РЕШЕНИЕ
№ 6/5.1.2022г.
Гр.Пазарджик 05.01.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, на петнадесети декември , две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
НИКОЛИНА ПОПОВА
секретар: Д. Георгиева …… прокурор: С.Янев
сложи за разглеждане докладваното от
съдия Н.Попова КАНД номер 1111 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба подадена от В.М.В. ЕГН ********** с адрес ***
, със съдебен адрес *** чрез адв. Д. Радва против Решение № 519/06.08.2021 г. ,
постановено по а.н.д. № 939/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с
което е потвърдено наказателно постановление /НП/21-0340-000568/07.05.2021
г., издадено от началник РУ Септември към ОД на МВР – Пазарджик, с което на В.М.В. ЕГН ********** с адрес *** за нарушение на чл. 6 т.1 ЗДвП на основание
чл. 183 ал.7 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300,00 лв. и лишаване от право на управление за един месец. В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореният съдебен акт е необоснован,
постановен при съществено нарушение както на материалния, така и на
процесуалния закон. Иска се отмяна на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – ОДМВР –Пазарджик, , редовно призован не изпраща представител.Представя писмено
становище по съществото на спора и претендира присъждане на съдебно- деловодни
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава становище за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, дванадесети състав след като прецени допустимостта на
жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С оспореното наказателно постановление отговорността на жалбоподателят В.М.В.
е ангажирана за това, че на 27.04.2021
г. около 14,05 ч. в Община
Септември на път ПЪРВИ КЛАС № 8 като
водач на лек автомобил МАН 18,460 ФЛТ с рег. № А3591 ММ собственост на
„Никитранс груп 2013 „ ЕООД … като водач на МПС навлиза и се движи след пътен
знак „В2“ поставен на преносима стойка и
добра видимост, при въведена временна организация на движението със Заповед № РД-11-65/15.0.2021 г. на
АПИ навлиза след знак забраняващ
влизането на съответното ППС при
въведена временна забрана за движение. За констатираното е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, връчен и подписан от В.М.В. без
възражения. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
За да постанови оспореното съдебно решение въззивният съд е приел, че при
издаване на АУАН и НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят неговата отмяна.
Според мотивите на съдебният акт, прието е за безспорно установено от
фактическа страна, че жалбоподателят като водач на МПС е навлязъл в ремонтиран участък след
въведения пътен знак , установяващ забрана за движение - навлизане в двете посоки ,която забрана е
имала временен характер , предвид ремонтните дейности.Въззивният съд приема, че нарушението е правилно квалифицирано по чл.6 т.1 ЗДвП , като са приложени и съответните санкционни
норми по чл. 183 ал.7 ЗДвП ,, предвиждащи налагането на глоба и лишаване от
правоуправление.
Така постановеното решение е правилно.
Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните
доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Съгласно чл.6 т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а според чл. 183, ал.7 от ЗДвП,
наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300,00
лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно
превозно средство при въведена временна забрана за движение.
Напълно се
споделят релевираните от въззивния съд мотиви, относно липсата на процесуално
нарушение , поради неиздаване на
ЗПАМ на основание чл. 171 т.1 б.“ж“ ЗДвП.
По делото безспорно се установява, че в случая не е издадена ЗПАМ , но това по
никакъв начин не опорочава издадения АУАН или оспореното НП. По смисъла
на чл.171
от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради
което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Двата акта – ЗПАМ и НП имат обаче
различна правна природа и подлежат на обжалване по различен процесуален ред. Основание за прилагане на превантивна административна
мярка е явната, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност от
извършване на правонарушение. Наличието на явна, несъмнена, реална, конкретна и
непосредствена опасност, е въпрос на преценка и установяване във всеки отделен
случай.Неиздаването на ЗПАН, не би могло да обоснове незаконосъобразност
на издаденото НП , тъй като е правно допустимо
съчетаване /кумулиране/ на принудителните административни мерки с
предвидените за съответните правонарушения мерки на юридическа отговорност, но
това не е задължително.
Неоснователно
е възражението за необоснованост на съдебното решение , тъй като наличието и
разположението на пътните знаци е ясно и конкретно установено с показанията на актосъставителя и тези
показания са годно доказателствено средство. Тяхната доказателствена сила не се опровергава от
други събрани в настоящото производство доказателства , поради което правилно и
законосъобразно е взета предвид от въззивния съд. Не съществува процесуално
изискване, тези спорните обстоятелства да се доказват със снимков материал или
по друг специален начин , поради което и липса основание да се изгонорират
събрани по делото доказателства , установяващи по безспорен начин визираното в
НП нарушение.
Настоящият
касационен състав намира, че административното
нарушение е установено по
несъмнен начин, поради което правилно е била ангажирана отговорността на В.М.В..
Събрания по делото доказателствен материал изцяло съответства на фактическата
обстановка описана и в АУАН и в НП. Доколкото първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическа обстановка и изводите на съда са направени
след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като
наведените от наказаното лице доводи са обсъдени в тяхната съвкупност, то за
настоящата инстанция не остава съмнение досежно съставомерността на
установеното нарушение в оспореното НП. Атакуваното съдебно решение е обосновано с оглед на събраните по делото
доказателства и съответно на приложимия процесуален и материален закон.
С оглед на
изложеното в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени съдебно-
деловодни разноски в размер на 100,00 лв. за възнаграждение на юрисконсулт .
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Пазарджишкият административен съд , дванадесети състав :
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 519/06.08.2021 г., постановено по
а.н.д. № 939/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик .
ОСЪЖДА В.М.В. ЕГН ********** с адрес *** , със
съдебен адрес *** чрез адв. Д. Радва да заплати на ОДМВР гр. Пазарджик
сторените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
100,00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.