Р Е Ш Е Н И Е
№ 260006/22.2.2022г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав,
в публично заседание на 26.01.2022г. в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря А.С., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 386 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от И.Й.И., ЕГН **********, против К.Ж.Р., ЕГН **********, за заплащане на
сумата от 16 063,29 лева, представляваща ½ част от изплатените от И.Й.И.
63 броя погасителни вноски за периода 10.04.2015г. – 10.06.2020 г. в общ размер
на 32 126,58 лева по договор за кредит ***№***със ***, по който договор И.Й.И.
е кредитополучател, а К.Ж.Р. съдлъжник, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на входиране исковата молба в съда -16.06.2020г.
Ищецът
твърди, че с ответницата са бивши съпрузи от 20.05.2000 г. Бракът им бил
прекратен с решение на Районен съд - Девня по гр. д. № 450/2017 г от
25.09.2017г. Фактическата раздяла между съпрузите настъпила през април 2015г.,
когато К.Ж.Р. напуснала семейното жилище, за да работи в чужбина. За
задоволяване на семейни нужди / покупка на семейно жилище /ищеца на 27.05.205г.
бил изтеглил банков кредит от ***в размер на 20 000 лв. В продължение на
няколко години кредитът бил погасяван редовно от средства от работна заплата на
ищеца. На 30.05.2007 г. ищецът сключил нов Договор за кредит с ******в размер
на 3019,99 лева. На 06.02.2008 г. ищецът сключил Договор за кредит за текущо
потребление с ******в размер на 32 000 лева
за задоволяване на семейни нужди. На 24.08.2012 г. ищецът сключил Договор за
кредит с ***в размер на 17 561 лв лева за задоволяване на семейни нужди,
закупуване на система за почистване ***и обзавеждане на магазин за детски дрехи
и закупуване на стока за същия. На 11.01.2013г. ищецът сключил договор за
кредит със *** в размер на 43 000 лева, по който ищеца бил
кредитополучател, а ответника съдлъжник, като с част от него били погасени
изцяло кредитът към ***в размер на 17 100
лв. и към ******в размер на 20 200 лева. Заплатена била и сума в
размер на 2240 лв на *********за прекратяване на ***за
нужди на семейството, а остатъка от кредита в размер на 2350 лв бил вложен в магазина за детски дрехи за ремонти, стока,
заплати на продавачи и други разходи Оттук нататък след фактическата раздяла
ищеца продължавал да погасява кредита
към ***.
С
уточнителна молба и в о.с.з. ищецът допълва своите твърдения, като заявява, че
на 27.07.2005 г. е изтеглил от ******20 000 лева за закупуване на семейно
жилище и извършване на ремонтни дейности в същото. На 30.05.2007 г. ищецът е изтеглил от ******3019.99
лв., с който по програма за енергийна ефективност са закупени два броя
климатици за семейното жилище на адрес ***. На 06.02.2008 г. ищецът е изтеглил
от ******кредит в размер на 32 000 лева, с който са извършени строително-
ремонтни дейности в семейното жилище и е закупен л.а. „Пежо 406” . На
24.08.2012 г. от ***ищецът е изтеглил кредит, средствата от който са разходвани
за закупуване на ***за почистване и
оборудване и закупуване на стока за магазин за детски дрехи. Остатъка от сумите
по кредита от ***, изтеглен на 11.01.2013 г., са разходвани за закупуване на
л.а. Форд Ка.
2240 лева е сумата по транскартата, която се явява
използвана за текущи нужди.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника
адв. Цв. П. в който оспорва предявеният иск, както по основание, така и по
размер и моли, същия да бъде отхвърлен с присъждане на съдебно-деловодните
разноски в полза на ответната страна. Твърди, че кредитът в размер на
32 000 лв от ******е вложена в извършване на
основен ремонт на жилището и закупуване
на обзавеждане и на бяло и черна техника. Оспорва изложените обстоятелства в
исковата молба, че всички останали претендирани от
ищеца суми са изразходени за семейни нужди. В тази връзка заявява, че остатъка от сумата по процесния
кредит е ползвана от ищеца за закупуване на л.а Пежо 406, който и понастоящем
се ползва от него. Твърди, че соченият в исковата молба кредит в размер от
20 000 лв. е използван не само за закупуване на жилище, чиято цена била
7000лв, а остатъка от сумата по кредита била използвана за извършване на ремонт
и подобрения в къща, собственост на родителите на ищеца в гр. ***. Твърди , че
заплатените към ******3019,99 лв са за погасяване на
лично задължение на ищеца, тъй като сумата по кредита не била използвана за
семейството, а била изтеглена и предоставена на майката на ищеца. Твърди, че
сумата, платена за закупуване на прахосмукачка ***, била за цена, по – ниска от
пазарната, а остатъка от сумата бил разходван за закупуване на материали,
инструменти и пособия за поставяне на гипсокартон от ищеца в свободното му време.
Твърди, че момента на фактическа раздяла между страните е от началото на
м.ноември 2015г., което страните са декларирали и в искова молба за развод до
РС Девня. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вноски за м.април, м. май и м.юни 2015г.
По тези съображения се иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Доказателствата
по делото са писмени, като всяка една от страните е ангажирала и гласни
доказателства чрез разпита на трима души свидетели за страната на ищеца и двама
души свидетели за страната на ответника. По инициатива на съда по делото са
назначени и приобщени към доказателствения материал
съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице Р.С.
и съдебно – техническа експертиза на вещо лице Т.О..
Така
предявеният иск е с основание чл.127, ал.2 ЗЗД. За да бъде уважен такъв иск е
необходимо да се се установят следните факти и обстоятелства: да има сключен
договор за кредит от единия или от двамата съпрузи по време на брака за
задоволяване нужди на семейството и този кредит да е изплатен само от едния от
съпрузите след датата на фактическата раздяла между страните.
С
решение по гр. дело №450/2017г., влязло в сила на 25.09.2017г., е прекратен
сключения между страните граждански брак, за което е съставен акт за брак №520/20.05.2000г
от Община Варна поради постигнато взаимно, сериозно и непоколебимо съгласие, на основание чл. 50 СК.
Съгласно
изслушаното и прието по делото експертно заключение на вещо лице Р.С. ищеца е
сключил следните договори за кредит : 1.
банков кредит от ******АД – усвоена сума от 32 000 лв на 06.02.2008г.;
сумите са били погасявани с превод от работна заплата на ищеца, от получен заем
в ***и плащания с неустановен произход; 2. банков кредит от ***- усвоена сума
от 17 561 лв. на 24.08.2021г., погасявани с превод от работна заплата на
ищеца и от получен заем в ***; така изтеглената сума е използвана по следния
начин - 5600 лева - погасяване на овърдрафт към ***на името на
ищеца , 7900 лв погасяване на задължение на името на ответницата към ***, 1500 лв погасяване на задължение на името на ответницата към ******;
3. банков кредит от *** АД , усвоена сума в размер на 43 000 лв на
11.01.2013г. , погасявани с превод от работа заплата на ищеца; така изтеглената
сума е използвана по следния начин -
20 200 лв за погасяване на кредит на ищеца към *********, 17 100 лв за предсрочно погасяване на кредит на ищеца към ***, 2 240 лв за погасяване на задължение към ******ищеца,
2350 лв изтеглени на каса от ищеца и 1075 лв платена
такса за усвояване на кредит ; за претендирания период от м.04.2015г. до
16.06.2020г. са заплатени общо 32 126,58 лв., от които ½ от тази сума
е равна на 16 063,29 лв. ; От представената на вещото лице банкова сметка ***руги кредити от банковата сметка на ищеца, като няма данни,
какви суми са били изтеглени по тези кредити
: 4 .кредит на името на К.Ж. ***; по този кредит са били заплатени общо
3 995 лв за сметка на полученото възнаграждание от ищеца ; 5. договор на
името на ищеца, сключен с ***; по този кредит са платени общо 2520 лв. за сметка на полученото
възнаграждение от ищеца ; 6. договор на името на К. ***, сключен с ***; по този
кредит са платени общо 104,25 лв. за
сметка на полученото възнаграждение от ищеца ;
Видно
от представения екземпляр от договор за кредит, сключен между ищеца И.Й.И. и ***
АД на 11.01.2013г. ответницата К.Ж.Р. е била страна по същия - съдлъжник. С оглед на това съдът приема, че
същата е знаела за сключения договор.
Тъй
страните по делото са съдлъжници по договора за кредит от 11.01.2013г съгласно
уговореното в договора, те в огношенията си спрямо банката кредитор отговарят
солидарно. Съгласно чл.127, ал.1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията
между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да
се понесе от тях по равно. Съгласно чл.127, ал.2 ЗЗД всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата.
Солидарноста между съпрузи произтича и от разпоредбата на чл.32 СК, ако
поетото задължение е за задоволяване на семейна нужда. При спор между бивши
съпрузи онзи от тях, който оспорва наличието на семейна нужда или извършването
на дадени разходи, носи тежестта да докаже, че нуждата не е била семейна или
разходите не са извършени изцяло или частично, а съпругът, получил сумата,
трябва да заяви, за какво тя е похарчена. Ако оспорващият съпруг не докаже
неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената
нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни
нужди - в този смисъл Решение № 232/12.08.2014
г. по гр. д. № 7488/2013 г. на IV г. отд.
на ВКС , Решение № 167/10.12.2018 г. по гр. д. № 8/2018 г. на ВКС.
Първият
спорен въпрос между страните по делото е относно датата на фактическа раздяла.
Последната е нужно, да се установи, защото оттогава неделимите до този момент
солидарни задължения на съпрузите
започват да се подчиняват на режима на обикновената солидарност. От събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите Г. Г. и С. Ч., съдът намира
за установено, че фактическата раздяла между страните е настъпила през
м.04.2015г., когато ответницата е заминала за ***. От този момент съпрузите са заживели
разделено, преустановили са онзи тип общи отношения в домакинството, които са
имали до момента, макар формално брака между тях да не е бил прекратен.
Твърденията на ответницата в отговора на исковата молба, че след тази дата е
изпращала ежемесечно суми на съпруга си за издръжка на семейството и поддържане
на семейното жилище останаха недоказани по делото, представена е само една
преводна бележка за изпратена на 25.08.2015г. сума от 200 евро на лист 159 от
материалите по делото. Поради това
общият принос на съпрузите при погасяване на кредита след м.04 2015г.
следва да се счита оборен поради настъпилата между тях трайна фактическа
раздяла и липса на общо домакинство, които в крайна сметка са довели и до
подаване на молбата за развод и постановяване на съдебното решение за
прекратяване на брака.
Отвеницата
е оспорила твърденията на ищеца, че сумите по договорите за кредит, рефинансирани
с договора за кредит от 11.03.2103г. са
били използвани от ищеца за семейни нужди, като с отговора на исковата молба
признава, че сумата в размер на 32 000
лв по договора за кредит, сключен между ищеца и *********е използвана за семейни
нужди - същата била вложена в извършване
на основане ремонт на семейното жилище и закупуване на обзавеждане и бяла и
черна техника, която обаче била останала след развода в жилището, обитавано от
ищеца и единствен той се ползвал от тях. Това възражение на ответника съдът
вамира за неоснователно. Тъй като в текста на споразумението по чл. 50 СК видно
от представеното копие от решение по гр. д. № 450/2017г. на РС Девня е упоменато, че движимите вещи на
бившите съпрузи ще бъдат поделени доброволно и извънсъдебно и при липса на
твърдения и доказателства за такава подялба, следва да се приеме, че те са
останали в режим на обиновена съсобственост и ако има претенции за ползването
им ответника следва да ги заяви не в настоящето , а в друго производство по
предвидения за това ред. По отношение на договора за кредит, сключен с *********за
сумата от 20 000 лв ответницата оспорва твърденията на ищеца, че
стойността на същия е използвана само за закупуване на жилище в ***тъй като видно
от представеното копие от нотариален акт стойността на същото възлиза на
7 000 лв., а с остатъка от сумата ищецът е направил ремонт в къщата на
родителите си. Ищецът твърди, че съгласно показанията на свидетелката Д=Р.
действителната цена на жилището не е тази, отразена в нотариалния акт, а е на
стойност от 20 000 -22 000 лв.,
както и в молба с вх. №260537/06.07.2021г.
излага, че със средствата от този заем освен за закупуване на
апартамента на адреса в гр. ***е извършил основен ремонт на същия. Съдът
намира, че доколкото се касае за отношения между съпрузи за установяването
симулативна цена на купения имот не се
изисква доказване с обратно писмо или начало на писмено доказателство, тъй като
страните не могат да предполагат бъдещия си развод и с оглед на това да
подписват обратни писма за бъдещо разкриване на симулацията, поради което за
установяване на симулацията относно действителната цена по продажбата са
достатъчни и свидетелски показания - в
този смисъл Решение №86/04.07.2018г. по гр. д. №2862/2017г. по описа на II гр.
отд. на ВКС. Доколкото свидетелката Р. е била в близки отношения със страните
по делото, следва да се приеме, че същата е била запозната и действителната
цена на закупения от съпрузите имот не е била тази, посочена в нотариалния акт.
За определяне на това каква част от заемните средства по договора за кредит,
сключен между ищеца и *********на 27.07.2005г. и договора за кредит, сключен между ищеца и *********на
06.02.2008г. в размер на 32 000 лв са използвани за ремонт на новопридобитото им жилище, съдът
съобрази изводите на вещото лице Т.О. по съдебно-техническата експертиза,
съгласно което общата стойност на извършените в имота ремонтни дейности за периода
2005г. – 2008г. възлиза на 35 500
лв., а само за 2005 г. възлиза на 18 500 лв. Доколкото в заключението са
отразени всички осъществени ремонти, следващи от извършения от експерта оглед
на място и предвид това, че заключението е останало неоспорено от страните, то
съдът приема, че общата стойност на процесните ремонти в жилището на страните
на адрес в ***възлиза на посочената в
експертизата стойност. Същевременно за установяване твърденията си, че с част
от сумата по договора за кредит, сключен с *********на 27.07.2005г. ищецът е направил ремонт в къщата на
родителите си, ответницата ангажира гласни доказателства чрез разпита на двама
души свидетели – нейните родители Д=Р. и Ж. Р.Предвид близката им родствена
връзка по права линия със страната по делото съдът не кредитира техните
показания в тази им част. По отношение на договора за кредит, сключен с *********на
30.05.2007г. за сумата от 3019,99 лв съдът не приема
възражението на ответника, че сумата по кредита е не била използвана за
семейството, а била изтеглена и предоставена на майката на ищеца. Видно от
представената от ищеца фактура №37/04.06.2007г
на доставчик ***на лист 162 от материалите по делото е била заплатена
сума в размер на 3019,99 лв за доставка и монтаж на климатик, която съвпада с размера на сумата по договора за
кредит, сключен между ищеца и *********на 30.05.2007г. При така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че тази
част от получените от *** АД парични
средства по договора от 11.03.2013г., с който е рефинансиран предходни такива,
сключени от ищеца И.И. с ******ЕАД, е била предназначена и вложена
за задоволяване на нужди на семейството.
По
отношение на договора за кредит, сключен с ***за сумата от 17 561 лв
ответницата оспорва твърденията на ищеца, че стойността на същия е използвана
за закупуване на система за почистване ***и за обзавеждане на магазин за детски
дрехи и закупуване на стока за същия,
като излага, че значителна част от средствата са разходвани от ищеца за
закупуване на материали,инструменти и пособия за поставяне на гипсокартон,
дейност с която той е бил ангажиран в свободното си време. Доколкото обаче
ответницата не е представила доказателства за разходването на паричните
средства за лични на ищеца нужди, съдът приема, че тази
част от получените от *** АД парични
средства по договора от 11.03.2013г., с който е рефинансиран предходния такъв,
сключен от ищеца И.И. с ***, с който са били
рефинансирани други три кредита -
погасяване на овърдрафт към ***на името на ищеца, погасяване на задължение на
името на ответницата към ***, погасяване на задължение на името на ответницата
към ******, е била предназначена и
вложена за задоволяване на нужди на семейството и обзавеждане на магазин за
детски дрехи. Така и в уточняваща молба с вх. №261321/03.12.2021г. ответницата
признава, че сумите по договор за кредит от ******от
2002г. са били разходвани за семейни нужди
- закупуване на семейно жилище в ***4 , а сумите по договор за кредит от
***от 2011г. са били разходвани за текущи семейни
нужди – отопление, храна и облекло на семейството и закупуване на компютър на
децата, а в отговора на исковата молба излага, че решението за инвестиране на
средства в магазин за детски дрехи е взето от двамата съпрузи макар и по нейна
инициатива. Доколкото съгласно изложеното в отговора на исковата молба ищцата е
работила към ***на втори трудов договор, в който смисъл са и показанията на
разпитания по делото свидетел Ж. Р.–
баща на ответницата и свидителя Д=Р. - майка на ответницата, то за разликата от
2561 лв. по договора за кредит, която вещото лице не е могло да установи, за
какво е била използвана, съдът приема, че с тази сума е била закупена
прахосмукачка ***, както твърди ищеца с исковата молба, като доказателства за
противното не са представени от ответника.
По отношение на сумата в размер на 2 240
лв, преведени за погасяване на задължение на ищеца към ***ответницата също не е
доказала, че тези средства по договор с ***са разходвани за нещо друго от
текущи семейни нужди съгласно твърденията на ищеца или че не са извършени
разходи /т.е. че средствата са налични при ищеца/ или че удовлетворената с тях
нужда не е семейна, а е лична на ищеца. Поради това съдът приема, че
тази част от получените от *** АД
парични средства по договора от 11.03.2013г., с който е рефинансиран
предходния такъв, сключен от ищеца И.И. с ******, е била предназначена и вложена за
задоволяване на текущи нужди на семейството, както твърди ищеца.
На
следващо място по отношение на сумата от 2350 лв, изтеглени на каса от И.И., ответницата само е оспорила твърденията на ищеца,че
тези средства не са отишли за семейни нужди, но отново не е доказала, че тези
средства са разходвани за нещо друго или че не са извършени разходи /т.е. че
средствата са налични при ищеца/ или че удовлетворената с тях нужда не е
семейна, а е лична на ищеца. В тази връзка по повод изявленията на страните, че
с част от парите са били закупувани
автомобили, които са били лично ползвани от съпруга или съпругата, за пълнота
на изложението следва да се добави, че щом автомобилите са били закупени по
време на брака между страните, същиге независимо от това кой от тях ги ползва, не
са могли да станат лична собственост на някоя от страните, а се намират в режим
на СИО . Поради това съдът приема,
че тази част от получените от ***
АД парични средства по договора от
11.03.2013г., изтеглени на каса от И.И., са били
предназначени и вложени за задоволяване на нужди на семейството.
По
отношение на остатъка от сумата в размер на 1075 лв по договора за кредит,
сключен на 11.01.2013г. между страните по делото и *** , същата представлява съгласно
заключението на вещото лице платена такса по усвояване на кредита.
По
така направеното възражение за изтекла погасителна давност от ответника с
отговора на исковата молба съдът намира същото за основателно за вноски с падеж
на десето число от месеци Април, Май и
Юни 2015г. Изискуемостта настъпва с факта на плащане
на съответната сума. Исковата молба е предявена на 16.06.2020г. и
прекъсва теченето на погасителната давност за всечки суми, платени след
16.06.2015г. Съгласно заключението на вещото лице за периода 14.04.2015г. –
10.06.2015г ищецът по делото е заплатил
суми в общ размер на 1566,18 лв, от които има право да претендира половината от
съдлъжника си, т.е 783,09 лв , която претенция е погасена по давност. Или така
предявеният иск се явява основателен до размера от 15280,20 лева.
Съдът
намира така направеното възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца от 1300 лв за неоснователно . Минималния размер на същото съгласно
разпоредбата на чл. 7 , ал.2, т. 4 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ е
1011,90 лв , като към тази сума следва да се прибавят
и по 100 лв за всяко едно следващо с.з. след второто
с.з.
Съдът
намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 10 лева
такса за удостоверение на *********за погасен кредит и сумата от 60 лв такса удостоверение ***за погасен кредит . В полза на
страната се присъждат по реда на чл.78 от ГПК само сторени в хода на съдебното
производство разноски, които директно обслужват развитието на последното –
напр. внесени съдебни такси и авансирани
разходи и възнаграждение на един представител пред съда - така Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр.
д. № 5193/2013 г. по описа на IV гр. отд. на ВКС.
С
оглед изхода на делото ответника дължи на
ищеца сумата от 2242,25 лева съразмерно с уважената част от .иска
Съгласно
изложеното съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА
К.Ж.Р., ЕГН **********, Р ***, ***да заплати на И.Й.И., ЕГН **********,*** ,
сумата от 15280,20 лева / петнадесет хиляди
двеста и осемдесет лева и 20 стотинки /, представляваща половината от
изплатен от ищеца кредит за периода 10.07.2015г. - 10.06.2020г. по договор за
кредит ***№***/11.01.2013г. сключен по време на брака между страните, между И.Й.И.,
ЕГН ********** и К.Ж.Р., ЕГН ********** от една страна като съдлъжници
и ***, ЕИК ***от друга страна , ведно със законната лихва върху сумата, смитано
от датата на исковаат молба – 16.06.2020г.до окончателното плащане, като
отхвърля иска за разликата над присъдения размер от 15280,20 лева до
първоначално претендирания размер от 16 063, 29
леваи за периода 10.04.2015г. – 09.07.2015г.
ОСЪЖДА
К.Ж.Р., ЕГН **********, Р ***, ***да заплати на И.Й.И., ЕГН **********,*** ,
сумата от 2242,25 лева / две хиляди двеста четиридесет и два лева и 25 стотинки
/ разноски по производството
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................................