Решение по дело №2021/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.107, ал.3 вр. чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба от Х.Р.Д. ***, ЕГН **********, срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7725-1/30.08.2022 г., издаден от К.В.П., инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден с решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективирано в писмо – отговор на Директора на Дирекция „Местни данъци“ с рег. № МД22001345ВН_004ВН от 08.11.2022 година.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗ поради противоречието му с материалния закон. Излагат се съображения за недължимост на данък върху превозните средства за процесните данъчни периоди поради заплащането му, за което са представени доказателства по делото. Определя се като ирелевантно обстоятелството, че данъчните задължения не са заплатени лично от задълженото лице, а от неговата майка - С.Д.. Твърди се, че поради липсата на незаплатени данъчни задължения за процесното моторно превозно средство /МПС/ – мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „ИЗФ“, с рег. № *** в периода 25.05.2015г. – 18.05.2022г., с обжалвания АУЗ незаконосъобразно се иска повторното им заплащане. Отправя се искане за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на направените в производството разноски, включително адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, и в депозирани чрез представител по пълномощие писмени бележки, жалбата се поддържа изцяло като се навеждат обстойни доводи за незаконосъобразност на оспорения АУЗ с искане за неговата отмяна. Твърди се, че поради невъзможност за извършване на промяна в регистрацията на МПС преди 18.05.2022 г., обусловена от наложен запор преди закупуването му от Х.Д., същият не е бил данъчно задължено лице за заплащане на данък върху превозните средства за процесните данъчни периоди. Аргументира се процесуална незаконосъобразност на оспорения акт поради издаването му в нарушение на чл. 6, чл. 7, чл. 35 и чл. 36, ал. 1 и 3 от АПК, тъй като не се преценени и изяснени всички факти и доказателства по случая. Сочи се, че при издаване на акта административният орган е действал недобросъвестно, непроизнасяйки се по искането на С.Д. за прихващане и възстановяване на заплатената от нея сума, за която в потвърждаващото АУЗ решение е прието, че е заплатена от лице, което не е данъчно задължено. Релевира се нищожност на оспорения административен акт поради издаването му от некомпетентен орган предвид липсата на доказателства за предоставени на неговия издател правомощия на орган по приходите, свързани с установяване, обезпечаване и събиране на данъци.

Ответната страна – Директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на разноски. В депозирани писмени бележки се аргументира теза за правилност и законосъобразност на обжалвания АУЗ, обоснована с издаването му от компетентен, надлежно оправомощен, орган, в изискуемата форма и при спазване на процесуалния и материалния закон, доколкото правото на собственост е правопораждащият юридически факт, обуславящ дължимостта на данъка по чл. 52 от ЗМДТ.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство /МПС/ от 29.05.2015 г. /л. 12 от адм. преписка/, с нотариална заверка на подписите от същата дата, С.В. Д и Р.В Д. продават на Х.Р.Д. следното МПС: мотоциклет, марка „Ямаха ИЗФ Р1“ рег. № ***, рама № ****, двигател № ****, цвят, черен/жълт, за сумата от 100 лева. Видно от приложеното към писмо рег. № МД-Т22011045ВН_001ВН от 02.11.2022 г. от нотариус К.И /л. 17 от адм. преписка/ извлечение от общия регистър на нотариуса /л. 17-гръб от адм. преписка/ договорът за покупко-продажба е вписан под № 7359/29.05.2015 година.

Независимо от прехвърлянето на собствеността върху гореописаното ПС, с декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежавано пътно превозно средство, без леки автомобили, от 28.01.2019 г. /л. 43 от адм. преписка/ С.В Д декларира мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „ИЗФ“, с рег. № ***, за който е открита данъчна партида № 5305Т321711. От приходна квитанция № **********/07.02.2019 г. /л. 26 от адм. преписка/ се установява доброволно заплащане на данъчните задължения за МПС: мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „ИЗФ“, рег. № ***, рама № ****, двигател № ****, за периода 2014-2018 година по партида № 5305Т321711 на името на С.В Д.

Съгласно нотариално заверен Договор за покупро – продажба на МПС от 18.05.2022г., Х.Р.Д. продава на Л.С мотоциклет, марка „Ямаха ИЗФ Р1“ рег. № ***, рама № ****, за сумата от 1500 лева.

Поради липса на постъпили в информационния масив на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна данни за подадена от Х.Р.Д. декларация по чл. 54 от ЗМДТ за посоченото МПС, автоматизирано с вх. № **********/20.05.2022 г., на името на лицето е открита партида № 5305Т494393, въз основа на получени данни от АИС на ПП на МВР и Министерство на финансите. На база посочени данни в декларации, собствени данни, данни, получени от трети лица и организации за характеристиките на превозното средство, са изчислени данъчните задължения за дължимия от Х.Р.Д. данък върху превозните средства, за което срещу задълженото лице, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, от К.В.П., инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, е издаден АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7725-1/30.08.2022 г. /л. 7 от адм. преписка/, с който са установени задължения за данък върху превозните средства за периода от 2017 г. до 2021 г. общо в размер на 600 лева – главница, и 182,41 лева – лихви.

Срещу АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7725-1/30.08.2022 г. е подадена жалба рег. № МД22001345ВН/16.09.2022 г. /л. 1 от адм. преписка/ от Х.Д. до Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна. Налице е произнасяне на горестоящия административен орган с решение, обективирано в писмо – отговор на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна с рег. № МД22001345ВН_004ВН от 08.11.2022 г. /л. 19 от адм. преписка/, с което издаденият АУЗ е потвърден. Според изложените от решаващия орган мотиви видно от представените доказателства за извършени плащания сумите са внесени на името на С.В.Д.която съгласно договор за покупко-продажба на МПС от 29.05.2015 г. не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ.

Съгласно депозирани писмени обяснения от издателя на процесния АУЗ /л.33 от делото/, по депозираните от С.Д. искания за прихващане и възстановяване има формиран мълчалив отказ, тъй като е установено, че Д има недекларирано МПС – мотопед „Дафиер“ с рег.№ В 1942 М.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице – адресат на утежняващия индивидуален административен акт, в предвидените от закона форма и срок, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 вр. чл. 144, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, съдът констатира, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, която обективира, както фактическите основания на местния орган по приходите във връзка с установените публични задължения на лицето, така и правните основания за издаване на акта.

Неоснователно е възражението за нищожност на акта поради некомпетентност на неговия издател. Компетентността на органа по приходите е установена в закон – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. В случая със Заповед № 2888/15.07.2019 г. /л. 47-48 от адм. преписка/, издадена от заместник-кмета на Община Варна в съответствие с чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, в условията на заместване предвид Заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна /л. 48-гръб от адм. преписка/, са определени длъжностните лица от общинската администрация, на които са предоставени правомощия на органи по приходите, извършващи установяването, събирането и контрола на местните данъци и такса битови отпадъци, между които са и служителите, заемащи длъжност главен инспектор „Контролно-ревизионни дейности“ – т. II.4 от заповедта. Именно такава длъжност заема въпросният издател на оспорения по съдебен ред АУЗ № МД-АУ-7725-1/30.08.2022 г., поради което същата притежава материална компетентност за издаване на актове от вида на процесния. К  П е орган по приходите в Община Варна, поради което по аргумент от чл. 61 от ЗМДТ е и териториално компетентна да издаде АУЗ. Налага се извод, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган – служител на общинската администрация, който е изрично овластен с правата и задълженията на орган по приходите с нарочна заповед.

Не се установяват допуснати от местния орган по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на акта на това основание. Оспореният индивидуален административен акт е издаден служебно на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, след получена от приходните органи информация от АИС на ПП на МВР и Министерство на финансите. Констатирано е, че за процесното МПС не е подадена декларация по чл. 54 от ЗМДТ от Х.Д. и от него не са заплатени задължения за данък върху превозните средства за процесните данъчни периоди в определените от закона срокове, и няма данни за извършена ревизия. Обжалваният АУЗ е постановен след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК, поради което релевираното от жалбоподателя възражение в обратен смисъл е неоснователно. Спазени са всички основни принципи на АПК, включително тези за съразмерност /чл. 6 от АПК/ и законност /чл. 7 от АПК/. Местният орган по приходите е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо като при издаване на акта не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава – установяване на незаплатени дължими задължения за местен данък. Всички относими за случая факти и обстоятелства са подложени на преценка и анализ, и именно на тях се основава издаденият индивидуален административен акт.

Лишено от основание е възражението за опорочена процедура поради недобросъвестно поведение на местния приходен орган, изразяващо се в липса на произнасяне по искането на С.Д. за прихващане и възстановяване на заплатената от нея сума във връзка с данъчните задължения за процесното МПС. Непроизнасянето в срок по искането на трето лице за прихващане и възстановяване не е част от процесното административно производство по издаване и оспорване на АУЗ, поради което не може да обуслови пороци в неговото развитие, респективно – неговата незаконосъобразност. Защитата срещу евентуално допуснати в твърдяната насока пороци следва и би могла да бъде осъществена в рамките на отделно инициираното производство по прихващане и възстановяване на надвнесени суми за публични задължения по реда на чл.128 и сл. от ДОПК.

Оспореният АУЗ е постановен в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. От граматическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 52, т. 1 и чл. 53 от ЗМДТ, недвусмислено следва, че обект на облагане с данък върху превозните средства са превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, а задължени за данъка са собствениците на превозните средства. Вземането за данъка е на съответната община, по аргумент от чл. 61 от ЗМДТ, като същият е дължим на годишна база – чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ.

В случая между страните по делото не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства /договор за покупко-продажба на МПС от 29.05.2015 г. и извлечение от общия регистър на нотариус К.И/, че Х.Р.Д. е придобил собствеността върху процесния мотоциклет, марка „Ямаха ИЗФ Р1“ рег. № ***, рама № ****, двигател №**на 29.05.2015 година. Д. се легитимира като собственик – продавач и в приложения нотариално заверен Договор за покупро – продажба на МПС от 18.05.2022г. При това положение, и предвид безспорния между участниците в съдебния процес факт, че мотоциклетът е регистриран за движение по пътната мрежа в Република България, по аргумент от чл. 53, вр. чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, Д. се явява данъчно задължено лице за заплащането на местен данък за това превозно средство. Неоснователно е релевираното от оспорващия възражение в обратен смисъл, обосновано с обвързаност между придобиването на качеството данъчно задължено лице и промяната на регистрацията на превозното средство. Законът за местните данъци и такси не предполага такава обусловеност, което следва и от функцията на регистрирането на МПС. Промяната на регистрацията на МПС в регистрите на сектор „Пътна полиция“ към съответната ОД на МВР по постоянния адрес на новия собственик няма конститутивно действие, респективно - не представлява елемент от фактическия състав по придобиване на правото на собственост, а оттам и няма отношение към възникване на задължението за заплащане на данък върху превозните средства. Последният включва кумулативното наличие на две предпоставки – превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България /чл. 52, т. 1 от ЗМДТ/ и да е собственост на лицето, субект на данъчното задължение /чл. 53 от ЗМДТ/, които, както бе посочено по-горе, в случая са изпълнени.

По изложените съображения е неотносим към спора, а по своята същност е и неоснователен, доводът на жалбоподателя за невъзможност за своевременно извършване на промяна в регистрацията на придобитото от него МПС, обусловена от наложен преди закупуването му запор. Действително от приложената справка от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна се установява, че въпреки извършеното на 08.06.2015 г. отбелязване, че с договор за покупко-продажба на МПС от 29.05.2015 г. Х.Р.Д. е придобил собствеността върху процесното МПС, поради наложени върху него два броя обезпечителни мерки – запор, не е извършена промяна на регистрацията, и същата продължава да е на името на предишния собственик – С.В Д. Едва на 18.05.2022 г. е извършена промяната в регистрацията, след снемане на запорите. Съгласно чл. 143, ал. 13 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ промяна в регистрацията на превозни средства с наложен запор или друго законово ограничение се извършва след отмяна или писмено разрешение на органа, постановил обезпечението, или на друг компетентен орган. Цитираната разпоредба не регламентира императивна забрана за промяна в регистрацията на запорирани превозни средства, както твърди оспорващият, а въвежда специални предпоставки за тяхната регистрация, при отсъствието на които административният орган е длъжен, при условията на обвързана компетентност, да постанови отказ. Анализът на нормата сочи, че за лицето, което желае регистрация на МПС с наложен запор, са налице две алтернативни възможности – или да поиска отмяна на запора, или да поиска писмено разрешение от органа, постановил обезпечителната мярка. В случая по делото не са налице данни и твърдения Х.Д. да е предприел действия по реализиране на предвидените в чл. 143, ал. 13 от ЗДвП възможности за регистрация на придобития от него мотоциклет. Позовавайки се на невъзможност за извършване на промяна в регистрацията на придобития от него мотоциклет, при липса на законовите предпоставки за това, жалбоподателят би черпил права от собственото си неправомерно поведение. Наред с това, предвид гореизяснената липса на касателство между регистрацията и фактическия състав, очертаващ предпоставките за възникване на задължения за данък за ПС, възраженията на жалбоподателя в тази насока са и неотносими.

Неоснователно е оплакването в жалбата за недължимост на установените с оспорения АУЗ задължения за местен данък за процесните данъчни периоди поради заплащането им от друго лице – С.В.Д.съгласно приходна квитанция № **********/07.02.2019 г. /л. 26 от адм. преписка/ и справка хронология на задължения и плащания по данъчен субект – за С.В Д по партида № 5305Т321711 /л. 29-30 от адм. преписка/. Принципно правилно е становището на жалбоподателя, че без значение е обстоятелството кое е конкретното лице, извършило плащането на данъчното задължение. Това обаче е така единствено в случаите, когато плащането е извършено коректно по съответната партида на данъчно – задълженото лице. В случая жалбоподателят е действал недобросъвестно, непредприемайки своевременни действия за откриване на партида на негово име в звеното за местни данъци при Община Варна с оглед определяне на размера и заплащане на дължимия от него в качеството му на собственик на превозното средство местен данък по чл. 52 от ЗМДТ. Внесените от Д суми за данък за превозното средство са по нейна партида, без тя да има качеството на задължено за данъка лице, предвид прехвърлянето на собствеността. След като заплатените от С.Д. суми не са постъпили по данъчна партида № 5305Т494393, а по закритата данъчна партида № 5305Т321711, водена на нейно име, правилно от общинските приходни органи е прието, че същите са недължимо внесени, тъй като след 29.05.2015 г. тя не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ за заплащане на данък върху превозните средства за процесния мотоциклет, а същевременно данъчните задължения на собственика на това МПС не са погасени. Както беше посочено, недължимо заплатените суми от Д са предмет на процедура по прихващане и възстановяване, регламентирана в чл. 128-132 от ДОПК, която няма касателство с настоящото производство и неговия предмет.

Налага се краен извод за дължимост на регламентирания в Раздел IV от Глава втора на ЗМДТ местен данък.

Между страните по делото липсва спор по размера на начисления данък върху превозните средства като при извършена служебна проверка съдът констатира, че същият правилно е определен в размер на 120 лева на година съобразно разпоредбите на чл. 55, ал. 3, т. 6 от ЗМДТ, вр. чл. 40, ал. 3, т. 6 от Наредбата на Общински съвет Варна за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна. На основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК вр. чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 1, ал. 1 от ЗЛВДТДПДВ, върху незаплатените в срок задължения за данък върху превозните средства правилно са начислени закъснителни лихви.

По изложените съображения съдът намира, че процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7725-1/30.08.2022 г. е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно - производствените правила и при правилно приложение на материалния закон, и не противоречи на целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Варна сумата от 400 лева за юрисконсултско възнаграждение предвид осъщественото процесуално представителство в производството пред настоящата инстанция, изчислена съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху материалния интерес по делото /782,41 лева/.

Воден от гореизложеното, Административен съд – Варна, IX състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от Х.Р.Д., ЕГН **********, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД-АУ-7725-1/30.08.2022 г., издаден от К.В.П., инспектор КРД в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден с решение на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, обективирано в писмо – отговор на Директора на Дирекция „Местни данъци“ с рег. № МД22001345ВН_004ВН от 08.11.2022 година.

ОСЪЖДА Х.Р.Д., ЕГН **********,*** юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно на основание чл. 160, ал. 7, изречение второ, предложение първо вр. чл. 144, ал. 1 вр. чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

Съдия: