Р Е Ш Е Н И Е
№…........../01.06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14636 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXV от ГПК.
Образувано е по предявени от И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ТУ– Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***,
представляван от проф. В.В.– ректор, обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т.
3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за
незаконно на уволнението на ищеца, извършено със заповед № ***. на ректора на
ТУ-Варна, и неговата отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник - ректор“, както и за осъждане на ответното дружество
да му заплати сумата от 18209,94 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа поради уволнението, считано от 15.07.2019 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба –
12.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, между
страните бил сключен трудов договор № ЛС-43 от 11.02.2010 г. за неопределено време, по силата на
който ищецът заемал длъжността „главен юрисконсулт“ в ТУ – Варна със срок за
изпитване от шест месеца. След изтичане на изпитателния срок с допълнително
споразумение № 219-ЛС от 31.08.2010 г. ищецът бил преназначен на същата
длъжност по безсрочен трудов договор и по-високо трудово възнаграждение, като
на същата длъжност бил преназначаван още два пъти - с допълнителни споразумения
от 10.03.2011 г. и от 24.04.2015 г. С допълнително споразумение № ЛС-783 от 07.07.2015 г. ищецът бил преназначен на длъжността „помощник-ректор“
в отдел „Академично ръководство“ при основано месечно възнаграждение от 2057,00
лв. плюс 1,20 % за всяка година трудов стаж и допълнително възнаграждение от
450 лв. за обслужване на англоезиковото обучение в
университета. Връчена му била и длъжностна характеристика, според която за
заемане на длъжността се изисква висше образование - техническо, икономическо
или юридическо, като към този момент ищецът имал две висши образования –
инженерно и юридическо. На 23.04.2019 г. на ищеца била връчена одобрена от
ректора В.В.нова длъжностна характеристика, която
доразвивала задълженията на помощник-ректора, но нямало промяна в изискванията
за заемане на длъжността. На 02.07.2019 г. било подписано поредното
допълнително споразумение към сключения между страните трудов договор за
заеманата от ищеца длъжност „помощник-ректор“ с непроменени условия. На
15.07.2019 г. на ищеца била връчена заповед № 382 от същата дата, с която било
прекратено трудовото му правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и
т.11 от КТ във вр. чл. 32, ал. 1, т. 7 ЗВО, тъй като
не отговарял на изискванията за заемане на длъжността - да имам висше инженерно
и икономическо образование, образователно-квалификационна степен „магистър“, и
пет години управленски и професионален опит.
Ищецът счита
уволнението му за незаконно. В тази връзка твърди, че във връчената му и
действаща до уволнението длъжностна характеристика за
заемане на длъжността „помощник-ректор“ се изисква висше образование, което
може да бъде инженерно, икономическо или юридическо, като той притежава две
висши образования от посочените алтернативно такива. Поддържа още, че в
характеристиката няма изискване за най-малко пет години управленски опит.
Отделно твърди да притежава такъв, доколкото от м. юни 2011 г. до уволнението
му непрекъснато е участвал в управлението на стопанската и административна
дейност на университета като член на Стопанския и Ректорския съвет на ТУ –
Варна, както и по силата на възложени му от съответния ректор в периода 2015 г.
– 2019 г. задължения и делегирани ръководни и управленски функции. Счита, че
уволнителната заповед е издадена в нарушение на чл. 8 КТ и е налице злоупотреба
с право, тъй като на практика няма промяна в изискванията за заеманата
длъжност, а новият ректор единствено целял да се освободи от присъствието му в
университета, считайки го за „човек на бившия ректор“ и заобикаляйки
изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото ищецът страда от исхемична болест на сърцето и би се ползвал от специална
закрила при уволнение на друго основание. Отделно излага, че с цел ищецът да
бъде отстранен ректорът прекратил и договора му за управление на „ТУ-Кампус логистика“ ЕООД, чийто едноличен собственик на
капитала е ТУ – Варна, и върнал на длъжността предишния управител М.Г..
Твърди, че поради
незаконното му уволнение е останал без работа, както и че брутното му трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението му, е в размер на 3134 лв.
По изложените
съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира
разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Г.Т., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък по чл. 80 ГПК. В представена писмена защита излага
правни аргументи.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че страните са
били в трудово правоотношение, по силата на което в периода от
11.02.2010 г. до 07.07.2015 г. ищецът е заемал
длъжността „главен юрисконсулт“, а след 07.07.2015 г.
до уволнението му – „помощник-ректор“ на ТУ – Варна; че ищецът е бил член на
Ректорския съвет и Стопанския съвет в посочените периоди, както и че трудовото
му правоотношение е прекратено с оспорената заповед № ***. на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т.11 от КТ във вр.
чл. 32, ал. 1, т. 7 ЗВО. Поддържа, че уволнението на ищеца е законосъобразно.
Аргументира се с твърдения, че на 05.07.2019 г. било постъпило становище от финансовия
контрольор ТУ-Варна до ректора на университета относно текущото състояние на
стопанската дейност и анализ на управлението на предоставените за стопанисване
от университета недвижими имоти, в което били фиксирани крайно незадоволителни
икономически резултати от дейности, включени в ресора на „помощник – ректора“,
в т.ч. заплащане на двойно по-голяма цена при еднакво потребление на ел.
енергия, пропуски при провеждане на процедури по ЗОП, неефективно управление и
контролиране на договорите за отдаване под наем на недвижими имоти и др. С
оглед посочените данни и с цел повишаване ефективността на
административното и финансовото управление и осигуряване
оптимална възможност за изпълнение на функционалните задължения и
отговорностите на длъжността „помощник – ректор“, ректорът взел управленско
решение за промяна в изискванията за заемане на длъжността и допълване на
длъжностната характеристика, за което била издадена заповед № 381/ 12.07.2019
г., предхождаща уволнителната такава. Ответникът поддържа, че ищецът не
отговаря на новите изисквания, тъй като няма инженерно и икономическо
образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, нито пет години
управленски професионален опит в системата на висшето образование по въпроси,
свързани с административното и финансовото управление,
както и
с управлението на имуществото на ВУЗ. Счита, че заеманата от ищеца длъжност
„главен юрисконсулт“
не
попада в изискуемата категория на управленски
професионален опит, както и че такъв опит не е придобил като
член на Стопанския и Ректорския съвет на ТУ – Варна, доколкото тези съвети са с
консултативни и спомагателни функции, подпомагащи ректора при вземане на
определени решения, и освен това ищецът е участвал в работата на тези органи
като юрисконсулт и по същество е давал съвети в рамките на длъжността си, което
не представлява управленски опит. Оспорва също да е налице злоупотреба с право от
страна на работодателя,
чиято крайна цел била функцията на помощник-ректор да се изпълнява от по-опитен
и притежаващ нужното образование служител, за да се подобри ефективността на
управлението на финансите и имуществото на ТУ - Варна. Твърди, че
съгласно
Протокол № 1/26.08.2019 г. от заседание на Академичния съвет на ТУ-Варна по т.
15 е взето решение за закриване на една щатна бройка – помощник-ректор, чийто
функции да се изпълняват от Главния секретар на университета – М.Г., който
отговарял на изискванията за заемане на длъжността.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски,
в това число и адвокатско възнаграждение.
Идентични възражения поддържа и в открито съдебно заседание. Представя и
списък на разноски по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни
аргументи за неоснователност на предявените искове, съобразно събраните по
делото доказателства.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения доклад по делото като безспорно и ненуждаещо
се от доказване е прието обстоятелството, че между страните е сключен трудов
договор № ЛС-43 от 11.02.2010 г., изменен с допълнителни споразумения към него,
по силата на които в периода от 11.02.2010 г. до 07.07.2015
г. ищецът е заемал длъжността „главен юрисконсулт“ при ТУ - Варна, а след 07.07.2015 г. – „помощник-ректор“. Същото се потвърждава и от
представения трудов договор (л. 7) и допълнително споразумение ЛС-783/07.07.2015 г. към него (л. 11). От последното е видно също, че
трудовият договор за длъжността „помощник-ректор“ е безсрочен.
