Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 26.09.2019г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на дванадесети септември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова АНД №1534 от
2019 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0938-002099 от 07.05.2019
година на Началник Сектор „Пътна полиция“ към О.М.П. с което на В.В. ***, на основание
чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена Глоба
в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл.5,ал.3 т.1 от ЗДвП. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 10 к.т.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Иска от съда да постанови
решение, с което да отменени процесното
наказетелно постановление като твърди,че не е извършил нарушението,за което е
санкциониран.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката
до РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 2099
е съставен на 22.04.2019г. от К.М. на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор
„ПП“ при О.М.П.н.В.Л., за това, че на 22.04.2019г.
в 20.00 часа в гр. ***,на кръстовището,образувано от улиците ***в посока на
движение ул.***,като водач управлявал собствения си лек автомобил ***, управлява след като е употребил алкохол ,изпробван по надлежния ред с техническо
средство Дрегер Алкотест 7410 с фабричен номер ARCN- 0390 ,който в 20.00 часа
отчита 0,84 промила в издишания от водача въздух-нарушение по чл. 5,ал.3 т.1,пр.1 от ЗДвП.Издаден е талон за
медицинско изследванес номер 0036711 и осем броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата. Водачът е сам в аавтомобила.
Въз основа на акта е издадено атакуваното
наказателно постановление.
Жалбоподателят твърди, че нарушението не е
доказано,че не е употребил алкохол,а че взима лекарства.Не представя
доказателства.
Съдът намира тези възражения за несъстоятелни.
Преценявайки доказателствата по делото, които са в контекста на фактическата
обстановка, възприетата и отразена в АУАН и НП от административнонаказващият
орган, Съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е
приел, че е налице нарушение по смисъла на по чл. 5,ал.3
т.1,пр.1 от ЗДвП, респ. на осн.чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил санкцията. В тази насока са показанията на
свидетелите К.М. и А.И., които са категорични, че жалбоподателят е управлявал
автомобила,бил е спрян за проверка,лъхал е на алкохол и пробата е отчела
положителен резултат. Двамата свидетели са очевидци на нарушението. Пред съда
двамата категорично заявяват,че са видели нарушението,именно жалбоподателя
управлявал автомобила когато го спрели за проверка и алкохолната проба била
положителна. Свидетелите били на
мястото,издали му талон за медицинско изследване.Свидетелят М. пред съда
заяви,че си спомня при проведеният разговор,че водача бил му заявил,че е пил.Разяснено
му било,че ще има голяма глоба и лишаване и водача решил да даде проба.
Съставен му бил акта за нарушението,като му е връчен екземпляр.
От
цитираните показания става ясно,че жалбоподателя е извършил варушението,за
което е санкциониран.Освен, че показанията на свидетелите са обективни,
последователни, те не са заинтересовани от изхода на делото, което дава
основание на съдът да кредитира показанията им с доверие.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и гласните доказателства, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така анализираните гласни
доказателствени средства съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление е обосновано, тъй като в хода на съдебното производство се
събраха доказателства, че В.Л. е извършител на вмененото в АУАН и НП нарушение.
Под обоснованост се има предвид обективно съответствие между приетите за
установени с АУАН фактически положения и събрания доказателствен материал.
В случая, наложената от административнонаказващият
орган санкция се основава на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДП ,който гласи, че
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв., който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, установена с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, поради което
административно – наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че
налице хипотезата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП. Според настоящия състав на съда
безспорно е доказано по делото, че съдържанието на алкохол в кръвта на
жалбоподателя било 0.84 промила в издишания въздух. Изхождайки от събраните по
делото доказателства, съдът счита, че административно наказващия орган правилно
е определил и размера на административните наказания съответно на действащата
към момента на извършване на нарушението санкционна разпоредба на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, тъй като размерът на административните наказания е
императивен и не подлежи на преценка от страна на наказващия орган.
От обективна страна, е налице административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Деянието е обявено за
наказуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено невнимание или
на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН
деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно,
същото е извършено от жалбоподателя и е
извършено виновно. При съзнаване на задълженията за спазване на правилата за
движение, той е предприел действие в противоречие със задълженията си като
водач, като е съзнавал противоправния характер на
деянието си.
Частта на НП, с което на водача са отнети 10
контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, също е
законосъобразна.
В наказателното постановление се съдържа подробно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.
Това е позволило в достатъчна степен на водача да
разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно
защитата си, за което сочат всички доказателства по делото от момента на
подписване на акта за установяване на административно нарушение от страна на
нарушителя до момента на подаване на възивната жалба и разглеждането й от
възивната инстанция.
В конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че е неприложима и нарушението не би могло да се
третира като маловажен случай, за което са показателни и определените от
законодателя санкции, сами по себе си. Последните са определени съгласно
законовите изисквания, а сериозността им изразява духа на закона да се
санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена
опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството
пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид конкретиката на настоящия казус, съдът счита, че не може да
се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0938-002099 от 07.05.2019 година на
Началник Сектор „Пътна полиция“
към О.М.П. с което на В.В. ***, на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца, за извършено нарушение по чл.5,ал.3 т.1 от ЗДвП. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 10 к.т., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: