Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………..2.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено при
закрити врати на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Албена Янакиева
като
разгледа докладваното от съдия
Митева
търговско
дело № 1669 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
разгледано по специалния ред на чл. 625 и сл.
ТЗ по иск за откриване на производство по несъстоятелност, предявен
от кредитор „ЛИБЕРТИН“ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик", бл. 214, вх. 6, ет. 7, ап. 178, представлявано от управител З.Т.Р.
срещу длъжника „МИСТРАЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна , ул. „София" No 2, ет. 3,
ап.4, представлявано от управител Д.Д.Б..
Искът е основаван на твърдения за неплатежоспособност на ответника,
резултат от обективно влошено финансово състояние на предприятието изразило се
в трайно
спиране на плащанията и недостатъчност на текущите активи за покриване на текущите
задължение от дейността или непреодолима свръхзадлъжнялост на капиталово
дружество, поело задължения над действителната стойност на активите си.
Ищецът обосновава спирането на плащанията с допусната забава по
фактурирани изискуеми парични задължения по два отделни договора. Сочи, че с
договор за факторинг от 24.07.2014г. ответникът му възложил като допълнителна
услуга да кани длъжниците, да извършва разплащания на задълженията му към
доставчици, персонал, публични вземания, както и да осчетоводява и информира
доставчика за движението по счетоводните сметки и да го консултира относно
търговската му дейност срещу възнаграждение в размер на 1% ( впоследствие с
поредица от анекси намален до 0.4%) от всяко получено и събрано вземане.
Изпълнението на този първоначално дву-годишен договор е било предоговорено като
безсрочно с анекс от 24.07.2016г. На 01.12.2015г същите страни се уговорили и
за продължително изпълнение от ищеца на писмени и устни
счетоводни-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на предприятието
на ответника в съответствие с счетоводното и данъчно законодателство, срещу
заплащане на месечно възнаграждение в размер на 400 лева. Въпреки, че приел без
забележки и възражения изпълнението по двата договора, възложителят не заплатил
фактурираните възнагражденията за това изпълнение за периода от 01.07.2016г. до
31.12.2018г. до общ сбор от 14 255,28 лева по договора за факторинг и общ сбор
от 4 000 лева по договора за счетоводно обслужване. Ищецът счита, че длъжникът укрива данните за текущото си финансово
състояние като не оповестява данни за годишно приключване на 2017 и 2018г.
Твърди, че предприятието не би могло да преодолее затрудненията си, тъй като
наличието на активи е съмнително. Евентуално счита, че стойността на
имуществото на предприятието не би била достатъчна за покриване на всички
парични задължения. Становище по същество ищецът не е изразил.
Ответникът не е предприел защита нито в срока по
чл. 131 ГПК, нито по същество, въпреки че негов представил се е явил в
деловодство на съда и е получил книжата, с които е било поставено началото на
производството.
Претенции за разноски не са предявени от
страните.
По предварителните въпроси и допустимостта на
производството съдът се е произнесъл по чл. 140 ГПК с определение
№3612/09.10.19г. и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи ревизията
на това произнасяне. Подробна квалификация на твърденията на страните съдът е
изложил в устен доклад в заседание на
31.10.19г (л.53).
Съдът, след съвкупна преценка на представените
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на
основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна по съществото на спора:
Кредиторът се
позовава на породени изискуеми задължения за цена на извършени услуги на
ответното предприятие. Няма спор между страните, че на 24.07.2014г. „МИСТРАЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД сключил с ищеца договор за факторинг, като му прехвърлил в цялост
търговските си вземания към клиенти от извършени доставки и услуги по вече
сключени и бъдещи сделки, които ще сключи в следващите две години. Вместо цена
на така придобитите активи, факторът следвало да извършва допълнителна услуга
като плаща със свои средства задълженията на прехвърлителя към доставчици,
персонал, публични вземания, както и да осчетоводява и информира доставчика за
движението по счетоводните сметки и да го консултира относно търговската му
дейност. За тази допълнителна услуга факторът е следвало да получи
възнаграждение в размер на 1% от всяко получено и събрано вземане. Това
възнаграждение е следвало да се удържа преди отчитане на остатък над събраните
вземания след приспадане на платените разходи. В три последователни анекса,
съответно от 01.01.2016г, 01.06.2016 и 24.07.2016 възнаграждението на фактора
било предоговорено до 0.5, а после и до 0.4% от събраните вземания и страните
се съгласили действието на договора за продължи без срок, като занапред
обвързаността им да бъде конфиденциална, а прекратяването на обвързаността е
уговорено с отправяне на тримесечно предизвестие.
На 01.12.2015г
същите страни са се уговорили и за продължително безсрочно изпълнение от ищеца
на писмени и устни счетоводни-консултантски услуги, обезпечаващи
функционирането на предприятието на ответника в съответствие с счетоводното и
данъчно законодателство, срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на
400 лева, за което страните са приели че може да се прихваща, според уговорка в
чл. 6 ал.2 от договора. Това възлагане също е можело да се прекрати от всяка от
страните с едномесечно предизвестие, но изпълнителят и в този случай е следвало
да довърши годишно счетоводно приключване на текущата година.
Съставените от
ищеца общи фактури за начислено възнаграждение на фактор и счетоводно
обслужване в периода м.
07.2016-07.2017г. не са подписани и сочат единични цени на услугата, която се
разминава с уговореното в писмените договори. Така до края на 2016 изпълнителят
е начислил месечно възнаграждение за счетоводния абонамент 400лв, но през 2017г
само 200лв за всеки от месеците 02 – 07.2017г, а като възнаграждение за
факторинг са начислявани различни по размер месечни стойности за м. 07, 08 и
09. 2016г, и фиксирана сума от по 800лв за м. 10-12.16г и за 01.2016г,
съответно по 300 лв в периода 02 – 07.2017г и по 500лв за цялата 2018 г.
Съдът е допуснал
счетоводна експертиза за проверка на осчетоводените операции от насрещните
страни по този договор. Съдействие от ответника не е оказано, но с оглед
специфичното съдържание на услугите, възложени на ищеца, съдът е приел, че
предприятие, което е договорило пълно счетоводно обслужване и фактически
действия по управление на парични потоци на друг търговец, не следва да се
санкционира за бездействие, изразяващо се в непредставяне на счетоводна
документация за оглед на вещото лице.
Същевременно, съдът
отчита, че в съставените от ищеца фактури не е начислен ДДС и изпълнителят не е
вписан като регистриран по ДДС субект. Това изключва проверката за
документиране на тези сделки в дневници на покупки, до които вещото лице е
имало достъп като предмет на изследване по повод декларирани в НАП разчети по
ЗДДС. Затова и съдът е възложил допълнително на ищеца задължение за съдействие
на вещото лице, назначено за проверка на твърденията му за наличие на неплатени
парични задължения и възможностите на предприятието да ги обслужва.
В тази връзка,
допълнително съдът отчита и обстоятелството, че към настоящия момент липсва
заявено твърдение от ищеца за прекратяване на договорите за счетоводно
обслужване и факторинг, възложени от ответника. Това обстоятелство е посочено
само по повод изисканата информацията от вещото лице, но няма представени
писмени изявления, достигнали до възложителя, с които са били отправени
предизвестията, изискуеми според писмените уговорки по двата договора.
Напротив, вещото лице е установило, че и понастоящем информацията относно
сделките на ответното предприятие се отчита аналогично на периода, в който
обслужването е извършвано от ищеца (от електронен адрес и с посочени телефони
за контакт които не са променени).
При това
процесуално поведение на насрещните страни, съдът намира, че въпреки липсата на
каквото и да е оспорване от страна на ответника, обстоятелствата които вещото
лице не е могло да установи поради непълнота на документацията, следва да се
приемат за недоказани в ущърб на ищеца( чл. 161 ГПК).
Съдът кредитира
заключението на експерта като резултат от добросъвестно издирване на информация
за отношенията между насрещните страни и приложени специални знания. Вещото лице е установило откриването на
специални сметки в Експресбанк АД и ПИБ АД от фактора, според уговорките в
договора, към които са били насочени плащанията на клиентите на ответника
прехвърлените вземания, поради което намира, че възложителят е изпълнил
задълженията си да уведоми длъжниците си по висящите и сключвани занапред
сделки за прехвърляне на вземанията и така е осигурил и средствата за
изпълнение на допълнителната услуга по поемане на разплащане на текущите
разходи на предприятието. Изпълнението на фактора обаче, не е надлежно
доказано. Експертът не е получил достъп до втората сметка с постъпления, но
само съпоставката на извлечението за движението на сумите по едната от тези
сметки през м. 11. 2016 и м. 1. 2017 и водените от фактора, тогава и
счетоводител, хронологични ведомости и
аналитичната партида на разчетите с ответника, сочат значителни разминавания(
л.509 и 511). Така вещото лице е установило, че салдата на наличностите в
сметката и отразените счетоводно записи не са били равнени, че постъпления не
са осчетоводявани в цялост и че без да е отчетено с прихващане погасяване на
възнаграждение до чист остатък, факторът е използвал постъпленията от сделките
на клиента си и за изплащане и на свои задължения. Само за тези два месеца, в които макар и
отчасти записите на паричните потоци могат да бъдат сравнени с банковите
трансфери се установява необосновано усвоени от ищеца като разходи на ответното
предприятие суми и 7200лв и 4800лв.
Отделно вещото лице
е констатирало, че според водената от фактора отчетност на събраните вземания
на клиента, посочените във фактурите възнаграждения не съответстват на
резултата, получен при прилагане на договорените проценти за целия период след
м. 10.2016г (л. 530), а същевременно същественото разминаване в салдата с
наличностите в банката според вещото лице е позволявало възнаграждението текущо
да се приспада от събраните вземания, така както е било процедирано до м.
06.16г.(л. 515).
При преглед на
съставените от ищеца в изпълнение на задълженията му за счетоводно обслужване
книжа по годишно приключване за 2015г и 2016г и съпоставката им със заявените
за вписване по партидата на търговеца за следващи две години отчети, вещото
лице е установило, че няма данни дейността на предприятието да е преустановена,
напротив, управлението на дружеството прилага принцип на отчетност на действащо
предприятие, като това оповестяване съответства и декларирането на облагаеми по
ДДС сделки с месечни декларации, подавани и след началото на производството.
Отчетено е текущо намаляване на публично задължение, чрез плащания от ответника
на задължение, установено с влязло в
сила съдебно решение за потвърждаване на ревизионен акт. Текущата дейност,
според данните за поредни четири години (макар и непроверени поради липса на непосредствен
оглед от вещото лице на първичната документация в предприятието), сочи стабилна
обща ликвидност близка до препоръчителния коефициент 1 и постоянни, макар и
ниски темпове на възвращаемост на капитала. Същевременно убедителен извод за
ниски коефициенти на бърза, незабавна и абсолютна ликвидност вещото лице не е
могло да изведе поради констатираното разминаване в осчетоводяването на салдата
по сметките и паричните наличности в края на 2016г, непренесени към 1.1.2017г.,
но приема, че краткосрочните задължения могат да се покриват с приходите от
дейността.
При така установените факти, съдът преценява
молбата на кредитора за неоснователна.
На първо място,
следва да се отчете характеристиката на облигационния договор, посочен от ищеца
като основание за възникването на вземането му. По принцип факторинг се
договаря като кредитна сделка (чл.2 ал.2 т.12 ЗКИ), тъй като е предназначена да
осигури паричните постъпления от сделките,
сключени от доставчика веднага, а прехвърлянето на вземанията от клиентите само
осигурява връщането на платените авансово от фактора суми. В случая, изрично е
изключено поемането на риска от неплатежоспособност на длъжниците на
доставчика, поради което този факторинг е договорен като несъщински, но липсват
уговорки между страните как ще се уреждат отношенията по прехвърлените и
платени в срока по чл. 10 ал.3 от договора суми. Същевременно, цената на
придобивани от фактора вземания не е фиксирана в отделна клауза и следва да се
извлече от чл. 10 ал.1, където е договорено изплащане на номинала на
придобитото вземане, намалено с възнаграждение и лихва. Самото възнаграждение
обаче страните са свързали със стойността на събираните, а не придобитите
вземания, което налага извод, че то не е било уговорено като цена на ползването
на чужди средства (възнаградителна лихва при кредитиране), а именно като цена
за допълнителните услуги по фактическо обслужване на паричните потоци на
предприятието. При съпоставка на тези услуги с типично мандатен характер
(плащане за сметка на възложителя-доставчик на текущи задължения и счетоводно
отразяване на приходите и разходите по сделките на предприятието, информирането и консултирането на търговеца
относно събираемостта и перспективите на дейността му) и уговорката за
приспадане на насрещната престация за тях от цената на придобитите вземания се
очертава несъмнено водещата цел на комплексното правоотношение по този договор.
Явно е, че именно тази допълнителна услуга е основанието за цесията, а не
кредитирането, тъй като именно възнаграждението за нея е точно фиксирано, а
уговорка за цена на вземанията и цена на кредита липсва. Съответно, ако
сделката беше кредитна страните нямаше да пропуснат да уредят начина на връщане
на сумите за авансово платени от фактора вземания, които евентуално биха
останали несъбрани поради неплатежоспособност на длъжниците на доставчика, нито
биха уговорили дисконтирана цена след прихващане на възнаграждение, начислявано
върху събрани суми. От своя страна самият фактор не е кредитна институция, а
счетоводно предприятие, което се потвърждава и от втория договор, сключен в
хода на изпълнение на факторинга, с който към текущото счетоводно отразяване на
оборотите е добавено и цялостното водене на счетоводството, консултация и представителство пред данъчна администрация и
други държавни органи, контролиращи стопанска дейност и годишното приключване на дейността на
предприятието.
При така
установените отношения между насрещните страни позоваването на неизпълнение от
страна на доставчика-възложител на задължение за заплащане на изискуеми текущи
възнаграждения представлява явна злоупотреба с право. На първо място,
доставчикът изобщо не е бил задължен да прави плащания на възнаграждение, тъй
като то е било уговорено като намаление (дисконт) от цената на прехвърлените
вземания. Дължимите престации на насрещните страни са непарични, тъй като
насрещните им парични задължения са взаимно компенсирани при определяне на
стойността на възмездната цесия. Така доставчикът е следвало само да предава
информацията за сключените сделки на своя фактор-счетоводител, да посочва на
своите длъжници откритата за целта банкова сметка ***ките за развитие на
клиентелата му, дадени от същия консултант. По този начин ответникът е
осигурявал нужните постъпления, с които факторът е можел да извършва и
разплащанията, без да се налага да кредитира доставчика поне в рамките на 10
дни от придобиване на съответната съвкупност от вземания. От своя страна, факторът-
довереник е следвало да разплати в полза на доставчика текущите му задължения
към трети лица като ползва или наличностите от събраните вземания или свои
собствени средства, ако до 10 дни от фактуриране не успее да събере
задълженията от клиентите. Във всички случаи обаче, това допълнително
захранване на специалната си сметка, поддържана именно за да обслужва
плащанията на клиентите на доставчика като текущи приходи едновременно с
текущите разходи на предприятието, е било договорено в размер, дисконтиран с
начислено от фактора възнаграждение (чл. 10 ал. 3 вр. ал.1 от договора). Това
означава, че възнаграждението си факторът е следвало да събира сам, като
намалява дължимата към доставчика сума. Ако вземанията на длъжниците са били
събрани, възникналите в рамките на 10 дневния срок разходи е следвало да се
покриват без нужда от кредитиране до изчерпване на наличността. Само ако
разходите надхвърлят събраните суми, средствата за тях е следвало да се поемат от
фактора, но само до размера на намалената със съответен процент стойност на
очакваните приходи. Затова и уговореното възнаграждение за фактора само е
служило за определяне на конкретната сума, която да послужи за остойностяване
на евентуално дължима от него горница
над извършените за сметка на търговеца разходи до прехвърлените приходи. В
случая, вещото лице, макар и въз основа на ограничената информация, която му е
предоставена, е констатирало, че наличностите в сметката, където са постъпвали
плащанията от длъжниците на доставчика са били напълно достатъчни за да се
изплащат задълженията и остатъците са позволявали отчет след приспадане на
възнаграждение. Въпреки това, факторът е отразявал в хронологичните ведомости
отрицателни салда като резултат от извършени разходи, надвишаващи приходите и е
фактурирал свои възнаграждения като падежирали цени на услуга. Такова отчитане
не съответства изобщо на уговорките за финансиране само на разходи,
ненадхвърлящи дисконтирани приходи и за вярно осчетоводяване на паричните
потоци. Затова съдът намира, че дори и
да са възникнали вземания на фактора-счетоводител, те не са резултат от
неизпълнение на доставчика, а от неадекватното представяне на разчетите и
несвоевременното начисляване на разхода за покриване от текущия приход.
На второ място
съдът констатира, че и двата договора, сключени между страните не са свързани с търговията на предприятието,
а с вътрешните отношения в него. Поетият ангажимент от фактора да урежда
разходите на клиента до размера на приходите от търговските му сделки, намалени
със сигурно отчисление от оборота, поставят този партньор в особено положение
на влияние, тъй като на практика неговото възнаграждение се отчислява от положителния
финансов резултат на предприятието подобно на участието на собственик.
Същевременно възложените му допълнителни услуги, особено в консултантската им
част покриват оперативното управление на дейността в обем сходен с функции на върховен
управителен орган. Този нетипичен факторинг не може да се отнесе към кредитните
сделки (особено при липса на уговаряне на лихвата и неуредените отношения при
несъбираемост на вече придобити и платени вземания), а наподобява скрито
съучастие на фактора в търговията на доставчика (чийто действителен собственик
е прикрит чрез регистрирано предприятие в юрисдикция с преференциален данъчен
режим). При такава характеристика
сделката не може да се отнесе към упражняване на занятието на доставчика по
смисъла на чл. 286 ал.3 ТЗ, съответно и вземанията, ако такива все пак са
произтекли от услугите по администриране на разходите над събраните вземанията
не представляват надлежна легитимация на ищеца като външен за предприятието
кредитор по чл. 625 ал.1 ТЗ. Аналогично е качеството на счетоводителя, водил
книжата на предприятието, чието възнаграждение по характер е аналогично на
задължение към персонала, а не на задължение към външен кредитор, произтекло от
търговията.
Отделно от това,
дори да се приеме, че легитимацията на ищеца следва
от презумпционния търговски характер на всяка сделка, сключена от търговеца и
че вземанията поне по заплащане на счетоводната услуга са изискуеми ежемесечно
и не са заплатени от ответното дружество, то съдът не установява категорично да
са доказани и останалите предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност. Единственото доказано със сигурност задължение на
предприятието е публичният дълг, но вещото лице е констатирало, че той макар и
принудително се обслужва и то именно от постъпления от текущата дейност, която
продължава да носи приходи, събирани от публичния изпълнител. За забавено
удовлетворяване в хипотеза на чл. 608 ал.4 ТЗ обаче може да се позове само
неудовлетворения взискател, но не и друго лице.
Не се доказа друго спиране на плащания, което да
е резултат от задълбочена криза на ликвидността. Само по себе си пропускане на
падеж на месечните абонаменти за счетоводно обслужване не представлява
визираното в чл. 608 ал.3 ТЗ състояние на предприятието, което изисква трайна
проява като резултат от обективно затруднение по обслужване на паричните
задължения. Именно такова затрудняване обаче вещото лице не е установило,
напротив неплащането на текущи задължения и то към момента, в който още не е
бил установен публичния дълг и не е било предприето обезпечаването на
събирането му, се свързва с оперативните решения на самия ищец при упражняване
на предоставените му права като фактор.
Не е налице и укриване на икономическите
показатели за дейността като презумптивна предпоставка за установяване на
обективно влошаване на финансовите възможности на търговеца, тъй като
разпоредбата на чл. 608 ал.2 ТЗ изисква ответникът изобщо да не е заявил
годишните си финансови отчети, а в случая заявленията са били подадени, макар и
да не са били оповестени поради недовършено административно производство по
обявяването им в търговския регистър.
Доказването на
състояние на свръхзадлъжнялост също не е убедително проведено, тъй като вещото
лице не е могло да констатира дали
всички задължения са отчетени в съкратената форма на годишно приключване на
микропредприятие, използвано неправилно за ГФО за 2018г. Доколкото към настоящия момент ищецът не е
представил доказателства за приключване на ангажимента му като счетоводител на
ответника (с отправено предизвестие или изявление за разваляне преди края на
2018г) съдът приема, че и изготвянето на книжата за 2018г са били задължение на
самия ищец и съответно не следва да се допуска той да черпи права от техните
непълноти. Затова съдът не може да приеме, че към определен момент задълженията
на дружеството необратимо са нарастнали над размерите на активите, изчерпващи
се с текущи вземания от клиенти по доставките, които търговецът продължава да
договаря, за да е налице застрашаваща кредиторите хипотеза на чл. 742 ТЗ.
Искането за
откриване на производство по несъстоятелност остава недоказано и на двете
посочени от ищеца основания и следва да бъде отхвърлено в цялост.
Разноски в настоящото производство не са
предявени и не следва да се определят от съда.
По изложените съображения и по аргумент на противното от чл. 625 ТЗ,
както и на осн. чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от
„ЛИБЕРТИН“ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик", бл.
214, вх. 6, ет. 7, ап. 178, представлявано от управител З.Т.Р. срещу длъжника
„МИСТРАЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна , ул. „София" No 2, ет.
3, ап.4, представлявано от управител Д.Д.Б. за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособност или свръхзадълженост.
Разноски не се определят.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от връчването му на страните, на осн. чл. 633
ал.2 ТЗ с въззивна жалба по общия ред на ГПК.
ПРЕПИСИ от решението се връчат на ищеца и на
ответника, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
Решението не подлежи на вписване в Търговския
регистър, по арг. на противното от чл. 622
ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: