№ 89
гр. гр. Добрич, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20223200500777 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. срещу решение
№260014/14.07.2022 г. по гр.д.№132/2020 г. на Каварненския районен съд в
частта,с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Т. В. С. от гр.К.
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума,представляваща
незаплатена ел.енергия по фактура №**********/06.03.2018 г. за обект на
потребление с.П.Ч.,общ.К.,ул.“П.* с клиентски №*** и абонатен
№**********,в частта за горницата от 2 621,56 лв до 7 992,62 лв.Сочи се от
въззивника,че първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната
част поради нарушение на съдопроизводствените правила,противоречие на
материалния закон и необоснованост.Частичното отхвърляне на иска относно
претендираната главница не намирало опора в събрания доказателствен
материал-районният съд възприел заключението на вещото лице Д.,според
което потребеното количество ел.енергия по невизуализирана тарифа 15.8.4
било 15 065 кВтч,но съдът не коментирал защо в сумарния регистър 15.8.0
общото натрупано количество било 81 220 кВтч.Подробно е изложена
обосновка за нормативната допустимост на корекционната процедура,като е
1
проследена правната уредба.Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в атакуваната му част и за уважаване на иска относно
претендираната главница в пълен размер.Претендират се сторени от
въззивника разноски в двете инстанции,като се навежда възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,платено от насрещната страна.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Т.
В. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му
част.Намира,че районният съд правилно възприел и обсъдил събраните
доказателства,в частност заключенията на вещите лица.Претендира разноски
за настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
12.08.2022 г.,а жалбата му е подадена на 24.08.2022 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 26.08.2022 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявения допустим иск.По същество е правилно в
атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№132/2020 г. на КРС е образувано по повод искова молба вх.
№1240/20.05.2020 г.,уточнена с молба вх.№2332/05.08.2020 г. /на лист 46 от
делото на КРС/,с която са предявени обективно кумулативно съединени
искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД от „Енерго-Про
Продажби“ АД-гр.В. срещу Т. В. С. с ЕГН ********** от гр.К. за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 992,62 лв,представляваща
незаплатена ел.енергия по фактура №**********/06.03.2018 г.,доставена в
обект на потребление с адрес с.П.Ч.,общ.К.,обл.Добрич,ул.“П.*,за клиентски
2
№*** и абонатен №**********,както и сума в размер на 1 738,53
лв,представляваща мораторна лихва за забава,изчислена върху главницата по
процесната фактура за периода от падежа на задължението по фактурата,т.е.
от 26.03.2018 г.,до датата 17.05.2020 г.,като се претендира и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,считано от
датата на предявяване на исковете,до окончателното й изплащане.
С решението си първоинстанционният съд е уважил иска относно
главницата до размер от 2 621,56 лв и го е отхвърлил в частта за горницата от
2 621,56 лв до 7 992,62 лв.Искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД относно мораторната
лихва за период преди подаване на исковата молба е уважен до размер от
585,48 лв,респ. е отхвърлен в частта за горницата от 585,48 лв до 1 738,53
лв.Въззивната жалба на ищеца по делото „Енерго-Про Продажби“ АД е
насочена срещу горното решение само в частта,с която частично е отхвърлен
искът за главницата за горницата от 2 621,56 лв до 7 992,62 лв.В частта,с
която исковете за главница и мораторни лихви са частично уважени,респ.
искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е частично отхвърлен,решението на КРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
В исковата молба ищецът излага,че е предоставял ел.енергия в
обект,находящ се в с.П.Ч.,общ.К.,ул.“П.*,с клиентски №*** и абонаментен
№**********.Претендира заплащане на задължение в размер на 7 992,62
лева,представляващо стойността на незаплатена ел.енергия за горепосочения
обект, конкретизирано по размер с фактура №**********/06.03.2018 г. на
стойност 7 992,62 лева със срок на плащане 26.03.2018 г.,дължимо за периода
от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г.Посочва,че процесната сума представлявала
цената на реално доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер на 49
740 кВтч и се дължи от ответника на две алтернативни основания-чл.50 от
ПИКЕЕ или чл.183 от ЗЗД,респ. чл.200 ал.1 предл.1 от ЗЗД.Излага,че на
28.09.2017 г. е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ответника в присъствието на член на домакинството на абоната и
един свидетел.За извършената проверка бил съставен констативен протокол
№1201883/28.09.2017 г.При проверката били извършени замервания с
еталонен калибриран уред и било установено,че в регистър 1.8.4 на СТИ има
показания в размер на 49 756 кВтч,които не са били визуализирани на
дисплея и не са били отчетени при регулярния отчет.Процесният електромер
бил демонтиран и подменен с нов.Демонтираното СТИ било поставено в
3
индивидуална опаковка,пломбирана с пломба №448650,и предадено за
метрологична експертиза.Съгласно протокола от последната при софтуерно
четене била установена намеса в тарифната схема на електромера,която за
типа електромер ISKRA MT 174 трябвало да се състои от три тарифи
15.8.1,15.8.2 и 15.8.3,като действително потребената енергия се разпределяла
и върху невизуализирана тарифа 15.8.4-049740,5 кВтч.На 02.03.2018 г.
„Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на
ел.енергия и конкретизирало размера на задължението.Установено било
точното количество неотчетена ел.енергия според прочитането в регистър
15.8.4 в размер на 49 740 кВтч.На 06.03.2018 г. ищцовото дружество издало
фактура №**********/06.03.2018 г.,с която била определена цената на реално
консумираната ел.енергия,натрупана в скрития регистър,а именно 7992,62
лева.
В писмения си отговор на исковата молба ответникът Т. В. С. е навел
възражение за местна неподсъдност на спора,което впоследствие е изоставил
и не е поддържал /така изявление на процесуалния му представител в съдебно
заседание на 13.05.2021 г. пред КРС/.По същество исковете са оспорени като
неоснователни.Ответникът оспорва ищцовото твърдение,че
проверката,обективирана в констативен протокол №1201883/28.09.2017 г.,е
имала за предмет електромер,отчитащ потребена в имота на ответника
ел.енергия.Оспорени са и констатациите в протокол за монтаж /демонтаж/ от
26.07.2014 г.,а именно,че електромер с фабричен номер 1114171463592007 е
бил монтиран да отчита енергия в имот-собственост на ответника.Наведени
са доводи,че за ищцовото дружество не съществува правно основание за
съставянето на констативния протокол от 28.09.2017 г. поради отменената
към датата на проверката разпоредба на чл.47 от ПИКЕЕ /отм./.Изрично е
оспорено количеството от 49 740 кВТч да е било потребено от абоната в
рамките на посочения в издадената от ищеца фактура период от една
година.Сочи се от ответника,че разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ
/отм./,действала към датата на проверката,не е приложима към настоящата
хипотеза.
Доколкото първоинстанционното решение вече е влязло частично в сила-
в частта,с която исковете са частично уважени,и със сила на пресъдено нещо
между страните е прието наличие на задължение на ответника Т. С. като
4
потребител да заплати цената на определено доставено му в процесния обект
в с.П..Ч. количество ел.енергия,констатирано като потребено,но
неотчетено,именно с оспорения от него констативен протокол от 28.09.2017 г.
за извършената проверка на СТИ в частта на удостоверения факт,че
провереното СТИ е именно това,което е отчитало ел.енергията в имота-негова
собственост,респ. което е било монтирано в имота му през 2014 г. съгласно
оспорения също в тази част протокол за монтаж/демонтаж от 26.07.2014
г.,въпросът за достоверността на горните протоколи в посочената част вече не
подлежи на обсъждане.С поведението си на неатакуване на
първоинстанционното решение в частта на частично уважаване на исковете
ответникът С. демонстрира неподдържане на становището си,че провереният
електромер не е идентичен на монтирания в обекта му през 2014 г.,респ. на
този,с който се отчита потребената ел.енергия в имота му към датата на
проверката от 28.09.2017 г.Спорен във въззивното производство с оглед
изложените от първоинстанционния съд мотиви за частично отхвърляне на
иска относно главницата и съобразно наведените от въззивника основания за
неправилност на решението на КРС в атакуваната отхвърлителна част е
въпросът дължи ли ответникът С. претендираната цена на останалата
отчетена в скрития регистър ел.енергия-количеството в размер на горницата
от 15 065 кВТч до 49 740 кВТч,за която КРС е приел,че е недължима,тъй като
според заключението по допуснатата повторна съдебно-техническа
експертиза за процесния период от една година ел.енергия в такова
количество не е била потребена.По смисъла на разпоредбата на чл.269 ал.1
изр.2 от ГПК въззивният съд дължи произнасяне само по основанията за
неправилност,съдържащи се във въззивната жалба.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 28.09.2017 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД-гр.В. /с
настоящо наименование „Електроразпределение Север” АД-гр.В./ е
извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/-електромер
с фабричен №1114171463592007,с който се измерва доставената в имота на
ответника Т. С. в с.П..Ч. ел.енергия,за което е съставен и констативен
протокол №1201883/28.09.2017 г.Качеството на ответника Т. С. на
потребител,обвързан по облигационно правоотношение по доставка на
ел.енергия за горния обект с ищцовото дружество,не е спорно.Предишният
5
абонат В.К. С. е починал още на 05.02.2007 г. /удостоверение за наследници
на лист 50 от делото на КРС/,а имотът в с.П..Ч. е собственост след смъртта му
на неговия син Т. В. С. съобразно установено негово право на собственост с
констативен нотариален акт от 09.09.2014 г. /виж извлечението от СВп-К. на
листи 53 и сл. от делото на КРС/,респ. е бил негова собственост и през
периода от монтиране на горното СТИ в имота през 2014 г. до датата на
процесната проверка от 28.09.2017 г.През този период именно Т. С. като
собственик е бил ползвател на ел.енергия в обекта за собствени нужди и е
имал качеството на клиент на дружеството.Тези факти не са били спорни по
делото.
При проверката от 2017 г. електромерът в процесния обект е демонтиран
за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът от експертизата е
обективиран в констативен протокол №299/14.02.2018 г. на БИМ,ГД „Мерки
и измервателни уреди”,РО-гр.В..Установено е,че отсъстват механични
дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са налице и
необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е.
електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е
констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на
преминала енергия по тарифа 15.8.4 в размер на 49 740,5 кВТч,която не е
визуализирана на дисплея.
В съответствие с чл.51 от ПИКЕЕ,издадени от ДКЕВР /сега
КЕВР/,”Енерго-Про Продажби” АД коригира сметката на потребителя за
посочения обект за период от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. и е издадена
фактура №**********/06.03.2018 г. на стойност 7 992,62 лв със срок за
плащане до 26.03.2018 г.Корекцията е извършена на основание чл.50 от
ПИКЕЕ след софтуерно прочитане на паметта на СТИ /виж и становище на
„ЕРП Север“ АД за начисление на електрическа енергия от 02.03.2018 г. на
лист 15 от делото на КРС/.
В случая се касае за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ
бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото
на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение
6
№1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ,като и последните са отменени с
решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.№3879/2017 г. на ВАС,ДВ
бр.97/23.11.2018 г.,но са били действащи и приложими към момента на
проверката на процесното СТИ и за периода на корекцията на сметката на
ответника С..
От заключението на вещото лице В. Ч. по допуснатата от районния съд
съдебно-техническа експертиза се установява,че в случая потребената
енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет
регистър 15.8.4,поради което тази част не е отчитана като потребена.Отчетена
е едва при проверката на 28.09.2017 г.Преминалата от захранващия кабел към
абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните регистри на
паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на
фактуриране.В случая е налице метрологически изправно СТИ,но по
начина,по който е установено,че е параметризирано,не се отчита правилно
потребената ел.енергия в неизвестен период от време,начиная от
неустановена дата на активиране на регистър 15.8.4 до демонтажа на
СТИ.Вещото лице е констатирало,че в случая корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ,като периодът на
корекцията е 365 дни-от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. /една година/.Периодът
на корекцията е разделен на три подпериода-190,85 и 90 дни,като енергията е
разпределена пропорционално.В цитираната фактура от 06.03.2018 г. са
приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за небитов
клиент на краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ /отм./.Изчисленията
по фактурата са верни,като количеството енергия за плащане съответства на
посоченото в становището на лист 15 от делото на КРС.Периодът на
корекцията е определен съгласно чл.50 от ПИКЕЕ /отм./.
Според вещото лице В. Ч. процесното СТИ има до четири тарифни
регистри.Три от регистрите 15.8.1,15.8.2 и 15.8.3 се визуализират на дисплея,а
четвъртият регистър 15.8.4 не се визуализира.
От заключението на вещото лице М.Н. по допуснатата от КРС съдебно-
софтуерна експертиза се установява,че потребителският софтуер,с който се
обслужва електромерът,е с функционално ограничени възможности за
отделните потребители в зависимост от нивото им на достъп /използваната
7
парола/.Процесният електромер е с две нива на достъп,защитени със
съответните пароли.Едната парола е за по-ниско ниво на достъп и позволява
да се извършва само четене на показанията на тарифните регистри,както и
сверяване на часовника.Второто ниво на достъп е защитено с отделна парола
и позволява извършването на параметризация на електромера.За
инкасаторите и масовите служители се дава по-ниското ниво на достъп /за
четене/,а по-високото,позволяващо и параметризация,се дава на ограничен
брой служители.Последното обосновава извод,че служителите на мрежовия
оператор,извършващи проверката на СТИ и отчитащи показанията на
електромера,разполагат със софтуер само за четене и за тях не съществува
възможност да извършват параметризация на СТИ,т.е.да променят и въвеждат
данни в паметта на устройството.Последното означава също,че горните лица
/в частност служителите,извършили проверката на 28.09.2017 г./ не са имали
обективната възможност да „манипулират“ данните в паметта на СТИ и да
въведат по свое усмотрение потребени количества ел.енергия по тарифа
15.8.4 в паметта на уреда.
Спорното правоотношение се е развило при положение,в което ПИКЕЕ
/ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение на чл.48-чл.51/,като за периода
на начисляване на електроенергия по процесната фактура /29.09.2016 г.-
28.09.2017 г./ разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били
действащи /отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.Макар ищцовото дружество да е
посочило като основание на извършената корекция чл.50 от ПИКЕЕ от 2013
г.,визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на
СТИ в обекта на ответника и тези,въведени в информационната система при
ищеца,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното СТИ да се
отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от ПИКЕЕ е възможна само
при дистанционно отчитане.Не са налице и хипотезите на чл.48 и чл.49 от
ПИКЕЕ /отм./.В този случай следва да се приеме,че е липсвала специална
подзаконова уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал
период поради неотчитане и незаплащане на част от действително
потребеното.При този извод за неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.
/отм./ дружеството не е обвързано с посочения в тази разпоредба
едногодишен максимален период назад във времето от датата на
констатиране на несъответствието,в рамките на който може да бъде
начислена корекцията.Приложими са обаче общите правила на ЗЗД относно
8
договорите за продажба за дължимост на цялото установено количество
реално потребена,но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа
енергия /решение №150/26.06.2019 г. по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на
ВКС/.
Правоотношението между страните съставлява договор за продажба на
електроенергия при публично известни общи условия.Те имат своята
специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено
определено количество енергия,но поради грешка то е отчетено в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена,купувачът дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална
правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за
техническо измерване,той дължи да заплати реално потребената
електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което
част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г.
по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането
исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г.
по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор ищецът е доказал неправомерното вмешателство в
софтуера на СТИ,както и извършването му след монтиране на средството в
обекта на ответника.Че вмешателството е извършено след монтажа на СТИ в
обекта на ответника С.,се установява от данните в протокол за
9
монтаж/демонтаж/проверка на директен електромер №1132567/26.07.2014 г.
/на лист 27 от делото на КРС/.При монтирането са отразени в протокола три
активирани тарифи с нулеви показания,което означава,че СТИ е
ново.Последното се сочи и от вещото лице В. Ч. в заключението му по СТЕ-
процесното СТИ е произведено през 2014 г.Тъй като служителите на
електроразпределителното дружество,извършили проверката,с оглед нивото
си на достъп не разполагат със софтуера за програмиране,т.е. не биха могли
да въведат данни в тарифен регистър 15.8.4,то очевидно неправомерното
вмешателство е осъществено по инициатива на ответника С..Софтуерното
вмешателство е свързано с противоправно виновно поведение на
ответника.То съставлява човешка намеса в паметта на електромера и
единствената възможна причина за осъществяването му е виновното
поведение на ответника-купувач,като се има предвид,че ищецът,служителите
на електроразпределителното дружество и БИМ,извършил експертизата на
СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за въвеждане на данни в паметта
на СТИ,а реализираната цел /скриване и неотчитане на част от реално
доставената и потребена електрическа енергия/ ползва само купувача на
ел.енергия /ответника/.Поради горното принципно ответникът Т. С. дължи да
заплати на ищцовото дружество стойността на доставената му електроенергия
в посочения обем по тарифа 15.8.4 в размер на 49 740 кВТч.
По отношение продължителността на софтуерното въздействие поради
невъзможността да се установи началният му момент следва да се посочи,че
релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в
процесния обект,което в случая е осъществено на 26.07.2014 г.Горното
количество от 49 740 кВТч е натрупано в скрит регистър 15.8.4 през периода
26.07.2014 г.-28.09.2017 г.Според заключението на вещото лице С. Д. по
допуснатата от КРС повторна съдебно-компютърна и съдебно-техническа
експертиза по част от задачите,поставени на вещото лице М.Н.,след частично
оспорване на заключението му от ответника количеството от 49 740 кВТч не е
могло да премине и не е преминало през процесния електромер през
процесния период от една година,за който е начислено от ищцовото
дружество.Експертът е констатирал категорично чрез използване на
официалната програма на производителя Meter View,че процесното СТИ
притежава отчетни регистри,в които съвсем точно е записано,че за процесния
период от 29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. в Тарифа 4 на регистър 15.8.4 са
10
преминали и натрупани 15 065 кВТч ел.енергия-на стойност 2 621,56
лв.Последното означава,че разликата от 15 065 кВТч до 49 740 кВТч е
натрупана в предходен период преди процесния след монтиране на СТИ в
имота на ответника.За процесния период,за който е издадена фактура
№**********/06.03.2018 г.,ответникът С. дължи заплащане само на
действително потребената от него през този период ел.енергия от 15 065
кВТч с изчислена от вещото лице стойност от 2 621,56 лв.До този размер
искът по чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.183 и чл.200 ал.1 предл.1 от ЗЗД е
основателен и подлежи на уважаване.В частта за горницата от 2 621,56 лв до
претендираните 7 992,62 лв искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне,защото не се доказа през периода по фактурата ответникът да е
потребил и останалото количество енергия от 34 675 кВТч.
Както бе посочено,в настоящата хипотеза корекционната процедура на
основание чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г. /отм./ е неприложима и ищцовото
дружество не е обвързано от едногодишния период на корекцията,визиран в
тази разпоредба.Същото не може да претендира сумата по фактурата на
основание корекционната процедура,регламентирана в чл.50 от ПИКЕЕ
/отм./.Дружеството е следвало да претендира заплащане на допълнително
установеното в скрития регистър количество ел.енергия като действително
потребено от абоната през по-дълъг период-от датата на монтиране на СТИ
26.07.2014 г. до датата на проверката 28.09.2017 г. и да го начисли за този
период,а не да коригира сметката на потребителя само за една година назад
спрямо датата на проверката.При невъзможност да се установи помесечно
през горния период какви конкретни количества са били потребени от
абоната е могло общото количество,натрупано в регистър 15.8.4,да бъде
разпределено пропорционално за периода и остойностено по цени за
съответните подпериоди.
С оглед изложеното съдът намира първоинстанционното решение за
правилно в обжалваната му част,поради което следва да го потвърди,вкл. в
частта,с която ищецът по делото „Енерго-Про Продажби“ АД е осъден да
заплати на ответника Т. С. на основание чл.78 ал.3 от ГПК сторени съдебно-
деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Разноски,сторени във въззивната инстанция,са претендирани от двете
страни по спора.С оглед изхода от спора в настоящата инстанция въззивникът
11
и ищец по делото „Енерго-Про Продажби“ АД няма право на разноски.Право
на такива има въззиваемият-ответник по делото Т. С..Същият е сторил такива
в размер на 900 лв адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна
защита и съдействие на лист 39 от делото на ДОС.С въззивната жалба е
наведено от „Енерго-Про Продажби“ АД възражение за прекомерност на
горното адвокатско възнаграждение,което е неоснователно.При обжалваем
интерес в размер на горницата от 2 621,56 лв до 7 992,62 лв,т.е. в размер на
5 371,06 лв,дължимото за въззивната инстанция минимално адвокатско
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. е в размер на
837,11 лв.Платеното от въззиваемия в размер на 900 лв не надвишава
значително минималното,а и е съобразено с фактическата и правна сложност
на спора,поради което не следва да бъде намалявано.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260014/14.07.2022 г.,вписано под
№86,т.І,стр.206/14.07.2022 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от ГПК,по
гр.д.№132/2020 г. на Каварненския районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.В.,“В. Т.*В.В.*** срещу Т. В. С. с ЕГН
********** от гр.К.,ул.“Б.** иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сума,представляваща цена на доставена ел.енергия за периода от
29.09.2016 г. до 28.09.2017 г. по фактура №**********/06.03.2018 г. за обект
на потребление с.П.Ч.,общ.К.,ул.“П.* с клиентски №*** и абонатен
№**********,в частта за горницата от 2 621,56 лв до 7 992,62 лв,респ. в
частта,с която „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.В.,“В. Т.*В.В.*** е осъдено да заплати на
Т. В. С. с ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.** съдебно-деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
В останалата част решението на Каварненския районен съд не е
обжалвано и е влязло в сила.
12
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.В. с ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление гр.В.,“В. Т.*В.В.*** да заплати на Т. В. С. с
ЕГН ********** от гр.К.,ул.“Б.** сторени във въззивната инстанция съдебно-
деловодни разноски в размер на 900 лв /деветстотин лева/ адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13