Р Е Ш Е Н И Е
№ 4369 15.11.2019 г. гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на
петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11124 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.З.М.,
ЕГН ******** против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал.
1 ГПК.
Ищецът твърди, че е потребител на електрическа
енергия, която ответникът доставя в собствен имот. Измерването се
извършвало посредством електромер за ИТН … и кл. № …….
При
проверка на регулярна сметка, установила, че има доп. сума за плащане
от 682,18 лева, за която била издадена фактура
№ **********. Впоследствие разбрала, че се касае
за доп. начислена
ел. енергия поради корекция на сметка за периода 20.12.2017 г. –
20.03.2018 г.
Твърди,
че не дължи сумата, т.к. не
била уведомена за извършената проверка, а коригирането било без законово основание и противоречало на принципа на чл. 82 ЗЗД, предвид недоказано
виновно поведение на потребителя. ПИКЕЕ били отменени, при което липсвала
нормативна уредба, на база на която да е допустимо начисляване на доп. суми.
Моли
се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията.
Исковата
сума била начислена и претендирана правомерно, на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр.
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с
чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, вр. с пар.
2 от ПЗР на ПИКЕЕ /обн. с ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./.
При
извършена проверка на място на електромера в имота, същият бил
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ. Бил съставен констативен протокол в присъствието на свидетели, съгл. чл. 63, ал. 2 ОУ
на ЕВН ЕР. От заключението на БИМ се установило, че е осъществен достъп до вътрешността
на СТИ, като допълнително било монтирано нерегламентирано ел. устройство, присъединено
в измервателната верига. Вследствие на манипулацията, електромерът не измервал точно,
а грешката не можела да бъде
точно установена.
Предвид
изложеното били налице предпоставките на чл. 48, ал.1, т.1, б. „б” на ПИКЕЕ, при което била начислена
и доп. сума като корекция на сметка за изминал период от 90 дни
– с първа дата 20.12.2017
г. – на регулярен отчет и последна 20.03.2018 г. – датата
на проверката.
Твърди
се, че съществува законово
основание за направената корекция,
а сумата е точно изчислена. Не следвало
да се доказва виновно поведение на клиента. Предвид изложеното се моли
за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че: ищецът е
потребител на услугите на ответното
дружество по доставка на ел.енергия за собствения му обект, находящ
се в гр. П, ул.
„Д. Т” №..;
за периода на едностранна корекция - 20.12.2017 г. – 20.03.2018 г. е заплатил всички начислени суми за изразходвана ел. енергия, с изключение на процесната; извършена е проверка на СТИ в имота, за което е съставен констативен протокол № ..;
във връзка с едностранна корекция е издадена фактура №
**********/27.06.2019 г. за сумата от 682,18 лв. с
ДДС, представляваща стойност
на допълнително начислена ел. енергия в размер
на 3703 кВтч за период от 90 дни. /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като
съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.
В констативния протокол /л.17/ е посочено, че
представители на „Електроразпределение Юг” ЕАД са извършили проверка на
средството за търговско измерване, монтирано на обекта на потребителя, като е
отразено, че електромерът се намира в табло, заключено и обезопасено, но има
нарушена цялост на основния капак.
Въз основа на констатациите ответникът е извършил
едностранна корекция на сметката на абоната за минал период. Издадена е процесната фактура.
Констативният протокол и всички действия по проверката и
последващото начисляване са оспорени от ищеца. По предявения иск принципно в
доказателствена тежест на ответника е да установи пълно и главно всички правнорелевантни за спора факти. Въпреки изричните указания
по чл. 146, ал. 2 ГПК, с доклада по делото, ответникът не ангажира каквито и да
е доказателства, чрез които да установи действията по проверка на СТИ в имота,
наличието на неправомерно въздействие върху електромера, както и спазване на
нормативните изисквания при извършване на корекцията – ред и условия за това,
вкл. и относно начина на определяне на размера на исковата сума.
Само изложеното е достатъчно за уважаване на предявения
иск. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащите факти. Въпреки указанията, док.
не бяха ангажирани, при което и не може да се приеме, че е налице валидно
основание за извършената корекция, респ. за дължимост
на исковата сума. Поради това и искът следва да бъде уважен.
За пълнота, може да се посочи и, че за извършената едностранна корекция на сметката,
ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ вр. чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ, вр. с чл.48, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ /отм./. Съгласно посочените норми, условията, при
които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, според правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/.
Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012
г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на
закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника /те не са представени,
но на съда е служебно известно тяхното съдържание/. Следователно ЕВН не е
изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ да
предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. Не е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на ЕВН да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието
съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова
регламентация, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента /в т. см. - Решение №
173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.
Възраженията в обратна насока не се
споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от
съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че
клиентът следва да бъде уведомен, но не
и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум. В този смисъл
Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014 г., II т. о.,
постановено по жалба на „Енерго-Про продажби” АД. Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и поради липса
на надлежна регламентация в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к.
е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не
получава съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни,
като изцяло лишава абоната от участие в
облигационната връзка и свързаните с нея дейности. Следва да се посочи, че в процесния случай не
се установява потребителят изобщо да е уведомен както за извършената проверка,
така и за корекционната процедура или допълнително
начислената сума – КП не му е връчен.
Също така, ответното дружество не доказва правилността на определяне на периода за
начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за период
от 90 дни, но не се доказва началната дата да е била момент на последния регулярен отчет. Независимо, че периодът е в рамките на допустимия срок, винаги следва да се
докаже защо и как точно е определен, тъй като в противен случай отговорността
на абоната се завишава максимално, без да се установяват условията за това.
Доколкото уредът не е собственост
на потребителя и показанията му би
следвало да са били отчитани, изцяло
в тежест на ищеца е да докаже периода на направената корекция, което не бе сторено.
Изложеното е достатъчно, за да
се уважи предявеният иск, тъй като ЕВН не установява правомерно да се е възползвал
от правото да начисли допълнително количество ел. енергия за посочения във
фактурата период.
Законовата възможност за
едностранна корекция на сметка за минал период не означава автоматично
начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо
само и единствено при наличие на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента, които в случая не бяха установени.
Искът следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Отправил е искане, представил
е доказателства за плащане на 50 лева ДТ и 450 лева – адв.
възнаграждение, съгл. ДПЗС. Възражението за прекомерността му е неоснователно. Макар
да надвишава предвидения по НМРАВ минимум, съдът взе предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия с
оглед защита интересите на ищеца, които свидетелстват за процесуална активност,
явяването в о.с.з., при което същото не е необосновано по размер и не подлежи
на редуциране.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Г.З.М.,
ЕГН ******** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 682,18 лв. с ДДС, представляваща стойност на допълнително начислена ел. енергия
за периода 20.12.2017
г. – 20.03.2018 г. за имот, находящ се в
гр. П, ул.
„Д. Т” № .., за
която е издадена фактура №
**********/27.06.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да
плати на Г.З.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 500 лева /петстотин лева/ - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП