Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ДИМИТРОВА
СТОЯН
КОЛЕВ
При участието на секретаря СВЕТЛА ВЕЛИКОВА и
прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ, разгледа докладваното от съдия СТОЯН КОЛЕВ кас. адм.
нак. д. № 1391/2021 г. по описа на АдмС-Варна и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Териториална
дирекция на НАП Варна, против Решение № 131/19.05.2021г. на ВРС, постановено по
НАХД № 20213110200984/2021г. по описа на същия съд, с което е отменено
Наказателно постановление № 523653-249821/10.07.2020 год. издадено от заместник
Директора на ТД НАП Варна, с което на „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. СВ.СВ.КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА, х-л
"АКВА АЗУР" за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. е наложена
имуществена санкция в размер на 1442.90 лева на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч.
Касаторът сочи, че решението на ВРС е
незаконосъобразно, постановено в нарушение, поради неправилно тълкуване на
приложимия закон, съобразно установената фактическа обстановка по делото. Поддържа,
че в противоречие на закона въззивния съд е приел за незаконосъобразно обжалваното
пред него наказателно постановление. Налага твърдения за наличието на всички
посочени в чл. 43, ал. 6 ЗАНН предпоставки за спиране на производството по АУАН
№ F249821 от 20.09.2016 г, поради което правилно е била ангажирана АНО за
ответното дружество. На изложените основания се иска отмяна на съдебното
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление.
Ответникът – „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ“ АД, в
депозиран писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Оспорва
твърденията на касатора за доказаност на всички елементи от фактическия състав
на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Налага доводи са липса на предпоставки за издаване на
НП, предвид неспазване сроковете по чл.
34 ЗАНН. Оспорва твърденията на касатора, че от страна на АНО са извършени
необходимите действия по щателно издирване на ответника. В съдебно заседание,
чрез упълномощен адвокат оспорва жалбата.
Представителят на ОП – Варна счита, че
жалбата е неоснователна.
Административен съд – Варна, при преценка
на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на
обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата касационно основание и
правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 АПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Районният съд е приел за установено, че на
27.07.2016 г. при извършена служебно справка в база данни на НАП, се установило
че ответното дружество не е изпълнило задължението си за публикуване в ТР при
АВ, на годишен финансов отчет за 2015 г. в законоустановения срок до 30.06.2017
г, както и че съответно заявление не е подадено и към момента на извършване на
проверката. Въз основа на тази констатация до ответника било изпратено с
пощенска пратка съобщение от 27.07.2016 г. за явяване в ТП НАП Варна за
съставяне на АУАН. Поканата не била връчена. Същата била върната в ТД на НАП -
Варна, без да бъдат удостоверени в известието за доставяне никакви
обстоятелства, свързани с невъзможността за връчване. На 20.09.2016 г., в
отсъствие на представител на ответното дружество, срещу същото бил съставен АУАН
за нарушение по чл. 38, ал. 1 ЗСч. Била е изпратена покана до същото за
получаване на АУАН, като известието за доставяне отново се върнало, без да е
налице отбелязване за причините, поради които поканата е останала невръчена.
На 26.01.2017 г. и на 03.02.2017 г.
адресът на управление на ответното дружество бил посещаван от служители на ТД
на НАП - Варна с оглед връчване на акта, но на адреса не било установено
упълномощено лице, на което да бъде връчен и с протокол от същата дата
административнонаказателното производство било спряно на основание чл. 43, ал.6
от ЗАНН. На 22.06.2020 г. АУАН бил връчен при отказ на изпълнителния директор С.Г.С.
да го получи, като отказът бил удостоверен в присъствието на един свидетел - Н.В.Д..
В срока по чл. 44 ЗАНН не са постъпили
писмени възражения срещу съставения АУАН.
На 10.07.2020 г. заместник-директор на ТД
на НАП - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена
в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и от доказателствата по делото въззивният съд е приел, че не са били
предприети необходимите действия за връчване на акта по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, поради което не са били налице и правни и фактически основания да се
пристъпи към спиране на административнонаказателното производство по реда на
чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Така наказателното постановление е било издадено след
изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл. 34, ал. З ЗАНН - едва на 10.07.2020
г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
В заключение е приел, че въпреки
констатациите за доказаност на нарушението, при правилна квалификация и
правилно приложената санкционна норма с коректно определен минимален размер на
предвиденото наказание, при допуснатите съществени процесуални нарушения,
процесното НП следва да бъде отменено.
Оспореното решение е законосъобразно.
Изводите на районния съд се основават на
обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото, които се
извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в
съвкупност. ВРС е установил правилно фактите.
Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите
на въззивния съд, че НП е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Съгласно
чл. 34, ал. 3 ЗАНН административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на
акта. В съставения протокол № 41853/13.03.2018 г. е посочено, че на основание
чл. 43, ал. 6 ЗАНН производството по АУАН № F355458 от 16.10.2017 г. се спира.
В ЗАНН е предвиден специален ред за
предявяване и връчване на акт, съставен в отсъствие на нарушител и когато
нарушителят не е бил намерен на адрес – чл. 43, ал. 4 ЗАНН, които както
правилно е приел ВРС, не са приложени в случая.
В чл. 43, ал. 4 ЗАНН е уредено връчването
на АУАН, когато е съставен в отсъствие на нарушителя, какъвто е настоящия
случай, а чл. 43, ал. 6 ЗАНН урежда действията в случай, че нарушителят след
щателно издирване не е намерен. Правилата на тези разпоредби не са приложени.
По делото е представена покана за явяване за връчване на АУАН, която не е била
надлежно връчена на представител на
дружеството. Тъй като представител на дружеството не се явил за връчване на АУАН.
Видно от представените по делото протоколи служители на НАП-Варна са извършили
посещение на регистрирания адрес на въззивното дружество, без да е открит негов
представител. Представените доказателства, както е приел и ВРС, не обосновават
законосъобразност на допуснатото спиране по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН.
Посочената разпоредба предвижда такава възможност само ако нарушителят не може
да бъде намерен след щателно издирване. Спиране на производството е допустимо
когато са извършени всички възможни действия по издирване на нарушителя и са
налице еднозначни данни, че въпреки положени необходими за целта усилия, същият
не е намерен. В случая единствените доказателства, въз основа на които е спряно
административнонаказателното производство са протоколи в които е отразено, че
не е намерен търсения адресат, нито упълномощено от него лице, в протоколите
липсват конкретни данни за времевия интервал на посещението, т.е. за връчване
на акта ЮЛ. Не са налице данни да е събирана информация за промяна на адреса на
дружеството, да е търсен адресата на акта на друг адрес, нито да са полагани
каквито и да е други усилия за неговото издирване. Не без значение е и факта,
че от справка изведена от ТР по партидата на дружеството от 20.09.2016 г.
представена от самия ответник се установява, че дружеството е с посочен телефон
за кореспонденция, липсват данни адресата на акта да е търсен и по този начин.
С оглед на гореизложеното, правилно и
законосъобразно ВРС е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 43 ал. 6 ЗАНН за спиране на производството, съответно НП е издадено в нарушение на чл. 34,
ал. 3 ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 3 ЗАНН образуваното административно-наказателно
производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в
шестмесечен срок от съставянето на акта, какъвто е настоящия случай.
Настоящата касационна инстанция счита също,
че при провеждане на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила във връзка със изискуемото от чл.
42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН съдържание на АУАН и НП, което е
достатъчно основание за отмяна на последното.
В съставения АУАН и издаденото НП не е
посочена датата, на която е извършено нарушението. Посочена е правилно датата
на която е изтекъл законоустановеният срок за изпълнение на задължението на
ответното дружество по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, която е 30.06.2016 г. В АУАН и
НП обаче, не е посочена датата на която се е осъществил фактическия състав на
самото нарушение, а именно - на 01.07.2016 г.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, НП
следва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават. Съгласно чл. 42, т. 3 ЗАНН, АУАН следва да съдържа
датата и мястото на извършване на нарушението, а съгласно т. 4 на цитираната
разпоредба актът следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Непосочване на конкретна дата на нарушението в
съставения АУАН води до невъзможност за извършване на преценка относно
спазването на сроковете за издаване на НП, съответно за извършване на преценка
относно сроковете чл. 34 от ЗАНН. Налице е особено съществено нарушение на
процедурата по индивидуализиране на нарушението от обективна страна, част от
която е датата на неговото осъществяване. Изискването тя да бъде точно
определена гарантира, както правото на защита на лицето, така и възможността за
проверка на законосъобразното провеждане на административнонаказателното
производство.
Датата на извършване на нарушението не
може да бъде тълкувана въз основа на други данни в АУАН и НП, а непосочването
ѝ в същите, съответно грешното й посочване води до незаконосъобразността
му.
В административнонаказателното
производство пълното описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП е от
изключително значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с
оглед гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта,
че това е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на НП не може
да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно нарушение, без да са
изложени и анализирани всички относими факти и обстоятелства, довели АНО до
извод за наличие на такова. Съществен елемент от описанието на нарушението е и датата, на която същото е извършено. Не само пълната липса на релевантни
факти, но и частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка
с ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и самостоятелно основание за
отмяна на съответното НП.
Допуснатите нарушения на процесуалните
правила са съществени, поради което правилно и законосъобразно ВРС е отменил
издаденото НП.
Предвид на изложените съображения,
съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на въззивния
съд не страда от твърдените в жалбата пороци, не са допуснати твърдените в
жалбата нарушения на материалния и процесуалния закон, както и не констатира
такива при извършената служебна проверка съгл. чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 63, ал.
1 ЗАНН. Не са налице и наведените касационни основания, представляващи
основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано
решението следва да бъде оставено в сила.
Съобразно окончателния изход на делото и неоснователността
на касационната жалба, претенцията на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение
е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в размер на 350,00 лева, съобразно приложения договор за
правна защита и съдействие. Съдът намира за неоснователно възражението на
касатора за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Същото е с
размер близък до минималното такова по чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 2
НМРАВ и е в съответствие с правната и фактическа сложност на делото, поради
което не следва да бъде редуцирано.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, настоящият състав
на Административен съд Варна
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 131/19.05.2021г.
на ВРС, постановено по НАХД № 20213110200984/2021г. на Районен съд Варна, с
което е отменено Наказателно постановление № 523653-249821/10.07.2020 год.
издадено от заместник Директора на ТД НАП Варна, с което на „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. СВ. СВ. КОНСТАНТИН
И ЕЛЕНА, х-л „АКВА АЗУР“ за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч. е наложена
имуществена санкция в размер на 1442.90 лева на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати в полза на „МИПС-ИНВЕСТМЪНТ“ АД, ЕИК ******** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
сторени разноски и възнаграждение за адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.