ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 28411
гр. София, 12.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Предявени са от И. М. М. срещу П. Х. П. следните искове:
1) иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака по вина на ответника;
2) искове с правно основание чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне на
упражняването на родителските права п
3) иск с правно основание чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минало
време.
2) иск с правно основание чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище;
3) иск с правно основание чл. 53 СК относно фамилното име.
Ищецът твърди, че с ответника са
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
Ответникът предявява насрещна искова молба
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещната искова молба е подал
отговор, в който оспорва същата.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на
страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбоко разстройство е
налице, когато между съпрузите липсва взаимност, доверие и уважение. Непоправимо
разстройство е, когато не може да се преодолее отчуждението и не могат да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. За да бъде уважен предявеният
иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже фактите, въз основа на които се е
1
достигнало до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и вината на
ответника (в случай, че такава се твърди).
По отношение на исковете с правно основание чл. 59, ал. 2 СК. При преценката
на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските права,
определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички
обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях
до момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето,
привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение, материалните възможности на родителите.
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че
другият се лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За
да участва в живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да
поддържа лични отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване
на родителските права, така и при регламентиране на мерките за лични отношения,
приоритетни са интересите на детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не
може да бъде постигнат без пълноценно общуване с родителя, комуто не са
предоставени родителските права. Нито законът, нито съдът обаче са в състояние да
изпълнят със съдържание отношенията родител - дете, поради което и целта на
наложения със съдебното решение режим на лични контакти е ограничена до
намаляване на негативните последици за детето.
Като последица от предоставяне на упражняването на родителските права на
единия родител, другият следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка
на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и материално
състояние те следва да осигуряват условията на живот, необходими за развитието на
детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото
дете и възможностите на неговите родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК.
Ищецът по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК носи доказателствената
тежест да установи своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и
непосредствени грижи за детето, интереса на детето/децата от конкретните мерки,
свързани с родителската отговорност; нуждите на детето/децата от издръжка в
претендирания размер за съответния период и възможностите на другия родител да я
предоставя в този размер.
По иска с правно основание чл. 56 СК ищецът носи доказателствената тежест
да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
2
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК, съпругът може да възстанови фамилното
си име преди брака.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
146, ал. 4 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.10.2024г.
от 09,30 ч., з
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявената от ответника насрещна искова
молба.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие тяхно дете, като в
случай че същите не се явят без представяне на доказателства за наличие на
уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК за
неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до 300,00 лева.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата
молба, отговора на исковата молба и насрещния иск писмени доказателствени
средства.
ДА СЕ ИЗИСКА социален доклад от съответните ДСП
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ и НАП
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора. УКАЗВА на същите, че за постигане на
съдебно споразумение, следва да се явят ЛИЧНО в съдебно заседание, както и че при
постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи В ЕДНО СЪДЕБНО
ЗАСЕДАНИЕ, както й че дължимите за производството ДЪРЖАВНИ ТАКСИ СА
ПО-НИСКИ. Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон
помежду си, което е и от съществено значение за опазване интересите на техните
деца.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно
3
разрешаване на спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице -
медиатор, подпомага страните да постигнат споразумение. Медиацията може да
бъде започната по инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред
СРС или СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано. Процедурата по медиация е: бърза - отнема много по-малко
време от съдебната процедура. Моментът на окончателното решение при
медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната институция, а
страните са в състояние да го определят; доброволна - по всяко време страната
може да напусне процедурата, ако прецени, че продължаването й не е в неин
интерес; поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й; свобода при определяне на
решението - в процеса на преговори с помощта на медиатор страните могат да
намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са свободни да определят
решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани рамки на
намеса в техните отношения; взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията
страните могат да открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да
споделят с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да възприемат най-
благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки същите
могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като
осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение; спестяваща
средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на свидетели,
обуславящо допълнителни разноски. В процедурата по медиация могат да участват и
адвокатите на страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания. Ако страните не
постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към съдебното
производство. Указва на страните, че могат да ползват БЕЗПЛАТНО услугите на
действащия по Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд Център за
спогодби и медиация. За повече информация и връзка с координаторите на Програма
”Спогодби” страните могат да се обърнат към Марияна Николова на тел. 02/8955
423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 54, ет. 2, ст. 204.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4