Видно от приложените на л. 24-33 документи, в периода
2011 г. - 2019 г. ищецът е бил член на Ректорския съвет и на Стопанския съвет
на ТУ– Варна и с нарочни заповеди на ректора на университета, издадени през
2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г., е бил упълномощен да организира и ръководи
всички въпроси, свързани с администрирането на стопанската дейност на ТУ-Варна,
както и управлението на предоставените на университета недвижими имоти, в т.ч.
да ръководи организирането и провеждането на търгове за отдаване под наем на
недвижими имоти – държавна собственост, предоставени за стопанисване и
управление на учебното заведение, както и да ръководи процедурите по възлагане на
обществени поръчки по реда на ЗОП.
От приложената длъжностна характеристика за длъжност
„помощник-ректор“, връчена на ищеца на 07.07.2015 г.
(л. 12), се изяснява, че първоначалните изисквания за заемане на длъжността са
били лицето да има завършено висше образование – техническо, икономическо или
юридическо, и да познава нормативните документи, регулиращи осъществяването на
дейностите, съобразно вменените му функции. Тези изисквания са останали
непроменени при приемането на нова длъжностна характеристика през м. април 2019
г. (л. 20).
Видно от приложените дипломи за висше образование,
издадени от Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ (л. 13) и от ТУВарна (л. 17), при възникване на трудовото правоотношение
с ответника ищецът е имал завършено висше образование на
образователно-квалификационна степен магистър по специалност „Право“ с
професионална квалификация „юрист“ и придобита правоспособност съгласно
издадено удостоверение от 24.10.2005 г. (л. 15), както и висше образование на
образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Технология на
машиностроенето и металорежещи машини“ с професионална квалификация „машинен
инженер“.
От приложената епикриза от 12.11.2011 г., издадена от
УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД (л. 34), се изяснява, че на ищеца е поставена диагноза
„исхемична болест на сърцето – ангина пекторис при усилие и коронарна атеросклероза-нестенозираща.
Копие от същата епикриза е представена и пред работодателя и приложена по
личното трудово досие на ищеца, копие от което е представено по делото от
страна на ответника (л. 156 и сл.).
Видно от приложената заповед № 381/12.07.2019 г. на
ректора на ТУ Варна (л. 53), длъжностната характеристика за длъжността
„помощник-ректор“ в ТУ Варна е променена, като са установени нови изисквания за
заемането й, а именно: лицето да има завършено висше инженерно и икономическо
образование с образователно-квалификационна степен „магистър“, да има не
по-малко от пет години управленски опит в системата на висшето образование по
въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с
управлението на имуществото във ВУЗ, както и да познава нормативните документи,
регулиращи осъществяване на дейностите съобразно вменените му функции и
отговорности. По делото няма данни новата длъжностна характеристика да е
връчена на ищеца.
По повод необходимостта от извършената промяна в
длъжностната характеристика от страна на ответника са ангажирани писмени
доказателствени средства – доклади на финансовия контрольор в ТУ-Варна от 10.07.2015
г. (л. 58), 03.09.2015 г. (л. 59), 04.08.2017 г. (л. 60) и от 15.03.2019 г. (л.
61), справки за задължения на и към ТУ-Варна за 2018 г. и 2019 г. (л. 62-66).
След промяната в
изискванията за длъжността „помощник-ректор“ ректорът на ТУ- Варна е издал процесната заповед № ***. за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 и т.11 от КТ във вр. чл. 32, ал. 1, т. 7 ЗВО – безспорен между страните
факт, който се потвърждава от приобщената заповед (л. 23). Като причини за
уволнението в същата е посочено, че служителят не отговаря на новите изисквания
за заемане на длъжността (висше икономическо и инженерно образование и
управленски опит). От съдържанието й е видно още, че срокът на предизвестието
не е спазен, за което на ищеца е определено изплащането на обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на служителя на 15.07.2019 г., което
обстоятелство е удостоверено с положения от ищеца подпис върху документа.
Към доказателствения материал е приобщен и договор за
управление от 02.11.2015 г. (л. 35), сключен между „ТУ-Кампус
логистика“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Т.У.-Варна и инж. И.Р.Р.. С решение на едноличния собственик от 15.07.2019 г. ищецът
е освободен от заеманата длъжност „управител“ на дружеството и за нов управител
е избран инж. М.Г.А. (л. 39).
От приобщения протокол № 1 от заседание на Академичен
съвет от дата 26.08.2019 г. (л. 71) се установява, че е взето решение (т. 15)
за закриване на длъжността „помощник-ректор“ на ТУ-Варна (1 щатна бройка), като
функциите да се изпълняват от главния секретар.
От приложения трудов договор № ЛС-631/09.04.2019 г. (л.
92) и допълнително споразумение към него от 28.08.2019 г. (л. 93) се изяснява,
че длъжността „главен секретар“ на ТУ-Варна е заемана от лицето М.Г.А..
Последният отговаря и на променените изисквания за заемане на длъжността
„помощник-ректор“, видно от приложените на л. 86 и сл. документи (диплома и
трудова книжка), установяващи неговото образование и предишен опит.
От ангажираните от ищеца писмени доказателствени средства
– регистрационна карта с рег. № 10113840/18.07.2019 г. (л. 41), писмо от ТД на
НАП – Варна с изх. № 1931-1/16.01.2020 г. (л. 164) и заверено копие от трудова
книжка (175 и сл.) се установява, че след уволнението ищецът се е регистрирал в
Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – Варна, и не е започнал нова
работа в периода от 15.07.2019 г. до
15.01.2020 г.
От приетото и неоспорено от страните заключение по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 112) се установява, че брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м. юни 2019 г. е в общ размер на 3034,99
лв., респ. обезщетението за оставане без работа за срок от шест месеца възлиза
на 18209,94 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства
посредством разпита на ангажирания от ищеца свидетел Р. Василев (л. 197). От
показанията му се изяснява, че същият е бил ректор на ТУ-Варна в периода
30.06.2015 г. – 13.11.2018 г., като след избирането му на длъжността и след
проведен разговор с дотогавашния помощник-ректор М.Г., последният подал молба
за напускане и на негово място бил назначен ищецът. Свидетелят излага, че
пропуски във финансовата дейност на университета били констатирани при
извършения през 2018 г. одит от Сметката палата, завършил с препоръки към
учебното заведение. Във връзка с тяхното изпълнение и изисканите на
Министерството на образованието и науката мерки, бил разработен план за отстраняване
на нередностите. По данни на свидетеля този именно одит е упоменат и в
представения по делото доклад на финансовия контрольор на университета.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
По иска за признаване за незаконно на уволнението на ищеца и неговата
отмяна в тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на
посоченото в заповедта основание. В случая са посочени две уволнителни основания,
а именно разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ.
Според чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2, когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната
работа. Чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, от друга страна, предвижда възможност за
едностранно прекратяване на правоотношението от страна на работодателя при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността,
ако работникът или служителят не отговаря на тях.
Въпросът за разграничението на двете хипотези е разрешаван
противоречиво от съдилищата, поради което е предмет на тълк.д.
№ 5/2017 г., ОСГК на ВКС, по което към настоящия момент не е постановено
тълкувателно решение. Настоящият съдебен състав споделя съдебната практика,
обективирана в решение № 295/09.12.2014 г., постановено по гр. д. № 979/2014 г. на
ВКС, IV г.о., според което хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е приложима,
когато трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или
квалификация на работника за изпълнение на длъжността, а т. 11 от същата
разпоредба визира настъпването на промяна в изискванията след сключване на
трудовия договор, като и двете разпоредби включват всички изисквания за заемане
на длъжността – образование и квалификация, в т.ч., компютърна грамотност, владеене
на чужди езици, управленски опит и пр. Тоест разграничителният критерий е
моментът, към който работникът или служителят не е отговарял на съответните
изисквания – дали същите не са били налице към момента на възникване на
трудовото правоотношение (основание за прекратяването му по чл. 328, ал. 1, т.
6 КТ) или след това е настъпила промяна, довела до несъответствието (основание
за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ).
В разглеждания случай по делото е
безспорно установено, че към момента на сключване на допълнителното
споразумение от 07.07.2015 г., с което ищецът е заел
длъжността „помощник-ректор“ на ТУ-Варна, той е отговарял на изискванията за това.
Установено е също, че изменението в изискванията за образование (висше
инженерно и икономическо образование, образователно-квалификационна степен
„магистър“) и квалификация (управленски опит не по-малко от пет години) е било
въведено от работодателя впоследствие през 2019 г., поради което обстоятелството,
че ищецът не е отговарял на тези изисквания, съставлява основание за
прекратяване на трудовия договор при условията на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а
не на т. 6 от същата разпоредба.
Новите изисквания са кумулативно
предвидени и по делото е безспорно, че ищецът не е притежавал едно от тях -
икономическо образование, поради което настоящият съдебен състав не намира за
необходимо да обсъжда спорния между страните въпрос дали е имал управленски
опит в посочените области. Ирелевантно е също така
обстоятелството, че новата длъжностна характеристика не е връчена на ищеца, тъй
като същото няма отношение към законността на уволнението (в този смисъл -
решение № 215/08.07.2010 г. по гр.д. № 166/2009 г. на ВКС, IV
г.о.).
При ката установените факти и приложимото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, законността на
уволнението е обусловена от спазване изискванията на чл. 333 КТ, регламентиращи
предварителна закрила при уволнение на изрично изброените в разпоредбата
основания, сред които и процесното такова. От доказателствата по делото се
установява, че ищецът е попадал сред кръга на служителите, обект на закрила,
тъй като е страдал от исхемична болест на сърцето – арг. от чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ във вр.
чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Доколкото епикризата от 2011 г., в която е посочено това заболяване,
е била поместена в трудовото досие на ищеца, водено от ТУ-Варна, съдът приема,
че работодателят е бил уведомен за заболяването, респ. е бил длъжен да поиска предварително разрешение на инспекцията по труда
преди да прекрати трудовото правоотношение на ищеца, понеже че не отговаря на
променените изисквания за заемане на длъжността. Няма данни ответникът да е
сторил това, поради което уволнението е извършено незаконно и следва да бъде
отменено на формално основание.
Неоснователни са възраженията на ответника в писмената
защита за изключване приложението на чл. 333 КТ, тъй като болестта на ищеца е
установена девет години преди уволнението. Действително, предпоставките за
приложението на предварителната закрила следва да са налице към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, но именно поради това в чл. 2 – 4 от
приложимата Наредба № 5 е регламентира специална процедура с цел установяване
на заболяването към този релевантен момент, която процедура следва да бъде
инициирана от работодателя преди да упражни потестативното
си право да прекрати облигационната връзка със съответния работник или
служител, ползващ се от закрила при съответното уволнително основание. Не са
представени доказателства (нито дори са наведени твърдения) ответникът да е
предприел такива действия (да е изискал от ищеца информация, ведно с медицински
документи за здравословното му състояние, които да представи за мнение пред
ТЕЛК), съответно липсата на актуални данни за здравния статус на уволнения
служител е следствие от неизпълнението на задълженията на работодателя и
последният не може да извлича благоприятни последици от собственото си
неправомерно поведение.
При така доказаната формална незаконосъобразност на
извършеното уволнение съдът не намира за необходимо да обсъжда доводите на
ищеца за злоупотреба с право и дискриминационен подход при промяната в
изискванията за заеманата длъжност, относими към законността на уволнението по
същество.
С оглед на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ се явява основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде
признато за незаконно и отменено.
Предвид обстоятелството, че прекратеното трудово правоотношение е с
безсрочен характер, то и исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ следва да бъде уважена, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност „помощник-ректор“ на ТУ-Варна. Фактът, че тази длъжност
вече не съществува в щатното разписание на учебното заведение, не се отразява
на основателността на иска. В този смисъл – решение № 327/14.11.2013 г. по
гр.д. № 69/2013 г. на ВКС, III г.о., в което е прието, че с влизане в сила на
решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, с което се възстановява незаконно
уволненият работник (служител), прекратеното трудово правоотношение се
възстановява, като този ефект настъпва, дори когато длъжността, заемана преди
уволнението, вече не съществува по щата на предприятието или то, или част от
него, е закрито, в които хипотези работодателят има само задължение да допусне
възстановения работник (служител), щом се е явил на работа в срок.
При направения извод за
незаконно уволнение на ищеца и доказаното му оставане без работа в шестмесечен
период след прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 225, ал.
1 КТ в негова полза е възникнало правото на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за посочения период. В случая се
установява, че срокът на предизвестието не е спазен, поради което
правоотношението е прекратено на 15.07.2019 г., когато е връчена уволнителната
заповед на ищеца – арг. от чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ,
респ. от този момент е дължимо и обезщетението за оставане без работа.
Следователно и този иск е доказан по основание. Същият е доказан и по размер от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно
като правилно и обосновано. От заключението се изяснява, че за исковия период
от 15.07.2019 г. до 15.01.2020 г. обезщетението възлиза в размер на
претендираната сума от 18209,94 лв., поради което искът следва да бъде изцяло
уважен, като в полза на ищеца се присъди търсеното обезщетение, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.09.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, всички дължащи се такси и разноски по делото. Същите възлизат в общ
размер на 1038,40 лв., от които 150 лв. за депозит за вещо лице и 888,40 лв. за
държавни такси по уважените искове (160 лв. за неоценяемите
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ (по 80 лв. за всеки иск), дължими на
основание чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, и 728,40 лв. за оценяемия иск по чл. 225, ал. 1 КТ, дължими на основание
чл. 1 от Тарифата).
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение. Такива се претендират в размер на 1800 лв., доказателства за
заплащането на която сума са представени по делото – договор от 06.08.2019 г. (л. 6), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой. Съдът
намира възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, размера на минималното адвокатско
възнаграждение от 1654,12 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и броя на проведените съдебни заседания, обуславящ увеличаване
на посочения минимум със 100 лв., на основание чл. 7, ал. 8 от Наредбата.
Така нормативно установеният минимален размер възлиза на 1754,12 лв. и се
различава от заплатеното възнаграждение от 1800 лв. с малка разлика, която не
може да обоснове извод за прекомерност.
Доколкото искът с
правно основание чл. 225, ал. 1 КТ е частично оттеглен и производството - прекратено
за разликата над сумата от 18209,94 лв. до първоначално предявения размер от
18804 лв., определените разноски на ищеца от 1800 лв. следва да бъдат
редуцирани съобразно тази разлика, респ. в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 1743,13 лв.
С оглед изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнениеТО на И.Р.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, извършено със заповед № ***.
на ректора на Т.У.-Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ;
ВЪЗСТАНОВЯВА И.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на заеманата преди уволнението длъжност –
„помощник-ректор“ на Т.У.-Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ;
ОСЪЖДА Т.У.-Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на И.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 18 209,94 лв.
(осемнадесет хиляди двеста и девет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща обезщетение за времето, през което служителят е останал без
работа поради незаконното уволнение, считано от 15.07.2019 г. до 15.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 12.09.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ;
ОСЪЖДА Т.У.-Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати на И.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1743,13 лв. (хиляда
седемстотин четиридесет и три лева и тринадесет стотинки), представляваща
сторени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА Т.У.-Варна, БУЛСТАТ ***, с адрес: гр. Варна, ул. ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 1038,40 лв. (хиляда тридесет
и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща дължими такси и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок, считано
от 01.06.2020 г. – деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си, на
основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: