Решение по дело №59/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р. В. З. от гр.Шумен срещу Заповед № РД-25-183/19.01.2024г. на кмета на община Шумен за учредяване на Г. С. Г. право на преминаване за достъп до имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, в служещия поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, собственост на Р. В. З., в полза на господстващия имот с [идентификатор], като е определена зона за преминаване с ширина 3,50 метра и дължина 32 метра, обща засегната площ от трасето за преминаване – 112,00 кв.м. Оспорващата изразява несъгласие със заповедта, като твърди, че не е взет предвид действащия в момента дворищно – регулационен план на кв.Дивдядово, гр.Шумен. Счита, че с учредяване право на преминаване през нейния имот се влошават параметрите на бъдещото му застрояване. Заявява, че не е изследван въпросът дали това е единственият изгоден начин за учредяване право на преминаване, без да се влошават условията на застрояване на поземления имот и счита, че е налице икономически по-изгоден начин на учредяване право на преминаване през имота. Сочи, че заявителят Г. С. Г. е съсобственик на южния спрямо собствения на жалбоподателката УПИ, а именно - на УПИ ХVI – 879, 878, в който е включен неговият поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен. Посоченият УПИ, включващ двата [ПИ] и 83510.681.232, има лице към [улица] С. Ч. (бивша ул. К. и М.). Разстоянието от южната регулационна граница на [ПИ] през [ПИ], измерено между сгради 2 и 3 до [улица] Ст.Ч. е само 15 метра, а разстоянието между тези сгради е 4 метра. Оспорващата твърди, че икономически по-изгодно би било да се учреди право на преминаване в югозападната посока през [ПИ], в ивицата, образувана между сграда с [идентификатор] и границата, разделяща [ПИ] от [ПИ], която ивица е с обща площ от 40 кв.м., а двата [ПИ] и този, собствен на заявителя - [ПИ], представляват един съсобствен УПИ. Също може да се учреди и право на преминаване в югозападна посока през [ПИ], между сгради 2 и 3 в този ПИ. Въз основа на релевираните доводи Р. В. З. счита заповедта за незаконосъобразна и моли за нейната отмяна. В съдебно заседание оспорващата, действаща чрез упълномощен процесуален представител адв. Св.П., поддържа жалбата. Позовава се на заключението на вещото лице по приетата по делото Съдебно – техническа експертиза, като счита, че посредством процесната заповед УПИ ХVI – 879, 878 ще получи достъп откъм две улици. Настоява за отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – кмет на община Шумен, представляван в съдебно заседание от ст.юрисконсулт Р. В. оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски.

Заинтересована страна Г. С. Г. от гр.Шумен, заявител на административната услуга, представляван в съдебното производство от адв.[населено място], в депозиран по делото отговор с вх. № ДА-01-724/19.03.2024г. и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на оспорването. Твърди, че са налице законовите предпоставки за издаване на процесната заповед. Сочи, че достъпът до имота винаги се е осъществявал през имота на жалбоподателката – откъм ул.Чапаев, затова и всички партиди за имота са с административен адрес [улица]. Счита, че предложените от оспорващата варианти за преминаване и достъп до имота на заинтересованата страна от [улица] С. Ч. е нецелесъобразен и технически ограничен, поради близкото разстояние между сградите, разположени в поземлен имот с [идентификатор]. Изразява несъгласие с твърдението, че така учреденото право на преминаване се влошават параметрите на бъдещото застрояване в имота на жалбоподателката. Въз основа на доводите, изложени в писмения отговор и в пледоарията по същество, моли подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано със Заявление за административна услуга рег.индекс №94-00-1669/05.04.2023г., подадено до кмета на община Шумен от Г. С. Г. относно учредяване право на преминаване до имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, през поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен. Към заявлението е представено предложение от геодезист за учредяване на право на преминаване. В хода на производството, с протоколно решение №18/16.05.2023г. ОбЕСУТ предлага на кмета на община Шумен да издаде заповед за учредяване право на преминаване. Заявителят представил Скица – проект с координатни точки и площ за преминаване през чужд поземлен имот и осигуряване на достъп до ПИ с [идентификатор] по КК на гр.Шумен.

С писмо рег. № 26-00-1332/25.05.2023г. кметът на община Шумен възложил на лицензиран оценител изготвяне на експертна оценка за определяне на пазарна цена на обезщетение за учредяване право на преминаване през ПИ с [идентификатор] за достъп до [ПИ] по КК на гр.Шумен, засегната площ от 112 кв.м. Изготвен е Доклад за оценка, според който общата пазарна стойност на еднократно обезщетение е 3775 лева. Комисия, назначена със заповед № РД-25-325/03.02.2023г. на кмета на община Шумен, разгледала подаденото заявление и приложените документи, извършила оценка и определила пазарна цена за учредяване право на преминаване през поземлен имот с [идентификатор], с НТП „ниско засторяване“ (до 10м), за който е отреден УПИ VI-866 в кв.77 по плана на гр.Шумен, за достъп до поземлен имот 83510.681.233 по КК на гр.Шумен, собственост на Г. С. Г. от гр.Шумен, в размер на 3775 лева за 112 кв.м. засегната площ.

Р. В. З. обжалвала решението на комисията, с което е определена пазарна цена за учредяване на право на преминаване.

С решение №146/14.11.2023г. по АД № 189/2023г. Шуменският административен съд изменя решение по протокол от 15.06.2023г. на комисия по чл.210 от ЗУТ към община Шумен, като увеличава размера на обезщетението от 3775,00 лева на 8512,00 лева.

Със своя заповед № РД-25-3018/22.11.2023г. кметът на община Шумен наредил Г. С. Г. да заплати еднократно обезщетение за право на преминаване през имот с [идентификатор] от КК на гр.Шумен, собственост на Р. В. З., в размер на 8512,00 лева в полза на собственика на имота.

Заповедта е изпратена на Р. В. З. с писмо № 94-00-5505/29.11.2023г., като в същото административният орган указал на жалбоподателката да представи сметка, по която сумата да бъде преведена.

Със заповед № РД-25-086/10.01.2024г. кметът на община Шумен, след като констатирал, че в указания срок Р. В. З. не е представила банкова сметка, изменил заповед № РД-25-3018/22.11.2023г., като разпоредил Г. С. Г. да преведе дължимата сума за еднократно обезщетение за право на преминаване по набирателната сметка на община Шумен.

По делото са приобщени доказателства за плащане на сумата, както и на дължимите данъци и такси.

Кметът на община Шумен издал Заповед № РД-25-183/19.01.2024г. за учредяване право на преминаване за достъп до имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, в служещия поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, собственост на Р. В. З., в полза на господстващия имот с [идентификатор], като е определена зона за преминаване с ширина 3,50 метра и дължина 32 метра, обща засегната площ от трасето за преминаване – 112,00 кв.м.

Заповедта е връчена на Р. В. З. на 24.01.2024г.

Настоящата жалба е подадена на 05.02.2024г.

С оглед изясняване фактите по спора, по делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза.

Към доказателствата по делото е приобщен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №137, том V, дело № 1330/1992г. на Нотариус при Шуменски районен съд, съгласно който Р. В. З. е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, целият с площ от 964 кв.м. в кв.Дивдядово, гр.Шумен.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предмет на оспорване е Заповед № РД-25-183/19.01.2024г. на кмета на община Шумен за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот.

Оспорването е направено от активно легитимирано лице – собственик на служещия поземлен имот, в законоустановения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд приема следното:

При извършена служебна проверка за валидността на акта, съдът констатира, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган – кмет на община Шумен и в предвидената писмена форма.

Оспореният акт е издаден в хода на производство, регламентирано със специални правни норми. Според чл.192, ал.1 и ал.2 от ЗУТ правото на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, сключен между собствениците на поземлените имоти. Когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, сервитутното право се учредява със заповед на кмета на общината. Цитираната разпоредба предвижда възможност кметът на общината да учреди право на преминаване през чужд имот, при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. да не е постигнато съгласие между собствениците на имотите; 2. друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В тежест на административния орган е да установи наличието на материално правните предпоставки, обуславящи издадената заповед. В тази връзка и в изпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, с определение № 294/01.03.2024г. съдът изрично е указал на ответника, че не сочи доказателства за проявлението на фактическите основания за издаване на акта и в частност – че между собствениците на имотите не е постигнато съгласие за преминаване през служещия имот. Определението е връчено на ответната страна на 05.03.2024г. В отговор с молба рег. № ДА-01-750/21.03.2024г. административният орган представя писмени доказателства, сред които обаче липсват такива, удостоверяващи наличие / липса на съгласие между собствениците на имотите. Липсата на съгласие между страните не може да се предполага. Същата се явява задължителна предпоставка за издаване на заповед от вида на процесната и следва да е надлежно доказана пред административния орган. Такива доказателства в хода на административното производство, а и пред съда, не са представени, поради което съдът приема, че заповедта е издадена при липса на обуславящото я материално правно основание. Този извод не се разколебава и от сведенията, които дава разпитаният по делото свидетел – М. И. Г. (съпруга на заинтересованата страна). Същата сочи, че през всичките години са преминавали през имота на Р. З.. Заявява, че съпругът ѝ е водил многократно разговори с нея и тя не е отказвала достъп, но трябва да е там, за да даде ключ. Твърди, че не са постигали съгласие документално. Свидетелските показания не навеждат извод за липса на съгласие, напротив, по-скоро индикират наличие на съгласие от страна на жалбоподателката да предоставя достъп през своя имот до имота на заинтересованата страна.

Съдът намира, че останалите предпоставки на чл.192, ал.2 от ЗУТ също не са изпълнени. Законово уредената възможност сервитутът на преминаване да бъде уреден принудително със заповед на кмета на общината, при липса на съгласие между собствениците на недвижимите имоти, следва да се прилага при стриктно спазване на принципа на разумно и необходимо ограничаване на правото на собственост, който да позволи нормалното и законосъобразно съществуване на отделните права и тяхното пълноценно използване. В тази връзка не следва да се зачита пълното и неограничено право на частния собственик да отстоява неприкосновеността на правото си, като по този начин се осуетява правото на друг частен собственик да ползва своя имот. От друга страна обаче, не може да се игнорира неговото право на собственост, като се подчини това право, обективирано в служещия имот, изцяло на правото на собственост на титуляра на учредения сервитут и на интереса му да ползва чрез него собствения си имот. Следователно площта от служещия имот, която попада в сервитута, следва да е определена като параметри и разположение с цел да осигури достъп до господстващия имот, при минимално засягане на имота, през който ще се осъществява преминаването. Тук е мястото да се акцентира върху обстоятелството, че правото на преминаване по чл.192 от ЗУТ дава възможност на собственика на господстващия имот да преминава пешеходно през част от терена на чуждия имот, за да достига до собствения си имот, когато друго техническо решение не е възможно. В случая с обжалваната заповед е определена зона на преминаване с ширина 3,50 метра. Съдът намира, че така определената засегната зона не съставлява икономически целесъобразно решение. Посочената ширина на зоната за преминаване по никакъв начин не би могла да бъде определена като пешеходна отсечка, какъвто е смисълът на чл.192 от ЗУТ. С приложените към заявлението на заинтересованата страна документи - предложение от геодезист за учредяване на право на преминаване и Скица – проект с координатни точки и площ за преминаване през чужд поземлен имот и осигуряване на достъп, суперфициарният собственик цели да бъде установен не пешеходен, а транспортен достъп до собствения му имот, което е недопустимо по реда на чл.192 от ЗУТ.

Както се посочи и по-горе, разпоредбата на чл.192, ал.2 от ЗУТ допуска учредяване на право на преминаване през чужд имот, когато друго техническо решение е явно икономически неизгодно. Съдът намира, че в административното производство не изследвана възможността за друго техническо решение, което се явява икономически по-изгодно, което съставлява самостоятелно основание за порочност на постановения акт. От доказателства по делото по несъмнен начин се установява че имотът на заинтересованата страна Г. С. Г. – ПИ с [идентификатор] е част от УПИ ХVI – 877, 878, кв.77, който има лице към ул.Д. С. Ч.. Видно от заключението по приетата съдебно – техническа експертиза, при отговора на въпрос 7, вещото лице сочи, че разстоянието между сграда с [идентификатор] и границата, разделяща имот с [идентификатор] е 1,47 – 2,50м, а дължината – 14,00 метра и в тази част на имота може да се учреди право на преминаване с площ приблизително 28 кв.м., а с процесната заповед е определена площ на сервитута в размер на 112 кв.м. Освен това, пространството между УПИ ХVII – 877 и сгради 1 и 2 в УПИ ХVI – 877, 878, кв.77 не се ползва от собствениците на имот с [идентификатор], като в тази част на имота няма прозорци и врати на сгради 1 и 2. Според заключението на вещото лице икономически най-изгодно е достъпът до имот с [идентификатор] да бъде осъществен от ул.Д. С. Ч..

Като основателно се преценява и възражението на оспорващата, че при така учреденото право на преминаване през собствения ѝ поземлен имот, ще се влошат параметрите на бъдещо застрояване в имота, в какъвто смисъл е заключението на вещото лице. С оглед на това съдът намира, че заповедта е издадена в разрез с разпоредбата на чл.192, ал.4 от ЗУТ, която изрично сочи, че учреденият сервитут на преминаване не трябва да влошава параметрите на застрояване и установения начин на трайно ползване на служещия имот.

Съдът намира, че в хода на производството е допуснато и съществено процесуално нарушение на чл.34 от АПК. Сред административната преписка по провеждане на производството пред административния орган и представените писмени документи липсват доказателства относно надлежното и своевременно уведомяване на оспорващата за започналото производство по учредяване право на преминаване през имот, за което самият административен орган твърди, че същата е заинтересована и се явява адресат на задължението да изпълни издадената заповед. Административното производство по ЗУТ не изключва приложението на общите разпоредби на чл.34-36 от АПК, относими към правото на участие на адресата на акта и събирането на доказателства в административната фаза на административното производство пред съответния орган.

Изложените аргументи определят жалбата на Р. В. З. като основателна, респективно налагат извода, че Заповед № РД-25-183/19.01.2024г. на кмета на община Шумен е издадена в нарушение процесуалните правила и несъответствие с материалния закон и неговата цел, поради което се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.

Страните в съдебното производство претендират присъждане на разноски. При този изход на спора съдът намира за основателна претенцията на оспорващата страна, като ответната страна – община Шумен следва да бъде осъдена да заплати в полза на Р. В. З. разноски по делото в размер на 1960,00 лева, в това число 10,00 лева платена държавна такса, 700,00 лева – депозит за вещо лице и 1250,00 лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие бл.№********** от 10.03.2024г.

Претенциите на останалите страни за присъждане на раноски по делото следва да бъдат отклонени като неоснователни.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД-25-183/19.01.2024г. на кмета на община Шумен за учредяване на Г. С. Г. право на преминаване за достъп до имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, в служещия поземлен имот с [идентификатор] по КК на гр.Шумен, собственост на Р. В. З., в полза на господстващия имот с [идентификатор], като е определена зона за преминаване с ширина 3,50 метра и дължина 32 метра, обща засегната площ от трасето за преминаване – 112,00 кв.м.

ОСЪЖДА община Шумен да заплати на Р. В. З. с [ЕГН] от гр.Шумен, [улица], ет.3, направените по делото разноски общо в размер на 1960,00 (хиляда деветстоти и шестдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 във вр. с чл.138, ал.1 от АПК. Касационната жалба се подава чрез А. съд – Шумен.