МОТИВИ
към Присъда № 1 от 15.01.2019г. на ХОС, постановена по В.н.о.х.д.№ 410 по описа за 2018 година.
Производството е
по чл. 318 и сл. от НПК.
С Присъда № 24 от
12.04.2018г., постановена по н.о.х.д. № 451/17г., РС **** е признал подсъдимия В.П.К.
за невинен в това, че на неустановена дата през м. януари 2014г. в гр. ****, обл. ****, с цел да набави за себе си и за „****“ ЕООД гр. ****
имотна облага възбудил и до м. юни 2014г. вкл. в гр. **** и в гр. ****
поддържал у В.Г.Д. ***, заблуждение относно основанието за предоставяне от
страна на последния на сумата от 1 810 лева(за включването му в курс за
международен технолог по заваряване и издаване на международна диплома) и с
това му причинил имотна вреда в размер на 1 810 лева, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го оправдал по предявеното му обвинение за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
Недоволен от
съдебният акт е останал прокурор от РП ****, който го протестира в законовия
срок с доводи необоснованост на фактическите и правни изводи, довели до
незаконосъобразност на присъдата. В съдебно заседание прокурорът от ОП поддържа
протеста и изразява становище за неправилност на присъдата, като предвид
наличието на достатъчно доказателства за извършено от престъпление, пледира
съдебният акт да бъде отменен и подсъдимият признат за виновен в извършване на
престъпление, съобразно предявеното му обвинение.
Защитникът на подс. К. изразява становище за законосъобразност на
присъдата и пледира съдебният акт да бъде потвърден.
Такова искане
поддържа и подс. К., изразено в съдебното заседание
пред въззивната инстанция.
В законовоустановения срок не са постъпили искания за
доказателства, но с оглед допуснатите от районният съд нарушения при събиране
на доказателствата, в съдебното следствие пред въззивната
инстанция бяха преповторени значителна част от процесуалните действия – разпит
на множество свидетели. Въз основа на събраните пред настоящата инстанция
доказателства хасковският окръжен съд прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К.
завършил Висшия технически университет „Ангел Кънчев“- Русе със специалност
„Машинен инженер“, а впоследствие преминал организиран курс към Център за
обучаване по заваряване, технически университет – **** през 2006 г. и се сдобил
със сертификат (диплом) с квалификация „Международен технолог по заваряване“ BG/IWI/006 от 05.04.2007г. От този курс подсъдимият се
познавал със свидетелите Б. и Я.. Организирането и провеждането на такива
курсове било предоставено единствено от **** център за квалификация и
заваряване (БЦКЗ), звено към **** съюз по заваряване, член на Международен съюз
за заваряване, който център имал два клона - в гр. София с отговорник доц. С. и
в гр. **** - с отговорник св. проф. Я.. Броят на курсистите, приемани за
обучение бил малък. Курсът включвал теоретична и практическа част, продължавал
4 месеца, с документално водене на присъствие (срещу подпис от присъствалите
курсисти във ведомост), както документацията се пазела в архив. Обучението било
разделено на 4 модула, след преминаването на всеки от тях имало отделен изпит,
провеждан от комисия специалисти, назначени от УС на БЦКЗ. След успешно положените
изпити, бланката на всяка диплома се подготвяла от доц. Д., който изписвал
личните данни на всеки курсист, номера и дата на самата диплома, която се
подписвала от свидетелите Б. и Я.. По-късно св. Д. полагал мокър печат,
залепвал холограмни знаци, а връчването на дипломите
ставало тържествено, лично на всеки един от завършилите.
Предвид
квалификацията си и с оглед упражняване на търговска дейност подс. К. учредил „****“ ЕООД - гр. ****, като чрез фирмата
работил по договори с множество фирми, предоставяйки услуги свързани със
заваряването. Имал подписан договор с „Пневматика Серта“ АД – **** и с „Климатех“
АД - ****, където осъществявал независим контрол от 2012г. В това дружество
подсъдимият К. се запознал със св. Д., също машинен инженер, работещ като
специалист по технически и качествен контрол в „Климатех“
АД - ****. Д. не бил доволен от възнаграждението си, като в разговор, проведен
в началото на 2014 година между него и К., споделил това. К. му обяснил, че
имало свободна позиция в „Пневматика Серта“ АД – **** - технолог по заваряването, като за
заемането й следвало свидетеля да завърши курс за международен технолог по
заваряване. Макар такива курсове да се провеждали рядко, подс.
К. обяснил на Д., че в момента имало такъв в гр. **** и свидетеля трябвало до
няколко дни да го уведоми дали ще се включи в курса. Подс.
К. обяснил на Д., че цената на обучителния курс е 4 600 лева, но понеже
записал се участник се отказал, Д. следвало да заплати последната вноска от
1 810 лева. Сумата била платена с
кредитен превод № 00232160 от 17.01.2014г., от Д. по сметка на „****“ ЕООД, гр.
****, като в платежното нареждане е посочено основание „Индивидуален курс на
обучение - МТЗ“. К. обяснил на Д., че лично ще го обучава, като му чете лекции
и предостави материали, а след това, като „наваксал“ материала, щял да се
присъедини към останалите курсисти. Първоначално в „Климатех“
АД – ****, а в последствие и в „Пневматика Серта“ АД **** К. „обучавал“ Д.. През март 2014 година
последният преминал двуседмичен стаж в последното дружество, със съгласието на
св. Л.Б. като в края на стажа изготвил заваръчни проби, които предоставил на К..
Последният се заел за полира, прояви и оцени пробите и две-три седмици по късно
се обадил на Д., като му съобщил, че е издържал изпита, а дипломите ще се
връчват в Чехия. Тъй като св. Д. нямал възможност да пътува до там, подс. К. му предложил да го упълномощи, той да получи
диплома. Впоследствие К. уведомил Д., че пълномощно няма да е необходимо, а той
щял да донесе дипломата. На 07.05.2014г. Д. започнал работа в „Пневматика Серта“ АД - **** на
длъжност технолог по заваряване, а в заявлението си за постъпване на работа
отбелязал, че е преминал курс за технолог по заваряване. След назначаването си
на работа Д. бил пряко подчинен на св. А., а със св. Г. работели в една стая.
На 15.05.2014г. К. отишъл в сградата на „Пневматика Серта“ АД **** и в стая на технологичния отдел, в
присъствието на свидетелите Г. и И., подсъдимият връчил на Д. диплом с
квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 от дата 20.10.2013г. Двамата се поздравили,
стиснали си ръцете, а Д. помолил св. Г. да сканира диплома, което било сторено.
Д. искал впоследствие да си разпечата диплома, да го ламинира
и запази. Св. Д. продължил работа в „Пневматика серта“ АД ****, макар според св. А. да не се справял с
възложените му задачи. През месец октомври 2014 година Д. разбрал, че е
възможно да му бъде издадена втора диплома, която да му послужи при намиране на
работа извън страната. Обърнал се към св. Д., който му отговорил, че следва да
му бъде изпратена първата диплома. След проверка св. Д. отговорил на Д., че
дипломата е фалшива. Изпратил и писмо изх.№ 26/ 21.10.2014г. до Д. от БСЗ -
БЦКЗ, в което се посочвало, че изпратената от него диплома е груб фалшификат, Д.
не фигурирал в списъците на редовно обучение в БЦКЗ; който не е издавал диплома BG/IWТ/0043 през 2013 г. и
дипломи за ниво IWT. Св. Д. проверил
в архива на Центъра и установил прилика на изпратената му от Д. диплома с тази,
издадена през 2007г. на подсъдимия К.. На 28.10.2014 г. пострадалият подал
жалба в РУ ****, след което в гр. **** Д. уведомил подс.
К. за фалшивата диплома, при което последният го уверил, че е разговарял със
св. Б., като поради грешка дипломата не била включена в регистъра.
Случаят станал
известен и на св. К., който при проверка на издадени на немски език сертификати
от К. преценил, че те имали много правописни грешки, за това подал на
21.10.2014 г. и-мейл до Международно дружество за заваръчна
техника - филиал Дуйсбург, Германия. Отговорът
гласял, че тези сертификати не били оторизирани от дружеството, носели печат
(№15) на починало лице - **** изпитващ, който бил блокиран. В последствие се
установило, че става въпрос за печат на името на бащата на св. Н., чиято фирма
„Верификация България“ ООД имала право да издава такива сертификати. К. обаче
нямал нищо общо с фирмата и не бил оторизиран да го прави. След около два
месеца бил проведен разговор между св. К.
и К., в присъствието на П. по повод тези сертификати.
Подаването на
жалба от Д. принудило К. на 29.10.2014 г. да върне сумата от 1 810 лева,
като в нареждането било посочено основание - възстановяване на такса за
непроведен конкурс.
Експертиза установява,
че диплом с квалификация „Международен технолог по заваряване“ № BG/IWТ/0043 от дата
20.10.2013г. представлява неистински
документ. Отпечатък от кръгъл печат, подписи, които били положени били
пренесени чрез компютърна обработка и лазерно печатащо устройство от оригинална
диплома BG/IWТ/006 от дата
05.04.2007г., издадена на К..
Тази фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните в настоящото
производство свидетели Т.А.Я., Р.Г. И. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК), В.К.П. (приобщени по реда на
чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2 НПК), Р.Н.Г.
(приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2
НПК), С.Ш.А., К.К.К. (приобщени по реда на чл. 281,
ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК), Д.Х.Ф., К.Д.М., С.О.Н.,
М.Г.Б., А.Л.Б. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 5 НПК) и В.Г.Д. (приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК),
обясненията на подсъдимия, с изключение твърденията му за съществуващ „договор
за обучение“ между него и св. Д., който договор той изпълнил срещу
възнаграждение от 1 810 лева, експертиза и писмените материали съдържащи
се в съдебното и досъдебното производство.
Изложените факти
са безспорни и установени по категоричен начин от събраните на съдебното
следствие и пред първоинстанционния съд гласни и
писмени доказателства. За да признае подс. К. за
невинен в извършване на престъплението по което му е било предявено обвинение,
районният съд е приел, че е налице договор за обучение и съдействие за
назначаване на работа на св. Д., задълженията по която сделка К. изпълнил. Този
извод е незаконосъобразен. За да оправдае подсъдимия, районният съд е
разсъждавал върху възможността пострадалият Д. да се информира относно
провеждането на курс за международен технолог по заваряване, центъра на
обучение, неговите ръководители и абстрактно върху способността на човек, с
висше техническо образование да се информира, посредством интернет за
придобиване на обещаната от подсъдимия диплома. Най-вероятно непосредствените
впечатления на съдията докладчик са били придобити в производството по чл. 223 от НПК, доколкото на съдебното следствие пред РС св. Д. не е давал показания.
Така установените
факти са съставомерни по чл. 209, ал. 1 НК,
защото са типични за това престъпление - с действията си по поемане на
ангажимент пред Д. да го включи във вече започнал курс за международен технолог
по заваряване, по уверяването му, че може да помогне това стане на цена
по-ниска от първоначалната, след заплатена част от отказал се обучението човек,
посочването на условията, при които това ще стане, снабдяването с диплом за
проведения курс, подсъдимият е създал у свидетеля убеждение, че има реална
възможност да му окаже съдействие за придобиване на исканата квалификация и
впоследствие, поддържал тази заблуда. Именно създадената по този начин негова
увереност във възможностите на К. е стимулирала Д. да извърши имуществено
разпореждане, предоставяйки му поисканите от него 1 810 лева, като това
разпореждане е довело до неблагоприятно изменение в собствената му имуществена
сфера. Вероятно и районният съд би достигнал до същите изводи, ако се бе
ангажирал да изведе доказателствено обосновани
констатации относно обективните възможности на подсъдимия да помогне за
включването в започнал курс за обучение, относно предприетите или не от него
действия в тази насока, относно причините да бъдат поставени от негова страна
финансови условия пред пострадалия, както и ако бе изследвал доказателствата за
поведението му след получаването на сумата, в т. ч. „връчването на диплома“ в
Република Чехия - веднъж с пълномощно, втори път - без пълномощно, „разговорът“
му пред св. Д. със св. Б., връщането на парите, след подаване на жалбата и
изискването неистинската диплома да му бъде върната. Вместо това, за да
отхвърли дадената от прокурора правна оценка на инкриминираните факти,
районният съд се е аргументирал с установена от него, единствено от обясненията
на подсъдимия, сделка между К. и Д., определена като договор за обучение и
съдействие за назначаване на работа, при който на изправната страна –
подсъдимият, се дължи възнаграждение. Известно е, че състав на измама може да
има и при наличието на сделка между страните, дори да се приеме, че у свид. Д. са били създадени такива неверни представи, то те
са били насочени към това, че подсъдимият ще съдейства за включване, завършване
на курса и снабдяване с диплом, лично и чрез контактите на К. с ръководителите
на Центъра. Отделно от това, пределно ясно е, че подсъдимият не е имал
действителна възможност да осъществи поисканото му съдействие. В показанията си
свидетелите Б., Я. и Д. са категорични – включване, след започнал курс на
обучение е невъзможно, точно както е невъзможно друг, освен определените
преподаватели да провеждат обучението, след което да се „запазва“ номер на
диплома и да се издава такава.
Събраният доказателствен материал дава
основание да се приеме, че подсъдимият К. е извършил както от обективна, така и от субективна страна престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, защото от неустановена дата
през м. януари 2014г. в ****, обл. ****, с цел да
набави за себе си и за „****“ ЕООД гр. **** имотна облага възбудил и до м. юни
2014г. включително в гр. **** и в гр. **** поддържал у В.Г.Д.,
заблуждение (относно основанието за предоставяне от страна на последния на
сумата от 1 810 лева - за включването му в курс за международен технолог по
заваряване и издаване на международна диплома) и с това му причинил имотна
вреда в размер на 1 810 лева. От обективна страна в периода м.01.2014 г.
в ****, подсъдимият като лице
извършващо одит по заваряването в Климатех АД и Пневматика Серта АД, ползващо се
с доверието на управителите на двете дружества и демонстриращо близост и
познанство с организаторите на курсовете и председателя на ****я Център по
заваряване, възползвайки се от желанието на пострадалия за по-добро заплащане,
е възбудил и до м. юни 2014г. в **** поддържал заблуждение у св. Д., и с това му е причинил
имотна вреда в размер от 1 810 лева, която е стойността
на заплатената от последния цена. Възбуждането на заблуждение се изразява в обстоятелството, че още през м. януари 2014 година, подсъдимият К. е парадирал
със своите връзки и възможности да уреди Д. на по-високо платена работа в Пневматика Серта ****, които контакти, биха били от значение
за оказване помощ на пострадалия, включвайки го в курс за международен технолог по
заваряване. К. изначално
е знаел, че няма как Д. да бъде включен в такъв
курс, след започването му, че няма право той сам да провежда обучение, нито
теоретично, нито практическо, което обучение да е обвързано с издаване на
диплом от БЦЗ. Въпреки всичко е заблудил Д., че желанието му е осъществимо и използвайки това, го е мотивирал да заплати сумата
от 1 810 лева по сметка на дружеството, чийто едноличен собственик на
капитала и управител е К.. Заблуждението
е било поддържано до м.06.2014
г., доколкото тогава пострадалият
е установил, че издадената му диплома
е “фалшива“ и е
узнал за действията на подсъдимия.
Налице е и
имотната облага, която е в полза на подсъдимия и неговото дружество. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият
е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, както
и неговите последици, настъпването на които пряко е целял и искал. Категорични са изводите, обезпечени от събраните по делото доказателства за налична представа в съзнанието си относно формираната заблуда у свид. Д., в резултат на което К. получава и сумата от 1 810
лева.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете наличие единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства: чистото съдебно минало, трудовата ангажираност, положителните характеристични данни и позитивната оценка на свидетелите
Я. и Б. за К., възстановяването на получената сума, които наред с изтеклия продължителен период от време за разследване на такова престъпление
обусловиха индивидуализиране
на наказанието при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, при което и най-лекото предвидено в особената част наказание се явява
несъразмерно тежко по
отношение на този конкретен деец,
а именно: лишаване от свобода за срок от 1 (една) година,
определено под предвидения в чл. 209, ал. 1 от НК минимален размер. Тъй
като подс. К. не е осъждан, наложеното му наказание
“лишаване от свобода” е за срок по-малък от три години, съдът счита, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието, поради което
отложи неговото изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от
три години. В тази връзка следва да се посочи, че подс.
К. е намерил своята професионална
реализация човек, ползващ се с изключително
добри характеристични данни по месторабота
и местоживеене, поради което така определеното по вид и
размер наказание, чието изпълнение е отложено ще постигне личната и генералната
превенция по чл. 36 НК.
С оглед
постановената присъда подс. К. следва да заплати по
сметка на ОД МВР **** направените на досъдебната фаза разноски в размер на
375.80 лева, а по сметка на ОС **** – 30 лева.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: