Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 28.05.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на девети май, две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от
съдия Попова гр. д. N 280 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК и чл. 79
ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
В подадената искова молба от „Топлофикация
- София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Георги Беловски -
Изпълнителен директор, чрез процесуален представител К.И., адрес: *** срещу Н.З.Ш., ЕГН **********,*** и П.Х.Ш., ЕГН **********,***, ж.к „Сухата
река", бл.87, вх. В, ап. 56 се
излагат обстоятелства, че на 13.10.2015 г. дружеството е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3070151
срещу Н.З.Ш. и П.Х.Ш. в разделна отговорност за сумата 161,60 лв., от които
144,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода м. 02.2013 г. - м. 04.2014 г., и 16,68 лв. - законна
лихва за забава от 31.03.2013 г. до 29.09.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с определение,
постановено по гр. дело № 3908/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик е
уважено искането им и е била издадена
заповед за изпълнение срещу длъжниците. В срока по чл. 414 от ГПК
ответниците депозирали възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, предявяват иск за установяване на вземането им за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу Н.З.Ш. и П.Х.Ш., като потребители на
топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 56, находящ се в гр.
София, общ. Подуяне, ж.к „Сухата река", бл.87, вх. В за периода м. 02.2013
г. - м. 04.2014 г.
Основанията,
обстоятелствата и фактите от които произтича вземането били следните:
ответниците Н.З.Ш. и П.Х.Ш., като собственици на процесния имот, били клиенти
на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за
енергетиката. Твърди се, че ответниците не били упражнили правата си по чл.
150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106 а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София" ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник" на 14.01.2008 г. в сила от
13.02.2008 г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София" ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24
часа" и в-к „19 минути" в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ -
„Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 (чл.ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014 г.) бил
определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ (в т.ч. и ответниците) били
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на
ответниците за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури било
най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането
на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД била начислявана законна лихва върху
задължението.
С приетите
Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. били регламентирани освен права така
и съответните задълженията на битовите клиенти, а именно според чл. 33, ал.1 ОУ ,Клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача". В предвид цитираната разпоредба, „Топлофикация София" ЕАД
за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверявал публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за ТЕ за месец февруари до месец август
включително (месеци касаещи процесния период) в присъствието на Нотариус, като
били съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на Нотариус и
извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез
осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в
масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната
уеб-страница на „Топлофикация София" ЕАД на адрес:
http://toplo.bg/ioiHeHTH/ проверка на сметка.
Ответниците,
видно от приложеното извлечение от сметки за абонатен № 308648, са използвали
доставяната от дружеството топлинна
енергия през процесния период и не са погасили задължението си. В сградата -
етажна собственост, с адрес гр. София, общ. Подуяне, ж.к „Сухата река",
бл.87, вх. В, ап. 56, съществувала техническа възможност за прилагане на дялово
разпределение на топлинна енергия, но не се прилагала, поради липса на договор
на потребителите от етажната собственост със съответна лицензирана фирма за
извършване на услугата дялово разпределение и за топлоснабдения имот не са
изготвяни изравнителни сметки.
Във връзка с изложеното, се моли съда да постанови
решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците Н.З.Ш.,
ЕГН: ********** и П.Х.Ш., ЕГН: **********, че дължат на „Топлофикация
София" ЕАД сума за консумирана топлинна енергия в общ размер на 161,60
лв., от които 144,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 02.2013 г. - м. 04.2014 г., и 16,68 лв. -
законна лихва за забава от 31.03.2013 г. до 29.09.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, при условията на
разделна отговорност при следните квоти:1.Н.З.Ш. - 1/2, а именно: 72,46 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 02.2013 г. - м. 04.2014 г., и 8,34 лв. - законна лихва за забава от
31.03.2013 г. до 29.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
до окончателното изплащане на сумите.2.П.Х.Ш. - 1/2, а именно: 72,46 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м. 02.2013 г. - м. 04.2014 г., и 8,34 лв. - законна лихва за забава от
31.03.2013 г. до 29.09.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
до окончателното изплащане на сумите.
Молят съда
да им бъдат присъдени направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК. Приложени са писмени
доказателства.
В едномесечният срок по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор в
който заявяват, че предявеният иск спрямо тях на стойност 161,60
лв. от "Топлофикация - София" ЕАД бил неоснователен, тъй като с
Възражение с вх.№24939/25.11.2016 г. по издадена Заповед за изпълнение
№2244/10.11.2016 г. били приложили необходимите доказателства, според които не
дължали посочената сума. Твърдят, че не
били собственици на въпросното жилище повече от една година и техният постоянен
адрес ***, а не на посочения в исковата молба. Твърдят, че са издължили всичко на „Топлофикация -
София"в хода на образувано против тях изпълнително производство.Прилагат
писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следната фактическа обстановка :
От приложеното по делото ч.гр.дело № 3908/ 2016 г. на РС- Пазарджик е видно, че по заявление на ищцовото
дружество „Топлофикация София „ ЕАД за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед № 2244/
10.11.2016 г. с разпореждане длъжниците Н.З.Ш. и П.Х.Ш. да
заплатят на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД
сумата в размер на 144,92 лв. главница, мараторна лихва от 16,68 лв. за
периода 31.03.2013 г. до 29.09.2015 г. , ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 13.10.2015 г. до
изплащане на задължението , както и сторените по делото разноски в размер на
325,00 лв. от които 25,00 лв. държавна такса и 300,00 лв. възнаграждение за
юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжниците , което
обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземанията му, предмет на
заповедта. Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК и е процесуално допустим.
По
същество. Разпоредбата на параграф 1, т.42 и т.2а от ДР на Закона за
енергетиката в сила от 17.07.2012 година, определя като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане на цената, във
връзка с чл. 155 ЗЕ физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Съгласно §1, т.2а от ДР на ЗЕ
във връзка с §190 „Битов клиент” е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Няма спор по делото, а и от писмените
доказателства се установява / заявление –декларация вх. № СФ 346/26.06.2008 г.
/ , че ответниците са съпрузи и като
собственици са били потребители на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42и т.2а от ДР на
ЗЕ във връзка с чл. 155 ЗЕ на топлинна енергия, доставена до имот апартамент № 56,
находящ се в гр.София , ж.к. „Сухата река“ , бл.87, вх. В, ап.56 , за абонатен
№ 308648 за процесния период. В тази връзка е представения нотариален акт № 39
/ 22.06.2012 г. , нот.дело № 569/ 2012 г. , според който ответниците са
придобили собствеността върху недвижим имот с такова описание. В хода на
производството по делото , ответниците поддържат, че през 2016 г. са продали на
друго лице този имот, но доказателства по делото не са представили.
На основание чл.150, ал.1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 година, ДВ, бр.107/2003, отношенията по
повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.Предвид липсата на данни по
делото за възражение от ответниците по чл. 150 ал.3 ЗЕ съдът намира, че
приетите от „ Топлофикация София“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани във вестник „Дневник“ на 14.01.2008 година и ОУ
за продажба на топлинна енергия , одобрени
с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР
публикувани във вестник „24 часа“
в сила от 14.03.2014 - са
обвързващи между ищеца и ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл.112г ЗЕЕЕ и
чл.139, ал.1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинна енергия в
сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана в чл. 139 -148 ЗЕ. Няма спор по делото, а и от приложените
доказателства се установява, че сградата в която се намира процесния имот е
топлоснабдена, като съществува
техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на топлинна енергия , но не се прилага поради
липсата на договор на портебителите от етажната собственост със съответната
лицензирана фирма за извършване на услугата дялово разпределение. В тази връзка
е представения заверен препис от констативен протокол съставен на 10.10.2008 г.
на основание чл.61 от действалата през
процесния период Наредба за топлоснабдяването № 16-334 от 06.04.2007 година.
Според
представеното по делото удостоверение за погасяване на задължение
издадено по изп. д. № 20158630401546 – изх. № 149598/ 22.11.2015 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863, ответникът
П.Х.Ш. е погасил изцяло задължението си
по същото изпълнително дело / в това число главница, лихви, разноски
и такси / , като изпълнителното дело е било образувано от „Топлофикация
София „ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист издаден на 27.04.2014 г. от Районен
съд – гр. София на основание Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3704/2013 г.Според представеното писмо
изх. № 252303/21.05.2015 г. Банка ДСК
като трето задължено лице по същото изпълнително дело , е изпълнила запорното съобщение , като общата
дължима сума към 28.05.2015 г. е била в размер на 1205,12 лв. Според данните
събрани в настоящото производство съдът приема , че посоченото по-горе
принудително изпълнение е проведено във
връзка с водено между същите страни исково производство по чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 415 ГПК приключило с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
21041/2013 г. по описа на РС- София и с
което е прието за установено , че
ответниците дължат на „Топлофикация София „ЕАД сумата в размер на 329 ,95 лв.
главница представляваща цена на потребена топлинна енергия за абонатен № 308648
за периода м. 10.2009 г. до м. април 2012 г. , ведно със законната лихва за
забава, както и сумата в размер на 53,61 лв.
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.12.2009 г. до 20.11.2012 г. ,
които вземания са били предмет на заповед за изпълнение издадена по реда на чл.
410 ГПК от 01.03.2013 г. по ч.гр.д. № 3704/2013 г. по описа на СРС.
От представеното извлечение от сметки за
абонатен № 308648 , както и от компетентно изготвеното и неоспорено от страните
заключение на допуснатата съдебно- икономическа експертиза безспорно се
установява, че в представените от ищеца счетоводни данни няма информация за извършени от ответниците плащания за
процесния период. Към 12.07.2017 г. са били отразени като непогасени при ищеца
задължения по девет броя фактури за периода м. февруари 2013 г. до м. април 2014 г. за главница в
общ размер от 144,92 лв. и лихва за забава в размер от 16,68 лв. Според
вещото лице дължимите лихви за забава за периода 01.04.2013 г. до 29.09.2015 г.
следва да бъдат в размер на 27,95 лв.
При тези фактически данни , съдът от правна страна приема следното. Съгласно
нормата на чл. 150 от действащия Закон за енергетиката, между дружеството -
ищец и ответниците е създадена облигационна връзка при действието на "Общи условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация
- Враца" ЕАД на потребителите в град София",уреждащи продажбата на
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване между топлофикационните
дружество, в случая "Топлофикация София " ЕАД гр. София и битовите потребители, каквито са ответниците
в качеството им на собственици на процесния имот .
Безспорно
е установено по делото, че жилището на ответниците се намира в сграда включена към
централизирано топлоснабдяване към
топлопреносната мрежа на "Топлофикация- София".Според чл. 153
ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост, присъединени към абонатната станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия, длъжни са да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
на топлинна енергия. Изложената нормативна уредба действаща през процесния
период, обосновава извод, че притежаването на собствен апартамент в
топлоснабдена сграда етажна собственост прави ответниците потребители на топлинна енергия за битови нужди.
Основното и единствено възражение на ответниците е , че не дължат
заплащане на топлоенергия за процесния период , тъй като те са заплатили всички дължими суми на
ищцовото дружество в хода на образувано против тях изпълнително производство.
Освен това твърдят , че вече не са собственици на процесното жилище, тъй като
са го продали на друго лице през 2016 г. Съдът намира последното възражение
освен за недоказано , но и за неотносимо към предмета на настоящия правен спор,
тъй като според твърденията на самите ответници , те са продали жилището през
2016 г., а процесните суми касаят предходен преиод - за дължима главница от потребена
топлоенергия от м. февруари 2013 г. до м. април 2014 г. Относно възражението за
погасяване на задълженията чрез плащане, това възражение също се явява
неоснователно доколкото от представените по делото писмени доказателства и
заключение на СИЕ безспорно се установява, че ответниците действително са
погасили в хода на изпълнително производство свои задължения към ищцовото
дружество , но за период предхождащ процесния.
Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че ответниците дължат заплащане на начислените от ищеца суми за
топлоенергия в претендирания в исковата
молба размер от 144,92 лв. като сбор от
главници по девет броя фактури за
периода м. февруари 2013 г. до м. април 2014 г. При извода за основателност на
предявения главен иск, съдебният състав намира за основателен и доказан и
обусловеният иск с правно
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава, в размера претендиран
в исковата молба , макар , че този посочен от вещото лице е по-голям , но при
липсата на искане за неговото увеличаване.Аксесорната претенция за присъждане
на законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане също се явява основателна и следва да
бъде уважена.
С оглед на
изхода от спора, съдът е задължен да присъди сторените в заповедното
производство разноски , като в случая следва да приложи разпоредбата на чл. 78
ал.8 ГПК в действаща към настоящия момент редакция / ДВ бр.8/ 2018 г. / и така
съдът счита , че следва да присъди разноски в размер на 50,00 лв. за
възнаграждение за юрисконсулт и 25,00
лв. за внесена държавна такса, а в исковото производство : 175,00 лв. внесена държавна
такса , 100,00 лв. възнаграждение за ВЛ по ССЕ
и 50,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт или общо 325,00 лв.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал.1 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК и чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Н.З.Ш., ЕГН ********** и П.Х.Ш., ЕГН ********** *** , че съществува
вземането на „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
Георги Беловски - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител К.И.,
адрес: *** по Заповед № 2244/10.11.2016 г. издадена
по ч.гр.д. № 3908/2016 г. по описа
на ПзРС , а именно :
сумата от 161,60 лв., от които 144,92 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 02.2013 г. - м. 04.2014 г.
и 16,68 лв. - законна лихва за забава от 31.03.2013 г. до 29.09.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 13.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Н.З.Ш., ЕГН ********** и
П.Х.Ш., ЕГН ********** *** да заплатят
на „Топлофикация - София" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Георги
Беловски - Изпълнителен директор, чрез процесуален представител К.И., адрес: ***
сумата в размер на 75,00 лв.
представляваща сторени разноски в заповедното производство за внесена държавна
такса и възнаграждение на юрисконсулт , както и сумата в размер на 325,00 лв. представляваща сторени в
настоящото исково производство разноски за внесена държавна такса,
възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: