РЕШЕНИЕ
№ 02.02.2021 година гр.Перник
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишки районен съд VII гр. състав
На втори февруари
2021
година
В
публично заседание в следния състав :
Районен съдия : Явор Джамалов
Секретаря
: Антония Стоева
Прокурор
……………
като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 06079 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за закрила
срещу домашното насилие.
С депозираната молба В.Б.П., лично като пострадала и като майка и законен
представител на детето В.В.И., се моли съдът да
постанови решение, по силата на което ответника В.Д.И., да бъде задължен да се да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо двамата молители, както и да
беда задължен да не приближава В.Б.П. и В.В.И., така
и жилището, местоработата на молителката и местата за социални контакти на
молителката и сина й както и да бъде изведен същия от жилището, в което живее
семейството, находящо се в ****, както и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответника е оспорил исканията, с твърдението, че не е осъществявал домашно
насилие над молителката и детето. Моли да не се уважават поисканите мерки за
защита от домашно насилие.
Районния съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано
следното:
Молбата е подадена в срока но чл.10 от ЗЗДН, след последния
акт на домашно насилие от 21.07.2020г., поради което като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество. .
Не се спори по делото, че
молителката и ответника са живели на семейни начала и по време на съвместното им съжителство, се е
родило детето В.В.И..
Видно от показанията на свидетелката
С.В.Т., очевидец на скандал между страните от 21.07.2020г., се установява, че на същата дата, тъй като работела в кафене,
собственост на страните, в сградата където същите живеели на втория етаж, била извикана от детето В.В.И.,
което било много уплашено, по повод възникналия скандал между същите.
Свидетелката заявява, че страните за първи път се били скарали „по-жестоко“ .
Същата не е видяла ответника да е извършвал физическо насилие над молителката,
както и белези по тялото и от такова, но заявява, че същата плачела.
Показанията на свидетелите Н.Т.М и И.С.И.., ценени по реда на чл.172 ГПК,
на които съдът дава вяра, не опровергават възникналия скандала между страните
от посочената дата, нито пък нанесен физически и психически тормоз на
молителката. Факта, че същите не са видели, не са чули и от поведението на
страните не са предположили домашно насилие, не доказва липсата на такова.
Съдът приема за доказано по делото, че по време на скандала е бил
осъществен физически контакт между страните, като ответника наранил
молителката, които наранявания се установяват и от приложеното
към делото Съдебно медицинско удостоверение №277/23.07.2020г. на д-р Апостолов
и лист за преглед на пациент от същата дата на УМБЛ Пирогов – гр.София,
установяват фрактура на 9-то ребро, контузия и подкожен хематомна
дясно рамо и подмишница, както на лява подбедрица, кръвонасядания в областта на главата и дясно рамо. По
делото няма доказателства тези контузии да са били получени по време и начин,
различен от описания в молбата за защита от домашно насилие.
Към молбата е приложена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Същата при липса на други доказателства
съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е достатъчно доказателство, за да се приеме
наличие на упражнявано домашно насилие.
По делото е изслушано и детето на
страните В.В.И..
Същото споделя, че е присъствало на скандала между родителите си на посочената
дата, но освен викове не си спомня да се било случило нещо друго. В случая
становището на детето не е доказателство предвидено в ГПК и следва да се цени с
оглед, че двете страни са негови родители и при изградена емоционална връзка
между детето и съответния родител, не би искало да поставя някого от родителите
си в неизгодна позиция.
Предвид
горното съдът намира, че въз основа на така събраните доказателства, че може да
се направи обоснован извод за упражнен психически тормоз и физическо насилие от
страна на ответника върху молителката а направеното с молбата искане за
издаване на заповед, с която да бъдат наложени мерки за защита по ЗЗСДН, се явява основателна, поради което и
следва да бъде уважена спрямо молителката. В настоящето съдебно производство по
реда на Закона за защита срещу домашно насилие, целта на съда е да установи
молителя или молителката нуждаят ли се от защита, която и нужда следва да бъде
установена и доказана. Поисканите
с молбата мерки съответствуват на нуждата от
търсената защита, поради което следва да бъдат наложени така както са поискани
по отношение на молителката. Що се касае за твърдяното домашно насилие спрямо
детето съдът намира следното : Съгласно чл.2 ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Предвид на това следва да се
приеме, че и спрямо детето е извършен акт на домашно насилие, но същия този акт
е косвен, тъй като не е установено по делото бащата да е извършил конкретни
действия, насочени спрямо детето, които да водят до упражнено физическо или
психическо насилие. Налице е акт на психическо насилие спрямо детето но той се
изразява в това, че същото е станало свидетел на скандала между родителите си и
физическото насилие упражнено от бащата спрямо майката. Поради изложеното съдът
счита ще следва да бъде уважена поисканата мярка с молбата, а именно ответника
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката и детето.
Страните не спорят,
че живеят разделено. Не се спори и че
понастоящем детето живее при майката. С оглед на това съдът намира, че не
следва да бъде уважено искането бащата да не доближава сина си, тъй като това
би препятствало контактите между детето и бащата, което обстоятелство би се
отразило негативно, относно бъдещите им отношения и емоционална
привързаност. Поради всичко изложено
това искане следва да бъдат оставено без уважение.
Относно искането
ответника да бъде задължен да напусне семейното жилище, съдът намира искането
за основателно. Съдът не споделя доводите на ответната страна, че молителката
има и друго жилище а ответника няма. От представените с молбата два нотариални
акта е видно, че в полза на ответника има учредено право на ползване върху две
жилища в гр.Перник. Доколкото същия е упражнил домашно насилие върху
молителката и детето, то същия предвид направеното искане в тази насока, следва
да бъде отстранен от съвместно обитаване на жилището.
Съдът намира, че срокът на мерките следва
да бъде определен на една година.
На основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН на
ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 400.00 лева.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН,
ответника, следва да бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер
на 25.00
лева.
Ответника следва да бъде осъден да
заплати и направените разноски от молителката в размер на 600.00 лева, за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта, която следва да бъде
издадена въз основа на решението, ще следва да се изпрати на ОДП – Перник, за сведение и изпълнение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НАЛАГА мерки за защита на В.Б.П. с ЕГН:********** и В.В.И.,
ЕГН:**********, чрез своята майка и законен представител В.Б.П., и двамата с
адрес за призоваване : ******, срещу осъществяваното домашно насилие от В.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА В.Д.И. ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на В.Б.П.
ЕГН:********** и В.В.И. ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на В.Д.И. да приближава на по-малко от 150 метра горепосоченото жилище на
молителката, евентуално друго жилище в което живее молителка, местоработата на молителката,
както и местата за социални контакти и отдих на молителката В.Б.П., за срок от една
година.
ОТСТРАНЯВА В.Д.И. от съвместно обитаване на жилището с молителката В.Б.П. и В.В.И.,***, за срок от една година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на В.Б.П.
да бъде забранено на В.Д.И. да доближава жилището, училището на детето В.В.И., както и местата
за социални контакти и отдих на детето.
Да се издаде заповед за защита.
ПРЕПИС ОТ ЗАПОВЕДТА да се връчи на страните и да се изпрати на Областна
дирекция на МВР - гр. Перник, за препращане на компетентното РУП на МВР, с
указание, че следва да следят за нейното изпълнение.
ОСЪЖДА В.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на Пернишки районен съд глоба в размер
на 400.00 лева, както и 25.00 лева държавна такса по делото.
ОСЪЖДА В.Д.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да
заплати на В.Б.П. с ЕГН:********** ***9, направените разноски
по делото в размер на 600.00 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в 7 – дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :