Р Е Ш Е Н
И Е № 646
Гр.Пловдив, 13.04.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд
Пловдив, V наказателен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Славова –
Милева
при участието на секретаря Таня
Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5819 по описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.В.И.,
ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление (НП) № 17-6207-000344 от
19.05.2017г., издадено от А.Ч.Д., на длъжност ВПД Началник РУП към ОДМВР
Пловдив, РУ Труд, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), както и глоба в размер на 0 лв. за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли НП да бъде
отменено, като излага доводи за всяко от вменените нарушения. По отношение на
нарушението по чл.5, ал.3, т.1 посочва, че за същите факти е налице влязло в
сила постановление на РП Пловдив за прекратяване на наказателното производство,
извършването на такова нарушение не е доказано, като се оспорва и правната му
квалификация. За нарушението по чл.20, ал.2 излага доводи, свързани с липса на
достатъчно описание на нарушението, като с допълнителна молба се оспорва и
дадената правна квалификация на нарушението. Сочи се още, че за жалбоподателя
не е ясно за кое от двете нарушения му е наложена глоба в размер на 200 лв.
Въззиваемата страна счита
административнонаказателното производство за законосъобразно проведено и моли
за потвърждаване на НП.
Като взе предвид становището на страните
и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира следното.
Жалбата е допустима като подадена от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок. Лицето
има интерес да обжалва НП и в частта, в която му е наложено наказание глоба в
размер на 0 лв., доколкото наказващият орган, макар да не е наложил съответно
наказание, е направил преди това извод за извършено от жалбоподателя нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Разгледана по същество, жалбата е основателна по
следните съображения.
В НП е описана следната фактическа
обстановка: К.В.И.
на 14.05.2017 г. около 20:08 часа в С.КАЛЕКОВЕЦ на УЛ.ВАСИЛ ЛЕВСКИ - №9, като
Водач на лек автомобил - ФИАТ БРАВО с peг № ***, държава БЪЛГАРИЯ, УПРАВЛЯВА Л.А.
"ФИАТ БРАВО" С РЕГ. № ***, СОБСТВЕНОСТ НА К.В.И. , КАТО: 1. ВОДАЧЪТ
УПРАВЛЯВА СЛЕД УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. ИЗПРОБВАН С ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ ARBA-0079,
КОЙТО ОТЧЕТЕ 2.20 ПРОМИЛИ. ВОДАЧЪТ СИЛНО МИРИШЕ НА АЛКОХОЛ, КАТО ПО НЕГОВИ
ДАННИ Е ИЗПИЛ 6 БИРИ. 2. ВОДАЧЪТ ГУБИ КОНТРОЛ НАД АВТОМОБИЛА, ИЗЛИЗА ВЛЯВО,
ИЗВЪН ПЪТНОТО ПЛАТНО И СЕ УДРЯ В БЕТОНЕН ЕЛ.СТЪЛБ И СТАВА ПРИЧИНА ЗА ПТП.
Въз основа на така описаните факти,
наказващият оргна е приел, че лицето е извърпило нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП и на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съдът не е съгласен с довода на
жалбоподателя, че не е ясно за кое нарушение му е наложено наказание глоба 200
лв. – всяко от двете нарушения е означено с различна цифра, на която
съответства и наложеното наказание. Въпреки това съдът счита, че НП подлежи на
отмяна поради допуснати съществени процесуални нарушения за правото на защита
на жалбоподателя, а и поради недоказаност на вменените нарушения.
По отношение на първото вменено
нарушение – „водачът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред”, в НП е допуснато следното
процесуално нарушение. Наказващият орган е направил извод, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, но в същото време не е наложил административно
наказание и като правно основание за това е посочил – чл.343б, ал.1 от НК. Това
създава противоречие дали лицето е наказано или не и дали е прието, че е
извършило нарушение. Посоченото противоречие нарушава съществено правата на жалбоподателя.
Ако наказващият орган е счел, че вмененото деяние по т.1 от НП съставлява
престъпление или че не съставлява нарушение или не е извършено от лицето,
правомощието му и в двата случая е да прекрати производството на основание
чл.33, ал.1 и ал.2 и чл.54 от ЗАНН. (Действително за същото деяние е било
водено наказателно производство, приключило с постановление на прокурора за
прекратяването му). От друга страна, ако действително е преценил наличието на
нарушение, е следвало да наложи съответното предвидено в ЗАНН наказание. Вместо
това наказващият орган е издал НП, в което макар да не е наложил наказание на
лицето, е направил извод, че поведението му е нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, с което е нарушил правата му. Отделно от това, вмененото деяние, че
водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, не се доказва по несъмнен
начин. Според показанията на актосъставителя, същият посетил
местопроизшествието след настъпването на инцидента и жалбоподателят не бил на
място, а си бил вкъщи. Актосъставителят и колегите му отишли в дома на И. и го
изпробвали за алкохол, като дрегерът отчел 2, 20 промила. Следователно,
жалбоподателят е бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта известно време
след преустановяване управлението на МПС. Актосъставителят няма спомен какво му
е споделил водачът за това дали е употребил алкохол, не се установява и кога е
станало това – дали преди произшествието или след това, след като водачът се е
прибрал у дома си.
По отношение на второто вменено
нарушение също е допуснато съществено процесуално нарушение. На първо място,
сочи се от фактическа страна, че водачът е изгубил контрол над автомобила,
излезнал вляво, извън пътното платно, и се ударил в бетонен ел.стълб и станал
причина за ПТП(факти които действително се установяват от показанията на
актосъставителя и протокола за ПТП). Нарушено е обаче изискването за съдържание
на НП, а именно – за описание на нарушението и обстоятелствата около
извършването му. От фактическа страна не е вменено на жалбоподателя да е
управлявал МПС с несъобразена скорост, нито с каква част от пътната обстановка
не е съобразил тази скорост. Описани са последици – загуба на контрол, излизане
извън пътното платно и удар в стълб, като наказващият орган мълчаливо е
заключил, че причината е несъобразена скорост и е посочил това едва в правните
си изводи. Това е недопустимо и нарушава правата на жалбоподателя, тъй като
същият не е имал възможност да се брани срещу факта дали е управлявал с
несъобразена скорост и с какво конкретно от пътната обстановка не се е
съобразил. Актосъставителят посочи, че е направил този извод, защото
жалбоподателят му споделил, че е подал рязко газ. Това обаче не е вменено на
лицето от фактическа страна и на практика липсва съответствие между соченото
нарушение от фактическа и от правна страна. Посочените последици може да са
причинени не само от несъобразена скорост, но и от редица други нарушения на
правилата за движение. Необходимо е да се опише в какво конкретно се изразява
неправомерното поведение на лицето, а не само последиците от него, което не е
сторено.
На следващо място, съществува
неяснота и за нарушението от правна страна, тъй като се сместват двете
изречения на чл.20, ал.2 от ЗДвП, които въздигат различни по съдържание
задължения, свързани със съобразяване скоростта при движение. Първото изречение
задължава водачите по принцип да съобразяват скоростта си с елементите на
пътната обстановка, така че да могат да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, докато второто изречение въздига по-конкретно задължение за
водачите – а именно да намалят скоростта и при необходимост да спрат, когато
действително възникне опасност за движението. Всичко изложено създава неяснота
за нарушителя какво конкретно нарушение му се вменява както от фактическа, така
и от правна страна.
При наличието на посочените
процесуални нарушения, отразили се съществено на правото на защита на
жалбоподателя, НП се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-6207-000344 от
19.05.2017г., издадено от А.Ч.Д., на длъжност ВПД Началник РУП към ОДМВР
Пловдив, РУ Труд, с което на К.В.И., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, както и глоба в размер на 0 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС