Решение по дело №162/2023 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 210
Дата: 2 август 2023 г.
Съдия: Спас Костов Спасов
Дело: 20237200700162
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

210

 

гр. Русе, 02.08.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: Спас Спасов

 

при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 162 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба на А.З.С., с адрес ***, чрез адв. Н., против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-180-6500/1040 от 13.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателя субсидии за кампания 2021 на обща стойност 569,75 лв. и е прихваната за бъдещ период сумата от 1 232, 44 лв.

В жалбата и в писмена защита се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при неспазване на изискванията за форма и съдържание и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че освен извършване на намалението на подпомагането в общ размер на 569,75 лв. допълнително са признати за изплащане, но прихванати и неизплатени 1232,44 лв. От уведомителното писмо не става ясно какви са мотивите на административния орган да приложи конкретните намаления по всяка една от мерките, нито пък еднозначно са посочени основанията, въз основа на които е извършено намалението. Административният орган осъществил редукцията поради дублирано правно основание за ползване на дадените имоти с друг земеделски производител, но не били изложени мотиви за липса на валидно правно основание за ползването им от оспорващата. Иска се съдът да постанови решение с което да отмени административния акт в сочената част. Претендира се присъждане на направените разноски за които е представен списък.

Ответникът - замeстник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В съдебно заседание пояснява, че прихващането, извършено с процесния акт, е в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение № 908/2014 г. на ЕК. Поради наложените санкции с уведомително писмо за кампания 2021 г. по мярка 10 и мярка 11 схема на единно плащане на площ и схема за преразпределително плащане в общ размер на наложените санкции са 4886, 58 лева и следва да бъдат прихванати от бъдещи плащания, които РА има за извършване към конкретния бенефициент.

Претендира присъждането разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че жалбоподателят е регистриран земеделски производител с уникален регистрационен номер (УРН) 573267 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). На 29.04.2021 г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2021 г. с УИН 18/090621/97610 по няколко схеми и мерки за подпомагане, а именно Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП); Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар (ПНДП); Агроекология и климат (Мярка 10); Биологично земеделие (Мярка 11). В заявлението са посочени 3 броя земеделски парцела в землището на с. Ястребово, обл. Русе с обща декларирана площ от 3,98 ха и конкретно заявени култури за всеки един от тях. Към заявлението са приложени изискуемите от нормативните актове документи.

При подаване на заявлението били извършени автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания за кампания 2021 при което била открита 1 грешка – над 0,05 ха от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане за ДПП. ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част не участва в окончателната калкулация (л. 23-24), за които обстоятелства производителят се е запознал срещу подпис.

На 13.01.2023 г. е издадено уведомително писмо от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по силата на което е оторизирана сума по всяка от заявените от жалбоподателя схеми и мерки.

Направени са намаления на исканите суми както следва: за СЕПП – 290,16 лв.; за СПП – 206,61 лв.; за ЗДП – 72,95 лв.;

С таблица № 2 на административния акт е прихваната сума в размер на 1 232, 44 лв.

В оспорения акт е посочено, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните по подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.

Посочените по-горе суми са описани в Таблица 1 от уведомителното писмо. В нея са структурирани детайлно по схеми и мерки както исканата сума, наложените намаления, редукции, така и оторизираната сума. Под таблицата е направено кратко разяснение за съдържанието на всяка една от колоните. В колона 3 "Намаления" са посочени пет основания за наложените намаления. Липсва конкретизация кое основание за намаление за коя схема се отнася или дали някое от намаленията е на две или повече основания. На първо място е посочено намаление на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗм и МОСВ. На второ място е посочено намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.

Третото основание за намаление е свързано с наложена ставка за корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

Четвъртото и петото основание за намаление са линейни намаления съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, § 2, б. е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и съгласно чл. 65, § 2, б. в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, във връзка с чл. 6, § 2, б. е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията. За последните две основания изрично е посочено, че за кампания 2021 не е прилагано такова. Под Таблица 1 са отбелязани и съответните ставки за всяка една от трите схеми.

Уведомителното писмо съдържа и Таблица 2 относно извършени плащания с размер на изплатената сума – 0 лв. и прихваната за бъдещ период - 1 232, 44 лв., а под таблицата следват кратки обяснения на отделните понятия и начина на формиране на евентуалните суми по колони, ведно с основанията за наложени санкции и удръжки.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Делото е образувано въз основа на преписка, изпратена от заместник-министър на земеделието, на осн. чл. 88, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 29, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по компетентност на административния съд, във връзка с постъпила жалба от А.З.С. по административен ред пред горестоящия орган, против уведомително писмо с изх. № 02-180-6500/1040 от 13.01.2023 г. с което е изчислен размер на финансовото подпомагане по схемите и мерките, базирани на площ в подадено заявление. Уведомителното писмо е издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Съобразно чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон, подлежат на оспорване пред компетентния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата е нова, в сила от 01.01.2023 г. и предвижда оспорване на посочените актове пред съд, т.е. изключена е възможността за обжалването им по административен ред.

Видно от представеното по преписката известие за доставяне/връчване на Уведомително писмо (л. 3 от преписката), оспореният административен акт е връчен на жалбоподателката чрез СУЕ на 19.01.2023 г. г., а жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана чрез административния орган, издал акта, на 02.02.2023 г. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна - адресатът на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, в преклузивния срок, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореното уведомително писмо съставлява индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.

Според разпоредбата на чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно чл. 20 и чл. 20а от ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" в правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е да представлява фонда и да ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции.

Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В случая, видно от представената заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 1-2 от преписката) на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Владислава Илиева Казакова са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Оспореното уведомително писмо е електронно подписано именно от г-жа Казакова. Съгл. чл. 184, ал. 1 от ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната.

Актът е постановен в нарушение на формата – липсват мотиви, съобразно императивното изискване на чл. 59, ал. 1 от АПК, както и фактически установявания, каквото е изискването на същата разпоредба – ал. 2, т. 4, предл. първо.

Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, трябва да е и мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Те имат съществено значение и при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, тъй като липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт като нарушение на неговата форма.

Предвид разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията, изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящия случай в УП само в две изречения се съдържат мотиви за издаването му, в които е посочено най-общо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните по подаденото заявление за подпомагане, както и че тези данни са сравнени с информацията във външните регистри на ИСАК. Никъде в акта обаче не е посочено какви факти от установените от административния орган при извършените задължителни административни проверки са обосновали намалението на исканите от заявителя суми по всяка една от схемите. Липсват и фактически установявания досежно таблица № 2, въз основа на които съдът да провери законосъобразно ли е извършено прихващането на сумата по четирите схеми – в Колона 4 към таблица № 2 бланкетно е посочено въз основа на какви обстоятелства следва да се прихване сума – касае за 5 различни хипотези без конкретни фактически установявания, които съдът да може да отнесе към сторения алгоритъм за прихващане.

В случая в оспореното УП в Таблици 1 и 2 са посочени: искани суми – оторизирани – суми – намаления/прихващане. Тези таблици съдържат само суми, без да е посочено фактическото и правно основание за извършените намаления като само може да се предполага, че административният орган е установил недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от УП.

По-подробни съображения за издаването на административния акт са изложени от органа-издател със становище с изх. № 02-180-6500/1040#3 от 07.02.2023 г.

Съобразно т. 1 и 2 от диспозитива на цитираното по-горе ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горестоящия орган в съобщението на страните по чл. 28, ал. 1 от Закона за административното производство (ЗАП, 1970 г. – отм.), в проводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред.

От анализа не тези текстове се налага извод, че: 1/ мотивите могат да бъдат изложени и след издаване на административния акт (от издателя на административния акт), ако с жалба срещу последния е сезиран горестоящия административен орган (в случай че има такъв). 2/ При сезиране на горестоящия орган с жалба срещу законосъобразността или целесъобразността на административния акт последният не страда от порок при липса на мотиви, ако актът бъде потвърден и горестоящият орган изложи самостоятелни мотиви. 3/ При всички случаи обаче излагането на мотиви следва да предхожда сезирането на правораздавателния орган с жалба срещу законосъобразността на този акт.

Налага се извод, че административният акт недопустимо е мотивиран едва в съдебната фаза на производството.

Съдът намира за нужно да разясни, че в случая коментираното становище, което единствено дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган намаления и прихващания, е документ, който не би могъл да се приеме за част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение.

Макар първоначално жалбата да е била подадена до министъра на земеделието в качеството му на горестоящ административен орган същият не се е произнесъл по същество с оглед наличието на изрична процесуална норма, с която се дерогира тази досега съществуваща възможност (Министърът на земеделието, храните и горите е компетентният непосредствено по-горестоящ административен орган при оспорването по административен ред на индивидуалните и общите административни актове, издавани при прилагането на този закон...изм. ДВ, бр. 102 от 2022 г.), поради което изложеното от издателя на акта становище следва да се разглежда като такова, дадено след сезирането на съда.

Цитираната в предходния абзац разпоредба - чл. 29, ал. 3 от ЗПЗП, е изменена, в сила от 01.01.2023 г. и предвижда оспорване на тази категория актове директно пред съд, нормата е процесуална и действа занапред. Същата е била действаща към момента на подаване на жалбата, поради което издателят на акта е разполагал с възможност да мотивира акта си най-късно до този момент.

В оспорения акт липсват фактически установявания и мотиви, което съставлява съществено нарушение на изискването за форма на акта и основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Тази липса препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол по повод материалната законосъобразност на акта.

Допълнително изложените твърдения в писмената защита на жалбоподателя не следва да се обсъждат, тъй като фактически констатации, свързани с тях, липсват в административния акт.

По изложените съображения административният акт следва да бъде отменен, а преписката върната за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателя за кампания 2021 година и излагане от административния орган на конкретни мотиви от фактическа и правна страна след направата на съответните фактически установявания.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски, а именно - сумата от 510 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 500 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение по представен договор за правно съдействие и защита (л. 23 от делото).

Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на ДФ "Земеделие", който фонд има качеството на юридическо лице съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПЗП.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

 

 

 

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-180-6500/1040 от 13.01.2023 г., издадено от заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта с която са извършени намаления на поисканите от жалбоподателя субсидии за кампания 2021 на обща стойност 569,75 лв. и е прихваната за бъдещ период сумата от - 1 232, 44 лв.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане на А.З.С. за кампания 2021 г. с УИН 18/090621/97610, съобразно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие", със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цар Борис III" № 136, да заплати на А.З. Сезай с адрес ***, сумата от 510,00 (петстотин и десет) лева - деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: