1003.88 лева, поради неоснователност на
исковете по размер.
6
ОТМЕНЯ решението на ВРС в частта за разноските.
В необжалваните части решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
гр. София да заплати държавна такса за производството пред ВРС в размер на
170 /сто и седемдесет/ лева по сметка държавни такси на ВРС и държавна
такса за производството пред ОС Варна в размер на 85 /осемдесет и пет/ лева
по сметка държавни такси на ОС Варна.
ОСЪЖДА Д. П. О., ЕГН **********, гр. Варна да заплати на ЗАД
„ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, гр. София сума в
размер на 1096.15 /хиляда деветдесет и шест и 0.15/ лева разноски за първа
и въззивна инстанция, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и след извършена съдебна
компенсация.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен касационен
съд на Р България в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7