Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 87
гр. Перник, 09.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При
секретаря А.М., с участието на прокурора МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа,
докладваното от съдия Стефанова КАНД № 92/2021 г. по описа на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от И.Г.Н., ЕГН ********** *** против Решение №
260079/02.03.2021 г., постановено по АНД № 994/2020 г. по описа на Районен съд
– Дупница, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-0348-000437/18.07.2019 г., издадено от началник
Районно управление – гр. Дупница към ОДМВР – Перник, в частта, в която на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца за нарушение
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени
са съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния
закона - касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът
твърди, че районният съд неправилно е приел, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление. Твърди, че
са нарушени императивните норми на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, ал.
1, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Сочи се, че районният съд не
е спазил принципите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН и не е осигурил разкриване на обективната истина. Ценил е
доказателствата съставени по реда на Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. без да са спазени уредените в същата правила.
Искането към касационния състав е да отмени обжалваното съдебно решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се е явил и
не е бил представляван.
В
съдебно заседание ответникът по касационната жалба – РУ – Дупница при ОДМВР -
Кюстендил, редовно призован, не е изпратил представител.
Окръжна
прокуратура – Перник чрез прокурор Моника Любомирова дава заключение за
неоснователност на касационната жалбата. Предлага на съда да остави в сила
обжалвания съдебен акт.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия
касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Същото
е и правилно. Съображенията за това са следните:
За
да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че на 17.06.2019 г. в
населено място – гр. Дупница, ул. Самоковско шосе, посока към гр. Самоков с
мобилна автоматизирана видеосистема „TFR-1M“ е заснето МПС – лек автомобил, марка „БМВ 330
ХД“, рег. ****да се движи със скорост 116 км/ч при ограничение по силата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП – 50 км/ч. За използването на системата полицейски служител
попълнил протокол с рег. № 41/18.06.2019 г. При извършена справка в ЦБД КАТ –
МВР е установено, че превозното средство е собственост на С.П.С.. В декларация
по чл. 188 от ЗДвП собственикът е посочил, че е предоставил МПС за управление на
И.Г.Н.. И.Г.Н. също е попълнил декларация, в която е посочил, че на 17.06.2019
г. е управлявал лек автомобил, марка „БМВ 330 ХД“, рег. ****.
Въз
основа на така приобщените доказателства, в присъствието на един свидетел и на нарушителя, е съставен АУАН №
437/01.07.2019 г., с който е поставено началото на административно-наказателно
производство за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на
нарушителя. Последният го е подписал без възражения. Не е представил такива и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, началник на РУ
– Дупница при ОДМВР - Перник е издал
наказателно постановление № 19-0348-000437/18.07.2019 г., с което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател
на основание чл. 182, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като са му
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 850 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
При
така установеното от фактическа страна, Районен съд – Дупница е приел, че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати сочените в
жалбата съществени нарушения на процесуалните правила. Констатирал е, че АУАН и
НП са издадени от компетентните за това органи, в изискуемата от закона форма и
с предвидените реквизити. Достигнал е до извода, че от доказателствата по
делото безспорно се установява извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и вината му. Изложил е аргументи за законосъобразното ангажиране
отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП чрез
налагане на кумлативно предвидените за него в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
административни наказания глоба в размер на 850 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Настоящият
касационен състав на Административен съд - Перник намира, че решаващият съд при
спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН
правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени
доказателства и е приобщил веществени доказателствени средства, относими към
всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след
обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в
неговата съвкупност. Посочил е фактите, които приема за установени и
доказателствата, на които се основават. В тази връзка неоснователно е
оплакването на касатора, че районният съд е нарушил принципите за обективност
при разкриване на истината и за служебното начало в съдебното производство. При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Неоснователно
е оплакването на касационния жалбоподател, че районният съд е приел, че в хода
на административно-наказателното производство са спазени нормите на чл. 40, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН. Съгласно същите АУАН се съставя в присъствието на нарушителя
и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно
присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това
изрично се отбелязва в него. В настоящия случай, административното нарушение е
установено въз основа на веществено доказателствено средство – снимков материал
и официален удостоверителен документ – протокол по № 41/18.06.2019 г. Видно е,
че свидетелят при съставянето на АУАН – Р.С., е служителят извършил проверка на
протокол № 41/18.06.2019 г. и положил
подпис за това. При това положение той е участвал при събиране на
доказателствата, приобщени към административно-наказателната преписка и по този
начин е осъществявал действия по установяване на извършеното нарушение. Затова
настоящият състав намира, че АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя и свидетел при установяването на нарушението,
което изключва необходимостта от участие на други двама свидетели по смисъла на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователни са и възраженията на
касатора относно непосочването в АУАН и в НП на мястото на извършване на
нарушението. Видно е, че то е ясно индивидуализирано – гр. Дупница, ул.
Сомоковско шосе. Твърдението, че при така направената индивидуализация на
местоизвършването, не може да се установи наличието на ограничение на скоростта
на движение на МПС в този участък, не почива на събраните по делото
доказателства. От приложения протокол № 41/18.06.2019 г. се установява, че на
17.06.2019 г. за времето от 18.30 ч. до 21.00 ч. е осъществяван контрол с
автоматизирано техническо средство - „TFR-1M“ с № 563 в населено място - гр. Дупница, ул.
Сомоквско шосе, в който участък е налице общо ограничение на скоростта на
движение на ППС до 50 км/ч. Протоколът е съставен при спазване изискванията и
реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В него са отразени данните за вида и
техническата годност на автоматизираното техническо средство; датата, времето и
точното място на използването му; режимът на измерване; посоката на задействане
и длъжностните лица, извършили разполагането и настройването на системата и
последващата проверка. Затова същият, като официален удостоверителен документ
се ползва с доказателствена сила за отразените в него факти. По делото не са
събрани доказателства, които да опровергават тези обстоятелства. Настоящият
касационен състав изцяло споделя извода на районния съд, че от събраните
доказателства по категоричен начин се установява, че на 17.06.2019 г. в 18.46 ч., И.Г.Н., в
населено място – гр. Дупница, ул. Самоковско шосе, посока към гр. Самоков е
управлявал МПС – лек автомобил, марка „БМВ 330 ХД“, рег. ****със скорост 116
км/ч при ограничение по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – 50 км/ч., което
нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство „TFR-1M“, с № 563.
Правилен е изводът на Районен съд –
Дупница, че така установените факти субсимират състава на административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП забранява
на водача на пътно превозно средство в населено място да превишава скорост от
50 км/ч. Административното
наказание за това нарушение е предвидено в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП съгласно,
която за превишаване на разрешената скорост на движение в населено място над 50
км/ч се налага административно наказание глоба в размер на 700 лв. и три месеца
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В
настоящия случай превишаването на разрешената скорост е с 66 км/ч. Затова в
съответствие със закона на нарушителя са наложени кумулативно предвидените по
абсолютен начин административни наказания – глоба в размер на 850 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Предвид
всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Не са налице
релевираните в касационната жалба касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т. 2 от НПК за отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да
бъде оставено в сила.
Мотивиран
от горното, Административен съд - Перник
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260079/02.03.2021 г., постановено по АНД № 994/2020 г. по описа на Районен
съд – Дупница.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/