№ 7027
гр. София, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Димитров Гражданско дело №
20231100110833 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 538, вр. чл. 535 ТЗ за осъждане на П. Д. Д. да
заплати на М. П. П. сумата от 32 000 лв., представляваща дължима главница по запис на
заповед от 22.04.2021 г.
Ищецът твърди, че на 22.04.2021 г. е услужил с приятелски заем в размер на 32 000
лв. на П. Д. Д., който е подписал запис на заповед на същата стойност. Сумата била с падеж
22.08.2021 г. и следвало да бъде платена лично или по банкова сметка на ищеца, но
вземането не е погасено до този момент, въпреки че уговореният падеж е настъпил.
Многократно са правени опити на ищеца да се свърже с длъжника си, за да получи
дължимата сума, но не е успял. Въз основа на изложеното счита, че за него е налице правен
интерес от предявяването на настоящия иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника
адв. Г. Р. К., който оспорва иска като неоснователен. Възразява срещу твърдението в
исковата молба, че процесната сума е предоставена на ответника като приятелски заем.
Сочи, че редовният от външна страна запис на заповед не изпълнява функциите на
доказателство за сключен заем, нито на разписка за предаване на парични средства по
договор за заем. Оспорва авторството на подписа и почерка, с който са изписани
собственото, бащиното и фамилното име в процесния запис на заповед. Сочи, че падежът на
записа на заповед не е определен по предвидения в чл. 486 от ТЗ начин. От една страна е
посочен като падеж дата 22.08.2021 г., а от друга, в текста се съдържа изразът „срещу
представяне“, което твърди, че значи „предявяване“. Прави възражение за нищожност на
записа на заповед поради липсата на валидно определен падеж. Възразява, че ценната книга
не му е била представена /предявена/ за плащане. В условията на евентуалност оспорва иска
1
като погасен по давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактичeска и
правна страна следното:
Според приложения към исковата молба запис на заповед от 22.04.2021 г. П. Д. Д. се
задължава срещу представяне на този запис на заповед да плати безусловно на М. П. П. или
на негова заповед сумата от 32 000 лв. Посочено е, че сумата е с падеж: 22.08.2021 г. и е
платима на адрес: гр. София, ул. ******* II“ ******* или по банкова сметка на М. П. П..
В ценната книга са изписани ръкописно трите имена на П. Д. Д., както и е подписана,
като подписът е нотариално заверен с рег. №2579/22.04.2021 г. по описа на нотариус А.Ш..
Ответникът е възразил, че подписът не е положен от него, като доказателствената тежест е
негова, доколкото в частта с подписа ценната има характера на официален документ
предвид нотариалното му удостоверяване. Тези твърдения се опровергават от приетата без
възражения от страните съдебно почеркова експертиза, чието заключение е еднозначно, че
подписът и трите имена в записа на заповед са изписани именно от П. Д. Д..
За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да съдържа предписаните в
разпоредбата на чл. 535 ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна наличност обуславя
действителността на менителничния ефект. Записът на заповед като абстрактна ценна книга
на заповед представлява едновременно основание и доказателство за пораждане на
паричното вземане в полза на ремитента (поемателя) или на последния джиратар, което е
материализирано в менителничния ефект. Съгласно ТР № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС
по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен записът на заповед от външна страна, е необходимо
самият документ да е назован „Запис на заповед”, както и в текста на същия да е изписан
изразът „запис на заповед” така, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 535,
т. 1 ТЗ.
В конкретния случай процесният запис на заповед съдържа всички изискуеми
реквизити по чл. 535 ТЗ и е редовен от външна страна.
Неоснователно е възражението на ответника, че падежът на записа на заповед не е
определен по предвидения в чл. 486 от ТЗ начин, тъй като употребеният в него израз „срещу
представяне“ бил еднозначен на падеж „на предявяване“, като падежът бил посочен и с дата,
и следвало да се приеме, че ценната книга е нищожна.
Използваната от издателя на ефекта формулировка в текста на документа „срещу
представяне ... да платя безусловно“ не е относима към уговаряне падеж „на предявяване“
по смисъла на чл. 486 ал. 1, т. 1 от ТЗ, а към „предявяване за плащане“ по смисъла на т. 3 на
ТР №1/28.12.2005 г., по тълк. дело №1/2004 г. на ОСТК на ВКС, което разграничава
значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с определен падеж.
Представянето (предявяването) за плащане има функцията на покана за изпълнение на иначе
изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично задължение. То не е условие
за настъпване на самата изискуемост, освен при падеж „на предявяване“, а представлява
необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на задължението (в този смисъл
решение №148 от 15.11.2017 г., по т.д. №61/2017 г. и цитираната в него съдебна практика на
2
ВКС).
Предвид гореизложеното, процесната ценна книга има само един падеж, който е ясно
определената дата 22.08.2021 г. и доколкото изискуемостта му е настъпила, то и поначало
издателят дължи плащане по нея. Възражението, че записа на заповед не е предявен за
плащане, е неотносимо към спора, тъй като, както вече бе посочено, предявяването няма
отношение към настъпването на изискуемостта. Следва да се отбележи и, че възражението
на ответника за настъпила погасителна давност също е неоснователно – макар и прекият
осъдителен иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ за вземане срещу издателя по запис на заповед да се
погасява със специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, тя не е изтекла към датата
на исковата молба - 28.09.2023г., доколкото падежът е настъпил на 22.08.2021 г., което
очевидно е в рамките на три годишния срок.
С исковата молба ищецът е въвел твърдение, че вземането му по издадената заповед
за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение – предоставен паричен
заем, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед. Ответникът е
оспорил съществуването на такова правоотношение, но не въвежда твърденията за
наличието на друго правоотношение, което да е във връзка с издадената ценна книга. За
доказване на твърденията си ищецът е представил в открито съдебно заседание четири броя
платежни нареждания от М. П. П. по банкова сметка на И.Д.а за сумата 10 000 лв.,
преведена на 21.04.2021 г., за сумата 15 000 лв., преведена на 21.04.2021 г., за сумата от 5000
лв., преведена на 22.04.2021 г. и за сумата 3000 лв., преведена на 28.04.2021 г.
Уточнено е от ищеца, че лицето И.Д.а е майката на П. Д., а сумите са превеждани по
нейната банкова сметка, тъй като тези, притежавани от ответника, са били запорирани. Така
заявените обстоятелства не са били оспорени от процесуалния представител на ответника до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Ето защо и по аргумент от
чл. 153 ГПК, доколкото тези факти не са били спорни по делото, съдът не е имал задължение
да дава допълнителни указания до ищеца да ги доказва, нито на последния следва да бъде
възложена такава тежест. Преценявайки доказателствената стойност на всяко от четирите
платежни, съдът приема за установено, че с тях се доказва предоставянето на парична сума в
полза на П. Д., тъй като сборът на преводите – 33 000 лв. надвишава посочената сума в
процесната ценна книга от 32 000 лв., а датите на трите превода са в много близък интервал
от време или съвпадат с издаването на записа на заповед от 22.04.2021 г. Изтъкнатата от
ищеца причина, поради която сумата не е преведена по лична банкова сметка на ответника, а
на И.Д.а, и неоспорената роднинска връзка между тези две лица, правят житейски логично
това обяснение на М. П. П., като се има предвид и че не се установява да е съществувало
каквото и да било друго правоотношение за сумата от 32 000 лв., както между него и
ответника, така и с майката на последния.
С оглед горните съображения, основаната на процесния запис на заповед парична
претенция съдът намира за изцяло доказана, поради което П. Д. Д. следва да бъде осъден да
заплати на М. П. П. сумата от 32 000 лв.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сторените пред СГС разноски в
общ размер на 5885 лв., от които: заплатена държавна такса - 1280 лв., внесено
3
възнаграждение за особения представител на ответника - 1605 лв. и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 3000 лв. Възражението на процесуалния представител на
ответника за прекомерност на адвокатско възнаграждение, платено от ищеца, е
неоснователно, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, приетата
СПЕ и проведеното едно съдебно заседание. Аргумент в обратен смисъл не може да се
черпи единствено от факта, че съдът е определил адвокатско възнаграждение на назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител в размер на 1605 лв., защото самият
законодател е приел, че неговото възнаграждение може да бъде определено и в размер до
два пъти по-нисък от този, заплатен от ищеца на своя адвокат, какъвто е и настоящият
случай.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
СГС поетото от бюджета на съда възнаграждение за изготвената по делото съдебно
почеркова експертиза, в размер на 600 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******, да заплати на
М. П. П. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „******* II“ №*******, по иск с правно
основание чл. 538, вр. чл. 535 ТЗ, сумата от 32 000 лв., представляваща дължима главница
по запис на заповед, издаден на 22.04.2021 г. с нотариална заверка на подписа рег.
№2579/22.04.2021 г. по описа на нотариус А.Ш., рег. №500 в НК, както и ОСЪЖДА
ответника да заплати на ищеца сторените пред СГС разноски в общ размер на 5885 лв.
ОСЪЖДА П. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „*******, на основание
чл. 77 ГПК, да заплати по банкова сметка на Софийски градски съд сумата от 600 лв.,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по допусната
съдебно почеркова експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4