Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 12.08.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Боряна
Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №16054 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 06.08.2018год., постановено по гр.дело №11855/2018год. по описа на СРС, ГО, 88 с-в, са отхвърлени предявените от „Т.С.”ЕАД срещу В.П.А.
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 1020,85 лева главница за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот- апартамент №26 в гр.София, ж.к.“********ет.5 за периода от м.10.2014г. до
м.04.2017г., сумата от 123,31 лева- мораторна лихва за периода от 15.12.2014г.
до 27.11.2017г., 52,50 лева стойност на услуга дялово разпределение за периода м.10.2014г.
до м.04.2017г., 9,10 лева мораторна лихва за периода от 15.12.2014г. до
27.11.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПк по гр.д.№85789/2017г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия в процесния имот, тъй
като не е установено да е собственик на същия. Твърди, че правото на
собственост на ответника е установено. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено, а исковете- уважени изцяло. Претендира разноски и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в
подадения в срок отговор на въззивната жалба, моли решението на СРС да бъде
потвърдено, тъй като от събраните по делото доказателства не се установявало да
е собственик на имота. Претендира разноски.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
С постановеното в
първата инстанция определение по реда на чл.140 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да установи фактите,
на които основава наличието на облигационна връзка между него и ответника по
доставка на топлинна енергия, включително правото на собственост или ограничено
вещно право на ползване на ответника върху процесния топлоснабден имот.
Въззивникът- ищец нито в първоинстанционното производство, нито с въззивната
жалба е представил достатъчно доказателства относно правото на собственост на
ответника върху процесния имот. Представеният в тази връзка нотариален акт
установява правото на собственост към предходен период на трето за спора лице. При
това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установено от
представените по делото доказателства съществуването на облигационно отношение
по доставка на топлоенергия в процесния имот между страните по делото.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС–
потвърдено като правилно.
На ответника по
жалбата следва да се присъдат сторените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 06.08.2018год., постановено по гр.дело №11855/2018год. по описа на СРС, ГО,
88 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК******** да заплати на В.П.А. с ЕГН**********
сумата от 400лв. (четиристотин лева)- разноски във въззивната инстанция.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Б.“ООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/