Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, І-1 състав, в публичното заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 1391 по описа за 2021г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е предявен от Й.В.Т. против
ЗК „Л.И.“ АД гр.София осъдителен иск за сумата 45 000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 02.02.2016г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на 02.02.2016г. в гр.София
пътно-транспортно произшествие между л.а.Сеат Алхамбра с ДК № ******,
управляван от Н.Н., и л.а. Пежо Партнер с ДК № ******, управляван от ищеца,
причинено от виновното поведение на водача на първия автомобил. От
произшествието ищецът получил травматични увреждания-фрактура на втори шиен
прешлен и разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата, във
връзка с които претърпял неимуществени вреди. Сочи, че непосредствено след
инцидента постъпил в болнично заведение с извършена оперативна манипулация на
раната на главата, от която впоследствие останал траен видим белег. За период
от три месеца носил шийна яка, поради която и поради болките бил в затруднение
да извършва обикновени дейности в ежедневието наложило ползването на чужда
помощ. След свалянето на яката и проведената рехабилитация продължил да изпитва
болки в областта на шията и скованост, не можел да я движи нормално, получил
изтръпване на пръсти на лявата ръка. Бил в болничен около 12 месеца, за който
период не се възстановил напълно. Продължавал да изпитва болки, а естеството и
мястото на травмата в шията са предпоставки за развитие на дегенеративно
заболяване и „ошипяване“ с характерните за него особености и последици за
здравето. Полученото травматично увреждане се отразило негативно на личността
му и качеството на живот-изпитал уплаха и стрес, неудобство и дискомфорт от
липсата на пълноценна възможност да се грижи за себе си, имал нарушения в съня,
бил напрегнат и раздразнителен. Обезщетяването на тези вреди претендира от
ответника, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния водач.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Релевира
възражение за съпричиняване с твърдението ищецът да е нарушил чл.20, ал.2
ЗДв.П, чл.25 ЗДв.П, както и да е бил без поставен обезопасителен колан в
нарушение на чл.137а ЗДв.П. Противопоставя възражение за изтекла погасителна
давност на претенцията за законна лихва.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
Претенцията за обезщетение се основава на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен между ответника ЗК „Л.И.“
АД гр.София и собственика на л.а.Сеат
Алхамбра с ДК № ******. Договорът е сключен на 30.10.2015г., съответно
произшествието настъпило на 02.02.2016г. в срока на застрахователно покритие и при
действието на Кодекса за застраховането от 2005. /отм./. Съгласно § 22 ПЗР на
КЗ /2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на
този кодекс, се прилага част четвърта от КЗ /отм./, освен ако страните
договорят нещо друго след влизане в сила на този кодекс. Предвид това приложими
към спорното материално правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./, а искът на
ищеца намира своето правно основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
От фактическа страна не се спори
настъпило на 02.02.2016г. пътно-транспортно произшествие в гр.София на бул.Ботевградско
шосе между управлявания от ищеца л.а.Пежо Партнер с ДК № ******, и управлявания
от застрахованата при ответника Н.Н. л.а.Сеат Алхамбра.
Механизмът и обстоятелствата, при
които е настъпило се установяват от събраните по делото писмени доказателства,
заключението на вещо лице по САТЕ и показанията на св.Н. Н.. На посочената дата
около 23ч. в тъмната част на денонощието л.а.Сеат Алхамбра се движил по
бул.Ботевградско шосе в посока от ул.Рилска обител към ул.Стефан Богороди. На
кръстовището с ул.Витиня водачът предприел маневра завиване на ляво. По същото
време насрещно в посока „изход“ и направо се движил л.а.Пежо Партнер, като
водачът на другия автомобил не го пропуснал да премине, вследствие на което
настъпил удар между тях-челно за л.а.Сеат и страничен ляво за л.е.Пежо. От
удара последният е отхвърлен напред и вдясно върху десния тротоар. От
експертното заключение и показанията на свидетелката е видно, че на
кръстовището е имало светофарна уредба, в този момент неработеща и при липса на
други автомобили на място. Управляваният от ищеца автомобил дошъл от дясната й
страна без да го забележи при предприемане на маневрата.
Според заключението на вещото
лице причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача
на л.а.Сеат, който не е пропуснал преминаването на движещият се по права посока
л.а. Пежо.
Налице е фактическия състав на
чл.45 ЗЗД. С поведението си застрахованият водач е нарушил чл.37, ал.1 ЗДв.П,
задължаващ при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство да пропусне насрещно движещите се пътни
превозни средства. Доказателства в оборване законовата презумпция по чл.45,
ал.2 ЗЗД не са ангажирани, поради което деянието е осъществено виновно.
Възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. Няма данни поведението на
ищеца, като водач на л.а. Пежо, да е било в нарушение на сочените в писмения
отговор разпоредби на чл.20, ал.2 ЗДв.П, респ. чл.25, ал.1 ЗДв.П и по този
начин обективно да е допринесъл за настъпване на вредите. По делото не е
доказано твърдението ищецът да е бил без поставен предпазен колан /чл.137а
ЗДв.П/, а от друга страна вещите лица по СМЕ и САТЕ са единодушни, че в
конкретната ситуация на понесен страничен удар такъв колан е неефективен,
защото не предпазва областта на главата, където са получени уврежданията.
Предвид това съдът намира, че не са налице предпоставките на посочената правна
норма за намаляване на дължимото обезщетение.
От представените по делото писмени доказателства
/медицински документи/ и заключението на вещо лице по СМЕ се установява, че в
резултат на произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: голяма
/тип скалп/ разкъсно-контузна рана в лявата челно-теменна област на главата и
травма на шийния отдел на гръбначния стълб, състояща се от неразместено
счупване на зъба /денс аксис/ на втори шиен прешлен без клинични данни за
засягане на подлежащия гръбначен мозък /миелон/. По своя медико-биологичен
характер първото е причинило временно разстройство на здравето неопасно само по
себе си за живота, а второто трайно затруднение движението на снагата за период
по-дълъг от 30 дни /до 4 месеца/.
Непосредствено след катастрофата ищецът постъпил в
болнично заведение с извършена хирургична обработка на раната на главата. Била
му поставена твърда шийна яка, която носил в продължение на 3 месеца. В този
период ротацията на главата е била силно занижена, а обездвижването на шията
след сваляне на яката налага провеждането на рехабилитация, каквато ищецът
преминал /св.Е.Г./. Според заключението на вещото лице по СМЕ при получаването
на травмата в шията е настъпила внезапна флексия с ротация в шийния сегмент,
при която освен счупването на зъба на втория шиен прешлен е предизвикала и
мекотъканни наранявания-кръвоизлив и разкъсване на ставни капсули, на мускулни
влакна от мускулатурата залавяща се за части от първия и втория прешлен, на
сухожилия на залавните им места. Те са причина за възпалителен процес
предизвикващ болки в тилната област и главата, каквито ищецът сочи и е имал. Касае
са за посттравматично главоболие, което би могло да персистира в продължение на
месеци. При счупване на прешлени нормалната продължителност на зарастване е
една година. Няма клинични данни за отпадна двигателна симптоматика, която да
ограничава функционалното използване на крайниците с оглед оплакванията за
изтръпване на пръсти на едната ръка. По отношение раната на главата няма данни
за настъпили усложнения и негативни последици за здравето на ищеца предвид
изтеклия значителен период от време, освен голям белег, а по отношение травмата
в шийната област е налице трайна последица на намалена ротация на главата и
наклон в лява и дясна посока в обем около 30%. В съдебно заседание вещото лице
обяснява, че подобна травма води до ускоряване на нормалния процес на износване
на тъкан, т.е. дегенерация, което е предпоставка за по-бързо настъпващи изменения
в областта на шийния отдел на гръбначния стълб с напредване на възрастта.
Видно от показанията на св.Е.Г. и св.В.Т. ищецът
престоял в болницата 5 дни. В продължение на няколко месеца носил шийна яка,
която затруднявала движенията му и се налагало да му помагат за елементарни
дейности от ежедневието като ставане, преобличане, обуване и др. Не можел да
спи спокойно поради неудобство от шийната яка и често се будел нощем. И към
момента не може да движи главата си настрани от едната страна в пълен обем.
Преди катастрофата работил в цех за обработка на метали, но след това напуснал,
защото не можел повече да изпълнява работата, свързана с физически труд и
носене на тежки предмети.
Горното установява по безспорен начин претърпени от
ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с произшествието и за
които ответникът дължи заплащането на обезщетение. При определяне неговия
размер съдът съобрази естеството и тежестта на получените травматични увреждания,
които са причинили болки и страдания, с по-голяма интензивност в първите около
два месеца след катастрофата и при провеждането на рехабилитацията. Лечебният и
възстановителен период е продължил общо около една година, като продължителността
е обусловена най-вече от счупването на шийния прешлен. Поради тази травма е
изпитвал известни затруднения в ежедневието, което е налагало да бъде
подпомаган от близки. Следва да се отчете, че въпреки настъпилото общо
възстановяване на здравето, са налице остатъчни негативни последици, изразяващи
се периодично явяващи се болки, голям загрозяващ белег на главата, както и
непълноценност в движенията на врата с траен характер, което за в бъдеще ще се
отрази на нормалния му начин на живот, в тази част и възможностите за полагане
на труд.
Въз основа тези обстоятелства и като взе предвид възрастта
на ищеца към деня на произшествието /46г./ съдът приема за съответен на
претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на
обезщетението за неимуществени вреди от 20 000лв., до който предявеният иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се уважи.
Върху така определеното обезщетение ответникът дължи
заплащането за законна лихва на основание чл.84, ал.3 ЗЗД от деня на увреждането. Ответникът е противопоставил
възражение за погасяване по давност на тази лихва, за която е предвидена по
чл.111, б.“в“ ЗЗД тригодишна давност. Възражението е основателно за периода от
деня на увреждането 02.02.2016г. до 02.02.2018г. /исковата молба е подадена на 02.02.2021г./,
за който период вземането за законна лихва е погасено по давност, поради
което следва да се присъди такава от 03.02.2018г.
до изплащането.
По разноските:
Ищецът е направил разноски по делото от 2250лв., от
които съобразно уважената част от иска ответникът следва да му заплати 1000лв.
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Представляван е безплатно от адвокат при условията на
чл.38, ал.1 ГПК, поради което ответникът следва да заплати на процесуалния
представител адв.Я.Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 835.56лв.,
определено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С.
Ответникът е направил разноски от 400лв. и е
представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 200лв.,
определено в съответствие с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ или общо разноски от 600лв., от които на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати 333.33лв. с оглед отхвърлената част от иска.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.******, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 20
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП
настъпило 02.02.2016г. в гр.София и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а.Сеат Алхамбра с ДК № ******, ведно със
законната лихва от 03.02.2018г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 45 000лв. и искането
за законна лихва за периода 02.02.2016г.-02.02.2018г.
ОСЪЖДА ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК ******, гр.София,
да заплати на Й.В.Т., ЕГН **********, от гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.1 ГПК от 1000лв.
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД, ЕИК ******, гр.София,
да заплати на адв.Я.Д., с адрес ***, офис 10, сграда СБА, адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 835.56лв.
ОСЪЖДА Й.В.Т., ЕГН **********, от гр.София,
да заплати на ЗК“ Л.И.“ АД, ЕИК ******, гр.София, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 333.33лв.
Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: